1. И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;
    • посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.
      • И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,
        • а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.
          • А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.
            • Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.
              • Защото едва ли ще се намери някой да умре <даже> за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия);
                • Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.
                  • Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.
                    • Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече <сега>, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!
                      • И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.
                        • Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, -
                          • (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;
                            • при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия;
                              • но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината;
                                • нито е дарбата, каквато <бе съдбата>, чрез съгрешението на един; защото съдбата <беше> от един <грях> за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание;
                                  • защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, <сиреч> правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), -
                                    • и тъй, както чрез едно прегрешение <дойде> осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело <дойде> на всичките човеци оправданието, което докарва живот.
                                      • Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.
                                        • А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;
                                          • така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.