Във всяка комуна трябва да има три закона:

  1. В името на Любовта Божия да се прави добро – това е духовният свят.
  2. За благото на душата си можеш ли да правиш добро, а не да я товариш с грехове – това е Божественият свят.
  3. За благото на ближния си – това е тялото ти. То трябва да бъде здраво. То е волът ти, добичето ти и пр., с които работиш. Трябва да гледаш и неговите интереси. Ближният е тялото. Бог, това са всички блага, с тях не трябва да се злоупотребява, иначе ще се затворят всички каси. Не трябва да искаме онова, което не ни трябва. Всичко, което искаме, ще се изпълни по волята ни – добро или зло, според мислите ни и желанията ни.

10 ч. и 15 мин.

Из разговор с учителя в дома на брат Н. Ватев

Разказва Учителят примера: един царски син се оженил за една селска дъщеря. Направил ѝ палат, но ѝ казал, че тя сама ще си мете палата, слугиня не ще ѝ дава, за да не забрави своя произход. Селската дъщеря – това е нашата душа, която трябва сама да си слугува, а не да ѝ слугуват. Понякога тялото не иска да върви там, където иска да отиде душата – това става, защото тялото е много хлускано, чрезмерно изтощавано в работата.

Магарето минава вода или мост, като се хване за опашката и дърпа назад. Магарето е много упоритият ум, но понеже опашката е неговият ум, ако се хване тя, то веднага почва да мисли и отстъпва.

Тялото на човека е съставено от милиарди души, събрани наедно. Те са разумни същества и не можем да пренебрегнем тяхната воля, тяхното мнение. Затова, като прекаляваме с някой орган за работа, клетките му, душите на тоя орган заболяват, стачкуват, загдето сме злоупотребили с тях. Само стомахът има 10 милиона души, разумни същества, които работят за нас, да ни приготвят каша, сокове, за да се погълнат в тялото и го нахранят.

Сега ние живеем миналия си живот. В бъдеще ще живеем сегашния си живот. Каквото сееш, това ще никне, това и ще жънеш. Ние сме християни. Що е християнство? – То е освобождение от миналия ни живот. Следователно сега трябва да сеем само добри семена в мисли, желания и дела – сърце, ум и воля. Животът има висок смисъл, всеки трябва да намери тоя смисъл на живота. Най-добрият учител в живота са опитностите, не трябва обаче да изпускаме да се ползуваме от опитностите на другите души. Хората могат да се ползуват от пчелите. Идете при един пчелин, постойте при пчелите, наблюдавайте ги, изучавайте с интерес техния живот и ще се ползувате твърде много. Там има голяма хармония, магнетизъм, ще ви предадат чрез внушение лекуването. Неврастения там се лекува. Всеки от вас трябва да има по 1–2 кошера, да ги изучава и черпи поука от тях в хармония, с трудолюбие.

Да отглеждаш плодни дръвчета – добиваш настроение. Всеки от вас трябва да отглежда няколко плодни дръвчета от разните видове. В ябълката има чистота – там няма омраза.

И в търговията има добра страна. Каквото продавате на хората – това и ще ги научите, и там сте проповедници. С добрата стока давайте добри мисли на хората и те ще мислят добро за вас. Това е по новия закон, макар че старият търговец намира, че това ще му даде загуба. В търговията трябва да се помни, че големите реки – печалби – се образуват от малките приточета – малките печалби. Не трябва да търгуват приятелите с продукти, които носят карма и които подлежат на разваляне. Всяка покупка и продажба между приятелите и изобщо в търговията, макар и с външни от нас хора, трябва да се ликвидира и уравновесява веднага.

Най-добрата търговия е в производство. Приятелите трябва да обикнат производството в пчеларство (10–20 кошера), овощарство, зеленчукова градина и житни храни.

Обръщенията ни с животните трябва да бъдат добри. Ще има за в бъдеще закон за доброто обръщение с животните и колко да се товарят. Моторните плугове и другите нови земеделчески оръдия освобождават вече доста много животните от работа. Человек трябва да се запита: „Мене ако турнат в работа да ора тежко, добре ли ще ми бъде?“ – Така ще намери правилния отговор и да го приложи в живота си.

В стремежа си да се осигурят, хората се крадат: слугата – господаря си и господарят – слугата си, и ето защо е нарушена хармонията. Лошият живот се състои в еднообразието. Трябва да се работят всички изкуства и всеки, дето иска, да отиде да работи, ето комуната. Всичкото зло е в личните интереси. Досегашният слуга трябва да крепи мястото си на добрия слуга. Аз уподобявам сегашния человек с евангелския слуга, който, като щели да отчислят, намалят дълговете на длъжниците към господаря си, което и сторил, а връхнината взел за себе си, за да се осигури.

Бъдещият човек е като притчата за наетите работници, на които на всички са платили еднакво. Трябва да се работи малко, но качествено. Несполуката в началото на една работа е сполука в края на същата работа. По-добре да се почне с несполука и да се свърши със сполука. Така започна и християнството. Първият християнин, Христос, Го разпнаха, учениците Му се разпръснаха и казаха: „Свърши се с Него!“ Имаме обратния резултат: в края е сполуката.

Светът ще се оправи с даване. Носиш на гърба си торба жито 80 кг на 10 километра разстояние, занесеш го докрая, но паднеш изтощен и се свърши с тебе. Дай на първия километър половината от житото на друг и ще ти стане по-леко. Дай други 10 кг на втория километър, дай други 10 кг на четвъртия, други 10 на шестия и ще си отидеш вкъщи с 10 кг, но здрав. И сега, понеже хората доброволно не са давали, да им го вземат насила. Материалното се губи лесно – Господ го дава и го взема, но ако използуваме правилно, то не се губи.

Знанията се опитват на земята, а не се придобиват.

Ние трябва да сеем, а не да продаваме семето; защото нивите ще бъдат затревени и Бог ще ни каже, че много сме продавали.

Человек като дава – дава за себе си, но да го дава в името Божие, а не за себе си, в свое име. Иначе не се връща, а ще ни бият. Господ смирява хората. Вилхелм, казват, сега реже дърва, а не да чака Господ да смъкне гордостта му. Фердинанд, и той се смири. Плаче за България сега, но късно е вече.

Мойсеевият закон е добър. Трябва да познаваме законите много добре.

Всяка седма година нивата, лозето, дърветата почиват.

Всяка 49-а–50-а година е юбилейна – тя е година на връщане. Всеки има право на владение само 49 години, а на 50-та трябва да върне всичко владяно.

Сегашната комуна подразбира комунизиране на печалбите, а не придобитото, а то е комунизиране на труда отсега нататък. Готовото досега не се дели – ще се попадне в грешка. Готовото ще се изяде. Да се яде готово, хората се учат на леност. В комуната всеки може да си работи своя занаят, но приходите му да се внесат в общата каса на комуната. Дойде в комуната гост, брат, ще стои един-два, най-много три дена, на четвъртия ден трябва да си избере работа и да почне да работи с всички членове от комуната.

В новите порядки на живота човек не трябва да бъде роб на труда, както досега в старите порядки. Старото си отива безвъзвратно. Человек трябва да умее да си извършва сам потребната работа. Когато человек сам си свърши работата, няма да укорява майсторите.

Там, където хората се сдружат и има съгласие, там има и благословия – плодът се ражда в изобилие. Тогава и работата, като се разпредели между 20–30 души комунари, по-скоро се свършва. (Учителят вероятно говори за комуната в село Ачларе край Русе.)

11 ч. и 20 мин.


Там, където земята е плодородна, има магнетически възли и като седнете на такова място, бързо си отпочивате. Където няма магнетически възли на земята, там плодородие не се дава. Комуната трябва да се образува най-първо, за да се тонират хората. Който дойде там, ще си почине, ще се ободри и ще почне да работи.

11 ч. и 45 мин.


Пентаграмата се съчетава с краските:
най-отгоре ясносиньо – Истината,
ясночервено – Любовта,
ясножълто – Мъдростта,
яснозелено – Правдата (съдийската маса),
златисто (узряло жито) – Добродетелта.

Розовата краска е за обичта. Аз ще взема да направя един ден едно описание на цветовете от пентаграма.

Краските от пентаграма съответствуват на удовете от човешкия организъм.

Ясносинята краска е за духовния човек.

Ясночервената краска – за сърцето, дробовете.

Ясножълтата краска – за ума.

Яснозелената краска – за жлъчката, черния дроб.

18 ч.


Трябва да се следи всяко дете, когато се роди, какъв глас издава, с какъв тон започва своя живот. Едно започва с „до“, друго с „ре“ и т.н. Това ще ни покаже какъв ще бъде неговият живот.

20 ч.


Вечерта се състоя събрание на братята и сестрите от русенския кръжок. Прочетена бе от ръководителя брат Никола Ватев написаната на пишуща машина беседа от Учителя „Молитвата“ – „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стаичка и се помоли Отцу твоему и Отец, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.“

20 ч. и 30 мин.


Разговор между Учителя, Ватев, Иларионов и Сотиров върху политиката. (Тайна сия велика есть.) – На света шалварите ще затреперят от политическите събития и природните стихии, които започват от 1921 г. нататък.

23 ч.

28 декември 1920 г., вторник
Русе