1. Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?
    • Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.
      • Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе <стадото си> между кремовете.
        • Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като <войска> със знамена.
          • Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;
            • Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,
              • Челото ти под булото е Като част от нар.
                • Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;
                  • <Но> една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те <я> похвалиха.
                    • Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като <войска> със знамена?
                    • Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.
                      • Без да усетя, ожидането ми ме постави <Между> колесниците на благородните ми люде.
                        • Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!