Ядоха и наситиха се

И ядоха и наситиха се; и вдигнаха остатките от укрухите седем кошници. (Ев. Марко 8:8)

Този стих е един от обикновените стихове, мяза на едно малко планинско камъче, но само един вещ учен човек, някой минеролог или геолог, който разбира строежа или устройството на тия камъни, тяхното произхождение, може да се произнесе върху стойността им.

Много обикновени думи: „Ядоха и наситиха се и вдигнаха остатките 7 кошници“. Какво трябва да яде човек на физическото поле? – Хляб, най-важното нещо. В духовния свят какво трябва да яде човек? А в Божествения? На двата въпроса отговорете вие. В духовния свят няма хляб като нашия. И там се яде, но какво? Сега за себе си отговорете – ако си отговорите правилно.

Яденето е една необходимост на земята. То е най-важното от всичките неща в света. Вие ще кажете, че имате някакви идеи, по други вярвания, религии, науки, всичко туй признавам, но ако вие сте гладували 6–7 дена и са ви приготвили един отличен обяд, и после ви поканят да слушате някоя дисертация на някой професор, или да идете на някой концерт или представление, или ви дадат хубави дрехи да се облечете, кое ще вземете? – Яденето, разбира се. След като се наядете, всички други неща се нареждат съобразно. Тъй седи законът. Добре, сега някои казват: „Яденето е нещо обикновено“ – не, то е нещо необикновено. Това са най-великите сили, сгъстени в такава видима форма. С хиляди години хората ядат, но не са разбрали смисъла на тази храна. Седнал някой химик и казва: „Хлябът има водород, кислород“, това били хранителни частици. Хлябът не се състои от никакъв водород и кислород; той нито е водород, нито кислород, нито е въглен. Когато някоя есенция е затворена в някоя форма, това не значи, че тази есенция произтича от формата. Следователно азотът, кислородът, водородът, това са форми, в които са затворени известни сили в природата, а в тия сили е затворен разнообразният живот, който се предава. Тъй че силите са носители на живота и трябва да го предават на хората. И сега във вас има желание да се наядете, нали? Но знаете ли на какво мяза вашето положение? То мяза като онази млада мома или млад момък, който иска да се хареса някому: облече се хубаво. Но не трябва само за един ден да те харесат. Може да те харесат, и корона да ти турнат и венец, а след три месеца тази корона ще падне и венецът ще изчезне. Питам: Защо трябва да се харесваме един на друг? Откъде се пръкнало това желание на младия момък да се хареса на момата, и момата да се хареса на момъка? Отде се е появило? Защо и за какво? Задали ли сте си тоя въпрос? „А-а – казвате, – те са обикновени работи.“ Да, за глупавите хора всички работи са обикновени, а за умните хора всички неща са необикновени.

Ще ви приведа един смешен анекдот с един знаменит художник Гарио – аз го кръщавам така, скривам му името. Заражда се в ума му една идея, да може да извае от восък една хубава, прекрасна женска фигура, на която той сам да се любува и въодушевлява. За себе си той твори. Дълго време се е занимавал с окултните науки. Избира си стая, 10 години той работил над своята восъчна фигура, и вече е достигнал сам да се любува на нея, но всичко държал под ключ. Понеже бил женен наскоро, заинтригувала се неговата възлюблена и си казала: „Какво прави този човек?“ – искала да се домогне до неговите тайни, какво върши той в тая стая. За нещастие, един ден тя взима ключа от неговото палто и като отворила вратата на стаята, казва: „А-а, видиш ли какво си правил? Под ключ се държиш, а!“ Фигурата била толкова жива, че тя не си представила, че това е восък, и започнала да я удря в носа, тя паднала на пода, мачкала я, натискала я и викала: „Ти как смееш в моята къща да нарушаваш моето щастие“, и като я набила, излязла из стаята навън, и пак турила ключа в неговия джоб, но станала сериозна, обидена кръвно, обидена от него, и той като влязъл вътре, вижда и неговата мумия кръвно обидена.

Сега и ние в този свят имаме такива спорове, които мязат на този случай, и тъй ги разрешаваме. Учените хора разрешават въпросите като жената на Гарио, която казала на восъчната мумия: „Ти си причина за моето нещастие“. И често ние си въобразяваме такива неща, които не съществуват.

Сега, яденето не е един такъв процес. Не е въпросът само тъй да се отнесем към тази храна. Тази жена мисли, че ще даде един хубав урок на мъжа си: как смее той с чужди жени да ходи? И често ние даваме такива обяснения за света, каквито не съществуват. И знаете ли, че ако напреднали същества биха дошли на земята и биха изслушали нашите разрешения за онзи свят, щяха да се хванат за корема и да се кискат 100 години не само с нашите глупости, но и с най-видните наши окултисти, за техните теории и изяснения за света.

И когато човек пристъпя към великото в света, трябва да има онова велико смирение, трябва да знае, че той не е разгадал света. За да може да разгадае света, той трябва да бъде съвършен като Бога, а веднъж не е съвършен, изтича от Бога и се учи от Него, той никога няма да разгадае великата загадка. И философите твърдят, че ще я разгадаят – не, никога! Светът всякога ще остане една загадка неразгадана. От една страна, ще я разгадават, а от друга, ще се загатва пак; от една страна, ще разплитаме, а от друга, ще заплитаме. Това ще мяза на един параход, който отпред разцепва водата, а отзад тя пак се слива. И тъй ще ходим. Не е въпросът, следователно, да разгадаваме света. Ако анализираме вашето тяло и зная колко водород и колко азот, кислород, желязо и т.н. съдържа, мислите ли, че аз съм намерил есенцията на вашето битие? А може да не зная нищо за вашето тяло, от колко елементи се състои, а трябва да зная елементите на вашата душа. Възможно е и едното, и другото.

Следователно, казва: „Яли и се наситили“. Човек трябва да яде. И Христос казва, че сте яли живия хляб, „Аз съм живият хляб“. Е как ще изясните този жив хляб? Казва още: „Аз съм живата вода“, изворът, който ще извира от вас вечно, и няма да има нужда да идвате, да черпите от този кладенец. Следователно ние трябва да се стремим да имаме една пряма връзка с произхода на нашето битие. И често връзките ни се късат по външни съображения.

Ще ви представя още един пример. Доктор Фурио – аз наричам този доктор Фурио, – доктор-медик, но същевременно талантлив и имал извънредно голяма обич към музиката, до полуда, искал да пее, но нямал глас. Това му съставяло голямо мъчение, защото имал едно непреодолимо желание да пее. Да обясня желанието на доктор Фурио с онова на друг един доктор, англичанин, той пък бил доктор-адвокат – даровит механик, но станал правник. Той сам разправя за себе си. Ще седне да проучва някое дело на някой свой клиент и изведнъж вижда пред себе си колелета, машини, не може да работи, а след един час, като свърши с тази работа, тогава ще почне своята адвокатска професия. И казва: „Кога ще ме освободи Господ от този дявол?“ Не е дяволът, но по-силните способности и стремежи изпъкват по-напред. Доктор Фурио намерил една госпожица Берта, която имала отличен глас, и се заел, според своите методи, да развие този талант у нея. В негово присъствие Берта пеела отлично, като ангел, и двамата пътували из света, тя пеела, а той е бил зад сцената, и навсякъде произвеждали фурор, но тя пеела, докато той бил там, а като излизал той, нейният глас прекъсвал. Сила идвала от Фурио и тя я изразявала. Обаче в нея се влюбва един млад господин и казва: „Знаменита певица, но от онзи дявол трябва да се освободя аз“. В едно представление зад кулисите той му тегли един куршум, но и певицата прекъснала да пее и нито дума повече не произнесла. И ние, докато сме свързани с невидимото, докато сме във връзка с Бога, откъдето иде нашата сила, докато Той е наша задна стража, докато Неговите сили са проектирани в нас, ние сме отлични певци на сцената, но когато някой грях се появи и връзката се скъса, тогава всичко се прекъсва, всички таланти се свършват и моментално всичко изчезва. Тази връзка се скъсва и у всички писатели и поети, у всички учени и прости, всички са опитали това. Тия хора не са яли и наситили, защото човек пее само когато е сит. И българите имат обичай, като викнат един кавалджия, нахранят го най-напред и той свири ли свири. Българите имат за това една поговорка: „Гладна мечка хоро не играе“, и гладен кавалджия не свири. Затуй и човек без убеждение нищо не може да направи. Това е същият закон.

Сега Христос казва, че той е живият хляб. Значи трябва да ядем тази храна, която е жива, и от яденето трябва да остане нещо, от това изобилие трябва да се спести. Аз вземам думата „ядене“ в широк смисъл, човек трябва да яде и да мисли върху онова, което се съдържа в тия елементи. Този живот е скрит в ябълката, в житото, в царевицата, в ръжта и прочие, във всички тия плодове е скрит един невидим живот и когато вникнем в неговия дълбок смисъл, ще разберем, че съобразно с тоя живот се развива и нашият умствен кръгозор. Ще ви приведа още един пример, за да обясня своята мисъл, и с него ще заключа – много кратък ще бъда днес.

Синът на адитския цар Зензибо пожелал да има една вечно горяща свещ, която да осветлява и да отоплява стаята му. Един от най-видните мъдреци на царството му, негов поданик, намерил една овчарка, която била влюбена в царския син, и превърнал душата ѝ в такава една свещ. И отива да му я представи, но като погледнел на тази свещ, очите му се напълвали със сълзи, а той не знаел защо. Живите горящи свещи – това са вашите души: вие трябва да имате души любящи, души, които да светят. Ако вие имате такава жива свещ, такава млада овчарка, на която душата е превърната на свещ и вие я използвате, питам, какво дължите на тази свещ? Аз ви оставям този пример, вие да си разрешавате загадката, която се крие в него – тя е велика загадка, един ключ.

И следователно храната всякога е една запалена свещ, вечно гори тя. А туй, което ядем, то е масълцето, което постоянно приижда в света, то е едно преливане от един свят в друг. А греховността на нещата седи в туй, когато ние използваме тия енергии не за благородни дела в света, а живеем само за себе си. Когато велики мисли са вложени в умовете и велики желания в сърцата, ние само ходим постоянно от къща на къща и се разправяме за туй, за онуй, с дреболии. Влезте в това общество, разгледайте вестниците, идете между вестникарите, между религиозните хора и само послушайте ги какво говорят, за какво приказват. Тук като дойдете, потривате се, но с потриване нищо не става. Знаете ли, аз съм виждал някоя майка, на която детето се дави, а тя си чупи ръцете на брега и вика: „Удави се детето ми...“ И религиозните хора викат сега: „Удави се детето...“ Не, не, с чупене на ръцете работа не става, а извади детето от водата. И после, всички имате желание да вземете първото място. Като отидете на небето, искате: „Първия стол да получа аз“, „Обичам Христа“. Но за Христа колко косъма сте дали вие? Говоря за този Великия Христос, колко косъма от вашата глава сте дали за Него? Вземам думата „косми“ в живия смисъл, т.е. каква част от вашия живот сте дали за Христа? Какво сте направили заради Него? Христос за вас е една горяща свещ. С хиляди години Той седи на вашата маса и постоянно гори, вие се топлите, разрешавате всички въпроси, казвате: „А-а, хубава е тази свещ“. На аз да ви обърна вашата душа да стане една такава свещ, да знаете тогава какво значи „горяща свещ“.

„И ядоха и се наситиха.“ И всички хора все ядат и се насищат, все сме наситени, но главният въпрос в света още не е разрешен. Той е – мирът, великият мир, който трябва да съществува между всички хора, той още не е въдворен в техните сърца. И казвам, мир няма в нас. Любовта се появява, тъй както в яденето, но едновременно се появява и недоволство. И Мъдростта също така се появява, някога сме много мъдри, но пак изгубваме своето равновесие.

„Ядоха и се наситиха“, казва евангелистът. И сега във вашия ум ще остане мисълта: „Пак има един упрек“. Не, няма никакви упреци, но констатирам един факт: Трябва да изходите 1000 километра, и казвам: Колко сте изходили, докъде сте стигнали? – Изходили сте 200 километра, остават още 800 километра. „Ама аз мисля, има повече.“ – Ти мислиш, че има повече, но в картата туй е турнато. – „Ама не може да бъде.“ Туй е факт, докъде сме стигнали. Ако довечера дойде един ангел и ви каже: „Хайде, върнете се“, колко километра сте изходили вие? Сега мнозина има, които казват: „Ние сме готови за онзи свят“. Но знаете ли на какво мязате? Аз ще ви дам още един малък анекдот из американския живот. Една негърка, стара християнка, била на 80 години. Живяла при един американски университет и студентите като минавали покрай вратата ѝ, все слушали, че тя все се молела: „Прибери ме, Господи, прибери ме“. И те си казал: „Хайде да направим една малка смешка“. Преобличат се, отиват при вратата ѝ и хлопат. „Кой е там?“ – „Архангел Михаил, за да вземе душата ти.“ – „Кажете на Господа, че тя я няма, тя е заминала.“ Ние все решаваме въпроси, задачи, но като дойде до нас, казваме: „Моята задача още не е решена, но в бъдеще ние имаме велики проекти, когато ги решим...“

Ние трябва да разрешим въпроса на Фурио, ние трябва да разрешим въпроса на Гарио, трябва да решим въпроса на Зензибо – те са важни въпроси – нашата връзка с Бога, онази восъчна мумия, туй наше тяло, което имаме, защо ни е дадено. Понякога ние налагаме, бием нашето тяло тъй, както онази жена е набила восъчната мумия. Правим грехове, грехове и после кажем: „Хайде да набием нашето тяло – ти да не грешиш вече“. Господарят греши, а конят си бие.

Минавам онзи ден тук, в София. Натоварил един колата си, има повече от 800 кила, конят поеме нагоре, върне се, бие го онзи с лопатата си, спрях се, казвам: Слушай, приятелю, снеми половината от товара, за да изкара конят, защото аз ще те впрегна и тогава ще взема лопатата. Той се спря, изгледа ме – аз мислено му казах това, – сне лопатата, послуша ме. Не товарете вашия кон с 800 килограма! Вашето тяло не е виновно за нищо! Яденето е едно благословение, което Бог е дал, и неговата задача е велика. И той иска да разрешим тази задача. „Яжте и пийте – казва апостол Павел, – и благодарете.“ Ама как да благодариш? Вие отхранвате вашата дъщеря или вашия син. Вие служите цял един живот на вашия мъж. Жената служи цял един живот на своя мъж. Питам, след като си заминете за онзи свят, какво правите тогава? Мъжът ви казва: „Хубаво стана, че си замина, Господ я прибра, и тя да е свободна, и аз да съм свободен“. Когато мъжът умре, жената отвън плаче, но си казва и тя: „Хубаво стана, че си замина“. Питам тогава: Нима ние сега не сме свободни?

Сега, тази горящата свещ, която ни е дадена тук, на земята, защо е тя? Тази восъчна мумия, която я прави Гарио, за какво е? Доктор Фурио, който пее със своята певица Берта, защо пее? „Да спечели пари.“ Не е въпросът за пари. Ние разрешаваме въпроса точно противоположно, като казваме: „Ядем, за да се наситим“. Да, но и да останат 7 кошници пълни. 7 кошници трябва да останат, след като се наядете! А знаете ли защо трябва да ядете? След като се наситите, да останат 7 кошници. Учите, защо? „А – казвате, – то е необходимо, учението, за да се преживее в този свят.“ – Да преживееш в този свят ли? Не, защото ако това е философия, има много неучени животни, например прасенцата, които без да са учени, пак живеят. И ако аз сравня живота на един пияница – на един човек, който постоянно е пиянствал – с живота на едно прасенце, кой от тях стои по-високо и е извършил по-хубава работа? „Наздраве, Иване!“, казва пияницата. А прасето като намери нещо, изрови го и всеки ще каже, че туй прасенце изровило орталъка. Не ме разбирайте криво: този Иван, за който говоря, е специален, той е първоначалният Иван. Знаете ли кой беше Иван кръстител? – Той бе на стария закон. И ако аз съм произнесъл 100 пъти, 1000 пъти името Божие, като казвам: „Добър е Господ“, с това принесъл ли съм полза на света или не? Ако аз вдигна чашата и кажа тъй: „Хайде, хаирлия да е, добър е Господ, наздраве“, утре пак същото: „Добър е Господ, добър е Господ“. Питам, този Господ добър ли ще бъде? – Не. Този Господ, когото призовавате по този начин, с пиене, ще се яви, но тогава ще ви побелеят космите. Те ще побелеят и ще почернеят 9 пъти. И ако искате да разберете това, проучете окултната наука и вижте кои са причините за побеляването и почерняването им, в преносен смисъл.

И тъй, ние сме призовани да разрешим един от най-важните въпроси – яденето и насищането. Насищането има смисъл само тогава, когато нашият живот се облагороди. Облагородиш ли се, ти си наситен и животът ти има смисъл, а ако не се облагородиш, в душата ти ще има вечен глад и ти ще изгубиш смисъла на живота си.

И тъй, яжте и се насищайте! Значи тази запалена свещ, която имате в себе си, почнете да я проучвате. Ако по някой път поплачете, дайте си отчет защо плачете. Ако някой път скърбите или сте радостен, за всяко ваше състояние дайте си един правилен отчет, за себе си. Туй е правото разбиране на великото учение, което иде сега, което слиза и прониква долу. От две посоки иде туй учение: отчасти иде отгоре, а другата част иде отдолу, от центъра на земята. Следователно тия двете вълни ще се срещнат.

Ако не ядем по този закон, раждат се всички престъпления, а ако ядем и се насищаме според него, раждат се всички благородни деяния. И казва се, че всички месоядни животни имат постоянен глад – тревопасните животни се насищат, а месоядните всякога ядат и всякога са гладни, не се насищат. И следователно, според мен, месоядството е престъпване на Божия закон. Всеки, който престъпи великия Божи закон на Любовта и Мъдростта, е месоядец, първокласен месоядец. – Тъй турям аз. А всеки, който изпълнява Божия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, е плодоядец, не вегетарианец, а плодоядец. Следователно тъй като поставим вегетарианството, ще има смисъл. Някой казва: „Той употребява растителна храна, а не се облагородил“. Да, няма да се облагороди онзи, който яде растителна храна, ако не изпълнява този закон. Ако бутнеш онзи кон по задницата, ще хвръкнеш. Бутни котката, веднага от ноктите ѝ ще получиш дълбоки бразди. Конят е тревопасно животно, но докоснеш ли неговите интереси, мисли му. Следователно месоядството и вегетарианството не седят само в туй, да не ядем месо, както сега разбират: то е буквата на закона. Месоядец е всеки, който не изпълнява Божия закон. Приложете това и ще видите, че има смисъл. „Как да стана вегетарианец?“ – Ще изпълняваш Божия закон и ще има резултати. И сега, учените доказват, че хората не се облагородяват от храната.

Само в едно същество, което не изпълнява Божия закон, има такава жестокост, да гледа страданието на другите същества.

„И ядоха и се наситиха.“ Кои? Ония, които изпълниха великия закон на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина.

Беседа, държана на 12 февруари 1922 г. в София.