Светлината – това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината – това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане“ ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието.
Това са думи, мъчни за разбиране от някои в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цветове – от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, виолетовият – от 739 билиона, а ултра-виолетовият – от 833 билиона трептения. Туй е границата или областта на светлината, в която, тук във физическия свят, тя може да се прояви. Или другояче казано: това е точката, до която са стигнали до сега хората в развитието на възприемчивостта си. Това е така по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се доказва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, доколкото те са способни да възприемат и проявяват. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.
Че това е тъй, можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцедентална математика, с която малцина са запознати и за която се изискват формули и време, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани: ще си послужим с това, което е по-ясно. За пример: там, където присъствува червената светлина в своето най-ниско проявление, животът е в по-низка проява. Всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек: когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина (само червената; не е приел целокупната светлина); събрал е повече червена светлина, която няма къде да се прояви. Гневът се проявява, когато се спре естествената проява на светлината. Ако човек има повече от тая червена светлина, а другите светлини липсват, тогава той ще има предразположение да се гневи. (Да не се спира енергията на онзи, който иска да се гневи, а да се насочи тая енергия да извърши нещо, да се тури на работа. Това е един хубав начин за поправяне. Има закони, по които бъдещето общество ще се управлява. У човека има излишни енергии, които той трябва да тури на полезна работа.) Гневът или негодуванието в даден момент, тъй както ние го схващаме, подразбира една вътрешна нужда, отсъствие на нещо, за което ние се борим да го добием. А кой се бори в света? – Гладният. Кой се стреми да забогатее? – Бедният. Кой търси знанието? – Невежият. Кой иска силата? – Безсилният. Кой жадува за славата? – Безславният. Кой търси живота? – Мъртвият. Ние употребяваме тия думи в широк смисъл; думата „мъртъв“ употребяваме в смисъл на ограничително или потенциално състояние, което трябва да се промени в кинетическо; всяко същество иска да направи тая промяна. Смъртта представлява най-малката възможност за живот. Следователно, като казваме „повече светлина“, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си живот. Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме този факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва, трансформира се в тях нощно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на дините и пъпешите: всеки може да направи един малък опит: като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израсне някой път нощно време по една педя, а денем растенето и е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът – това е малко количество светлина. Топлината винаги показва присъствието на светлина. Там, където има малко светлина, и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината като проявление на светлината (топлината пак съответствува на трептения, само че от друг вид). Топлинните вибрации, като по-слаби, срещат по-голямо съпротивление и затова действуват и на ширина (поради което отдалечават частиците на предмета една от друга и причиняват разширение на последния). Светлинните вибрации, като по-силни, се разпространяват в средата направо, понеже по-лесно преодоляват препятствията.
От космоса идат към Земята други светлинни вибрации и като дойдат до Земята, те се видоизменят и се ражда оная обикновената светлина. Зад обикновената светлина седят други енергии от по-висок род, а зад последните седи нещо разумно. Всеки цвят има органическо и психическо действие. Чистият червен цвят произвежда оживотворяване, но ако се възприема нечист червен цвят, той произвежда дразнене в човека.
Чистият портокален цвят произвежда благородното индивидуализиране, а нечистият подхранва егоизма. Чистият жълт цвят произвежда вътрешно равновесие на чувствата: уравновесяване, мир, тишина, спокойствие, а ако е приет в нечист вид, образува болезнено състояние – разни болести. Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение: на мисли, на чувства, проявяване на благородни чувства и пр. А в нечист вид произвежда съхнене – и физическо, и психическо. Синият цвят в голямо количество и в чист вид причинява подем, разширение на чувствата, проявяване на най-възвишени чувства в човека. А в малко количество и в неестествен вид произвежда противоположното: съмнение, безверие, обезверяване. Тъмносиният цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост в убеждение, в чувства. А в нечист вид: непостоянство. Моравият цвят в чист вид произвежда сила на характера, а в нечист вид – малодушие. Може да се изучава възпитателното значение на цветовете, като се култивират в градината цветя с разни краски. Може да се види, какво възпитателно влияние оказват червените цветя, сините, тъмносините и прочие. Ако хората знаеха законите на действието на цветовете, те можеха да се възпитават чрез тях.
Всяка мисъл произвежда особен цвят.
Силата на писателя седи в това, какъв цвят произвежда във вътрешния мир на читателя. Онези писатели, които произвеждат у хората по-чисти цветове, наричаме добри. Даже и онези, които нищо не разбират, и те си служат с цветовете. Това не е нещо произволно. Тези, които обръщат внимание на цвета на облеклото, пак спазват горните закони, само че те действуват повече подсъзнателно. Даже някои лекари са дошли до лекуване чрез цветовете. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела, се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, т.е. че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние – да бъдат светещи, – когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на Земята, всички растения, животни и форми на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви – по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината. Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя.
Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, както светлината разкрива пред нас далечните светове, целия космос и ни донася новини от там, така и нашите мисли, нашите идеи, нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качествата на този принцип – на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? – По своята светлина. По какво се отличава ученият? – Пак по светлината на своето знание. По какво се отличава философът? – По светлината на своя разум, която му разкрива дълбокия смисъл на битието. По какво се отличава поетът? – По силата на своята Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? – По силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да сподели техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва, най-сетне, да се отличава държавникът и политическият деец? – По светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, и къде трябва да се поправи, дали всички спирни станции са запасени с достатъчно храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да приличаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го какво да направят с това богатство, а той отговорил: „Ако тези книги съдържат това, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни; следователно и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат“. Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато на някои народни водачи се предоставят богатствата на новите идеи като една необходимост, те да не постъпват като Омара, т.е. да не казват, че всяко ново учение разяждало организма на народа и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А кой би могъл да ни каже какви са били традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Новите идеи носят живот и благо. Единствени те са, които носят живота и благото. Само светлината на изгряващото Слънце носи благото на хората. Едно сравнение ще изясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант“, ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямо пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода“ – в най-слабото ѝ състояние, – подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била налята, щом се счупи, тя изтича. Не можете, следователно, да разчитате на никаква устойчивост, готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да ѝ дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новите идеи не приличат на диаманти, а на вода. На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато сложим срещу течението ѝ някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението ѝ, което има голям наклон. Тогава тя става наистина много опасна за онези, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тези бентове до небето, за да спрем водата? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по своя път, който природата ѝ е определила. Това са впрочем само намеквания за разсъждения, без да имаме предвид да се укорява който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на град Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тези културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро, за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено; предприятието било извършено и няколко години подред жителите на град Джонстаун се радвали на своята културна придобивка – езерото си. Обаче при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили.
Какво трябва да се прави тогава? Александрийската библиотека – тая ценна придобивка на хиляди столетия – не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели. И реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето съзнание; трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието.
И тъй, ако ни попитате: „Какво да правим?“ – ще ви отговорим с езика на природата, ще ви отговорим категорично: „Решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно“. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако миналите поколения бяха действували по горния начин, не щяха да дойдат сегашните резултати.
Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа – агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят – всички спорове ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоменание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще лекува всички болни.
И право е казал пророкът на миналото, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората. Дошло е време, когато всички трябва да действуват по този начин.