1. А тия са последните Давидови думи: - Давид Есеевият син рече: Мъжът, който бе издигнат на високо, Помазаникът на Бога Яковов И сладкият Израилев псалмопевец, рече:
    • Духът на Господа говори чрез мене, И словото Му <дойде> на езика ми.
      • Бог Израилев рече, Скалата Израилева ми говори: Оня, който владее над човеци <нека бъде> праведен, <Нека бъде един>, който владее със страх от Бога;
        • <И ще бъде> като утринна виделина, Когато изгрява слънцето В безоблачна зора, Като зеле <що никне> из земята От сиянието, което блясва след дъжд.
          • Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен. Нареден във всичко и твърд, <Който> е всичкото ми спасение и всичкото ми желание; И не ще ли {Или: ако и да не.} го направи да процъфти?
            • А всичките беззаконни ще бъдат като тръни, които се изхвърлят, Защото с ръце не се хващат.
              • А който се допре до тях Трябва да е въоръжен с желязо и с дръжка на копие; И ще бъдат изгорени с огън на самото си място.
                • Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Иосев-васевет, главен военачалник {Думите: Той беше асонецът Адинон, <се изоставят>. Виж. 1 Лет. 11:11.}, който уби в една битка осемстотин души.
                  • След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давида; когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като бяха се заканили на събраните там на бой филистимци,
                    • той стана та поразяваше филистимците, докато изнемощя ръката му и се залепи ръката му за ножа; така щото в оня ден Господ извърши голямо избавление, и людете се върнаха само за да съберат користи подир него.
                      • И след него беше Сама, син на арареца Агей; когато филистимците се бяха събрали в Лехий, гдето имаше частица земя пълна с леща, и людете побягнаха от филистимците,
                        • той застана всред нивата та я защити и порази филистимците; и Господ извърши голямо избавление.
                          • А <още> трима от тридесетте военачалници слязоха та дойдоха при Давида при Одоломската пещера в жетвено време; и филистимският стан бе разположен в Рафаимската долина.
                            • И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем,
                              • и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата?
                                • тия трима силни мъже пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:
                                  • Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! <Да пия ли> кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.
                                    • А Иоавовият брат Ависей, Серуиният син, беше първият от тримата; той, като махаше копието си против триста души <неприятели>, уби ги, и си придоби име между тримата.
                                      • Не беше ли той най-славният от тримата? затова им стана началник; обаче, не стигна до <първите> трима.
                                        • И Ванаия, син на Иодая, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден;
                                          • при това той уби египтянина, едрия мъж, египтянинът който държеше в ръката си копие; но той слезе при него <само> с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.
                                            • Тия неща стори Венаия Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.
                                              • По-славен бе от тридесетте, но не достигна до <първите> трима. И Давид го постави над телохранителите си.
                                                • Асаил, Иоавовият брат, беше между тридесетте; <също бяха> и Елханан, син на Додо от Витлеем;
                                                  • Сама ародецът; Елика ародецът:
                                                    • Хелис фалтянинът; Ирас, син на текоеца Екис;
                                                      • Авиезер анатонецът; Мевунай кусатецът;
                                                        • Салмон ахохиецът; Маарай нетофатецът;
                                                          • Хелев, син на нетофатеца Ваана; Итай, син на Ривай от Гавая на вениаминците;
                                                            • Ванаия пиратонецът; Идай от долината на Гаас;
                                                              • Ави-алвон арветецът; Азмавет варумецът;
                                                                • Елиава саалвонецът; Ионатан от Ясиновите синове;
                                                                  • Сама арорецът; Ахаим, син на арореца Сарар;
                                                                    • Елифелет, син на Аасве, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;
                                                                      • Есрай кармилецът; Фаарай арвиецът;
                                                                        • Игал, син на Натана от Сова; Ваний гадецът;
                                                                          • Силек амонецът; оръженосец на Иоава Саруиния син; Наарай виротецът;
                                                                            • Ирас етерецът; Гарив етерецът;
                                                                              • Урия хетеецът: всичко, тридесет и седем души.