Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони на живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества – племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие. Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр. – всички растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразната флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? – ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, докато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми.
Но на Земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание.
Тогава по аналогия ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избягнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор. Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният егоизъм, който може да разреши великите проблеми в света, нито обикновените прости човешки разбирания са, които възрастват благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всички някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази. Гигантските предпотопни същества, които неразумно са градили своя организъм, като високи снежни планини, отдавна са изчезнали, а са останали на Земята само скромните, но разумни същества, които са предвиждали бъдещето и са се съобразили със законите на природата, която не обича разточителността и голямата съпротива. Много предпотопни раси са изчезнали поради единствената причина, че са водили постоянни вътрешни борби. От всички тия многобройни раси сега са останали на Земята само пет, които са разбрали великия закон, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи. Това обаче не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения. Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба? – Разбира се, нищо. Но ако тия двама борци се вразумят и посветят силите си за своите ближни, тогава всеки от тях ще покаже в какво седи неговото превъзходство и неговата сила. Кое е по-голямо изкуство: да запалиш ли една къща или да я съградиш? Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му? – Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което Божественото се проявява.
Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим“. Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури.
В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? – Не, то ще губи само времето си. Да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили. А кое е по нашите сили? – Това е разумният живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда. – Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани. Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелствува на първо място майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон? Нито един народ не е постигнал още това. В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още. Напротив, всички търсят разумния живот там, където не може да се намери. Търсят живота си там, отдето не идва, своята защита – там, отдето идва разрушението им, и своето спасение – там, отдето идва смъртта им.
При такава обстановка, какво може да се очаква? Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори? Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомахът съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът отъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран? Какво можем да очакваме от тия „свещени“ типове, пред които сега мнозина благоговеят? Това разумен живот ли е? И върху каква духовна основа почива той? Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най-голяма съпротива и при най-голяма дисхармония. И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да са я достигнали напълно, говорят за култура, без тя да е станала плът и кръв в тях, без да са ѝ дали пълен израз. Всички работят на кредит, без никакъв капитал. И ако това е истина, тогава от къде ще се почерпи разумността и от къде ще придобием тази култура, която ще внесе не сплотяване механическо, като частиците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, които виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си? И съвременните хора считат, че човек е най-висшето същество на Земята, че той е образ и подобие на Бога; той само тогава ще покаже, че е по образ и подобие на Бога, когато изпълнява Неговия закон, Неговата воля. И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля.
Какво завещание остави Христос на човечеството? – „Любете се един другиго“, „Любете враговете си“, а над всички: „Любете Бога“ и бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома, индивида, по-зле ли ще бъде, отколкото сега? – Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре.
Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? – Не, това става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“. Ако съвременните хора биха намерили чрез чука своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако чукът разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от чука и ножа?
И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? – Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената Любов.
И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най-голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие – това е Любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име.