Т. м.

Като влезете сред природата и наблюдавате дърветата, ще забележите, че всички издънки от тях вървят нагоре, перпендикулярно към земята, а клоните на дърветата са прави.

Докога продължава това? Докато дърветата са млади. Щом почнат да остаряват, клонете се огъват надолу. Коя е причината, че клоните в младите дървета вървят нагоре? Причината за това е, че като млади, те се стремят към центъра на слънцето. Този стремеж заставя клонете да растат нагоре и да стоят прави. Като остаряват, дърветата обръщат погледа си надолу, към центъра на земята, вследствие на което клоните увисват надолу, прегърбват се. Едновременно с остаряването си, дърветата стават по-тежки. Този закон се проверява и в живота на хората. Младият ходи винаги изправен. Като мине известна възраст, и той, като старите дървета, става материалист, започва да се прегърбва. При това положение, той започва да мисли за центъра на земята и да очаква смъртта си. Смъртта не е нищо друго, освен отправяне мисълта на човека към центъра на земята.

Значи две са посоките, теченията, по които човек може да се движи: или нагоре към центъра на слънцето, или надолу към центъра на земята. Школата, която следвате, разполага с методи, чрез които учениците могат да превръщат тия течения едно в друго. Ако не научите тия методи, да променяте тия течения, вие не можете да бъдете ученици. Например, неприятното настроение, неприятното разположение е присъщо на стария, на лошия човек. Приятното разположение е присъщо на добрия, на младия човек. Като се говори за стари и млади, взимайте думата „стар“ в символистичен смисъл. Значи думата „стар“ подразбира „навик“. Стар човек е онзи, който непреривно проявява някои свои навици, със стремеж към центъра на земята. Злото не седи в стремежа на хората към центъра на земята, но в това, че този стремеж в тях е несъзнателен. Рударят съзнателно слиза в мината. Той има за цел да извади оттам златото или някои скъпоценни камъни, да ги изкачи на повърхността на земята. Обаче положението на онзи, който по невнимание се подхлъзва и пада в някоя дупка, не е същото, както това на рударя. Рударят съзнателно слиза в мината, а падналият по невнимание, без да иска слиза в дупката, и страда, че се е ударил силно.

Сега, като сте влезли в Школата, размишлявайте върху всичко, което ви се случва през деня и се учете. Например, задайте си въпроса, защо състоянията ви се менят толкова бързо? Същевременно, в продължение на една седмица, дръжте сметка, по колко пъти на ден се менят състоянията ви, да имате представа за себе си. Всичко това отбелязвайте на една тетрадка. Записвайте само резките промени в състоянията си. Втората седмица пък отбелязвайте какво е състоянието ви сутрин, като станете, на обед и вечер, преди да си легнете. Също така отбелязвайте часа, минутата и времето на вашето първо утринно състояние, а след това часа, минутата и времето, дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо, когато е настанала промяна в състоянието. Започнете първото упражнение от неделя, като отбелязвате само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени. Причините за тия промени са далеч от вас. Вие съзнавате само, че е станала някаква промяна, но защо и за какво, не знаете. Значи има нещо по-дълбоко от изменяемото. Вие ще изучавате туй, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя. Защо? Защото наблюденията се правят от това, което не се изменя. Чрез тия наблюдения вие ще дойдете до вътрешното си състояние, което не се мени. То наблюдава другите състояния, а само остава неизменно. По този начин, чрез ред наблюдения, вие ще придобиете много опитности. Тъй щото, ще правите наблюденията си спокойно, без смущение. Ако сте неразположени, ще пишете, че състоянието ви е „вляво, под нулата“; ако сте разположени, намирате се вдясно, над нулата. Всички неприятни състояния са вляво; те представят движение към корените, надолу, към центъра на земята. Всички приятни състояния са вдясно; те представят движение към клонищата, нагоре, към центъра на слънцето. Добре е да отбелязвате и времето, да видите какво влияние оказва върху състоянието на човека.

И тъй, ще се самонаблюдавате, без да се критикувате. Критиката не е нищо друго, освен глождене, а гложденето е качество на гъсениците. В този смисъл, критиците наричаме „психологически гъсеници“. Ще се самонаблюдавате, ще констатирате промяната и ще я изложите без никаква критика. Като видите някоя своя погрешка, вие казвате: „Лош човек съм аз!“ Щом казвате така, вие правите още една погрешка: първата погрешка седи в това, което сте направили вече, а не сте го изправили; втората погрешка седи в критиката. Следователно, щом направиш една погрешка, заеми се да я изправиш. А туй, че си лош човек, това е качулка, без която може да мине. Ако кажеш, че си добър човек, това е друга качулка.

Ученикът на окултната школа трябва да работи, без да очаква похвали. Ако от една страна го хвалят, а от друга укоряват, това нищо няма да му помогне. Укорите и похвалите са за децата. За тях те са на мястото си. Кога се хвалят и укоряват учениците? По въпроса за похвалите и укорите, аз имам строго определена мисъл. Тя е следната: Човек няма право да дава мнението си за една картина, докато тя не е завършена. Ако гледате само плана и наброските, които художникът е нахвърлил върху платното, вие ще се смеете и ще кажете: „Това е детинска работа“. Обаче когато видите същата картина завършена вече, вие ще кажете: „Отлична картина!“ Значи за една и съща картина ще имате две различни мнения. Ето защо, човек трябва да има търпение, да чака картината да се завърши, и тогава да дава мнението си. Не давайте мнението си за когото и да е, преди той да е завършил работата си! Това значи да не критикувате никого. В правата човешка реч, в правата мисъл критиката е изключена.

Питам: С кои думи е започнал човешкият език? Първо са се явили съюзите. После са се явили глаголите, местоименията, а най-после – съществителните. Че това е така, проверяваме по човек, който е претърпял силен удар в главата, вследствие на което губи речта си. Първо той изгубва способността си да изговаря съществителните имена; след тях местоименията, глаголите, а най-после – съюзите. Изговарянето на съюзите почти не се губи; и при най-силен удар в главата, човек пак запазва способността си да ги произнася. Съюзите съществуват даже и в животните, които нямат никаква реч. Например, казваме, че змията съска. Тя издава звука: „С... с... с“. С това тя иска да подскаже на човека, че неговата реч е започнала със съюзите. За следния път напишете всички по една дума, но не безразлично каква. Всеки да напише по една хармонична дума, каквато той обича, та като я произнесе, да му е приятно. При това, желателно е думите да не се повтарят. Думите „любов“, „добро“, „зло“, „право“, „красота“ и др., понеже много се употребяват в езика ви, не трябва да ги пишете. Можете да пишете, каквито думи искате – глаголи, съществителни, прилагателни, местоимения, само да изразяват някаква идея. После ще направим опит, от написаните думи да съставим едно изречение. По този начин ще разберем доколко сте се хармонизирали и в каква посока вървите: наляво, или надясно. Това ще бъде първият изпит, по който ще определим посоката на вашето движение. По всяка изговорена и написана дума се познава какво е направлението на човешката мисъл. Всичко може да изчезне от човека, но написаното остава, като символ на неговия живот. Това са знаци, които съществуват и в природата. Всяко изкривяване на клона на едно дърво, например, изразява известна идея.

Веждите на човека също изразяват известна идея. Веждите на много хора са като клоните на някое младо дърво; на други хора пък веждите са увиснали, като клоните на старо дърво. По формата и направлението на веждите в човека се съди за силите, които са действали в него. Тъй щото, когато прочетете нещо написано от човека, веднага може да се определи не само какво е написал той, но от кой оригинал се е ползвал. Също така може да се разбере как този човек е дошъл до дадена мисъл. Мислите са минали през много човешки мозъци, вследствие на което са придобили различни форми.

И тъй, ако учите добре, вие ще се запознаете с езика на природата, като предварително се спрете върху реките, долините, канарите, планините, като елементи на този език. Това е трудна задача, но като пристъпвате постепенно към символите в природата, вие ще се обогатите с ред нови, възвишени идеи. Като започнете да разбирате символите на природата, ще четете,по тях и ще се обогатявате със знания. Тръгвате на екскурзия по планината, но не сте взели със себе си никаква книга. Ако не знаете да четете от природата, ще се отегчите; ако знаете да четете, ще спрете погледа си ту върху някоя канара, ту върху някой извор и ще се занимавате, ще учите. Който не разбира живота и природата, той навсякъде и от всичко ще се отегчава. В такъв случай, вместо да се отегчавате, по-добре занимавайте се с произведенията на някой велик поет, музикант или художник.

Т. м.

(Учителят поздрави с думите: „Без страх!“)

(Учениците отговарят: „Без тъмнина!“)

Лекция от Учителя, държана на 5 април 1922 г., София.