Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?
Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.
Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе <стадото си> между кремовете.
Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като <войска> със знамена.
Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;
Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,
Челото ти под булото е Като част от нар.
Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;
<Но> една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те <я> похвалиха.
Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като <войска> със знамена?