Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива.
Очевидно под „жива природа“ ние не подразбираме онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява.
Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представят „атомите“ на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Така че, когато говорим за Вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични.Тези именно същества са, които придават ценност на целия Космос.
Ето защо за погледа на онези, които имат космично съзнание, целият Космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява. И този Космос може да бъде и „безграничен“, и „граничен“, и голям, и малък; едно велико свойство на Вечното е да приема, каквито ще форми. Пред духовния взор на великите Посветени от всички времена и епохи цялата Вселена, целият така наречен в Древност „макрокосмос“ се явява във формата на човек – великият Небесен Човек. Съзерцавайки образа на този Космичен Човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек – „микрокосмоса“. Затова ви казвам, че човек, у когото всяка клетка от тялото е будна и съзнателна, може да общува с цялата Жива Природа.
Вие виждате звездите като далечни, блестящи точки на Небето. Ала всяка звезда от Млечния Път или от коя да е галактична система, си има своите приемници в човешкия мозък. Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл Аз казвам, че човек може да разговаря с целия Космос. Ако за хората на Земята звездите са само светли точки, за един ангел те са цели светове, които са населени с милиони същества. Тези същества имат много по-висока култура от човешката.
И така, ние наричаме разумна Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното – това е Бог, това е великото Начало на живота. То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата – тяло на Бога. Това обаче е само един образ. Ала мнозина до там се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава.
Обикновените хора, които виждат едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват случайности. Очевидно те проектират себе си в Природата. Всъщност в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на Божествената и неизменна математика. Ето защо всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции, с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великата разумност на Природата, която всичко направлява. Разбира се, изисква се високо интелигентен и прозорлив ум, добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в Природата.
Живата Природа си има свой език, и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи нейния език. Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора – сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие.
Изобщо Природата не търпи еднообразието и повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро.
Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използуват нейните енергии разумно, спъват ли се в техния неспирен ход и превръщания, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага противодейства. Природата не обича застой. В нея има вечно движение, вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тези закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват онези два велики процеса в Живата Природа – инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот.
Има две велики течения: едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно-малкото, към клетката; другото, което постоянно расте, от безкрайно-малкото, от клетката – към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа.
Живата Природа обхваща всичко в своята аура. Тази аура е светла, чиста, разумна и блага.
Живата Природа е вложила всичко у човека и всеки миг му съдейства за разработване на онези зародиши, които са всадени в неговата душа. Като грижлива майка, тя постоянно държи будно съзнанието му, като му обръща внимание по разни пътища и начини на всичко, което става около него.
И съвременните хора са на погрешен път, като мислят, че могат да завладеят Природата. Ако те наистина биха успели да направят това, цялата Земя би се разрушила, и на нея нямаше да остане нито едно живо същество. Живата Природа обаче не оставя да я владеят. Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа. Ала само разумният човек, който се съобразява с нейните закони, може безнаказано да впрегне нейните сили на работа. Всеки, който не се съобразява с нейните закони, бива разрушен. И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са бивали затрупвани под праха на своите рухнали фантазии. Хора, които са си мислили, че трябва да се борят с Природата, за да я покорят, винаги, когато са достигали върха на своето предприятие и са се готвили да вкусят от неговия плод, са бивали жестоко излъгвани в своите надежди. Природата ги е лишавала в последния миг от плода на техните усилия и ги е оставяла отново да работят и да се трудят, за да изправят всичките си грешки и заблуждения.
Човек не трябва да се бори с Природата, защото винаги ще претърпява поражение. И знаете ли какво е неговото поражение? – Смъртта. Причината за смъртта на човека е, че той се намира в постоянна борба с живата, разумна Природа, която всуе се мъчи да покори. Защото, нека не се забравя, че Природата така лесно не прощава. Човек може десет пъти да се покае и пак греховете му да останат непростени. Природата прощава на човека, само когато той се съобрази с нейните закони и то не по един външен, механичен начин, а съзнателно.
Всички, които се стремят да владеят Природата, всички които се борят с нея, които й се противят, дълбоко погледнато са „вън“ от нея. Говорим алегорично. Природата е заключена за тях, тя си остава за тях един затворен свят. А знаете ли какви красоти има в този свят, какви същества живеят в него?
Хората, които днес пъплят по Земята, могат да се нарекат „пропаднали ученици“ на Природата, затворници. В този смисъл на думата, те действително са „вън“ от нея. За тези хора, Природата си има своите „изправителни домове“. И тя често влиза там със своята пръчица!
Ала за разумните човеци, Живата Природа е прекрасно уреден свят – свят на хармония, музика и красота. И когато един ден ушите на хората се отворят, те ще чуят навред по света великата музика на Природата. Има една особена музика в Природата. Защото тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи. В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание. Но в това мълчание има дълбок смисъл – дълбоко в нейните недра, се заражда една велика идея, и докато тя се оформи и роди, великата Природа мълчи. Роди ли се, тя пак запява нова песен.
И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена Любовно към всички живи същества, вие ще възприемете Божествената музика на Природата, която ще се разлее като жив трепет по цялото ви естество. Чрез тази музика ще ви се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички разумни същества в Живата Природа ще ви се предава с бързина много по-голяма от тази на светлината и вие ще се чувствате гражданин на нейното Велико царство.