Правосъдие

„Защото аз Господ обичам правосъдие: мразя грабителство и неправда.“ (Исай 61:8)

За да може всеки човек да се развива правилно, трябва да разбира Истината, която носи свобода за него. Аз взимам думата „човек“ в най-широк смисъл, в нейното първично значение, така, както е зададена от невидимия свят, така, както е зададена от Бога. Този човек трябва да е свободен от всички предубеждения. Той не трябва да носи в себе си никакви утайки на живота, т.е. той не трябва да носи утайките на онези минали съществувания, на който и да е народ или на което и да е растително или животинско царства, през които е минал. Човек не носи белезите само на народностите, през които е минал, но той носи в себе си и нещо животинско. В човека се крият всички добродетели, които ангелите имат, но в него се крият и всички злини, които съществата на ада имат. Човек е способен и на едното, и на другото. Това са две възможности, понеже човек живее между два свята. Това са две граници на неговия живот, в които той се проявява. Животът му от една страна граничи с небето, с рая, а от друга страна граничи с ада, с преизподнята.

Следователно вие живеете между две граници. Такъв е животът, който сега се проявява на земята. Всички разумни хора в света, които искат да разберат Истината, трябва да я търсят, да я проучват, понеже свободата в света не може да дойде без Истината. Тя е велик закон. Когато хората разберат Истината, само тогава ще имат едно вътрешно гражданство. Но преди да дойде Истината, преди да дойде свободата, на тях предстои усилена работа. Човек не е пратен на земята за радости; човек не е пратен на земята за щастие; човек не е пратен на земята за блаженство; човек не е пратен на земята за богатство; човек не е пратен на земята за слава; човек не е пратен на земята за сила – той е пратен да научи пътя Господен; той е пратен на земята да научи закона на служенето, закона на смирението; той е пратен на земята да научи онова истинско знание на вечността, което ще му служи за съграждането на неговия бъдещ безсмъртен живот. Това е великият закон, това е великият идеал!

Онзи човек, който живее за народа си, или за обществото, или за дома си, или за жена си, или за децата си, или за себе си, както и онзи човек, който живее за човечеството, той не е разбрал смисъла на живота. Ние не сме пратени на земята да живеем за себе си; ние не сме пратени на земята да живеем за дома си; ние не сме пратени на земята да живеем за народа си; ние не сме пратени на земята да живеем за човечеството – ние сме пратени на земята да изявим Божествения живот. Този живот включва в себе си всичко. Можем ли да изявим Божествения Дух, всичко друго се включва в Него. Не можем ли да изявим този живот, всичко друго е пропаднало. Съвременните хора са забравили тази велика Истина. Кажете ми, кой народ от миналото е придобил нещо с тази философия? За старите римляни ли ще ми кажете? За египтяните ли, за асирийците ли, за вавилонците ли, или за някои от съвременните народи ще ми кажете, че са придобили нещо ценно и не са го изгубили и до днес? Дали англичаните, дали германците, дали българите, дали сърбите, дали гърците, или кои и да са други, са спечелили нещо с тази ограничена философия? Всички тези народи, както и всички отделни индивиди, имат особени схващания за Истината. „Аз Господ обичам правосъдието.“ Кога може да се прояви правосъдието? – Само онзи човек може да прояви правосъдието, на когото душата е заквасена с Истината. По какво се отличава човека на правосъдието? – Човекът на правосъдието с нищо не можеш да подкупиш. Има съдии, които могат да се подкупят с 1000 английски стерлинги. Има съдии, които се подкупват с 2000 английски стерлинги. Има съдии, които се подкупват с 5000 английски стерлинги, и най-после има съдии, които се подкупват с 100,000. Пред тази сума гръбнакът почти на всички съдии се прегъва и всички капитулират. Някои съдии капитулират даже и пред една женска целувка. Има и религиозни хора, които също така капитулират. И днес всички хора се изпитват. Всички онези хора, които издържат, това са хората, които обичат правосъдието и които живеят с Истината. Ние говорим за идеалния живот в света.

Сега някой ще ми каже: „Ти като говориш така, постъпваш ли по този начин?“ Не е въпросът там. Всички трябва да вършим волята Божия! Аз няма какво да оправдавам себе си, но ако някои ме запитат, аз ще им кажа: „Ела и – виж!“ И ако аз запитам някои от вас как живеете, вие трябва да ми кажете: „Елате и вижте!“ Най-после, в този смисъл, няма защо да разправяме какво е нашето верую.

Нека дойдем сега до великата Истина в живота. На кого е потребен хляба, на сития или за гладния? – На гладния. Ситите хора не се нуждаят от хляб. На кого са нужни парите, за богатите или за сиромасите? – За сиромасите. На кого е потребно здравето, На здравия или за болния? – На болния. На кого е потребно знанието, на знаещия или за невежия? – На невежия. Под думата „невеж“ аз разбирам човек, в когото има един стремеж да се запознае с основните неща в живота. Дотогава, докато ние мислим, че ще умрем, че всичко с нас ще се свърши, и не се проникнем от онази вътрешна, непоколебима вяра към Бога, ние не можем да разрешим никакви въпроси в света. Дотогава, докато мислим само за себе си, ние не се отличаваме по нищо от животните. Няма животно в света, което да не мисли за себе си. И най-малкото животно, което едва можем да наблюдаваме под микроскоп, се движи така съсредоточено и търси храната си, както и ние. Ако ние се грижим за себе си, и най-малкото животно се грижи за себе си. Ако ние се грижим за своя дом или за своя народ, и най-малките същества се грижат за това нещо. Я идете в едно свинско стадо и се опитайте само да вземете едно от малките прасенца, да видите как ще се обяви цялото стадо срещу вас! И горко на този, който се опита да хване едно от тези малки прасенца! Някой казва: „Ние трябва да защищаваме народа си“. Хубаво, но това още не е задачата на истинския човек. Човек е онзи, който, като стане сутрин, отправя очите си към Бога и започва да разсъждава, защо е направено небето, защо грее слънцето, защо са създадени звездите и т.н. За това нещо една свиня не може да разсъждава никога. Щом една свиня се намери под някоя круша и изяде един от плодовете ѝ, тя започва да рови в земята и мисли, че от земята излиза всичко. И ние, съвременните хора, след като приемем всички блага, които Господ ни е дал, казваме: „Всичко излиза от земята и пак в земята ще се върне“. Не, благата не излизат от земята. Земята е само една съкровищница на Божиите блага.

Сега няма какво да се спирам върху вашите разбирания, но казвам: елате, опитайте и вижте! Следователно великото и Божественото започва само след като човек съзнае този велик закон, че има една вътрешна Правда в света и тази Правда засяга не само нас хората, но и животните едновременно. Разправяха ми няколко примери за проявлението на Божията Правда и между животните. Ще ви разправя два от тези примери, които са автентични. Единият случай става в село Чатма, Варненско. В една кръчма влизат две лястовички и започват под стряхата някъде да си правят гнезда. Обаче, когато едната лястовичка донасяла кал и си правила гнездото, другата в нейно отсъствие взимала калта и я слагала в своето гнездо. Едната седи наготово, а другата ходи да събира кал за градеж на своята полочка. След като градила дълго време, не могла да разбере какво става с нейното гнездо, каква тайна се крие, че не може да го довърши. Кръчмарят следи цялата тази работа. Обаче един ден като се връща първата лястовичка, заварва другата в нейното гнездо, че взима кал. Скарват се двете лястовички. В това време, котката на кръчмаря се спуща, хваща една от лястовичките. Какво било учудването на кръчмаря, когато вижда, че котката хванала тъкмо тази лястовичка, която крадяла. Вие ще кажете: „Това е една случайност“.

Ще ви приведа друг пример. В габровско някъде, под стряхата на една къща имало едно лястовиче гнездо. Детето на тази къща, 7–10-годишно момченце, един ден се качва на стряхата на къщата, сваля всичките пет малки лястовички и с един нож отрязва езиците им. Майката вижда всичко това, но си казва: „Е, дете е, няма нищо!“ Тя не му дала никакъв съвет. Расте това дете, пораства, става момък, оженва се, раждат му се пет деца, но всички неми. Този пример е от животинското царство, свързан с хората. Аз бих ви привел ред други примери, където може да се види, че Бог обича правосъдието. Цяла статистика има по това. „Очите Господни тичат по цялата земя.“ Някои мислят, че Бог не наблюдава нещата. Не, Бог наблюдава всичко. Има едно око в света, което не спи. То наблюдава даже и това, което се върши в тъмните нощи. Има едно страшно око в света, което вижда всичко и въздава всекиму. Къде ще се скрием от това око? Та казвам: нека се яви у вас любов към Правдата, но не от страх, а от дълбок вътрешен стремеж. Когато един човек отсъжда справедливо, в пълния смисъл на думата, това е истинският човек. Казах ви, че здравето е за болните, знанието за невежите. Ами доброто за кого е? – За грешника. Животът за кого е? – За мъртвия. Живият човек не се нуждае от живот. Любещият не се нуждае от любов. Питам: кои стомни се пълнят? – Които са празни. Пълните стомни нямат нужда от пълнене. Следователно животът в съвременния свят се проявява по два начина. Има един потенциален Божествен живот, има и един кинетически Божествен живот. Има един потенциален човешки живот, има и един кинетически човешки живот. Тези два вида живот се различават. По какво? Потенциалният живот на Бога е всякога пълен, той има всички възможности в себе си и не се нуждае от никакви притоци. Той съдържа в себе си всичко. Кинетическият Божествен живот се отличава по това, че е един извор, от който постоянно извира вечното благо. Той никога не дотяга. Потенциалният човешки живот се отличава по това, че постоянно взима нещо в себе си. Кинетическият Божествен живот се втича в него постоянно. Кинетическият човешки живот пък постоянно обработва Божиите блага, които се втичат в него. Оттук същият закон се отнася и за яденето. Ако храната, която приемаш в себе си, не се сдъвче хубаво, не се разпространи из цялото тяло, не се възприеме от ума, сърцето и душата ти и не се превърне в една динамическа сила, за да се използва в света за работа за Господа, дотогава в тебе няма да се роди плод. Питам ви сега: по какво се отличава здравия от болния човек? – Здравият човек всякога изпитва глад, а болният човек всякога има апетит. Имаш ли апетит, ти си болен човек. Изпитваш ли глад, ти си здрав човек. Здравият човек огладнява най-много по два, до три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер. Човек, който има апетит, яде по цял ден: това ще похапне, онова ще похапне, ще си разстрои стомаха, докато най-после умира. От какво умират хората? – От много ядене. Казват за някой човек: много яде този човек. Казвам: апетит има той. Максималното число за ядене у гладния човек е най-много 2–3 пъти на ден. Той е разумен човек. Мине ли числото три, спада вече към хората на апетита. Законът на глада свършва с числото три, а законът на апетита свършва с числото четири. Числото четири означава кръст. Щом видиш, че някой човек носи кръста, ще знаеш, че той е в закона на апетита. Днес всички хора носят само кръстове, те са герои на кръста. Защо носят кръстове? Какво е значението на кръста? – Кръстът е символ на страдание. Господ ти е дал кръста, т.е. страданията, за да се смириш, да съзнаеш своите слабости и да кажеш: „Господи, аз имам една слабост, която трябва да изправя“. Някои хора, обаче, носят кръста за храброст. Храбри са те, но не и в живота. Има много хора, които на бойното поле са се били юнашки, там са отсичали ръцете им, но като дойдат в обществото и ги поставят пред някоя каса, там не са герои, лесно могат да се подкупят. Къде е геройството им тогава? Къде е кръстът на тези хора? Аз наричам герой онзи човек, на когото като сложиш на гърба страданията на целия свят, кръстът на цялото човечество, той може да го носи. Този човек може да се изпоти и 10 пъти под тежестта на този кръст, но нито един път няма да похули името Господне. Той ще носи геройски всичко и ще каже: „Господ даде, Господ взе. Да бъде благословено името Божие! Благодаря Ти Господи, че си ме удостоил с всичките свои блага!“ Тази е великата философия на живота, която трябва да възприемем, като разумни същества.

Аз искам Господ да ви благослови. Как ще ви благослови? – Като обичате този Господ, Който обича правосъдие, а мрази грабителство и неправда. Никой човек няма да избегне Божието наказание. Това наказание се готви за всички. То е така справедливо и за сиромаси и за богати, и за учени и за прости, и за царе, и за князе, и за генерали, и за владици, и за проповедници – всички са под този велик Божествен закон. Няма ли да дойде този закон? – Ще дойде. След година или след две, или след 10, или след 120 години ще дойде този закон, ще те задигне, ще те сложат на носилка и ще те занесат. И всичко това, за което си се грижил, няма ли да бъде загубено? Твоята глава няма ли да се пръсне? Ще те занесат на гробищата и от тебе помен няма да остане. Къде ще отиде твоята нервна система, твоята глава, твоят мозък, твоите мускули? Къде ще отидат твоите червени устни и твоите черни очи? Къде остава човешката мисъл, човешкото сърце и човешката сила? Къде остава човешката душа и човешкият дух? Вие ще кажете: „Така е създаден светът“. Не, светът не е създаден така, не трябва да се лъжете. Ако гипсирате гърба на един човек и го оставите да лежи така в продължение на цели 5–6 месеца, трябва ли да мислим, че природата го е създала така? Трябва ли да му казваме, че Бог е определил така? Не, това е според науката на лекарите. Човек е преплетен с ред заблуждения, които му създават големи страдания и сътресения в живота. Вземете примера с българите и гърците. Откак са станали съседи, те така кръвно се мразят, че достатъчно е да произнесеш пред българина думата „грък“, за да му трепне сърцето. И достатъчно е да произнесеш пред гърка думата „българин“, за да трепне и нему сърцето. Гъркът като срещне някой българин, казва: „Дебела глава е той!“ Какво означава това? Той иска да каже, че българинът е дебело дърво, че в него няма нищо, че е дивак, човек без всякаква интелигентност – най-грубият човек в света. Това разбира гъркът под думата „дебела глава“. Право ли съдят гърците? Питам ги аз: те как постъпиха със Сократ? Как постъпиха с Питагор и неговото училище? Нали те се хвалят със своята култура? Добре ли постъпиха? Следователно не са гърците, които могат да съдят българите. Има само Един, Който може да съди българите. – Бог е Той, само Той може да ги съди. Но Той съди и гърците.

Това, което ви казвам, е по отношение на народите. Да блаженства един народ, трябва да зачита Божественото право. Същото се отнася и за всеки човек индивидуално. Всеки българин, който иска заслужено да носи името „българин“, непременно трябва да има този свещен закон в себе си – да зачита Божественото право. Всеки българин да се замисли дълбоко в себе си и в ума му да изпъкне мисълта: „Защото аз Господ обичам правосъдие, мразя грабителство и неправда“. Не е лошо да носиш името българин, но кога? – Когато това име е помазано. Пророкът казва: „Помаза ме Господ“. В какво се състои това помазване? Светлината помазва растенията, помазва и нашия живот. Казвам: всеки цар, който не е помазан, не може да се благослови. Само помазаните царе са царували. В помазването се състои силата.

Ще изясня мисълта си. Когато едно растение покълне от земята и започва да расте и да се развива, кой го помазва? – Светлината. Тя е неговото масло. Коя светлина? Тази, която идва от Истината, тази, от която произтича и нашият живот. Коя е още тази светлина? – Която идва от Мъдростта, която прониква и през нашия живот. Коя е топлината, която помазва растенията? – Това са онези Божествени чувства, които изтичат от Божията Любов. Когато човек има това маслопомазване, той е помазан от Бога, и където отиде, навсякъде ще бъде приет. Тогава и във всяка църква всеки поп може да го помаже. Не го ли помаже Господ със своето правосъдие, със своята Любов, със своята Мъдрост и със своята Истина, той нищо не струва, никакъв помазаник не е.

И сега, у всички хора има това желание да бъдат царе, князе, генерали. Аз ви казвам: вие можете да бъдете царе, може да бъдете князе, всичко е възможно, но Писанието казва: „Вие сте царе и свещеници на Бога“. Кога? – Когато Му служите. Но когато хората искат да свалят един цар и да сложат на негово място друг, те не разбират закона. Царе трябва да има! Казвате: „Царете развалиха света“. Не, не го развалиха те. Преди царете на власт бяха боговете, но понеже хората не бяха доволни от тях, те задигнаха багажа си и заминаха на небето. Вместо тях дойдоха царете. Един ден и царете ще си заминат. Вие трябва да знаете, че духовете, които идват на земята, заемат местата на царете и те управляват. Един ден, като си заминат и те, ще останат народоуправляващите. Мислите ли, че тогава светът ще бъде по-добър, отколкото сега? Вярното е, че един разумен човек може да свърши хиляда пъти по-добра работа, отколкото хиляда луди хора. Не е ли така? – Така е. Но хиляда разумни хора могат да свършат с милиони пъти по-добре работата, отколкото един луд човек. Не е ли право това? – Право е. Ако в една държава има един луд цар и хиляди разумни граждани, те ще могат да свършат милиони пъти по-добре работата, отколкото този луд цар. Ако пък има един разумен цар и хиляда луди граждани, този разумен цар може да свърши хиляди пъти по-хубаво работата, отколкото тези хиляда души граждани. Не е ли права тази философия?

Следователно ние сме за онази велика Истина, която трябва да опитаме. Аз се радвам, че Бог е говорил в миналото. Да бъде благословено Божието име! Аз се радвам и на всички онези велики пророци; аз се радвам и на онези велики хора, които са работили през вековете. На тях имената са записани горе. Аз се радвам и за всички онези хора, които сега работят. Аз се радвам и за всички онези хора, които ще дойдат да работят в бъдеще. Онези от миналото, тези, които сега работят, и онези, които ще дойдат да работят в бъдеще, всички живеят. Онези, които са работили в миналото, ние сме ги сменили, те са в почивка. Сега идват други, които пък нас ще сменят. Значи в живота има три фази: първата фаза е миналото, през която са работили вече. Втората фаза е настоящето, в което сега работят, и третата фаза е бъдещето, в която ще работят. Хората на миналото почиват; хората на настоящето работят, а хората на бъдещето сега мислят, а после ще дойдат да работят. Те са на път вече и пристигат като онази армия, която идва да подкрепи войските на бойното поле. Колко е красиво това! И всички тези хора днес воюват.

Аз бих желал целия свят да воюва с онова свещено оръжие на Любовта, с онова свещено оръжие на Мъдростта, с онова свещено оръжие на Истината! Нека не само десетки милиони, но и стотици милиони хора да воюват с тези оръжия. Нека всички хора на фронта да воюват, за да прогонят врага и да разширят границите на своето царство. Когато всички разумни хора – и мъже, и жени, и деца, и възрастни, и господари, и слуги – си подадат ръце, всички ще заживеят един разумен живот, така както ангелите сега живеят на небето. Ние няма защо да създаваме една нова култура. Тази култура е създадена вече. И когато дойдем до това положение, ние ще изпращаме своите деца от земята да се учат на небето, а не както сега правят, изпращат ги в Англия, или в Германия, или във Франция, или в Египет, или в Индия, или в Китай, или в Япония да учат някои тайни. Не, ние ще изпратим нашите деца на небето, там да учат великите тайни на живота. След 3–4 хиляди години те ще слязат отново на земята със светещи аероплани и ще ни разкажат как живеят ангелите на небето. Ще ни разказват как живеят там разумните същества, как строят къщите си, какви са техните взаимни отношения и т.н. Сега, обаче, на когото да кажеш тези неща, ще ти кажат: „Това са празни работи! Ние се занимаваме с реалните неща“. Ами целият ни живот не е ли пълен с празни работи? Ние, хората, които живеем сега на земята, сме най-глупавите същества, да не казвам най-безумните. Никога в света не са живели толкова много глупави хора, колкото сега. Ще ви кажа защо. Вземете един млад, красив момък, хубаво облечен, свършил два факултета, доктор по право и доктор по философия, учен, голям човек. Но срещне той някоя красива мома, влюби се в нея, падне на колене, моли ѝ се и казва: „Моето ангелче, само в теб мога да намеря своето спасение, своето щастие. Ти си моето божество, само с теб намирам смисъл в живота“. Тя го погледне и повярва, че наистина само тя е в състояние да донесе щастието и спасението му и се съгласява да се оженят. Но като се венчаят според сегашните закони, не се минават две години, срещам го и той ми казва: „Не била тя! Аз се излъгах“. Срещам нея и тя казва: „Не бил той!“ И наистина, когото срещна днес в света, всички са разочаровани. Най-после мъжът казва: „Жена ми умря“. Или жената казва: „Мъжът ми умря“. Питам: как е възможно да умре това същество, от което очакваше своето спасение, своето щастие? Значи тя не е божество и той не е божество.

Докато ние сме хора, които падаме на колене пред някоя мома или момък, не сме ли онези хора със слабостите на едновремешните идолопоклонници, чиито идоли скоро се разрушаваха? Все пак техните идоли живяха с хиляди години. Ти днес прегръщаш един мъж, но къде ще отиде той? Днес прегръщате една жена, но къде ще отиде тя? И не само това, но докато този мъж не беше женен, честен човек беше. Ожени ли се, обаче, за това божество, то започна да му казва: „Ти не трябва да бъдеш така глупав, да живееш толкова честно, по-практичен човек трябва да бъдеш, ако искаш да живееш щастливо, разумно като всички хора. Няма защо да живеем в тази колиба, за нас трябва простор, свобода, голяма къща ни трябва“. И действително, тя заживява по-разумно, но не се минават 3–4 години, завеждат дело против него, затварят го, осъждат го. Този идеал се променя вече, идват страданията в живота. За какво страдаме ние? – Много търговци са пропаднали за своите дюкяни. Много адвокати са пропаднали за своята клиентела. Много доктори са пропаднали за своите пациенти. Много свещеници и проповедници са пропаднали за своите пасоми. Да, те стават пастири на своите пасоми в църквата, за да ги пасат добре. Казваше един овчар: „Аз съм отличен овчар, паса стадото си, храня го, обичам го“. Овците изпитват неговата любов и те на свой ред казват: „Много ни обича нашият овчар, но вълната ни стриже, млякото ни взима. Ние сме съгласни на всичко това, но и децата ни продава, а най-после взима нож, че и нашите глави отрязва. След това и кожите ни одира и от нас нищо не остава“. На такъв овчар, който казва, че много обича овците си, казвам: какъв е този овчар, който взима млякото и вълната и кожата на овците? Някой ще каже: „Така е наредил Господ“. Не, това е една велика лъжа в живота. Ние трябва да пренесем този символ в разумния живот.

Казва Бог на едно място: „Не желая смъртта на никого“. Ако четете книгата на Исай, ще видите какво е говорил този пророк преди повече от 3000 години, какво вътрешно просветление е имал той. И ние, съвременните хора, казваме: „Така е наредил Бог“. От Божествено гледище аз трябва да защитавам живота на овците, но хората още не са дошли до това положение. За сега те не желаят даже живота на другите хора. Те се колят, убиват, бесят, като казват, че това е геройство. Питам: какво благо са донесли сегашните войни, които стават по света? Най-културните хора днес, американците и англичаните, носят тежките последствия на войните. Те са внесли между тях толкова разврат и упадък, че съжаляват, задето са ставали, и се стремят да изправят това зло, но не знаят как. Да оставим сега въпросите на Англия и Америка. Това са въпроси, които могат да се разрешат в бъдеще. Ние имаме въпроси, които сега трябва да разрешим.

Един от фараоните посетил една от тайните школи на Египет и поискал сина му да стане ученик на тази школа. Задачата на тази школа била следната: всеки, който искал да постъпи за ученик в нея, трябвало инкогнито да следва школата. Този царски син трябвало да излезе инкогнито от своята държава и да се представи като слуга в един царски двор, но така да премине през двореца, че да не предизвика с нищо първия стражар, който пазел пред вратата. Той трябвало да отвори сърцето на този стражар така, че да намери неговото благоволение. И през всичкото време на служенето си, цели три години, той трябвало да минава между всички незабелязано, никой да не знае, че е царски син. Освен това в изпълнението на своята служба той трябва да бъде толкова внимателен, толкова почтен, да не направи никаква грешка. Ако направи някаква най-малка грешка ще бъде изпъден вън от школата. Такава била задачата на царския син. Питам: лесна ли е тази задача? – Не е лесна. Такава е задачата и на нас, които сме дошли в света. Ние сме царски синове и трябва да изпълним тази задача безпогрешно. Какво правите вие? Ставате сутрин и веднага започвате да викате. На кого викате? Трябва да си кажете: „Чакай, царски син съм, трябва да извърша добре работата си“. Влезете ли в Божествената школа неприготвени, вие пропадате. Ако вашето съзнание е будно, като ставате сутрин, няма да викате, но ще си кажете: „Аз съм царски син, пратен съм на земята да оправя работата си. Влязъл съм в Божествената школа и трябва добре да свърша работата си“. Питам: кой не вика на обед или вечер като си ляга?

Вие имате друга една слабост. Често казвате: „Ние ще свършим работата си, но като отидем между ангелите“. Знаете ли на какво прилича това? Ще ви изясня моята идея. И змийското яйце като е вътре в черупката си е много кротко, никому вреда не прави. Пък и яйцето на орела като е в черупката си, е много кротко, никому зло не прави. Ако вие отидете на небето, ще приличате на тези неизлюпени яйца. Но когато Господ иска да ви покаже какви сте, Той ви праща на земята да се измътите и да се проявите. Някой казва: „Като отида на небето, там да ме видите колко съм добър и кротък“. Не, там ще бъдете едно неизмътено яйце. Важното е какъв си тук. Земята е пробният камък, на който ви изпитват. Важно е да се видите какви сте тук на земята, като сте облечени в плът. Някой казва: „Дотегна ми вече да нося този товар“. Кое е по-хубаво за теб: да носиш 50 килограма злато на гърба си, или гърбът ти да бъде свободен от този товар? Вие ще кажете: „Разбира се, че е по-добре да носим златото на гърба си“. Добре, представете си, че на двама от вас предстои да минат една дълбока река. Единият носи това злато на гърба си, а другият тръгва без злато. Кой от двамата има шанс да премине благополучно тази река? Ще кажете: „Нали има мост?“ Не, тази река е без мост. Как ще я преминете? Ще кажете: „Ще снема златото от гърба си и така ще премина“. Да, но законът е такъв, че никой няма право да сваля товара от гърба си, ще върви с него. Тези порядки за богатството в света са човешки изобретения. Най-голямото богатство, което човек може да има, това са неговото сърце, неговият ум, неговата душа и неговият мощен дух, които го свързват с небето и с всички разумни души. Какво по-голямо богатство от това? Това именно е истинското богатство на човека! Ами ако аз напусна духът си, ако напусна душата си, ако напусна сърцето си или ума си, какво ще остане у мене?

И всички хора днес казват: „Не може без пари в света!“ И тук повтарят какво е казал някога си Наполеон. Като му разправяли, че трябва да се направи това-онова, той запитвал: „Ами пари?“ Навсякъде сега хората казват: „Да направим повече училища, да вземем повече учители, да направим повече църкви, да имаме повече свещеници и т.н. Ами кой ще им плаща?“ Докато има учители, които работят за пари, докато има проповедници, които проповядват за пари, докато има съдии, които служат за пари, докато всичко става с пари, ние ще имаме свят като сегашния. Ще кажете: „Ами как ще се прехранваме?“ Един ден, когато тези служби станат почтени, благородни, и всички хора служат без пари, тогава децата ще се грижат за своите учители, а не техните майки и бащи; пасомите ще се грижат за своите пастири. Аз бих желал един учител да се уповава на своите ученици, да ги учи, да работи с тях и по този начин да си изкарва прехраната. Той може да обработва с тях градини, да отглежда пчели. Един ден тези деца, като пораснат, ще му се отплатят стократно. Вие ще кажете, че това не е съгласно с вашите разбирания. Но вижте, ние срещаме този закон навсякъде в света. Кажете ми, например, колко плаща синът на баща си? Както виждате, синът не само, че не плаща на баща си, но задига всичкото му богатство, всичкото му имане и един ден забягва. И бащата като няма какво да каже, като не може да му направи нищо, казва: „Бог да го благослови!“ – И си заминава. Някой път и дъщерята изяжда всичкото имане на майка си. Майката казва: „Бог да я благослови, да обърне сърцето ѝ!“ – И си заминава. Не, вие трябва да отидете по-далеч! Вие трябва да знаете, че ако се ражда такъв син, който изяжда всичкото богатство на баща си, причината за това е, че у бащата има някакъв дефект. Според закона на наследствеността от вълка не може да се роди овца и от овцата не може да се роди вълк. По същия закон от орел не може да се роди паун и от паун не може да се роди орел. От змия не може да се роди риба и от риба не може да се роди змия. Значи във всички тези форми се крият известни сили, които определят посоката на движението им. Та казвам: пророкът преди хиляди години е говорил, че Духът на Господа Иехов ще бъде с него да благовества. Какво да благовества? – Разумното. Вие, които ме слушате днес, трябва да знаете, че спасението на човечеството не е в никакви църкви. Спасението на човечеството не е в никакви хора, в никакви светии, в никакви ангели. Светиите, ангелите, добрите хора на земята, това са само служителите на Бога. Спасението на света е в Бога, Който е направил света. Този Бог има три атрибута: Любовта е Негова същина, Мъдростта е Негова същина, Истината е Негова същина. Те излизат само от Него. Там, откъдето излизат тези три велики добродетели, се проявяват всички други неща.

Следователно, спасител в света е само Бог. Той обхваща и прониква всички.

Всички същества, от най-висшите до най-низшите сфери, слугуват на този велик Бог. И ако искате, вие може да Го попитате: „Как?“ Обърнете се с всичката си душа, с всичкото си смирение към Него и кажете: „Господи, така, както всички светии Ти служат, така, както всички ангели Ти служат, така, както всички добри, праведни хора Ти служат, така и аз с техния дух се обръщам към Теб, изяви ми се!“ Питайте Бога така и ще видите, че Бог е прав. Ако решаваш някоя трудна задача, Бог ще те осветли. Ако си болен, Бог ще внесе в тебе здраве. Ако имаш някое терзание, което смущава душата ти, пак се обърни към Бога. Работи и чакай, Той ще ти изясни тази велика Истина. Не бързайте, може да почакате още хиляди години. Чакали сте толкова, ще почакате и още, това нищо не значи. Времето и пространството, това са само условия, при които Бог може да се изяви в разумния живот. Само по този начин можем да се издигнем. Каква полза, ако бързаме и изгубим всичко? Каква полза, ако днешният ден бъде ден на радост, а утрешният – ден на тъги и страдания? Какво ще те ползва, ако днес родиш един син, а утре умре? Какво ще те ползва неговото раждане, ако смъртта му утре ти причини най-големите нещастия и страдания? Ние искаме, като се роди този син, да живее. Ние искаме, като добием здравето, да е с нас. Ние искаме, каквито добродетели придобием, да бъдат с нас. Ако днес спечеля една добродетел, а утре я изгубя, тази загуба ще ми донесе най-големите нещастия и страдания. Питам: какво ще ме ползва днешната култура, ако утре я изгубя? Какво ни е донесла днешната култура? Има нещо хубаво в нея. Тя е внесла равноправие между половете; тя е внесла един стремеж между мъже и жени да се хармонират, да извършат добре задълженията, които им са определени. Днешната култура е внесла един стремеж и между всички религиозни хора да се обединят. Как? Не само по един начин могат да се обединят хората. Много начини има за обединение. Най-правилният начин, обаче, е един. Кой е този начин? – Той е да се живее по закона на Любовта. Стигне ли се до Любовта, в нея вече няма насилие. Това обединение може да дойде и по закона на Мъдростта, на знанието. Най-после това обединение може да дойде и по закона на Истината. Ние трябва да знаем тези три закона, които съществуват в природата. Следователно, по който от тези закони и да живеете, резултатите от тях трябва да са еднакво благоприятни за всички, да се даде свобода на всички. Тогава ние ще работим в единство и ще бъдем по-интензивни в света. Работата и нашият труд ще бъдат разумно оправдани и ще дадат добри плодове. А сега вашият труд се губи.

Казва се в Писанието: „Защото аз Господ обичам правосъдие; мразя грабителство и неправда“. Ето защо всеки човек, който иска да бъде обичан от Господа, трябва да обича правосъдието, а да отхвърли от душата си грабителството и неправдата. Бог обича само ония, които вървят по Неговия път. Законът е такъв. Кого обича овцата? – Своите деца. Кого обича вълкът? – Своите деца. Вълкът мисли, че неговият метод за живеене е най-правилен. Овцата мисли, че нейният метод е най-правилен. Не, най-правилният път за спасение се крие в човешкия дух. Ние сме най-разумните същества тук на земята и трябва да разрешим правилно въпроса. Ако го разрешим правилно, ние ще донесем едно благо и за по-висшите същества. Тогава ние ще бъдем носители на своята свобода и ще станем разумни органи в общия велик организъм. Само така ще можем да се притичаме в помощ на своите по-слаби братя на земята.

Това е учението, което трябва да носим навсякъде. Бог е, Който ще спаси света, и ние трябва да се хванем за Него. Всеки трябва да бъде като един извор, постоянно да извира. И когато казвам, че трябва да бъдем носители на свободата, разбирам, че трябва да се хванем за новата култура, да живеем според трите велики закона. Живеем ли така, това е Божественият ден. И така, пред Бога този е велик, който носи в себе си това правосъдие. Пред Бога този е велик, в душата на когото няма грабителство и неправда. Всеки, който не носи в себе си това правосъдие, не е велик човек, не е културен човек. Каква култура има във вълците? Каква култура има в овците? Каква култура има в рибите? – Култура има само в същества, които мислят. Култура има само в тези хора, у които е вложен Божествения елемент. Единственото същество, което прогресира, което има книжнина, което мисли, което се моли на Бога, това е човекът. Единственото нещо, което отличава човека е, че той може да отвори ума, сърцето и душата си, за да влезе в него светлината на живота. Той е единственото същество, което може да разбира Божественото. Всички хора изобщо съзнават това нещо, но някои са така ожесточени, както влюбените, та не искат да го признаят.

Съвременните хора са ожесточени не поради това, че не вярват в Бога, но понеже постоянно се отменят от вярата си. Ти си един момък, вярваш в своята възлюбена, но утре тя не постъпи съобразно твоите искания и веднага става демон за тебе, не вярваш вече в нея и можеш да ѝ препишеш различни неща. Така постъпва и момата. Обича някой момък, но ако той не върви съобразно нейните желания, демон става за нея и вече в нищо не му вярва. Как е възможно, онзи човек, който до вчера беше благороден, добър, днес да стане демон? Казвам: чистият извор всякога остава чист. Нечистият извор всякога е нечист. Злото в света е всякога зло. Доброто в света е всякога добро. Аз наричам добър човек онзи, който в действията си е всякога буден и в дълбочината на душата си е всякога изправен. Лош човек е онзи, в душата на когото има всякога нещо задкулисно. Той външно е всякога изправен, но вътрешно има нещо лошо. Следователно, онзи човек, на когото съзнанието за Бога е всякога будно, който съзнава, че има една вечна Любов, една вечна Мъдрост и една вечна Истина, този човек е добър. Онзи човек, който не признава тези три велики закона в света, той е лош човек. Външно той може да е кротък, това показва, че още не се е проявил, т.е. не е още измътен от своето яйце. Казвам: сложете го на светлината и на топлината да се измъти и тогава ще видите какъв е.

Сега, изпитанията в света не са нищо друго, освен условия да се проверим, да видим какви сме. Те са най-благоприятните условия да се измътим. За всички хора в света ще дойдат тежки изпитания, морални страдания, та всеки ще покаже своето естество. Но има велики души в света! Ако един човек съзнава своя грях и се моли на Бога, в моите очи този човек е велик. Онзи човек, който извинява своя грях и не се обръща към Бога, в моите очи той е лош човек, няма никакво величие в себе си. Днес ни предстои едно нещо: да признаем своите грешки в душата си и да проявим доброто, което се крие в нас, да проявим Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. След това да проявим смирението, кротостта, въздържанието, щедростта и т.н. като се притичаме един на друг в помощ, да дадем свобода на всички страдащи. И тогава ние ще бъдем носители на онова велико ново учение, което ще внесе мир и радост във всяка душа, във всеки дом, във всяко общество, в цялото човечество. Това учение ще ни съедини с небето и ние ще живеем братски, така както Бог изисква.

В. И. Ч. Б. В. Б.!

Събота, 10 ч. сутрин, 28 август 1926 г.