(По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,
Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,
<Ако и да> бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).
Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.
Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.
Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде <Той> гласа си; земята се разтопи.