А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
(Стихове 10–20) Пасаж в: Великият път, 22 март 1942 г.
И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
Казвам ви: По-леко ще бъде <наказанието> на Содом в оня ден отколкото на тоя град.
Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.
Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и <никой не знае> Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.
И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?
А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
<Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
Но един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се,
приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.
И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
(Стихове 40–42) Тема на: Марта и Мария, 14 януари 1917 г.
Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;
но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.