Истината ще ви направи свободни. (Ев.Йоан 8:32)

Пилат зададе въпрос на Христа; „Що е истина?“ Ето един дълбок философски въпрос. Лесно е да се зададе, но мъчно е да му се отговори. Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо – вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Но самото пък туй определение изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината. Ще се спра на мисълта: Истината е, която дава свобода. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга: „Моето обръщане“. Той говори там за един свой сън, който ясно характеризира неговото душевно състояние преди обръщането му. „Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат; най-после остава под кръста ми само една пръчка. В това време един глас извиква: „Не се мърдай повече, ни с главата, ни с краката – пази равновесие!“ И виждам отдолу под себе си един голям стълб и бездънна пропаст“. Често има философи, които лежат на гърба си и изследват Божествения свят, но само една пръчка остава под кръста им, и Господ им казва: „Пази равновесие!“ И вие щом изговорите „Равновесие!“, катастрофата е избегната. Когато изследвате Истината, трябва да стоите изправени на краката, а не да лежите на гръб; само умрелите лежат така. Вземам думата „умрял“ в преносен смисъл – човек ограничен, който не мисли. Трябва да бъдете обърнати към изток, та като се зададе Христос, да Го посрещнете. Мнозина постъпват като Толстой, но Христос им казва: „Равновесие!“

„Истината ще ви направи свободни.“ Истината е реална, тя е същинският живот. Да не мислите, че е нещо въображаемо. Тя е свят, който има своята красота, своите краски, тонове, музика – свят, който е съществувал и ще съществува винаги. Христос казва: „Който разбира този свят, тия закони и сили, той ще бъде свободен“. И още: „Аз за това се родих – да свидетелствам за Истината“. И тогава Пилат Го попитал: „Що е истина?“ Съвременните хора имат странни понятия за Господа. Господ – това е Истината. Когато един ден вие се почувствате радостни и весели и започнете да пеете, ето че Истината – живият Господ – е във вас. Помислите добро, направите добро дело – Господ е във вас. Истината – тя е движение, подтик. И когато Христос казва: „Аз съм Пътят“, подразбира, че човек трябва да има движение, да не стои на едно място, като някое вързано животно. В този свят нещата са строго математически определени, няма нищо непредвидено, случайно; вашият живот, вашите страдания, мъки, изтезания – всичко туй е предвидено. Те са плюс и минус. В Истината влизат четирите аритметически действия: събиране и изваждане, умножение и деление. Който има много, събира; който има малко, и той събира; само че събирането тук е различно. Имате 2,000 лева, но с минус или с плюс – да давате или да вземате. Това ще определи отношението. Ако кажете: „Аз имам 2,000 години“, и турите минус, подразбирам, че в миналото вие сте живели 2,000 години порочен живот. Ако кажете: „2,000 години плюс“, подразбирам, че сте живели живот отличен и, следователно, сте наистина богат.

Христос казва: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата е необходимост за мъжа и жената; върху нея почива целият обществен строй. Всеки се стреми към свобода и има право да живее свободно; но тази свобода ще му се даде дотолкова, доколкото той може да използва благата на Истината. Страданията на един народ са необходими за последния, както за отделната личнот. Мъченията и изтезанията са наши изобретения. Мъжът ви взема заплата, да кажем 50 лева, които едва стигат да изкарате месеца: „Ама идва – казвате – Великден; няма за козунаци – захарта и яйцата са скъпи, няма за обуща, за шапка трябват 50–70 лева, защо да нямаме 150–200 лева?“ За да има мир, оставете козунаците за догодина – не е само един Великден на тоя свят. – „Не, сега!“ Ама Господ е отпуснал само 50 лева, задоволете се с това, което има, не разваляйте Великдена. Жената в това отношение трябва да даде свобода на мъжа, и мъжът – на жената. Долу козунаците! Ето това е свободата, а също и Истината. И затуй Писанието казва: „Бъдете на всичко благодарни“. Да не мислите, че Бог не ви е дал богатство; дал го е, всинца сте богати, но трябва да го издирите.

В схващането на Божествените наредби трябва да имаме вътрешна свобода, да не бъдем предвзети. Истината е независима от вашите и моите схващания; дали ще мислите по един или друг начин, дали се приближавате или отдалечавате от нея, вие няма да измените нейните отношения, тя винаги ще съществува, каквато си е, в този свят, който е много разумно създаден. Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината. Любовта идва отгоре, от Истината, и когато тя завладее света, ще ви направи свободни. Любовта има всякога стремеж към Истината. Красотата е също израз на Истината: каквото е красотата по отношение на човека, такава е Истината по отношение на Божествения свят; тя е едното лице на тоя свят, който е свят на хармония, на красота. И когато кажете: „Защо сме нещастни?“, Истината ви отговаря: „Защото сте невежи, защото престъпвате Закона“. Зная, едно време във Варна гагаузките се влюбваха в българите и искаха за тях да се женят; гърците били пияници, а българите приличали на хубави и кротки магаренца. Но това не е разбиране на Истината. Истината е наука: да научим какви трябва да бъдат взаимните разумни отношения между хората. Докато човек не доведе своя ум, своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината, не може да бъде свободен. Само така ще може той да се съедини с Божествения свят.

Мнозина питат: „Не може ли без страдания?“ – Може. – „И без мъки и изтезания?“ – Може, как не! Но страданията са необходими за еволюцията на човека. Човек иска да изучи света, затова непременно страда. А земята е място на страданията. „Ама – казва – отде да зная?“ Защо, преди да слезеш, не си питал горе разумните същества? Едно време едно малко ангелче, което слушало да приказват много за хората, рекло на един голям ангел: „Иска ми се много да видя тия хора; я ме заведи на земята да ги видя“. Свалил го на земята. Ангелчето тогава рекло: „Аз поисках да ме заведеш при човеците, а ти ме заведе в пъкъла“. – „Но пъкълът – това са хората“, отговорил големият ангел. И наистина, пъкълът – то сме ние. Под думата „пъкло“ у нас разбират кипене, бъблене отдолу, хващане за гушата, биене брат с брата – защо един взел повече от наследството на бащата, а другият – по-малко. „Равенство трябва.“ По-голям е – нека вземе повече.

Ние на земята имаме тъкмо ония отношения, които Бог е поставил и за които Неговите закони свидетелстват, и когато ги прилагаме според Истината, резултат техен ще бъде свободата. И който иска да изучи Истината, трябва да изучи качеството на свободата. Ако ме попитате що е музика всъщност, аз не мога да ви определя; но какво ражда музиката сама по себе си – мога да определя. То е хармония, отношение на тоновете. Седнете пред едно пиано или какъв да е друг инструмент, свирете и ще видите що е музика. Но за проявлението на музиката са необходими три неща: първо, идея в нашия ум за някоя песен; второ, интрумент, и трето, артист. Трябва, значи, музикална способност вътре в ума, ухо чувствително, и тогава един артист да свири. И ако ме попитате какво нещо е учител, мога да ви кажа какво произвежда учителят. Той дава знания. А научите ли що е знание, ще бъдете близо при учителя. Питате що е добродетел; по-добре попитайте какво тя ражда. Преди да се впуснете да изучавате същината, изучете резултатите на нещата.

По какво се отличава свободата? По това, че дава широк простор на действие. В необходимостта имате само един път – вие сте впрегнати. Кошумът ви може да бъде златен, много хубав, но вие трябва да вървите само в една посока – напред; спрете ли, камшикът ще се стовари на гърба ви. В свободата, наопаки, имате избор. Имате избора да се качите на един планински връх, да се качите отвсякъде, но когато се търкаляте надолу, вие вървите вече само по една посока. „Ама защо човек мисли тъй?“ – Свободен е да мисли. #8211; „Ама безбожник е.“ – То е временно заблуждение. „Лош е.“ – Съзнанието за добро не се е развило у него. „Греши.“ – Волята му не е урегулирана. „Еди-коя си незаконно родила.“ – Уредете отношенията между половете. Аз считам хората свободни. Не са свободни страхливите, и те именно вършат престъпления; нямат геройството да поемат отговорност. Кои хора са силни в света? Които са свободни и които могат да понесат мъчнотии и страдания, оплювания, опозорявания – тия неща са изпитания и който ги понесе, върши геройство. Страданията са дадени да се изпита кой е герой и кой страхливец. Който не иска да страда, който иска наготово да му шетат, минават го в каталога на страхливците. Страдате ли – вие сте герой. Я кажете, българският народ кои величае – ония ли страхливци, които в турско време предаваха народа, или пък ония, които са страдали за тоя народ? А колко повече ще бъдат възвеличени ония, които страдат за Истината! Принципът е същият. Затуй науката за Истината е наука за обществения живот. Истината прави хората всякога свободни. Ония, които умират за другите, правят хората свободни. Ако не беше умрял Стефан, не щеше да се роди Павел. Когато умря Стефан, духът му се всели в Павел, и тогава двамата почнаха да работят заедно за Господа. Стефан научи Павел да страда, да изтърпи три пъти по 39 тояги. Павел за това търпение е знаменит. И знаете ли защо са били 39 тояги? 3+9=12: числото 12 е законът за закръгляване еволюцията на всички дни от човешкия живот. И когото бият така на земята, в другия живот няма вече да го бият. Ако питате защо биха Христа, Той ще ви отговори: „Аз страдах, за да сте свободни вие“. Когато тук, на земята, те удари някой, една нишка, която те държи вързан с твоята зла съдба, се скъсва. Ето защо казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата“. Само силният може да бие, и когато бие силният, то е благодат. Селяните какво правят? Когато искат нивата да роди повече, пращат овцете в нея да я тъпчат; за нивите знаят този закон, но за себе си не го знаят. Та, най-после, нека ви потъпчат малко овцете на света. Христос казва: „Затова се родих“. Раждането се разбира тук не външно, а вътрешно – във всеки ум и всяко сърце, за да засвидетелства тази Истина. Когато Истината започне да се ражда във вас, вие ще захванете да чувствате свободата. Жена, когато се омъжи, иска да има деца, защото тя се прониква от Истината, че само така може да спази закона – да наследи имот. И в духовния свят е така – нямаш ли Истината, не можеш да наследиш Божественото богатство. Значи трябва да се роди Истината във вас. Тогава ще имате богатство и по-леко ще прекарате своя живот. Има една легенда за Мойсей: когато отивал на Синайската планина, видял един овчар радостен и го попитал: „Защо си толкози весел?“ Овчарят му отговорил: „Понеже днес Господ ще ми дойде на гости, заклах едно агне, да го гостя“. – „Господ агнета не яде; то е заблуждение на твоя ум“, възразил Мойсей и си тръгнал. Обаче на овчаря станало мъчно; той бил убит духом. Като стигнал Мойсей на Синайската планина, забелязъл, че Господ е недоволен от него, дето е направил голяма погрешка, и той се върнал при овчаря да му съобщи, че Господ ще му отиде на гости и ще яде от неговото агне. Като казал на овчаря какво му поръчал Господ, взел да наблюдава скришом какво ще стане. По едно време вижда, че овчарят заспал спокойно, а от небето слиза огън и изгаря агнето. Става овчарят и казва: „Колко съм радостен, че Господ слезе и изяде агнето!“ И когато Истината слезе във вас, нейният огън, Любовта, ще направи жертвоприношение угодно Богу. Това е ралният свят на Истината. За някои той е нереален. Но има много, не са един–двама, нито десетина, а с хиляди по целия свят, които познават тази Истина. Тя трябва да се насажда още дълго време. Виждате колко са хубави тия цветя пред вас – жълтички, червенички, синички, и ги откъсвате, но разбрали ли сте смисъла им? Казвате: „Туй цвете мирише много хубаво“. Какво означава тази миризма? Тя показва голямата тъга на цветето. От неговата скръб се образува нектарът, предназначен за вашия живот. Има хора, които сред богатството си казват: „Няма Господ“, но щом изгубят богатството си или здравето си или общественото положение, стегне ги Господ – започнат да миришат: „Има Господ“. Богатството би убило техния ум и Господ като им го отнема, те започват да гледат правилно на нещата. Това, което виждате на земята, е нещо преходно, то не е реално. Млади, красиви момиченца, мине ли известно време, почнат да се бръчкат лицата им и донякога станат стари баби; питам, де отидоха ония момиченца, от които по-рано толкова много се възхищавахме? Също и с момците: де се дяна тяхната левентност? Вие още не познавате себе си; когато научите закона на Истината, той ще ви даде власт над материята, да разбирате нейните вътрешни съчетания и да усъвършенствате вашия живот. То е законът на движението – човек да се видоизменява постоянно и да премине от временното към вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината.

Хората казват: „Христос се роди и проповядва Истината“. Нека видим каква е тази Истина. Христос иска да внесе бодрост във вашия ум, да ви даде подтик към една мисъл, да влезете в свръзка с Божествения свят. Вие всинца сте вечно свързани с Бога. В света вие имате приятели, и ако тия приятели по някой път се показват безчувствени, то е по причина на вашите отношения, дължими на невежеството. Павел казва: „Бог презираше хорското невежество и остави хората да вървят в своя път, но сега ги вика да се изпълни Законът“. Какво трябва да направи майката, която е повикана също да изпълни Закона? Най-първо, трябва да роди добри и умни деца – това е нейната задача. Някои жени се оплакват и казват: „Защо съм жена?“ Кой, тогава, трябваше да бъде на тяхно място, питам аз. Мъжът трябва да приготви този материал на мисъл, воля, характер, да предаде, а жената да роди.

Хората търсят в света удобства, но те трябва да разберат онзи съществен закон, който съществува и в музиката – за минорната и мажорната гама. Господ е поставил някои на минорна гама, турил ги е в бемол – в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други е турил на мажорната гама, турил ги е в диез, в плиткостта на живота, понеже нямат дълбочина на чувствата. В един танц или марш какво може човек да види? Танцуване, маршируване и... умора. В тъжната песен няма да се движите, ще мирувате и ще разсъждавате. При минорния тон Господ ви е създал да мислите за онзи свят, а при мажорния – за този свят. По някой път искате да вземете чужда роля; ама може ли религиозни хора да играят? Може да играят, но каква игра? Давид, като носеше ковчега, скачаше, и жена му казваше: „Виж, какво се кълчиш пред целия израилски народ!“ – „Защо да не скачам пред Господа?“, ѝ възрази той. Господ не ни е ограничил, Той ни е дал велика свобода да вършим добро и зло; но доброто в известни отношения може да бъде зло. „Ама – ще кажете – как може да бъде това?“ Ето. Мъж и жена живеят много добре. Христос от своя страна казва: „Раздай имането си“, мъжът, в желанието си да изпълни учението на Спасителя, иска да раздаде имота си, но жената му казва: „Какво си полудял, искаш жена ти и децата ти да останат нещастни ли?“ – „Ама аз искам да изпълня Божия закон.“ – „Аз пък не искам този закон.“ Нямаш право да раздаваш имота на жена си и децата си, той е техен. Имаш 100,000 лева, раздели ги и само дяла, който ти се пада, имаш право да раздадеш. С техни пари нямаш право да правиш помен на Господа. То е Христовия закон. – „Ама аз имам право.“ – Нямаш право. Кой ти даде това право? Жена си отде я зема? Не от краката, а от ребрата ти Господ ти я е направил другар, и ти нямаш право да я изтезаваш. – Това сега, разбира се, изнася на жените, и те си казват: „Тъй, тъй!“ Никога не разглеждайте въпросите от ваше гледище, а от взаимно гледище. Във всемирния живот има много възможности; в сегашния живот сте мъж, но в друг може да ви направят жена и обратно. Ако в този живот напишете: „Никаква свобода на жената не давам“, във втория живот, когато ви направят жена, ще изпитате сладостите на това законоположение. „Не е хубав – ще речеш тогава – този закон.“ – Ама ти си, който по-рано го написа. Мъже, поставете добри закони, защото втори път, като жени, ще бъдете под тяхната сила. Разбира се, не само мъжът пише закони, но и жената пише такива, и сами си създават ограничения едни на други. Много жени са написали лоши закони в своите дъщери и синове, да мразят бащата – „Баща ви е нехранимайко, вагабонтин“. Такива закони не пишете, защото Баща ви е само един; този мъж или тази жена е станала оръдие на Божествения дух, за да се облече във форма една идея, и когато се оплаквате, вие роптаете против Господа. Не бива да изменявате основните черти на въплътената във форма идея. В сенките може нещо да промените, да ги направите по-светли или по-тъмни, но главното, което олицетворява Божествената идея, трябва да остане.

Беседа, държана на 24 април 1916 г.