- (По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
- Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
- Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
- Ти си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.
- Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
- Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
- Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
- С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).
- Но сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
- Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
- Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.
- Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.
- Правиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
- Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
- Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
- Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.
- Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
- Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
- Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.
- Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
- То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.
- Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,
- Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.
- Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
- Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.
- Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.