Дъще Сионова

А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: „Не бой се, дъще Сионова, ето, твоят Цар иде възседнал на жребие ослично“. (Йоан 12:14)

Потребен е смисъл в живота. Когато първосвещеникът или съвременен някой архиерей се облече с всичкия си накит в църквата, питам, каква е целта на това обличане? Ще ми отговорите: „Служение на Бога“, т.е. когато този архиерей се накитва със своята премяна, той е като онази мома, която се кани да се жени или годява, то е същото положение. Защо се облича момата? Попитайте всяка българска мома, която отива на хорото – тя ще се вчеши, ще се облече хубаво, цветя ще сложи на ушите си, на главата си – защо мисли тя: иска да се ожени. Но защо трябва да се ожени? – Ще ми отговорят: „Човешкият род трябва да се поддържа“. Защо трябва да се поддържа човешкият род? – „За да се самоусъвършенстват хората.“ Защо трябва да се самоусъвършенстват хората? – „Е, това е закон в Природата.“ Всички тия разсъждения ние ги слагаме под един знаменател – да познаем Бога. Туй не е само до младата мома. И в ония цветя, и в ония дървета, и в тях има това съзнание: като посрещнат своя любовник – слънцето, – те слагат най-хубавата премяна, ония хубави, шарени цветя – най-хубавата премяна, с която идат да го посрещнат, и цветята имат много по-добри познания за слънцето, отколкото сегашните хора. Сегашните образовани хора, когато слънцето ги напече, слагат си големи дъждобрани, омбрели или големи шапки, слагат големи завеси да не влиза в стаята светлината през ония малки прозорчета и всички проповядват да не би да слънчасат хората. Така учат гражданите, а селяните имат друго учение: те само когато дойде обед, тогава ще се скрият под някоя круша. Питам тогава, къде е смисълът на живота? Смисълът на живота не се състои в частностите, в нашите разбирания, смисълът на живота не се състоя и в една теория, в едно разбиране, смисълът на живота не се състои в религията. Даже религията не е израз на онзи смислен живот, защото религията, това са форми, начини, чрез които трябва да служим. Нима онази мома, която може да играе всички хора, всички игри на хорото, нима тя е научила смисъла на живота? Тя на хорото може да играе много хубаво, а да не знае да готви; тя може да играе прекрасно, а да не знае да шие; тя може да играе отлично, а да е много устата. На хорото е отлична, първата мома, тя води хорото, като го завърти, като нея няма втора на хорото, но идете вие в дома вътре, ще видите, че тя върти хорото по друг начин: на хорото всички се радват, а вкъщи, като върти хорото, всички плачат. Питам, защо? Свекървата плаче от нея, свекърът плаче от нея, деверът плаче от нея, зълвата, наоколо съседите, всички плачат и казват: „Тя беше първата мома на хорото“. Как тъй? Първа мома на хорото, а вкъщи всички плачат от нея. Туй съждение, че тя е лоша, че всички плачат от нея, то е частично, това ни най-малко не показва, че нейният характер е лош, тя частично се проявява. Аз мога да обясня туй от какво произтича: ако вие имате едно отлично гладко шише, може да го носите, безопасно е това шише, но ако го счупите на няколко парчета, всяка една част е опасна, тя може да се натъкне на кой да е крак. Казвам: тази мома на хорото беше цяла, а вкъщи е на парчета. Е, какво трябва да се прави? – Съберете всички части на място, залепете ги и тя ще бъде отлична, тъй както е.

Сега нека дойдем до известни разсъждения. Да кажем, ние проповядваме известно учение, това учение не само ние го проповядваме, това учение всички разумни хора го проповядват. Проповядва Христос едно учение и аз изнасям сега учението Христово. В негово време Христос говореше много логически, говореше едно от най-трезвите учения, най-трезвото учение в света, а неговите съвременници намериха, че това учение и неподходящо за тогавашната култура. Даже сега, след 2 хиляди години, намират учението Христово неподходящо, не можело да се приложи. Ако някоя жена днес вземе и приложи учението Христово, мъжът ще я изпъди навън; ако някой мъж приложи учението Христово, жената ще го изпъди; ако дъщерята приложи учението Христово, бащата и майката ще я изпъдят, веднага ще се разделят тези хора. Казват: „Ние такива набожни хора не искаме“, защото всички имат понятие, че като стане човек набожен, ще хлътнат очите му, лицето му ще се измени и мислят, че в тия хлътнатини има набожност. Аз се чудя откъде дошла, откъде се е появила тази идея за хлътнатините! Ако това е набожност, тогава ония хора в болницата са най-набожните. Ако тъй разсъждаваме, тогава какво ще кажем за ония свещеници от гледището на тази логика? Като съдим по това, ще кажем, че у тях няма набожност, всички са оправени и тъй, както никой друг. Това са крайности в разсъжденията. Това не е никаква логика. Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е. аз наричам истина в прям смисъл. Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истината. „Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след три–четири дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък. Следователно някой ще каже: „По какво да познаем Истината?“ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път и ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа. Тогава каква е целта на религията? – Да ни даде истина, да ни покаже пътя към Бога. Нещо повече: не само да ни покаже пътя към Бога, но да ни съедини с Бога. По кой начин? – Чрез закона на Любовта. Те казват: „Самата църква трябва да бъде Любов“.

Ще ви приведа един пример: ще го нарека „за набедения благодетел“. Ще ви дам един нов начин за мислене, да видим как ще го приложите. Той е следният: някоя графиня Бероза осиромашава съвършено и попада в такава беднотия, в невидяна беднотия. Тя е дъщерята Бероза. Някой си поет на име Самусали, аз го наричам така, искал да помогне, но понеже знаел, че тя е толкова честолюбива, толкова горделива, избира начин. Минава ден, два, три, всяка вечер той мисли по кой начин да помогне, за да може да я повдигне, да помогне, без тя да усети, че той ще извърши какво да е благодеяние. Решава и свършва. Изучава той нейните навици, как ходи, и като знаел, че нейният портфейл е празен, той си наумява да сложи десет хиляди франка в това портмоне, по такъв начин да ги сложи, без тя да усети. Но случва се така, че като взема портмонето и слага тия златни монети вътре, хващат го стражарите, в града е било, и казват: „Госпожице, това портмоне твое ли е?“ – „Мое.“ – „Ами парите твои ли са?“ – „И те са мои.“ – Е, тогава този господин, този благодетел иска да обере тази графиня и хайде Самусали в затвора. След това се образува съд, съдят го, идат адвокати, пледират и най-после доказват, че той е виновен, и го осъждат на десет години затвор. Питам: вие, след като излезете от този затвор, втори път ще се опитате ли да сложите в кесията пари? Вие ще се обърнете и кажете: „Колко непризнателна е тя“. Да, това е една гордост, да се не каже, че тя нищо е нямала вътре, гордост е – „нашата гордост“. Съвременните хора не искат да признаят, че в тяхната кесия е нямало нищо. Всички свещеници, проповедници, съдии, благородници, всички днес не искат да признаят, а казват: „Туй в кесията е мое“ – всеки благодетел трябва да иде в затвора. Питам тогава тия свещеници, които държат днес тази истина, откъде я взеха, тяхна ли е? Църквата тяхна ли е? Те казват: „Нашата църква“. И Бероза казва: мои са тия пари. „Нашата“ църква, „българската“ църква, „английската“ църква! „Нашата“ църква, символът на „нашата“ църква, на „нашата“ кесия. Горко ономува, който казва, че тия пари аз ги сложих вътре. Питам ви: каква логика има в такова учение? И нека да ми докажат кой гений в света, кой велик гений е вложил нещо ново в света? То е едно заблуждение. Онзи, който влага всичко вътре в нашата душа, ние никога още не сме го видели в неговата красота. Той седи още в затвора. Самусали е той, тъй го наричам аз. Вашият Самусали е сега в затвора, затворен е той заради вас, а вие ходите като графиня Бероза. „Ние сме хора благочестиви, никакво зло не сме направили.“ Казвам: едно зло сте направили: вашият Самусали е затворен. За кого? – Заради вас.

Питам: Къде е „вашият“ Христос? Къде е Христос на свещениците, къде е Христос на проповедниците, къде е Христос на българския народ, къде е Христос на английския народ или на американския, къде е на руския народ, има ли го? Не само да говорим, че Христос преди две хиляди години дошъл. Този Христос сега жив ли е? Т.е. ние нямаме нужда от един Христос, който е умрял – историческия Христос. Нямаме нужда от тия реликви на предпотопните същества, на мамонтите, да им пазим скелетите, какви са били грамадни. Хубави неща са те, но ние искаме един живот Божествен живот, в който сега можем да живеем, сега! Може ли този живот да влезе в нас, може ли този живот да излекува всички наши недъзи, да изправи нашите умове, нашите сърца, да ни даде един благороден подтик в света? Сега някои, като ме слушат, ще кажат: „Ето, той осъжда пак“. Не, аз не осъждам, аз говоря истината. Истината ще говоря тъй, както никой не е говорил, и ако тази истина огорчава някого, аз не съм виновен. „Да не осъждаме“, казва Христос. Съгласен съм с него да не съдим. Но той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“. И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“. Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я сложи на работа, на велика работа. И възседна на това муле отгоре. Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле. И Христос седна на това осле да подчини това тщеславие. Този осел символически е това тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира. Всички спорове в домовете стават все за такива работи.

И казва се: „А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: „Не бой се, дъще Сионова, ето твоят Цар иде възседнал на жребие ослично“. „Не бой се.“ Какво имаме, когато се боим? – Онзи, който е изгубил своята любов, той се бои, а онази, която е изгубила любовта на своя възлюблен, сърцето трепери, краката треперят, побледняла е, пожълтяла е, не може да яде вече. Защо е изгубила своята любов? Сега вие ще ми възразите: „Е, хубаво, за онези, които не могат да ядат, така е, а за онези, които ядат?“ – Докато тя съзнава, че е изгубила своята любов, нейните крака треперят. Най-после казва: „И без него може“, тя го зарязва, казва: „И без любов може“, и тогава започва да яде и да пие. Жълтите хора са по-близко до Царството Божие, отколкото угоените хора: последните са съвсем потънали в материалния живот, толкоз дълбоко, че за да ги извадиш, изискват се хиляди години – за да ги извадим от тази дълбочина на живота, от океана на живота. Тогава се поражда въпросът: какво трябва да се прави? – Не че трябва да се откъснем от живота, но трябва да го разберем, за да го живеем в неговата пълнота. Трябва да се замислим дълбоко върху него. Ако аз видя моя баща, който е живял 50, 60 или 80 години и не е учен човекът, виждам го, че умира, и след десет години го извадя от гроба, всичко изчезнало, вземам главата му, черепът му само кост, а мозъкът му го няма и казвам: „Татко, татко!“ Какъв татко? Взема този череп и казвам: „баща ми“. Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“, „татко мой“ и ние ще плачем: „Къде е моят татко...“ Но можеш ли да се разговориш с него? Тогава ще викате свещеник, ще му чете молитви, ще полива с вода, масло, но не става „татко“. Това ли е Божественото учение? И казва Христос: „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“. Ако нашето сърце не може да се затрогне при страданията, които съвременното човечество има; ако нашата мисъл не може да се затрогне от мислите, които съсипват цялото човечество, тогава питам: не сме ли ония мъртъвци, онези глави, на които мозъците са изчезнали, а са останали само мъртви кости? И ако днес някой се опита да говори истината, първото нещо, което ще кажат, е: „Той е еретик“. Какво нещо е еретик? – Еретик значи отцепник от църквата, който не поддържа това учение на църквата. Хубаво, приемам го.

Да допуснем сега, че аз съм един еретик. Православната църква, католишката църква в светлината на еврейската църква не е ли един отцепник? Казвам: братко, и вие сте еретик, и аз съм еретик, без разлика. И аз съм толкова прав като вас. Какво гражданство имате вие, откъде накъде се смятате, че вие сте прави, а пък аз не, евреите ви считат за еретици. Ако се съдим, следователно, по адвокатски, моите повереници, които ще ме защитават на основание на Библията, ще кажат, че вие, „православните“, сте еретици. Ние трябва да бъдем последователни. Но казват: „Нашето учение е право“. Аз казвам, че и моето учение е право, но да твърдим без доказателства не може. Аз поставям работата малко на по-друга почва. Аз поставям моето Учение на един велик опит, на социална основа. Може да го направя със свещениците по един мек начин: например да вземем по сто души ученици, от най-бедните – аз ще ги избера не из богатите, из най-бедните фамилии, и свещениците да изберат сто ученици и ще ги възпитаваме. В края, след четири години, ще поставим на изпит тия ученици и според тяхното учение, и според моето учение, за да видим по кое от тях ще се постигнат по-добри резултати. Не е ли това един добър опит? – Ако вашето учение даде по-добри резултати, аз ще го приема, а ако моето учение даде по-добри резултати, вие да приемете моите методи. Какво може да пострада? Този е опитът. Всяко учение трябва да се постави на нозете си. И чудно е, когато някой каже, че това учение щяло да завладее света. Само едно Божествено учение, учение на истината, може да завладее света, а животът на всяко учение на лъжата е кратковременен. Казано е там някъде: „Всяко растение – подразбира учение, – което Отец мой не е посадил, ще се изкорени“. Питам тогава: ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз, е от Бога, знаете ли от какво българите могат да пострадат? Преди пет години ме глобиха с 25 лева, че съм проповядвал без позволение, без да взема позволение от началството. И моят повереник каза да заведем дело. „Не – казвам, – да платим.“ Два милиарда и половина наложиха на България глоба, заради тия 25 лева. Ще кажете, една случайност, съвпадение. Да, едно „съвпадение“, но нека направим още един опит, пак същото съвпадение ще дойде. Сетне ме интернираха незаконно и несправедливо.

Аз не казвам, че може да има бъдещ живот или може да няма бъдещ живот. В мен няма „може да има“, аз разбирам другояче живота. „Има ли Господ или не?“ – Този въпрос аз не разрешавам тъй, както те го разрешават. Имаме ние и друг начин за разрешение. За мен логиката на съвременните хора е логика на слепите. Хората казват: „Да разсъждаваме логически.“ Туй аз го наричам слепота. Хубав е и този начин, но има и друг начин, не е този единственият път. Когато си сляп, ще аргументираш с чувствата си, ще пипаш, и като намериш съотношението на съществата, ще си поставиш известно понятие за това същество, което изследваш. И понеже тия хора не виждат Бога, те го набарват. Цели томове има, аз ги чета и казвам: много хубаво аргументираш, но не е този единственият и най-правият начин да намерим Бога. Те казват: „Да разсъждаваме от следствието към причините и от причините към следствието“. Да, не го оспорвам. „Преди хиляди години някой пророк е казал така“, но, казвам, този пророк, който преди хиляда години е говорил, днес се е въплътил и пак говори. Аз го намирам в Европа и му казвам: приятелю, ти преди две хиляди години си писал една книга, апостол си бил, Йоан, Петър, но какво си искал да кажеш? И почва човекът да ми разправя. А другите коментатори, които не отиват при Бога, вземат сега да разсъждават, ще го теглят. За пример: за посланието на апостола Павла – на гръцки има за неопределителния член цели дисертации защо Павел слага неопределителния член и защо някъде определителния член. Защо апостол Павел е казал тъй? Казвам: Павел, когато е писал, не е мислил за членове, той е искал да изкаже една велика идея, а членовете са дошли, без да мисли. Седят сега и казват: „Какво ли е имал в ума си Павел, да сложи този, а не онзи член“, и като намерят, казват: „Колко учен богослов“. Защо Павел слага неопределителния член? – Аз казвам, че разговарям с апостол Павел, но той ни най-малко не е мислил за тия членове, апостол Павел казва друго нещо: „Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени, всичко не е изнесено“. Аз питам и Христа. Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям „благочестиво“, но имам Любов към Христа, обичам го, какво повече от това?

Казвам му: някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал, а той ми отговаря: „Аз толкова много работи говорих, моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко това е окастрено и остават само семките на учението ми“. И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма. Аз бих желал да видя под този филон на всеки свещеник тази жива Любов, аз бих желал под всяка дреха да видя живата Любов на Христа, това живо учение. Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“. Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество – в един вол, в една муха и прочие – виждам това, което светът не вижда. И аз казвам тъй: ние знаем защо воловете са волове; ние знаем защо мухите са мухи; ние знаем защо рибите се риби; ние знаем защо растенията са растения; ние знаем защо минералите са минерали; ние знаем причините защо това е така и го разбираме. Сегашните физиолози и ботаници може да пишат още с хиляди години, против това нямам нищо, ние се радваме на техните усилия, но ние сме разрешили този въпрос и сега се занимаваме със съвсем други въпроси. Ние знаем защо са се родили мъжете и жените, знаем причините. А сега се спорят дали жената е излязла от мъжа, от кое ребро, от дясното или от лявото. Но Господ взел едно ребро, от дясно или от ляво, или две ребра. И най-после човек сега има дванадесет ребра, значи, ако е взел едно, тогава имал тринадесет ребра. Едно ли е взел или две ребра, защо? – По този начин хората разсъждават и затова не могат да дойдат до никакво заключение.

Възседна Христос на това осле, значи подчинил той в себе си тщеславието и гордостта, а това показва: „Отсега нататък аз ще служа на Бога с Любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, всичко, което имам, подчинявам го на Негово служене“ – това показва „възседна на осле“. И тогава, като се приближи, казва: „Не бой се ти, дъще Сионова, едно време аз бях, който те измъчвах, аз бях, който те държах в затвори, не бой се, дъще, твоят Цар иде, Царят на Любовта, Той иде да отвори тези затвори“. Когато вие влезете в някой царски двор, вие трябва да целунете ръка на царя. А едно време са целували краката на царя, големия пръст, там са го целували и коленичели от 10, 12 крачки, пъплели при него. Как пъплят някой път котките? Ще пъплиш напред, някой път ще се оттеглиш назад, пак ще пъплиш, и ако царят простре своя жезъл, тогава имаш право да станеш и да изкажеш своята мисъл. Колко пъти вие сте пъплели по този начин, и като виждам вашата история, какви неприятни картини виждам на това пъплене и това целуване! Сега всичкото това тщеславие вие сте забравили и казвате: „Ние сме разрешили една велика задача“. Но аз ви отговарям: не сте разрешили основната задача на вашия живот. Трябва да се качите на това осле отгоре и да кажете на вашата Сионова дъщеря: „Не бой се, твоят цар иде“. Тогава няма да пъплете. Тогава е било по този начин, ще целунеш малкия пръст, а сега при новия цар като идеш, той ще те посрещне и ще те целуне, като брат ще те посрещне. Ако е царица, тя ще те посрещне като сестра, няма да чака ти да я целунеш, а ще каже: „Сестро, всичко което аз имам, е на твое разположение“. Сега аз зная защо се плашат от мене, аз да ви кажа. Има някои свещеници и владици, които мислят, че аз ще ги накарам да ми целуват крачето. Казвам: Такова пъплене ние не искаме. Казвам: Не, не, това е учение противоположно на Божественото, това е учение човешко. Аз искам да ги науча не да целуват краката ми, а другояче ще се целуваме, както ви казах сега. В широк смисъл говоря, ние трябва да изпитаме себе си. Когато дойдат някои, искат да кажат, че моята реч не била свързана. Хм, ами че аз мога да покажа у колцина у вас музикалното чувство е развито. Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, до 32 билиона имате най-високи вълни, ако аз повдигна гласа си, до 32 хиляди вълнения, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията от 16 хиляди вълни по-долу, ще чуете ли нещо? – Нищо няма да чуете. Но под тези трептения има друга гама в света. Ние още не сме дошли до онази Божествена логика, нашата логика е безлогичност горе на небето. Когато ние говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема. И аз често представлявам един ангел, който посетил земята и искал да изучава живота на конете. И като взел тяхната форма, понеже при тях слязъл да ги изучава, става кон. Като се молел, всички коне му се смеели, че не може да произнася както те, не може да цвили. Всички му се смеели и казвали: „Колко невежа е, той не може да цвили, както ние цвилим“. Сега понеже и аз не мога да цвиля, признавам погрешката си, и ми трябват още хиляди години да живея между тия коне, за да мога да произведа едно такова цвилене както тяхното. Ще се уча. Но казвам: ако аз трябва да се уча на вашето цвилене и вие трябва да се учите на моята наука. Защо? – В бъдеще не аз ще слизам при вас, а вие ще дойдете при нас. Сега аз съм при вас, аз ще се уча, но когато напуснете вашите форми, тогава ние ще ви се смеем, че не може да говорите като нас, тъй че взаимообразно трябва да учим уроците си, езика си.

И Павел казва: „Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм“. Не го слагам това за упрек. Хубаво е да бъде човек учен, но учението не е крайната цел на живота. „Отчасти знаем – казва там също Павел – и отчасти мъдруваме и отчасти познаваме, а когато дойде съвършеното, ще знаем“, как? – Тъй, както изисква истината, Великата Любов в света. Та моето желание е всички вие да почнете да мислите по един начин и по този истински начин, който поставям в себе си, аз опитвам своята реч. Когато някой ме е обидил, аз се възбудя. Ако разсъждавам и моите разсъждения внесат мир в душата ми, казвам: аз право разсъждавам. Ако разсъждавам и моите разсъждения не донесат мир в душата ми, казвам: не разсъждавам добре. Вие казвате, че обичате Христа, а вас мъжът ви е обидил и Христос казва: „Заради Мене, прости му“. – „Как, да му простя ли, не искам да го видя.“ Питам: е, къде е вашата любов? Христос сега казва на българските свещеници – аз много пъти съм срещал Христа, той казва: „Аз им казах да бъдат по-осторожни“. Ако аз им кажа, че Христос е казал така, те ще възразят: „Ти искаш да ни лъжеш“. Христос казва: „Бъдете внимателни, учението на този човек ще се съди по неговите резултати, чакайте, какво ще покаже, няма скрито-покрито, ще видите каква е целта“.

Ще ви приведа една поговорка: Настрадин Ходжа живял честен живот, но не му вървяло. И един ден той казал: „С честност не се живее“. Най-после решил да извърши една кражба. Отива вечерта. Намира си една пила и почва да реже: трака-трака-трака. Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа?“ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами къде е гласът?“ – „Гласът утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати. Смешна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вярвания, в каквото и да е направление, ще дадат резултати. И в бъдеще всяко дърво от своя плод ще се познава. Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл. Аз вземам този митически разказ из историята на Вавилон. Аземфо, синът на Авузадар, се влюбва. Като казвам „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички все сте се влюбвали. В по-широк смисъл човек може да се влюби в науката, но казвам, че той се влюбил тъй, както младите се влюбват. Вземам младите за идеал, понеже те, като се влюбват, по-безкористни са, нямат користолюбива цел – влюбва се в своята възлюбена, но тя не била красива, не била от високо произхождение. Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приемат момата в двореца, но те не искат да я приемат, понеже била грозна. Тогава, според тогавашния обичай на магите на черната ложа, казват, че за да станела красива, трябвало да изваждат сърцата на малки деца, красиви момиченца, да изваждат сърцата им тъй, че по особен начин да ги варят и от соковете им да пие, за да стане красива. И започва царският син Аземфо, току погледнеш днес едно красиво момиченце изчезне, утре друго изчезне. Чудили са се хората къде изчезват. Казвам: за възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влезе в царския палат. Но какво става в края на краищата? Бялото Братство във Вавилон осъжда тази възлюбена на наказание, а така също и Аземфо – той е принадлежал към тази тайна школа и искал да използва своето изкуство, – и тя се обезобразила още повече, десет пъти повече, отколкото по-рано. Тогава Аземфо се молил на боговете и решил да стане магаре, но черно магаре. Понеже думата „магаре“ е малко некрасива, груба, казвам осле, черно осле. И на английски има две имена както в български, казват „данки“ и „еас“. Употребяват повече „данки“, отколкото „еас“ – е като магаре. А той станал черно осле, защо? – Черното братство имало нужда от едно черно осле и го намират, за да го купят. Те не знаели, че то е Аземфо. А той е станал такъв, за да може да изследва тайната на неговата възлюбена, кои са причините, че тя е придобила тази грозота, и дали има начин, окултен начин, да я излекува. Дълго време той носил товар с дърва и се вслушвал във всички разговори. Ако питате, защо служило това осле на това братство? – Да спаси своята възлюбена. Някои често са ме питали, когато някое осле носи дърва: „Виждаш ли как Господ е направил това осле?“ – казвам: това осле Господ не го е направил, това осле има съвсем друга задача, която вие не подозирате. Онова, което съвременните хора схващат, и онова, което е всъщност животът, не е едно и също. За пример вие какво схващате? Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот, това, което аз мисля, вие не го знаете. Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря. Може да я критикувате, както искате – че съм говорил истината или не, – но това мен не ме засяга ни най-малко. Това е един малък опит, който аз правя. Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да ви говоря, това е само едно задължение. Тъй както едно осле да изнася дървата от едно място на друго, аз не го считам за нещо велико, за кой знае какво. Не, не, аз гледам много скромно на тази работа. Казват: „Той е отличен проповедник“. Казвам: то е едно отлично осле, което знае много хубаво да реве. Но тъй ако ви говоря, вие ще се обидите: „Как тъй разумно същество, човек, реве ли?“ Ами ако аз не казвам истината в името Божие, не е ли това безобразен рев? Ако аз в името Божие изговарям най-голямата лъжа, не е ли безобразен рев? Ако аз искам да ви отделя от църква, да ви отдалеча от баща ви, от майка ви, питам, не е ли това един безобразен рев? Мислите ли, че моята реч ще бъде възвишена? Не, ни най-малко! Аз казвам: когато магарето реве десет пъти на ден, този рев има много повече смисъл, отколкото моята реч, ако е такава. Но аз казвам на света следното: ако вие не възприемете Божията Любов и не приложите този велик закон на Любовта, като това магаре ще ревете десет пъти на ден и ще носите дърва от едно място на друго, няма да имате ръце, а копита, и тогава по сто пъти на ден ще те бият по задницата. Ще кажат: „Тъпан бие в долна махала, а се чуе в горна“. Ако ме бият по задницата, не съм ли аз, който страдам? Смеят се, че като е по задницата, по-малко е биенето, да не дойде само до главата, на задницата не е нищо това. Но не е това философия на живота, бой не трябва да има нито по задницата, нито по главата.

Следователно нашият живот в света трябва да бъде разумен и Христос се обръща към Сионовата дъщеря – вие сте тия сионови дъщери – и ви казва: „Не бойте се“. Сега някои от вас, които ме слушате, казвате: „Хубаво е това учение, да го приемем, но после какво ще каже общественото мнение“. Какво ще каже общественото мнение заради нас? – Тук вие искате да правите едно сравнение между Божията Любов и общественото мнение. Аз не се спирам да направя сравнение, защото ще обидя както Божията Любов, така и това общество. Всички тия общества трябва да бъдат внимателни: и аристократи, и владици, архиереи, когато ние говорим за Божията Любов, без разлика от най-висшия българин до най-низшия, всички са длъжни да обърнат лица, да паднат на колене, да погледнат към Бога и да кажат: „Господи, да се възцари Твоята Любов в нас“. Туй иска сега Христос от нас. И аз искам сега от вас по-голяма смелост, и не смелост да говорите, а смелост в Любовта, да почнат да туптят вашите сърца, вашите умове да вземат друго направление, да сте готови да се жертвате, ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия Любов, и като ви питат на небето защо умряхте, да кажете: „Умряхме, за да се възцари тази Божия Любов на земята“. Ако всички ония българи, които измряха на бойното поле, бяха умрели заради тази Любов, България не щеше ли да се въздигне? – Щеше. Туй е учението, което аз проповядвам, и то е истинно. Всички ние трябва да бъдем братя, а не страхливци. Без разлика, за мен имената не важат, но всички трябва да изпълним своя дълг. И аз искам всеки да изпълни своя дълг, както го разбира, но да го изпълни в името на тази велика Божия Любов. Ясно ли е това? Това е великата логика, живата Божествена логика. И ако ние приложим всичко това, ще възкръснем в света и тогава няма да плачем за умрелите, за мъртвите глави на нашия баща и майка и за костите, а всичко това ще оживее и тогава онези, които ще дойдат, ще разберат истината. Сега някой тук го оженят, но докато го оженят, какви ли не сватове слагат да го убеждават. Дойде някой да взема пари на заем, ще те убеждава, докато ти вземе парите и си замине някъде. Значи, за да му върви, слага лъжата. Защо? Някои искат да ме лъжат. Едно нещо има, което аз мразя, на всичко аз се поддавам, но никога не на лъжата. В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже. Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на великата Божия Истина, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено, лъжата е тази, която ни е докарала до това положение. Сега аз говоря принципиално за лъжата, не говоря за вашите понятия, не, не, онази лъжа, която съсипва, която в името на благочестието казва: „Господ ме е пратил“, ама не го е пратил Господ; „Мен Духът ми говори“ – ама Духът не му говори; „Аз съм еди-кой си“ – той не е, той се е дегизирал – Иван Стоянов, – като му хванеш брадата, виждаш, че той е друг. Ако Господ прати един ангел на земята, само да погледне брадите на всички владици, проповедници, свещеници, и моята да погледне, знаете ли каква дегизация ще излезе тук пред вас? И тъй ще бъде Божията Истина, тя няма да се наруши заради никого, Господ няма да отстъпи заради никого. Той поругаем не може да бъде. И ние говорим в името на тази истина и искаме от България да излезе истината. Няма да говорим защо е потребна или не е, а в нашия живот ще сложите тази велика истина, никаква лъжа! Когато дойдем до Любовта, абсолютно никаква лъжа не се позволява. Нека сърцата ви да вибрират, нека тази Любов вибрира във вас. Туй не казвам, за да я изповядвате, но като идете пред Бога, трябва да кажете цялата истина. Ние сме казвали лъжата, когато сме далеч от Бога. Казват: „Да се любим“. Аз не поддържам да се любим по човешки. Не, не, аз казвам: ще се любим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, т.е. с всичкото битие, ще проявим цялата Божия Любов. Може ли това да бъде? – Може. Ако не любиш тъй, ти ще кажеш една лъжа. Някой казва: „Може, но с малка любов“. Аз от малка любов умирам. Но в мен има два полюса: или да ме любят, както трябва, или да ме мразят, както трябва. Тъй, по средата, не. Ако е любов, да е любов, ако е омраза, да е омраза. Някой казва: „Аз те мразя“ – той говори една отрицателна истина. Отрицателната истина – омразата, разрушава, а положителната истина – Любовта, съгражда. Вие ще кажете: „Заслужва ли моята любов?“ Всеки един брат, всяка една сестра заслужва моята любов. Някой път някоя сестра или брат ме срещнат и казват: „Най-сърдечният човек е той“, или понякога: „Много студен човек е той“. – Не че не мога да изразя моята любов. – Други казват: „Студен е“. За да ви целуна, аз трябва да бъда чист, устата ми са кални, понеже се намирам между хората. За да ви целуна, трябва да бъда чист, а не като онзи негър в Америка, който платил 50 хиляди долара за една целувка. Работник бил в една мина, излиза една вечер, намира една американка и в мрачината я целува, но остава петно на лицето. Тя е мислила, че е бил красив, приказвали заедно, но като идват до един пост и вижда, че е черен, извиква, засвидетелства, че я е целунал, хващат го и го осъждат на 50 хиляди долара за една целувка. Оставил черно на лицето. Аз не искам да ви целуна в мрачината, т.е. подразбирам лъжата, аз не искам на вашето лице да оставя петно. Но когато целунеш някого, ще го целунеш с онази велика Божествена Любов и тогава цялото небе да се възрадва и ще кажат: „Днес тези братя се целунаха с Божествена целувка“, и Павел казва: „Целунете се с целуване свято“. И казва Христос: „Не бой се, дъще Сионова“. Защо да не се бои? – Защото отсега нататък аз ида, моето учение на Любовта иде, иде Любовта, иде правдата, иде истината, иде добродетелта, иде милосърдието и всичко добро, което Бог е приготвил от памтивека, всичко това ще бъде един накит за теб, ти ще се накичиш, ще бъдеш красив пред света, както никога не си бил накичен.

Е, сега как да ви кажа, да ви кажа ли „братя и сестри“? Вие няма да ме повярвате, не може да ме повярвате, защо? – Защото у вас имате толкова бащи! За да ви кажа „братя и сестри“, трябва да признаем само един баща, може да ви кажа братя, ама утре другият ваш брат... Само един Баща трябва да имаме и този наш Баща се нарича Баща на Любовта. Ясно ли е това учение? Опитайте го вътре в себе си, положете го на един опит. Ако ти си болен, грей се на слънцето и това слънце ще те излекува, и Отец ще те научи на истината. Ще кажете: „Господ е далеч някъде“. Това са философски разсъждения. Мислете за Бога като една всеобемна Любов, в Него няма противоречие. Каквото и да ви дойде, казвайте: „Бог е Любов“, изгубите пари, казвайте: „Бог е Любов“, безпокойства, баща ви умрял – „Бог е Любов“, децата умрели – „Бог е Любов“, нещастия – „Бог е Любов“, поддържайте това до последния изпит и в последния изпит всичко у вас изгубено ще се върне назад: баща ви, майка ви, и Любовта като възвърне баща ви, майка ви, ще се яви и вашата сестра и тогава ще видите вашия баща и той ще ви даде една отлична целувка, каквато никога не сте имали, и тази целувка ще бъде толкова топла, толкова приятна, толкова велика ще бъде, тя ще внесе този вечен живот и вие ще станете безсмъртни – това е второто възкресение. И аз бих желал да се приготвите за този ден, за да може този ваш Баща, който ви даде тази целувка, да направи всички да оживеете, и като се срещнем, да знаем, че ние сме в новия живот, и да кажем, че всичко старо премина, а новото остана. Само тогава ще можем да си дадем по една братска целувка и ще знаем, че сме братя и сестри.

Беседа, държана на 14 май 1922 г. в София.