- И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?
- Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.
- Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".
- А на този, който върши <дела>, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;
- а на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда.
- Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -
- "Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;
- Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".
- Прочее, това блаженство <само> за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".
- то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.
- И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,
- и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,
- Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.
- Защото, ако са наследници тия, които <се облягат> на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;
- понеже законът докарва, <не обещание>, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.
- Затова <наследството> е от вяра, за <да бъде> по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се <обляга> на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,
- (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
- <Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".
- Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, <вземаше пред вид> и мъртвостта на Сарината утроба, -
- обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,
- уверен, че това, което е обещал <Бог>, Той е силен да го изпълни.
- Затова му се вмени за правда.
- Това пък, че му се вмени <за правда>, не се написа само за него,
- но и за нас, на които ще се вменява <за правда>, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,
- Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.