(Стихове 1–14) Пасаж в: Входни врати, 6 април 1932 г.
(Стихове 1–14) Пасаж в: Новата храна, 6 март 1938 г.
Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;
Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха, И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;
<Когато> вратите ще се затворят при пътя, Като ослабне гласът на мелницата; И при гласа на птицата ще стане <човек>, И всичките звукове {Еврейски: Дъщери.} на песента ще ослабнат;
Още когато ще се боят от <всичко>, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -
Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,
И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.
Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.
И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.
Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.
Думите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са< думите на> събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.
А колкото за <нещо> повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.
Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.};
Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.