Псалми 78

(По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Няма да <го> скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,
За да <ги> знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да <ги> разказват на своите чада,
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
Разцепи канари в пустинята, И <ги> напои изобилно като от бездни.
И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще <ги> избави.
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Наваля върху тях и месо <изобилно> като прах, И птици крилати <много> като морския пясък;
И направи <ги> да падат всред стана им, Около жилищата им.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
<Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;
<Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
<Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -
Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
<Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама,
А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри;
<Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против <Него>, И не пазеха наредбите Му,
Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика;
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
Съгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.