(Стихове 1–27) Пасаж в: Трите типа, 27 април 1932 г.
Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си.
И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.
Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.
И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.
И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.
Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.
А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ <ще бъде> в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.
Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невестата, жената на Агнето.
И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога,
и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.
<Градът> имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани <над портите> имена, които са <имената> на дванадесетте племена на израилтяните:
откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти, и откъм запад три порти.
И градската стена имаше дванадесет основни <камъка> с дванадесет имена на тях, <имената на> дванадесетте апостоли на Агнето.
И тоя, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръст, за да измери града, портите и стената му.
Градът беше четвъртит, с дължина равна на широчината му; и като измери града с тръстта, <излезе> дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви.
Измери и стената му, <която излезе> сто и четиридесет и четири лакти; <а това беше> човешка мярка, <употребена> от ангела.
Стената му беше съградена от яспис, а <самият> град от чисто злато, подобно на чисто стъкло.
Основните <камъни> на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен <камък> беше яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд,