- Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?
- Много във всяко отношение, а първо, защото на <юдеите> се повериха Божествените писания.
- Понеже, ако някои бяха без вяра, що <от това?> тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?
- Да не бъде! но Бог нека бъде <признат за> верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".
- Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).
- Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?
- Обаче, <казваш ти>, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?
- И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние <така> говорим). На такива осъждането е справедливо.
- Тогава що <следва>? Имаме ли ние някакво предимство <над езичниците>? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.
- Както е писано: - "Няма праведен ни един;
- Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.
- Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".
- "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им".
- "Техните уста са пълни с клевета и горест".
- "Нозете им бързат да проливат кръв;
- Опустошение и разорение има в пътищата им;
- И те не знаят пътя на мира",
- "Пред очите им няма страх от Бога".
- А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.
- Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела <изисквани> от закона, понеже чрез закона <става само> познаването на греха.
- А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,
- сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.
- Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
- а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,
- Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. <Това стори> за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -
- за да покаже, <казвам> правдата Си в настоящето време, <та да се познае>, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.
- И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? <чрез закона> на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.
- И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
- Или Бог е <Бог> само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците <е>.
- Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.
- Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.