- (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
- Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
- Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
- Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.
- Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;
- Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
- Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
- Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,
- Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
- Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
- Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
- Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
- Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
- Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
- Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.
- Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.
- И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.