1. (По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
    • Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.
      • Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
        • Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
          • Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
            • И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
              • Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.
                • Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
                  • Знамения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.
                    • До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
                      • Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.
                        • А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
                          • Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
                            • Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
                              • Ти си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.
                                • Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
                                  • Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
                                    • Помни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
                                      • Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.
                                        • Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
                                          • Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
                                            • Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
                                              • Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.