Учител

Един Учител има в света!

Един е Учителят, който носи истинското знание. Той има много проявления в живота, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и себе си. Закон е – като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в живота. За този именно момент човек живее.

Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците Си: „Един е вашият Отец“, той подразбира Великия, Единия Учител. Учителят – това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта. Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота.

И така, един е великият Учител в света, макар и много да са неговите проявления. Защото казал съм ви, и пак ви казвам:

Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на знанието, неизброими са прозорците на светлината.

Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който Ме е проводил.“ Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на Земята. И така, както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят. Може да бъде Учител само онзи, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон.

Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, Духовен и Божествен свят и са имали откровението на целия Космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават онези строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие.

Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител?“ Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя – в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре. Има обаче грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт. И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява. Ала и когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества. Учителят употребява всяка дума на мястото й. Той знае: защо е употребил една дума и какво въздействие ще произведат нейните трептения.

Понятието за Учител е строго определено в Живата Природа.

Учител е само онзи, у когото няма никакво насилие. Той е силен, но не упражнява насилие.

Учител е само онзи, у когото няма никаква лъжа. Неговата възвишена разумност изключва всякаква лъжа.

Учител е само онзи, у когото няма никакво зло. Неговата доброта изключва всякакво зло.

Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е Учител, той е ученик. Това е най-простото и най-достъпно определение за учител и ученик.

Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само онзи, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тези закони, той е ученик.

Любовта на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва.

Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва.

Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва.

Учителят, в истински смисъл на думата, е съвършен човек. В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие.

Само Учителят може, с право, да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия Космос. А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия Космос, те са Божествени.

Учителстването подразбира един процес на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика. Необходимо е при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.

Ето защо да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В този смисъл на думата се говори в Писанието за „раждане“ на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър Учител.

И първото нещо, което трябва да направи Учителят, е да разкрие на ученика Духовния, невидим дотогава за него свят, така както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители!“ Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред Великия закон. Великият закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърлени в затвор, и след като излежат своето наказание, чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. А знаете ли колко хиляди години са потребни за това?

Благ е великият Закон, но и справедлив!

Да ви припомня ли случая с Мойсей? Мойсей се е учил при най-добрите учители в Египет. Учил е дълго време и е минал през известна школа. И наистина чудесата, които той е направил пред фараона, показват, че той е имал известни знания. Но заради една постъпка – убийството на египтянина, абсолютно забранена за един ученик на Бялото братство, той трябваше да отиде на уединение цели четиридесет години в пустинята, за да изкупи своя грях. За едно убийство, той трябваше да учи и изкупва цели четиридесет години. Чак след това той получи ново посвещение. Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена грешка, искам да ви наведа на мисълта, колко голяма отговорност поемат онези самозвани учители, които осакатяват човешките души. Затова Христос с такава предупредителност наставя учениците Си:„Не се наричайте учители!“

Ще Ме попитате сега как се познават истинските учители от лъжеучителите, как се познават учителите на Бялото братство от тези на Черното?

Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти. Той казва на учениците си: „Само мен ще слушате, само в мен ще намерите истината.“

Учителят на Бялото братство се облича скромно, но винаги чисто и спретнато. Той не носи пръстени и украшения. На учениците Си казва: „Не очаквайте много от мен!“ За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да изпита чистотата на своя Учител, сам да намери неговите вътрешни богатства, да види не външния, а вътрешния му блясък. При това, Учителят на Бялото братство не ограничава учениците Си, а им дава пълна свобода.

Учителят на Бялото братство, учителят на Истината носи със Себе Си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване за сърцето.

За да имате обаче пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители – Великите Учители на Всемирното братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност.

Идването на един Учител на Земята е разумен акт на цялата Жива Природа. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това на Земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване. Само за да набележа бегло пътя, по който тези условия се създават, ще кажа: Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия – в смисъла, който Живата Природа придава на тези думи. А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светии. Ясно е тогава, защо Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия Космос.

Учителят черпи своите знания и принципи от Великата книга на Живота, в която всяко камъче, всяко клонче и цветче, всяко растение и животно, всяко човешко същество, всяка жива форма с една реч, представят написани слова. Когато той вземе един лист от някое дърво, разглежда го и чете кога, къде и при какви условия се е развил този растителен вид, какви са били хората тогава, какво е било състоянието на слънчевата система. Той прочита и много събития от настоящия живот, на които този лист е бил свидетел. Защото всичко оставя следи и отпечатъци върху този лист. Листата на едно дърво хроникират всичко, което е станало в неговата околност. Те носят вест за това, какви хора са минали, какви са били техните мисли, желания и постъпки.

За Учителя няма безсловесно същество в Природата – всичко му говори на свой език.

Преди две хиляди години един богат момък зададе на Христа следния въпрос: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“

„Учителю благи!“ На български език няма думи по-съдържателни, думи с по-голяма мелодичност и хармония от тези две думи. Много се изисква от един ученик, за да разбере дълбокия им смисъл. Думата „учител“ на български е издържана във всяко отношение – и в математично, и в кабалистично, и в музикално.

„Учителю благи!“ Тези думи съдържат в себе си всичките Божии блага. Те носят в себе си условия за осъществяване на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Те носят в себе си условията за осъществяване на всички добродетели. Тези думи са ключ, с който могат да се отворят вратите, затворени от векове насам. Те представляват магическа формула, силата на която може да се изпита и провери. Вяра се иска за това!

Преди две хиляди години един богат момък зададе на Великия Учител въпроса: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?“ Но отговорът го накара да си отиде с приведена глава.

Вдигнете сега главите си, обърнете се към Великия Учител и кажете: „Учителю благи, искам да изпълня закона Ти!“

Само така ще станете ученици на Великия Учител и служители на Живия Бог.