И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -
"Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?
А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
И <пак> рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.
Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
и, като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
Но Той мина посред тях и си отиде.
И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;
и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
И като стана <та излезе> от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.