След 14-минутна пауза Учителят прочете 10 стих от 5 глава на Евангелието от Йоана: „И казваха Юдеите на изцеления: Събота е; не ти е простено да дигнеш одъра си.“

Забележете, че противоречията в живота започват с Божественото благо. Човек като оздравее, почне да си взема одъра и да отиде на мястото си. Сега аз ще изтълкувам кой е този болен. Някой човек заборчлява и всички си искат вземанието и даванието, но той няма какво да им даде. Представете си, че човекът забогатява и реши да се разплати на длъжниците си. Тогава се явяват хора, които го съветват да не плаща никому и тогава се явяват противоречията в живота. Всичките мъчнотии в живота произтичат от това, че ние не сме си доизплатили дълговете. А законът е такъв, че одърът, на който сме лежали, трябва да се вдигне. Там, гдето грешникът е лежал, никак не лягай, по стъпките на грешника не ходи. И сега, знаете ли защо са тези разрушения на градове и села? Затова идат тия страдания на хората. С дрехите на грешника не се обличайте, по-добре ходете гол и бос, отколкото да се облечете с дрехите на грешния.

Когато дойде времето да изпълните волята на Бога, изпълни я, без да отлагаш, като не се вслушваш в гласа на изкусителя.

Когато изпълняваш волята Божия, тогава ти си силен. Времето не прави хората по-умни. Когато човек стане страхлив, свидлив, той е изглупял, а не е поумнял. Ако искате да станете по-умни, по-силни, че тогава да вършите волята Божия, вие сте на крива посока и на песъчлива почва.

Аз наричам всякой човек млад, който изпълнява волята Божия, а стар онзи, който се колебае да изпълнява волята Божия. Предпочитам хора, които вършат волята Божия и правят грешки, отколкото ония, които не правят грешки и не вършат волята Божия.

Когато Господ ви прати да говорите на хората, не се колебайте, а идете и сторете това, което Господ ви казва.

И вие сега ще си вдигнете вашите одри. Който си е вдигнал одъра, е млад, а който не го е вдигнал, е стар. Винаги свършвайте по-напред Господнята работа, че тогава вашата, и тогава всичко ще ви върви на добре. (Приведе примера за онзи човек, който казал: „Рекъл Господ – не рекъл, аз ще отида на лозе“, където го хванал субашията и го набил. Тогава той се връща посред нощ и казва на жена си, тропайки на вратата: „Жено, ако е рекъл Господ, ела ми отвори вратата“)

Забележете, че противоречията в живота започват с Божието благо. На този човек, когато оздравя, казали му юдеите: „Не ти е позволено да вдигнеш одъра си, защото днес е събота.“ Сега ще ви обясня кой е този одър.

Например някой е задлъжнял 40–50 хиляди лева, няма откъде и не мисли да ги изплати; всички кредитори го напускат. Един ден се явява в него съзнанието, че трябва да изплати дълговете си, т.е. да изпълни закона Божи. И когато именно човек реши да изпълни Божия закон, ще се яви противоречието. Евреите се явиха при този, комуто Христос бе казал: „Вдигни одъра си и иди у дома си“, и казваха му: „Не ти е позволено да вдигнеш одъра си.“ На всички казвам днес: Вдигнете одъра си, защото, който не вдигне одъра си, няма да оздравее – болестта му остава.

Българите имат обичай след оздравяването на болния да му раздават дрехите. Всички мъчнотии в живота са от повдигнатите одри. Това е, което източните народи наричат карма. Законът е, че всякой, който е оздравял, ако не е променил одъра си, болестта му остава и който легне на този одър, заболява; затова мнозина, които спят по хотелите, заболяват. Затова, гдето грешникът е лежал, да не лягате. Страданията идат, защото къщите, одровете и всяка стъпка носят следите от човека – от праведния или грешника. Гол ходи, на улиците спи, но дрехите и предметите на грешника не обличай и не употребявай, и на леглото, на което е лежал, не лягай. Когато Бог е казал, изпълнете веднага думата Му, без никакво отлагане, съмнение и философствувание. Като се реши човек да изпълни волята Божия и да вдигне одъра си, тогава именно иде изкусителят и казва: „Не му е времето, слаб си, млад си“ и др. А ти не го слушай, а именно с тази воля, с тази вяра, с тези мисли, с тези чувства и знания, които сега имаш, изпълни незабавно и без съмнение волята Божия и знай, че именно сега е моментът. Когато ти се решиш да изпълниш волята Божия, и без забава, и без колебание приведеш в изпълнение това си желание, ти всякога си силен, умен, а поколебаеш ли се, или отсрочиш изпълнението на волята Божия, ти всеки такъв момент си слаб и глупав. Знай, че не е времето, което засиля и поумнява хората, че не е старостта на годините, която прави хората умни и силни, че умността зависи от момента, в който решиш да изпълняваш волята Божия без съмнение и без отсрочка и че не е времето, което ще те направи по-умен. Когато станеш свидлив, колеблив, не си по-умен.

Животът на християнина се състои в това: в момента, в който реши да изпълни волята Божия, е човек силен и умен, а в момента, в който се колебае, е слаб и глупав. Затова, когато Господ ти каже да изпълниш нещо, време е, не философствувай, не отсрочвай и не се съмнявай. Не мислете, че старите хора са умни. Аз наричам млад човек, който изпълнява волята Божия без съмнение, без отсрочка и без философствувание, а стар наричам онзи, който се съмнява, отсрочва и философствува. Младият знае всякога, че при изпълнение волята Божия е силен, а старият, че има знание, но че не е изпълнил волята Божия точно и навреме и че е слаб. Аз предпочитам оня, който прави хиляди погрешки при изпълнение волята Божия, пред оногоз, който не прави грешки, но и не изпълнява волята Божия.

Предпочитам грешник, изпълняващ волята Божия, пред праведник, който се съмнява и колебае да изпълни волята Божия – затова говори, действувай без забава, без съмнение, без философия всякога, когато ти каже Господ, и знай, че Господ те праща всякога да говориш на глупави, зелени, кисели и слаби хора, че именно тия, на които ти се поръча да говориш в дадения момент, са такива, затова не философствувай, не отлагай и не се съмнявай, защото този момент няма да се повтори по същия закон и смисъл на този стих.

Казвам и вам днес, вдигнете одрите си и идете у дома си, че Христос иде днес именно за това, за да провери кой си е взел одъра си и отива в дома си, кой е млад и кой с готовност, без оглед, без съмнение и философствувание изпълнява волята Божия. Турете в себе си тая мисъл: Когато изпълниш волята Божия, млад си, силен си, богат си и във всичко всякога и всякъде ще ти върви и обратно – когато не изпълниш волята Божия, ще си всякога стар, слаб и беден и ще срещаш във всичко сенки. И затова каже ли ти Господ веднага, сиреч без страх, без колебание, без съмнение, без философствувание и без отсрочка, свърши преди всичко Неговата работа и после своята. После пристъпи към изпълнение на своята работа и знай, че тогава ще ти върви във всичко, което предприемеш и вършиш, а предпочетеш ли или предприемеш ли да свършиш първом своята работа по каквито и да било причини, по нямание време и др., или отсрочиш поради съмнения и др., то ще заприличаш на оня български Лазар, който, като отивал една сутрин на лозето, казал на жена си: „Жено, аз отивам на лозето да работя.“ Жена му му казала: „Мъжо, кажи, ако е рекъл Господ, ще отида на лозето“, а той сърдито ѝ отвърнал: „Рекъл-не рекъл, аз ще отида на лозето“ и тръгнал. Но по пътя го срещнали субашии турци и цял ден го разкарвали, и до вечерта не можал да отиде на лозето. Едва се върнал у дома си, уморен и облъскан. Тогава сам признал, че са верни думите на жена му, че без Бога нищо не може да сторим. Тази е великата мисъл в живота. Получиш ли Божествената мисъл да изпълниш волята Божия, сиреч да говориш или да направиш нещо за Господа, преди всичко изпълни нея без забава, без оглед, без философствувание и без колебание и съмнение и тогава ще ти върви във всичко, каквото предприемеш, и тогава само ще бъдеш млад, мъдър и богат.

10 октомври 1920 г., 7 ч. и 30 мин.
В. Търново