Бъди Умен!
И при всяка твоя постъпка прецени условията и последствията.
Бъди спокоен и тих.
Всичко ще мине добре!
Има три състояния в живота на човека:
Едно физическо – там всичко се безпокои.
Друго духовно – там има стремеж към един идеал.
И трето Божествено – там има абсолютен Мир!
Ученикът трябва да е преминал първото състояние.
Най-хубавото нещо е човек да бъде ученик!
Учителят може да помогне на ученика си само като забележи у него непреодолимо желание към Духовното.
Ще упражняваш вярата.
Без вяра умът се колебае. Мощна вяра ще туриш в себе си!
Корените на вярата се намират в миналата вековна опитност на човека.
С Господа, Който живее в мене, всичко мога.
Помощта не иде от вън; тя иде от вътре.
Когато небето се заоблачи и загърми, малките цветенца се радват – влага им трябва. А хората ги е страх, защото нямат вярата на цветята.
Ученикът не трябва да се плаши от бурята, защото и тя е необходима, но да гледа да я използува добре.
Скръбта иде вечер, а радостта – сутрин. Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато се радва – сутрин.
Влиянията на тъмнината носят скръб, а тия на Светлината – радост.
Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден.
Най-първо ученикът трябва да търси и намери Божественото у себе си.
Тогава той става способен да разбира и познава Божественото у всички.
Общественият живот ученикът може да проучи в себе си.
Познаваш ли себе си, познаваш и обществото.
Кръщението е акт на Духа.
То е нещо вътрешно.
В Любовта няма страх.
Ученикът не трябва да го е страх от хората, защото той живее с Бога.
Църквата на ученика трябва да бъде вътре.
„Храм Божи сте, и Дух Божи живее във вас.“
Ученикът като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ѝ – ще светне, Светлина ще стане.
Ученикът схваща себе си като нещо отделно от тялото, за да не се съблазни от формите.
Ученикът се учи по два начина: или го учат, или той сам се учи. Или той си създава условия, за да го учат, или другите създават условия, за да се учи той сам.
Процесът на учението е труден, но приятен.
По-добре е ученикът да почне с мъчнотии, отколкото с блага. Тъй още от началото ще укрепне.
Във всеки живот ученикът трябва да има придобивка. Той трябва да слуша Духа си. Няма нищо по-хубаво от опитността, която разумният Дух може да даде на човека.
Ученикът трябва да гледа да придобие здрава основа в душата си, за да разбира живота правилно.
Ученикът трябва да има самоувереност в живота, за да има основа, на която да гради.
Самоувереност има само онзи, когото вълната на Любовта е докоснала.
Първото и Велико нещо за ученика е да знае, че Бог е вечна хармония.
Когато я почувствуваш в себе си, Бог те е посетил.
Това са епохални мигове в твоя живот!
Да се стреми към Бога и Истината, това е Великата задача на ученика.
Душата ти да бъде лазурна, а умът – светъл.
Когато ученикът иска да направи някому нещо, той сам трябва да се постави в същото положение. И ако намери, че е добре, тогава да го направи. Така той се коригира.
Ако ученикът се води напълно по Божествените принципи в живота си, цялото Небе ще му съдействува.
Когато човек работи за Бога, за другите – Небето е с него!
За оня, който върви по Божия закон, всичко съдействува за добро.
Само молитвата ще ти покаже разумния начин да изплатиш кармата си по-лесно.
При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние.
Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия.
Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действуват в природата. Те са израз на една Висша Разумност!
У ученика трябва да има съзнание да изпълнява винаги Божественото!
Той трябва да дава винаги ход на Божественото в себе си.
Ученикът трябва винаги да препраща енергиите си нагоре във възвишена мисъл и работа. Тогава те развиват неговите висши центрове.
Когато енергиите остават долу, те се застояват, стават разрушителни и предизвикват експлозии.
Повдигай мислите си винаги нагоре към Божественото. По този начин се организира духовното тяло.
В живота на ученика трябва да се прояви Божественото.
В него е пълнотата на живота.
Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът.
А най-голямата благодарност на човека заради живота е работата.
Деликатността е плод на зачитане работата на другия.
Който почита – мисли.
Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа.
Работи само онзи, който работи от Любов.
Който работи, обича.
И който почита работата на другия, сам работи.
Който разбира, живее.
Смехът понякога показва, че не разбираш. Той е временно развлечение.
Който разбира, мисли!
Който разбира, работи.
„Отец ми работи, и Аз работя.“
Когато се постигне у ученика стремеж към Бога, Учителят вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика.
Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост. Истинската близост на душите се гради върху Божествените връзки. Те са единствените трайни, неизменни и вечно усилващи се.
Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен.
Има низши духове, които устройват „случайни засади“, и ученикът може да си напакости. Например минаваш покрай някой мост, виждаш ограда, хванеш се о нея, обаче тя е гнила, падне, и ти паднеш с нея заедно.
Ученикът трябва винаги да одухотворява материалното. Спре ли се на него, ще срещне големи противоречия в живота.
От физическото към духовното!
Бога най-лесно ще намерим в себе си. Когато ученикът Го намери в себе си, ще стане способен да Го намери и навсякъде около себе си.
На земята всичко е преходно. Ученикът не трябва да желае нищо земно. Той ще си служи с букваря и плочата, докато завърши първо отделение; и после ще мине напред, а тях ще остави за другите.
Няма защо да носи със себе си и букваря и плочата в университета.
– Познаваш ли ме?
Не бой се!
Докато намираме Бога в себе си, нашият живот е пълен, има смисъл и радост.
Извън Бога има само нещастия и страдания.
Само в Бога е нашият живот!
Гледай развитието ти да върви естествено. Мисълта трябва да расте, но не да презрее.
Мислите трябва да се развиват и да растат, без да се изменят.
Не всякога Учителят може да говори.
Понякога трябва веднага да действува: когато ученикът разглежда и изучава една бомба, която след две минути ще експлодира, Учителят няма време да му обяснява, че това е нещо опасно, а веднага ще я вземе от ръцете на ученика и ще я хвърли някъде надалеч в пространството! Ученикът ще разбере това едва след като чуе бомбата. И ще благодари на Учителя си, задето не му е говорил нищо тогава.
Има в човека една мистична самота, в която той се слива с Бога. Това е за оня, който разбира!
Има една свещена област в душата, която е неприкосновена! Нея никой не може да прекрачи.
Тя е свещено място, предназначена само за Бога.
Учениците могат да живеят сами в своя вътрешен живот само ако живеят в чистота.
Пчелата ще извади мед от цвета; човек ще откъсне цветето, ще го помирише и ще го хвърли. А говедото ще го стъпче.
Ученикът трябва да има метода на пчелата.
Ученикът трябва да обича Светлината! Учителят ще му предаде най-Великото чрез Светлината!
Всяка вечер ученикът трябва да се чисти – психично чистене, – като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня.
Ученикът трябва да се стреми да достигне до оная светлина, при която може да разпознава истинската Любов.
Любовта се показва в най-голямата нищета.