1. Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух].
  2. Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.
    • Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог <го извърши> като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и <в жертва> за грях, и осъди греха в плътта,
      • за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.
        • Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното.
          • Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.
            • Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;
              • и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.
                • Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.
                  • Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.
                    • И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.
                      • И тъй, братя, ние имаме длъжност, <обаче>, не към плътта, та да живеем плътски.
                        • (Стихове 12–39) Пасаж в: Мекота, 15 април 1936 г.
                      • Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.
                        • Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
                          • Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!
                            • <Така> самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
                              • И ако <сме> чада то <сме> и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с <Него>, да се и прославяме заедно с <Него>.
                                • Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.
                                  • Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването <ни като> Божии синове.
                                    • Понеже създанието беше подчинено на немощ {Гръцки: Суетност.}, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,
                                      • с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, <и ще премине> в славната свобода на Божиите чада.
                                        • Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.
                                          • И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, <сиреч>, изкупването на нашето тяло.
                                            • Защото с <тая> надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда <изпълнена>, не е <вече> надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?
                                              • Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
                                                • Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в <нашите> неизговорими стенания;
                                                  • а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията <воля>.
                                                    • Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според <Неговото> намерение.
                                                    • Защото, които предузна, тях и предопредели <да бъдат> съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;
                                                      • а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.
                                                        • И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
                                                          • Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?
                                                            • Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?
                                                              • Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?
                                                                • Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?
                                                                  • (<защото>, както е писано: "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане").
                                                                    • Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.
                                                                      • Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,
                                                                        • нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.