(По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
(Стихове 1–22) Пасаж в: Общото благо, 11 август 1932 г.
Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
Изнемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си.
Господи, <известно е> {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.
Също и ония, които искат живота ми, турят примки <за мене>; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.