Бог

Има Един, който се проявява като Любов, като Мъдрост и като Истина. Има Един!

И цялата Жива Природа говори за този Единия, Великия. Наричат го Бог, Господ, Отец.

Той изпълва всичко, изпълва цялото Битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви.

Сам по Себе Си Абсолютният, Непостижимият е без форма. Той е „нищо“. Но това „нищо“ съдържа всичко в Себе Си. Ограничава се, без да се ограничи. Смалява се, без да се смали. Създава, но никога не се изтощава. Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното. Крепи всичко – и отвътре, и отвън, но сам Той не взима участие в нищо.

Уподобяваме Го на Светлина, на Разум – Логос. Но сам по Себе Си Той не е ни Светлина, ни Разум. Светлина, Разум – това са Негови прояви. Бог не присъства по един материален начин в света. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извае една статуя, той в статуята ли е? Ала когато Великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без грешки, Свобода без ограничения.

И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога. Затова, където е Любовта, където е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. Говорим ли за Бога като Любов, ние подразбираме онова Същество, от Което произтича всичкият живот във Вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени.

Има само едно същество в света, абсолютно добро в пълния смисъл на думата – това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло, комуто и да е. И покрай най-малката мушица да „мине“ Господ, Той ще й се усмихне и ще й даде всички условия за живот и развитие.

Бог никого не съди. Той никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни. Бог оставя всички същества абсолютно свободни. Той никога досега не е казал на никое същество във Вселената, колкото и малко да е то: „Направи това!“ или „Служи Ми!“ Той му показва пътя, но го оставя свободно, само да направи своя избор – да извърши онова, което то счита за добро.

И наистина, какво се ползва Бог, ако Го почитаме, ако Му служим? Той ползва ли се от това? Знание можем ли да Му дадем? – Не, Той всичко знае. Сила можем ли да Му дадем? – Не, Той е най-силният. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, но Той никога не се поколебава. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа така дребни, така страдащи и невежи, у Него, във величието Му се заражда едно желание да спусне ръката Си и да ни каже: „Нагоре сега!“ Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни онази светлина, чрез която да познаем, че Той е Любов.

В Божието сърце има нещо велико. Той е, Който въздига цели народи, както и отделни индивиди. Всички блага се дължат на Него – и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия Дух. Бог е, Който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света. А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава Целокупния Живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се проявят, Божият Дух присъства между хората и тогава животът се проявява в своята реална същина.

Човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една свобода, една Правда и една абсолютна мярка, една Добродетел и един извор на блага за всички. Вън от тези единици мерки, няма друго мерило за великата реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог.

Мнозина обаче питат: „Съществува ли Бог и ако съществува – къде е Той?“ Цялата Вселена представлява „Градът Божи“, където Бог обитава. Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик, че обхваща и най-малките същества и урежда живота им.

Всички ангели, всички велики същества, които са живели милиони години преди нас на Земята, знаят що е Бог. Те застават със свещен трепет пред това велико Същество, от чието сърце изтича Любовта, която повдига и крепи целия Космос. И ако ги попитате: Къде е и що е Бог? – Те ще ви отговорят на ваш език:

„Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. Няма същество, което да има по-буден ум, по-отзивчиво сърце и по-мощна воля, за която няма нищо невъзможно. Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Навсякъде е Той. И на Небето – във всичките слънца, и на Земята, зад всичко: и зад въздуха, и зад водата, и зад камъните, и зад растенията, и зад животните, и зад човеците. Няма нищо на света, зад което да не е Бог.“

Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като Велик художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни.

И понеже Бог е така дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него, да докажат съществуването му. Бог обаче не е една същина, която може да се доказва. Да искаме да доказваме съществуването на Бога, значи всъщност да твърдим, че няма Бог. Всяко доказателство за съществуванието на Бога е един механичен процес. Иска ли човек доказателства за съществуванието на Бога, той е прекъснал – в съзнанието си, своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. В ума, сърцето и волята на човека има тогава един непрестанен прилив от Божественото съзнание. И тогава престават всички онези празни и нелепи въпроси: Има ли Бог, няма ли Бог? Обича ли ни Бог, или ни е забравил?

Защото Любовта към Бога, от която произтича живата връзка между Него и човека, е мистичен, вътрешен опит, който се проявява в най-различни форми и степени. Магическата сила на този опит се крие в онзи момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и духа си към това вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение. Дойде ли до този момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Защото само Бог може да му разкрие този смисъл. И тогава човек ще разбере, че той се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази Любов, а не да бъде слуга на човешки разбирания. А това му нашепва и неговата душа. Защото – не забравяйте това, – възлюбеният на човешката душа, това е само Бог. Ето защо, аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора, и те казват: „Днес стана нещо Божествено.“

Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Това значи да цъфне и да разнася надалеч своето благоухание. Това значи да блика постоянно като извор, който знае да дава. При това състояние всички разумни желания на човека са постижими. Само тогава човек става истински свободен. Той има онази свобода, която Истината носи. А под Истина ние подразбираме онази връзка, която Бог е създал между Себе Си и нас. Вън от това няма никаква свобода. Съвременните хора, които са изгубили връзката си с Бога, си въобразяват, че могат да вършат, каквото искат; те дори си мислят, че имат право да критикуват и Бога. И с право би могло да се каже, че няма друго същество, което да е понесло по-големи поругания от Бога. Но Той – казано на човешки език – дори и веждите Си не е навъсил. Той гледа тихо и спокойно в сиянието на неизменната Си благост.

Само който живее в този съществен, неизменен свят, където Бог живее, само който служи на Бога и разбира неговите повеления и закони, само той е свободен и само той има „свободна воля.“

Едно помнете:

Единственото същество, което ни люби, е Бог. И когато страдаме, и когато се радваме, Той е същият. И в страданията, и в радостите Бог е, който ни говори.

Друго не забравяйте! За да можете да попитате, що е Бог, вие трябва да сте учили не една, а много вечности. И след като сте свършили всичките си науки на Небето и на Земята, само тогава ще имате право да зададете този въпрос. И знаете ли, що ще ви отговорят? Ясно и просто: „Бог е Любов, която трябва да опитате вътре в себе си.“

Ала преди това, докато се лутате за доказателства на Великата Реалност, помнете тези прости истини:

Попиташ ли се, къде е Бог, знай: където има живот, където има мисъл, където има чувство – там е Бог.

Усъмниш ли се в Бога, знай, че в себе си се усъмнил. Защото в Бога промени и измени няма, обратни процеси не съществуват. В Любовта на Бога не съществуват абсолютно никакви изключения.

Ето защо, където и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, но в Бога – никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли Го, ще ти помогне!

Чуеш ли хората да казват, че не вярват в Бога, взри се и ще видиш – те сами себе си смятат за божества. Не служи на такива божества!

Друго помни: Където има смисъл, там е Бог. Където няма смисъл, там Бог отсъства. А където Бог отсъства, там е „адът“.

Питаш, кога човек е добър? Момента, в който Бог се проявява у него, човекът е добър. Моментите, в които Бог не се проявява, човекът е лош. Дойде ли Бог в човека, той става радостен и весел, готов за всяко служение. Откаже ли се да служи на Бога, Той го напуска.

Питайте се, не дали Бог ви люби – Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби, а вие любите ли Бога?

И опитвайте Любовта си с едничката сигурна мярка: що е по-силно у вас, вашите желания ли, или Любовта ви към Бога?

Ако Любовта ви към Бога е по-силна, на прав път сте. Ако обаче Любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви няма да престанат.

Ако човек има Божията Любов в себе си, каквото и да му се случи, всичко ще се превърне в добро. Няма ли тази Любов, тогава пътят му е дълъг, труден и желанията – непостижими.

Пътят към Бога се намира в съвършенството. Съвършеният човек има само една идея – към Бога! Без съвършенство, Бог остава непонятен за нас. Щом човек се стреми към съвършенство, той ще познае Бога като Любов. И тогава той ще чувства пулса на всички живи същества в света. А няма по-голямо блаженство от това да чувства човек този пулс. Тогава човек ще разбере великия смисъл на онези върховни думи, които Христос е изрекъл: „Аз живея в Бога, и Бог живее в Мене.“ „Аз живея в Бога“, това подразбира, че Бог е „отвън“. „Бог живее в Мене“, това подразбира, че Бог е „вътре“, а аз, човекът, съм „отвън“. Ето защо, когато Бог е вътре в тебе, не Го ограничавай. Дай му абсолютна свобода вътре в теб, за да ти даде и Той абсолютна свобода у Себе Си. „Дяволът“ – това е същество, което е ограничило Бога в себе си, и затова Бог го е ограничил отвън.

Дай абсолютна свобода на Бога в себе си. И тогава пред тебе ще се разкрие един необятен свят.