Две лепти

Изпяхме „Благославяй, душе моя, Господа“.

Отче наш

Ще ви прочета няколко стиха от 21 глава на Лука: „И като погледна Исус, видя богатите, които туряха даровете си в съкровищницата. А видя и някоя сирота вдовица, която тури там две лепти. И рече: Истина ви казвам, че тая сирота вдовица тури от всичките най-много, защото всички тези туриха в даровете Божии от изобилието си: а тя от немането си тури всичкия си имот, колкото имаше.“

Христос прави една малка забележка върху онова, което богаташите дали и онази вдовица, която била най-бедна. В тия Христови думи се крие великият закон. Тя турила всичко, що имала. И спънките в живота се дължат на това, че ние не влагаме всичко, което имаме. И държавите, и те правят същите погрешки. Държава, която воюва, всичко влага. Писателят, когато пише, влага всичкото си знание. И духовните правят същата погрешка, че не влагат всичко, което имат. И съвременното християнство прави същата погрешка, че не влагат всичко, каквото имат. Анания и Сапфир скриха. Законът е такъв, че отива ли човек при Бога, трябва да вложи всичко. Когато житното зърно положат в земята, то не влага ли всичко в земята? Противоречия много може да се явят. Ако един ученик се вдълбочи и в търговия, той нито като ученик ще бъде добър, нито като търговец. Не може да стане и лекар, и дипломат, защото тогава нито като лекар ще бъде добър, нито като дипломат. В едно направление трябва да се вложи енергията. Примерът за тази, бедната вдовица показва нейната смелост, тя не мисли за утрешния ден какво ще стане. Човек трябва да вложи всичко, за да ви помогне Господ. Той не иска сълзи, иска да работим. И аз ви казвам на вас всички ви, че вие не вложите ли всичкото си имание и да се решите да служите на Бога, то аз не искам повече да се занимавам с вас. Ако вашето дете не иска да се учи, то бащата и майката не могат да го направят учен.

Добро и зло вървят заедно. Абсолютно само по себе си не може да бъде добро и зло. Доброто и злото не са по наследство. Добродетелта не е капитал по наследство. Щом вие изопачите вашето настроение, вие се спъвате.

Има два вида давание: ако аз дам 2000 лева на някоя бедна жена, вдовица, или пък на някой разбойник, питам – где е доброто? В парите? В двамата ли? Или в човека? Злото е в избора на даванието. Тези, които убиха Стефана, кои бяха? Те бяха тогавашните християни. Евреите не можаха да дадат всичко на Христа. (Примерът за пчеларя, който имал няколко кошера. Учителят му казал да си определи няколко роя за Господа, а той не се съгласил, дори това му се сторило много и след като не послушал съвета му, още същата година измрели всичките му кошери.) Даванието е законът. На 150 кошера ще дадеш един за Господа. Трябва да даваме това, което Бог ни е дал.

Ние, съвременните хора, казваме: „Ама ние трябва да се грижим за себе си.“ Ами като се грижим за Бога, не се ли грижим и за себе си?

Разликата между физическия живот и духовния се състои в това, че физическият свят обема много малко пространство. Както във физическия свят има живот, така и в духовния свят има живот. Следователно какъвто сте бил във физическия свят, такъв ще си останете и в духовния свят. (Примерът с агнето. Агнето било на 100 метра по-високо място от местонахождението на вълка и агнето ругаело вълка. И вълкът като видял, че не може да засегне агнето, казал в себе си: „Не ти струва месото“ и спокойно си отминал.)

В духовния свят има друг закон, който препятствува на злото. Отдалечавайте разумния свят от злото. В духовния свят нямаш възможност да правиш зло – злото можеш да направиш само на земята. Злото е наше дете, създадено от човека. Всички злини на земята са рожба на човека, на които дяволът е баща, а светът майка. Значи злото е дяволът. Колкото дяволът е отговорен, че е крал, толкова и човекът. 25% се пада нам. Злото ако не се храни, зло не може да се прави. Едновременно човешката душа може да стори и зло, и добро. Всеки човек е творец на собствената си съдба.

Щастието или нещастието в нашия живот зависи от нас. Защо тази вдовица вложи всичкото си богатство в общата каса?Тази вдовица е имала високо съзнание, тя надминава много съвременни християни. Сега аз не искам да остане тази мисъл, щото вие да вложите имота си в тази обща каса, защото, ако вие го вложите, на мене нищо няма да придадете. Когато имате и давате, винаги да мислите, че сте могли да вложите повече, отколкото сте вложили. Всякога трябва да мислим, че не сме дали това, което сме могли да дадем.

И тогава ние ще приличаме на ония двама светии, които, като пътували в пустинята, единият от тях видял един голям казан със злато, и като го видял, уплашил се и подскочил настрана. Тогава другарят му отишъл да види какво станало с него, но като видял, че това, от което се уплашил другарят му, било злато, натоварва го на една кола, отива в Александрия и почнал да го раздава на бедни, вдовици и нуждаещи се и така го раздал всичкото. После отишъл да види и попита Господа дали е изпълнил волята Божия, а Господ му отговорил: „Твоите добрини не струват толкова, колкото подскачането, което другарят ти направи, когато видя златото.“ С любов да вършим благодеяния, тогаз е истинско, не е ли то с любов, нищо не струва.

Във Варненско преди няколко години разбойници горили с пиростия един богат човек, докато го принудили да каже къде са парите, които задигнали. И когато после се научили съседите му, почнали да го осъждат защо си дал парите, той им отговорил: „Вам седяла ли ви е гореща пиростия на врата?“ Сега в църквите се заканват: „Ако не дадеш, ще отидеш в ада.“ Това е давание без любов. Не може човек да приеме Божието благословение, не може да има Божието благоволение, ако не вложи всичко като онази вдовица. Бог не се нуждае от нашите пари и къщи. Срамота е църквата да има имоти, срамота е майката да иска да я осигуряват синовете ѝ. Приятелство не може да има, ако всичко не се даде; братство не може да има, ако всичко не се даде и т.н. Сега имате истинското положение, дадеш ли половината – не стига. 2000 години Христос е лъган. Молиш се да ти даде и даде ли ти, обещанието си забравяш. Сега и вие ще се върнете към първото си положение. Можете ли вие да имате положението на тази бедна вдовица, която пари не е имала, и затова е имала знания и познание. Тя представляваше голям скъпоценен камък. Можете да помагате на вашия български народ само тогава, когато вложите всичко, каквото имате, в Господнята каса.

Ние трябва да правим строго разграничение между човешките неща и между Божествените неща.

Народът е Божествено учреждение, а държавата – човешко учреждедение. Човешки са държавните закони и са преходни, а Божествените закони са вечни. Държавата е звяр, а народът овца.

Искам да остане във вас тази мисъл: да живеете с любов към Бога. Без любов към Бога не може да се служи, но не тази любов, която сега имате. Сегашната любов е неузряла. Сега и майчината любов е изродена. Трябва всичко да дадеш и да забравиш.

В Стария завет обръщението е колективно. Христос никога не се обръща колективно, Той се обръща лично към всякоя една душа. Той не се обръща към народа, а се обръща поотделно към всеки един човек.

Християнството не иска да се строят църкви, защото всеки човек е църква, цар, баща, свещеник за себе си, живее ли добре. Дружество „Подкрепа“ изяде парите на хората. Христос дири индивидуална, а не обща душа. Всички, които искат да поправят другите хора, аз ги наричам, че те са непоправими. Не си правете самоизмама да мислите, че друг може да ви даде добрини, щастие и благо. Вие сами може да се повдигнете.

В България няма човек, който да познава Господа. Трябва да познаваме Господа такъв, какъвто си е Той. Вие сте от 20–30 години християни, аз бих ви попитал: Какъв е вашият Господ, виждали ли сте Го? Господ, Той се различава по това – развълнуваш ли се и проговори Господ, ще се успокоиш. Първата дума, с която Господ е започнал, е: „От всички дървета ще ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото няма да ядеш. “Кое е това дърво? То е човешкият егоизъм. Живееш ли сам – грозно е, а дадеш ли всичко и живееш ли с Господа, там е спасението. За в бъдеще ще бъде ужасно. Минали грехове идат, идат, идат. Не ви съдя. Христос не е за съдба. Турете точка на днешния ваш живот и започнете още сега с новия живот.

Като извадите главата на човека с гръбнака без ръцете му, той прилича на една голяма змия. И знаете ли колко страшна змия е човекът?

Когато дойде време да се жени една мома и ако майка ѝ е събирала всички нейни шапки, кукли, панделки, питам аз, ще трябва ли майка ѝ да ѝ даде тези детински играчки? Не, тя трябва да вземе само най-новия си костюм, а всичко друго да остане за по-малките нейни братя и сестри. Туй се отнася до онези моми и момци, които са отраснали вече, които са по на 20–21 години. Христовото учение е за деца, а не за стари хора.

Сегашният Господ, Когото аз познавам, казва тъй: „Всякой, който дава всичко, благоприятен Ми е, а всякой, който дава наполовина, не е приятен на Бога.“ Англичаните казват: „Когато Господ мене ме обърне, същевременно обръща и кесията ми.“

Никакви дружества няма да подобрят положението на съвременното человечество.

За мене страдание няма, за мене мъчнотии няма, за мене противоречия няма. Искам и вие като мене да намерите тоя същия Господ, в противен случай Александър Стамболийски ще ви вземе парите и ще ви тури в затвора. Христос, Който идва в света, ще помете всичко – и църква, и държава, и всичко. Нас не ни трябват вече кръстове, ще ги турим отвътре.

Казва някой: „Благословен Господ Бог наш.“ Ами ти благословен ли си?Ти, приятелю, влизал ли си в средата на огъня като св. Пантелеймона? Аз бих желал да носят за в бъдеще всички владици корони, оплетени от добродетелите.

Един велик проповедник в Америка, като проповядвал, винаги притурял думата „но“, за всяко нещо казвал „но“. Като свършил проповедта, идват при него слушателите, поблагодарили му за хубавата проповед, като му казали, че проповедта му била отлична, „но“. И при мене, когато идват някои, аз казвам „но“.

Като ви проговори Господ веднъж, вие други хора ще станете.

Онова дете, което е родено от благородна майка, то се отличава. Онзи ученик, който е възпитаван от добър учител, и той се отличава.

Оставете всекиго да опита всичко в света, че тогава му помогнете.

Бъдеще може да имаме само тогава, когато ние вложим всичко, каквото имаме, за Бога. Останем ли си все такива, каквито сме си били, то ще имаме такива велики страдания, такива катастрофи, че и вие ще се смаете. Цяла Европа ще бъде подложена на такива непоносими страдания, които ще продължат дотогава, докато хората съзнаят своите погрешки и се обърнат към Господа.

Аз днес нямаше да ви говоря, но аз ви говоря сега, защото Господ ми говори, и ако вие не постъпите така, според както Господ ви говори, то ще ви сполетят такива големи нещастия, че ако аз един ден ви срещна и ви видя, че сте нещастни, ще зная, че това нещастие ви е сполетяло само защото не сте послушали това, което Господ ви е говорил.

Приложете това, що ви говоря. Бъдете сега герои вече. Богатият и сиромахът досега само са вярвали. От сега заприличайте на тая вдовица и ще кажете: „Щастлив онзи ден.“ Бъдете свободни, ако можете доброволно да изпълните. Ако не сте на 21 години, не е още дошло времето да го изпълните.

Изпяхме „Любовта е извор“.

30 октомври 1920 г., 11 ч.
В. Търново