Дух

Бог, в Своето битие, е Дух.

Духът е изявление на Бога. Той вечно е съществувал и вечно ще съществува. Духът е начало на всички неща.

Казано е: „В начало бе Словото“.* Словото – това е първото проявление на Любовта в материалния свят. А Любовта – това е първият плод на Духа.

Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух. Той е Начало на началото на всички неща.

Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път говори на човека, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до Истината. И най-после – до Божествения Дух. Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото.

И това Слово говори: „Духът е онова, което дава живот.“ Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота.

Истински живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има живот, който не произтича от Духа. Животът, който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, всеки недоимък.

Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно живот. Той крие в Себе Си всички първични форми, в които животът се проявява. А под първични форми се подразбират онези форми, които произтичат направо от Духа. Всяка форма на Духа е написан лист от Великата книга на живота.

Духът в Своята същина е един, но в проявите Си Той е множество. Единство и множество – това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия Си полюс до другия. Затова казвам: Един е Духът, много са духовете. Духовете – това са дихания, родени от едното Дихание. В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото Му разнообразие. И величието на Божия Дух се проявява в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива, какво е Бог.

Бог слиза при нас, като изпраща Духа Си, както Слънцето изпраща светлината си. Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи Своите блага, доброволно, без да Му искаме това и без Той да иска каквато и да било отплата от нас. Всичко, което притежаваме, нему се дължи. Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това. Те са определяли тази Разумна сила, която изтича от Бога и се проявява в света по различни начини; наричали са я с най-различни имена: първична субстанция, първична енергия, закони на Природата и пр. и пр.

Ала законите Духът ги създава. Те имат отношение към онази велика енергия в света, която излиза от първичното Си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за да се прояви в своето безкрайно разнообразие. И този път на развитие не е нищо друго, освен мировото движение на Духа при прилагане на един общ, Космичен план.

Духът е най-великата реалност. От гледище на физическия свят, Той е невидим, но от гледище на Божествения свят Той е така обективен, както тялото във физическия свят и както душата в Духовния свят.

Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа.

Духът е дал най-великите плодове в живота. Тези плодове са:

Любов, Радост, Мир.
Дълготърпение, Благост, Милосърдие.
Вяра, Кротост, Въздържание.

Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: Божествен, ангелски и човешки.

Любов, Радост, Мир – това е Божественият триъгълник. Любовта е бащата, радостта – майката, мирът – тяхното дете.

В триъгълника на ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта – майката, а милосърдието – детето. Придобийте тези качества, и вие ще бъдете между ангелите!

В третия триъгълник вярата – това е бащата, кротостта – майката, въздържанието – детето. Придобийте тези качества в техния дълбок, мистичен смисъл и вие ще влезете между светиите!

За да разбере човек, какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само душата има пряко общение с Духа. Без душа, ние нямаше да имаме никакво понятие за Духа. И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към Слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух. Човешката душа изпитва свещен трепет пред Божия Дух, защото животът и растенето й зависят от него.

Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми. Когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа и тогава няма да има отделно душа и дух. Тогава вечният живот ще се прояви.

Духът може да живее само с душата. С нашия ум той не може да живее, защото мислите ни постоянно се менят.

Едно помнете: Първичното в човека – това е неговият дух. Първата проява на човека е проявата му като дух. Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява в Битието. Душата – това са възможностите на духа.

Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Когато Божественият Дух слезе в духа на човека, той се пробужда и се проявява. Той слиза и след това отново възлиза към Бога. В това слизане и възлизане, човешкият дух върви едновременно в три посоки, от които се пораждат три стремежа:

Първият стремеж на духа е стремеж към живота.

Вторият стремеж на духа е стремеж към знание.

Третият стремеж на духа е стремеж към свобода.

Човешкият дух учи човека на всичко. Той подтиква човешката душа към растеж и развитие. Душата е съкровищница на човешкия дух. Тя носи всичко онова, което той е придобил от незапомнени времена до днес.

Човешкият дух е автор на всички неща на Земята. Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала Земята, са създадени все от човешкия дух, който още не се е проявил напълно. Самото физическо тяло на човека, с всичките му органи, с всичкото му устройство, е създадено от неговия дух. И когато тялото на един човек се съгражда в утробата на една майка, духът на човека взима участие заедно с духа на майката при изграждане на тялото. Защото всички енергии, всички сили, които действат в Космоса, са достояние на човешкия дух. Той оперира свободно с материята – може да я сгъстява, да я разрежда, да я моделира. Така например, когато Духът иска да намали трептенията на светлината, Той сгъстява материята около Себе Си.

Материята постоянно заставя Духа да създава нови форми, все по-усъвършенствани. Духът създава формите, а материята индивидуализира Духа. И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна, и Духа, който е пълен с живот, то е стремеж на последния да я направи по-пластична и по-податлива на Неговата творческа работа.

Човек търси в живота щастие, знание, богатство. Ала тези неща могат да се добият само от Духа. Само Духът е носител на всичките тези блага. Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността. Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико.

Когато Духът дойде, той дава подтик на всичко онова, което е събрано от милиони години в човека. То се пробужда и започва да се разработва. Дойде ли Духът, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се прояснява, противоречията изчезват и той започва да вижда ясно.

Ако човек иска да се прояви у него Божествената Любов, Духът трябва непременно да бъде у него.

Но Духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у онези, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще почука много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот. Той ще ви покаже, как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите съзнателно.

Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно. Той действа първо като интуиция, но когато човек напредне, Той му заговорва ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и по-конкретни.

Когато Духът проникне в човека, Той непременно ще се прояви. Няма сила в света, която може да попречи на Духа да се прояви. Но без чистота, човешкият дух не може да се прояви в силата си.

Слушай духа си! И помни, че той е великият автор на всичко, което е на Земята! Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия дух. Ала човешкият дух седи над всяка наука. Ето защо, не се кланяй на онова, което човешкият дух е създал, което ти си създал!

Почитай духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията воля! Защото човешкият дух винаги върши Божията воля. Той върши онова, което е научил от Бога.

Искаш ли да вървиш в пътя на Истината, дай свобода на Духа у себе си! Остави Той да те ръководи и упътва! Вън или вътре, Духът следи и наблюдава всичко, което ти вършиш.

И сега Духът води човечеството по нови пътища. Цялата слънчева система е навлязла в една нова област. След време учените ще докажат, че и Земята е влязла в едно ново съчетание със Слънцето. Ние влизаме в досег с една девствена материя и които са готови, ще възприемат новия живот, който се крие в нея, и ще възкръснат. Които не са готови, ще чакат да бъдат подети в бъдеще от една нова вълна.

Приготви се за идването на Духа!

И не забравяй, че когато Духът дойде, вратата на твоето сърце трябва да се отвори!

Когато Духът влезе, вратата на твоето сърце трябва да се затвори.

Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл!

Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл!

Работи там, където Духът работи!