Закон на кармата

Т. м.

За следния път пишете върху темата: „Мястото на красотата в природата“.

Сега ще говоря върху „Закон на кармата“. Който иска да научи нещо повече по този въпрос, нека чете всичко, каквото е писано и на чуждите езици – немски, френски, английски, италиански. Аз ще засегна въпроса за кармата от гледището на Божествената наука.

Кармическият закон води началото си още от излизането на човека от Бога. А действието или проявата на този закон започва с поляризирането на човека, т.е. с явяването на двата пола, на двата полюса в света. Поляризирането подразбира раздвояване на човешкото съзнание, на положително и отрицателно, на възходящо и низходящо, или в най-висока степен казано – съзнание на Любов и съзнание на Мъдрост. Това са двата полюса в човека.

Казват: „Коя е причината за раздвояване на човешкото съзнание?“ Във всеки индивид, във всяко его е вложено желание да обсебва, да владее нещата, вследствие на което е станало раздвояване на човешкото съзнание. Тия два полюса, оставени самостоятелно да се развиват, са се заблудили и забравили, че са страни на едно цяло. Следователно, веднъж раздвоили се, в тях се явява вътрешно желание да се завладеят по механически начин. Обаче дето съществува механическо владеене на нещата, там се ражда насилието. Като контраст на това положение се явява природата, която изисква от човека доброволна жертва. Тя казва: „Човек за човека е брат и трябва да се жертва за него доброволно, от любов“.

Сега, от окултно гледище, ще определя значението на думата „жертва“. Жертвата подразбира „закон за правилно растене и развиване“. Защо? Защото само това, което расте, което се развива, цъфти и дава плод, може да се жертва. Да се върнем към въпроса за кармата. Как се е явила кармата, т.е. как се е явил законът за кармата? Когато първото съзнание в света е ограничило второто съзнание, явили са се вече условия за кармата. Ще изясня тази мисъл със следния пример. Предоставете си, че природата е поставила двама души, еднакво богати и интелигентни, да търгуват заедно. Те имат нужда един от друг, но въпреки това и в двамата поотделно се явява желание да привлече богатството на другия към себе си. Най-после, единият успява да заграби богатството на другия, който остава без никакви средства. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да стане слуга на онзи, който е успял да заграби всичкото богатство. Значи единият ще бъде господар, а другият – слуга. В този смисъл, господарите в света представят първото съзнание, което по сила взима надмощие над второто съзнание. Слугите пък представят онази категория хора, съзнанието на които се е подчинило на влиянието на първото съзнание. Обаче в самите слуги не е изчезнало още желанието да бъдат господари, да владеят над другите хора. И затова, когато някой господар има много слуги, те започват да се организират, да се събират заедно, да работят за събарянето на господаря си, и един ден те го хващат, налагат го добре и по този начин стават господари, а той – слуга. Така, именно, и съзнанията на хората сменят положенията си, ролите си. Сега, като говоря върху кармата, не мислете, че ще я разберете изведнъж, в всичката ѝ пълнота. Питам: Как се ражда злото между учениците на една школа? Злото между учениците се ражда тогава, когато някой от тях пожелае да бъде господар, да разполага със знанието на другите. Злото се ражда и тогава, когато някой от учениците иска да се наложи на другите: той има някаква идея в себе си и желае всички да приемат тази негова идея. Или някой има известен навик в характера си, известни сили, които непременно иска да прокара между другите. Обаче ученикът трябва да знае, че в природата съществува закон, който регулира действията, проявите на всички живи същества. За всяка сила тя е поставила граници, предели, до които той най-много може да се развива. Дойде ли до тази граница, настъпват вече обратни действия. Докато не знаят вашите вътрешни, интимни намерения за нещо, хората са наклонни да ви слушат, да ви се подчиняват. В който момент узнаят целта, намеренията ви, те веднага започват да ви се противопоставят, да ви противодействат. Това противодействие се явява по силата на закона за самозапазването, за запазване на свободата си. Следователно законът на кармата може да се регулира само когато човек е готов да се самопожертва за другите, да стане техен слуга, да отдаде правото на всяко живо същество. Правото, което искате за себе си, трябва да отдадете и на другите; благото, което желаете за себе си, трябва да желаете и за другите. Всеки има право да развива своя ум, своето сърце, да работи за усилване на волята си, независимо от това, дали той е прост или учен, слуга или господар, беден или богат. Благата на едного са блага за всички; правата на едного са права за всички. Различието седи в това, кой как ще използва и приложи тия блага и права в живота си.

Една опасност съществува за окултните ученици. Тя се заключава в тъй наречения вампиризъм, т.е. изчерпване жизнените сокове на човека. Това могат да правят само ония, които познават окултните закони. Обаче това нещо е абсолютно забранено. Школата, в която сте влезли, абсолютно забранява тунеядството. Изчерпване жизнените сокове на човека не е нищо друго, освен тунеядство. Който си позволи това, той ще носи лошите последствия на своето непослушание. Затова, именно, окултният ученик трябва да бъде високо просветен, да не злоупотребява със силите, които е могъл да развие в себе си.

Много школи поддържат в учениците си вярата, че силата на човека седи в мисълта му. Временно само е така, обаче всъщност силата на човека не е нито в мисълта, нито в чувствата, нито във волята му. Това са само прояви на човека, но те не представят още онзи източник, от който силата излиза. То е все едно да мислите, че всяка проява на любовта е истинската любов, изявена във всичката ѝ пълнота. Някога любовта се проявява по форма, някога – по съдържание, а някога – по смисъл, но тия отделни прояви не са още любовта във всичката ѝ пълнота. Ще ви дам няколко примери, да имате ясна представа за любовта по форма, по съдържание и по смисъл. За пример, някой човек се дави в една река. Покрай реката минава един прост работник и като вижда давещия се, влиза в реката, хваща го за ръката и го извлича на брега. След това той казва на спасения: „Хайде, върви сега у дома си!“ Това е пример за физическа проява на любовта – любов по форма.

Втори пример: Върви по улицата един човек, който от няколко дена наред не е ял нищо. Среща го друг и чете по лицето му, че този човек е гладен, от няколко дена не е ял нищо. Спира го и му предлага да го заведе у дома си, да го нахрани. Завежда го у дома си, угощава го добре и му казва: „Сега вече можеш да си отидеш“. Това е проява на любовта по съдържание.

Трети пример: Запознавате се с един млад, любознателен човек, който иска да учи, да придобива знание. Вие сте учител, свършили сте няколко факултета и предлагате на този млад човек да му помогнете, да му дадете знания. Работите с него година, две и като видите, че той е придобил известни знания, казвате му: „Сега вече можете да продължите знанието си сам. Работете и ще успеете“. Това е проява на любовта по смисъл.

Питам: Мислите ли, че след като сте подали ръка на давещия, или след като сте нахранили гладния, или след като сте дали знания на невежия, животът се е проявил напълно? Не, животът, както и любовта, могат да се проявят напълно само когато човек започне да живее в причинния свят, дето един живее за всички и всички живеят за един. В този свят благото на едного е благо за всички; и благото на всички е благо на едного. Въз основа на този закон, деятелността, както и радостите и скърбите на едно същество, колкото и малко да е то, трябва да бъдат за вас свещени. Това същество може да бъде муха, но и на нея трябва да гледате като на човек. Само по този начин Бог може да се весели. Обаче само Бог може да спира погледа си на дребните, на малките неща. Хората обръщат внимание повече на големите работи.

Сега, понеже вие сте дошли в Школата да учите, не трябва да има ни помен, ни сянка от лъжа. Единственото нещо, което не се прощава на учениците от тази Школа, е лъжата. Всичко може да се извини, но лъжата – никога! Щом дойде до лъжата, пазете се от нея като от огън. Тя е принцип, който може да заведе човека в противоположностите на живота, от които мъчно може да се избави. Като изпадне в трудно, в безизходно положение, човек веднага прибягва до лъжата и казва: „Без лъжа не може“. Не, без истина не може, а без лъжа може. Тъй щото, напишете си следните няколко изречения като ценни правила в живота:

Без Любов не може, но без омраза може.

Без Мъдрост не може, но без глупост може.

Без Истина не може, но без лъжа може.

Щом кажете обратното, че без лъжа не може, ще излезе, че лъжата ражда Истината, а това не е вярно. Щом кажете, че без глупост не може, ще излезе, че глупостта ражда Мъдростта, а това не е вярно.

Като се говори за кармическия закон, подразбираме различни видове отношения. Например, слуги и господари, ученици и учители, братя и сестри, майки и бащи, това са все кармически отношения. Майката и бащата са едно от смекчаващите положения на кармата. Според този закон, всички хора се намират в близки или в далечни отношения, с цел да се разплатят.

Съвременните хора трябва да знаят този закон, за да ликвидират правилно със своята карма. Иначе, ако не знаят какъв е този закон и какво той изисква, те ще създадат помежду си нови кармични отношения, които в бъдеще трябва да се изправят. Например, ако някой господар третира зле своите слуги, в бъдеще той ще стане слуга, а те – негови господари. Дълго време ще трябва да им слугува той, за да се изплати. Тъй щото, когато някой се запитва защо трябва да слугува на хората, ще знае, че причината за това се крие в неговото минало, когато той искал да подчини съзнанието на някои хора, да ги направи свои слуги. А това е абсолютно забранено! Да подчиниш съзнанието на някой човек, това значи да подчиниш Божественото в този човек на себе си, да го направиш твой слуга.

Единственото невъзможно нещо в света е това, именно, да подчините Божественото на човешкото.

За да ликвидира с кармата си, човек трябва да работи върху себе си, да трансформира своите мисли и чувства, да ги преобрази. И теософите говорят за висш и низш манас, за висше и низше съзнание в човека, за духовно и плътско начало, като два полюса в човека. В това, именно,седи работата на човека върху себе си, да се движи от единия полюс в другия, главно от низходящия към възходящия. И наистина, забелязано е, че когато иска да обсеби нещо с чувствата си, човек си създава карма. Когато даде свобода на хората, той ликвидира със своята карма. Ако изисквате от някой ваш приятел да ви обича, да ви покаже любовта си, той ще тури на главата ви юлар, отзад ще ви боде с остен и ще ви пита, съгласни ли сте да ви обича по този начин. Това значи да се създаде карма между двама души. Страшно нещо е законът на кармата! Кармата може да започне даже и от една горчива дума, казана на някой човек при неблагоприятно съчетание на условията. Тази дума може да е казана привидно, деликатно, с усмивка на лице, но щом е горчива, тя произвежда вече своя ефект. Както и да е казана горчивата дума, тя носи със себе си хиляди злини. Следователно, бъдете внимателни към всяко свое чувство, към всяка своя мисъл. Преди да ги изразите, прецедете ги, да не падне с тях заедно нещо нечисто. През какво ще ги прецеждате? През филтри.

От гледището на окултната наука, сърцето, умът и волята на човека са филтри, с които се прецеждат неговите чувства, мисли и действия. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да минат през ума, сърцето и волята на човека, да се филтрират. След като се филтрират, тогава само те могат да се посадят в градината на душата. За да разбере човек кога се е създала карма между двама души, не е нужно той непременно да бъде ясновидец. И без да бъде ясновидец, той ще разбере как и кога се е създала кармата. Достатъчно е човек да направи най-малкото отклонение от закона на Любовта, за да стане веднага поляризиране на мозъка: в едното полушарие на мозъка ще се събере повече енергия, а в другото – по-малко, вследствие на което той ще почне да се гневи, да нагрубява своите приятели. Например, ако в лявата страна на мозъка се събере повече енергия, човек става много любезен, много учтив, но това не е естествена проява. При това положение, забелязва се, че мускулите на дясната страна на лицето започват да се свиват, да се съкращават. И тогава на лицето на този човек се забелязват особени нехармонични движения, които се дължат на дисхармонични мисли, чувства или действия. Ако тия неволни движения на лицето траят по-дълго време, случва се, че устата на човека се изкривява, понеже мускулите от едната страна на лицето се разширяват, а от другата се свиват. Не се минава много време, виждаме, че кармата налага своя печат, било на лицето, било на очите, или другаде някъде. Например, когато човек си служи много с лъжата, някои мускули на лицето се свиват, а лъчът, който излиза от очите му, пада надолу, към центъра на земята. Ако се погледне в огледалото и види този лъч, насочен към земята, той сам няма да се хареса. Сега, като пишете за красотата, ще знаете, че тя се дължи на вътрешната хармония в човека. За да придобие и запази тази красота в себе си, човек трябва да бъде абсолютно чист!

Сега, запишете си още няколко правила за живота, а именно, вложете:

Истината в душите си.

Светлината в умовете си.

Чистотата в сърцата си.

И тъй, запишете тези правила и всяка вечер, преди да си легнете, запитайте се, дали истината е в душата ви, светлината – в ума ви, а чистотата – в сърцето ви. Как ще познаете, дали истината е в душата ви? Ако истината е в душата ви, тя ще ви направи свободни. Ако истината е в душата ви, ще имате широк замах в действията си и ще дадете свобода на себе си и на окръжаващите. Ако светлината е в ума ви, тя ще ви даде знание. Светлината е проводник на знанието. Ако чистотата е в сърцето ви, вие ще бъдете силни във всяко отношение. Понякога вие виждате в близките си някакво криво чувство или някаква погрешка, за което сте готови да ги съдите. Не, според закона на кармата, каквато погрешка видите в близките си, вие сами трябва да се заемете да я изправите. Най-малката погрешка да видите в приятеля си, постарайте се да я изправите. Казвате: „Как можем да изправим чуждите погрешки?“ Ще приведа един пример, който ще ви покаже един от начините за изправяне погрешките на вашите ближни. Един млад момък от Варна отишъл един ден при един евангелист-книжар да си купи някакви книги. Като го видял, книжарят му казал: „Преди няколко седмици един твой приятел дойде при мене да иска пари на заем. Аз му услужих, но ето, толкова време мина вече, и той не ги връща. Такива са твоите приятели!“ – „Колко ти дължи?“ – „Еди-колко си.“ – „Заповядайте, вземете тази сума и считайте, че сметката е уредена. Аз и моят приятел сме едно и също нещо.“ С тази постъпка младият човек доказа, че той и приятелят му са честни хора. Това е благороден характер. Тъй щото, чуете ли някъде да одумват вашия приятел, извадете кесията си, платете вместо него и кажете: „Аз и моят приятел сме едно и също нещо“. Как би постъпил някой човек, който няма този морал в себе си? Като чуе да се говори лошо за приятеля му, той ще каже: „Да, вярно е, моят приятел има тази слабост, той е нехаен малко, но аз ще му поговоря, ще му кажа да плати“. Няма какво да му говориш. Школата, която следвате, не позволява това. При такива случаи тя изисква от ученика да извади кесията си и да плати за своя приятел, да ликвидира с неговата сметка И после, като види приятеля си, нищо да не му казва. Ако приложите този метод, вие ще опитате неговите добри резултати.

Този метод се отнася до онези, които са готови да платят за своя добър приятел, но не и за онзи, който има възможност да плати дълговете си, а оставя приятелите му да плащат вместо него. Това е насилие, изнудване на съвестта на хората, с което си създават негативна карма. Ще дойде ден, когато тия хора ще изгубят своите добри приятели и ще трябва всичко да плащат сами. Ако имате добри приятели, които използвате, за да плащат дълговете ви, вие не сте на прав път. Ще дойде ден, когато Провидението ще ви постави в същото положение: тогава вас ще използват и вие ще плащате двойно, с лихвите. Който мисли, че може да надхитри закона на кармата, той се лъже. За такива хора може да се употреби българската поговорка: „Хитрата лисица с двата крака влиза в капана“. С кармата игра не бива. Защо? Кармата е кредитор. Тя не допуща никакво закъснение, нито с половин ден. Тя не прощава нищо: точно ще платите, даже с лихвите. 3начи тя и от лихвите не отстъпва. Строг е кармическият закон. Той отстъпва само след като всичко се изплати.

И тъй, ще знаете, че всички добри мисли и желания на човека се поляризират в една или в друга посока. Като знаете закона за поляризирането, ще видите, че всяко нещо в живота се поляризира. Казвате, например, старо и ново учение. Оставете старото учение да функционира в корените, а новото учение – в клонищата. Старото учение ще послужи за тор на дървото, което ще расте и ще се развива, ще даде плодове, от които ще изникне ново дърво – новото учение. И тогава, според новото учение, кармата няма да внася страх за хората. Защо? Защото ще знаете, че кармата обича смели хора. Бъдете смели, да посрещнете кармата добре, като гост, дошъл в дома ви. Бягате ли от нея, тя ще ви настигне с пръчка и така ще се разправи с вас. Благородство има в кармата. Тя може да ви бие, да ви плюе, но в края на краищата ще ви отмине, без да ви напакости. Тя има мечешки характер. Когато иска да нападне някого, тя обикаля, ходи около него, глади козината си, прави се, че не вижда. Нейната козина става гладка, но кожата на човека отива. Когато не иска да нападне човека, мечката минава покрай него, настръхне, нахохори се, наплюе го и заминава. В този случай кожата на човека остава здрава, но голям страх преживява. За смелия човек кармата е подобна на настръхнала мечка: тя минава покрай него, нахохори се, наплюе го и заминава. Тя казва: „Хайде, от мене да замине!“ Вие ще ѝ благодарите, че не се е докоснала до кожата ви. Че ви е наплюла малко, че страх сте преживели, това нищо не значи. Важно е, че сте останали живи и здрави.

Като знаете това нещо, съобразно него ще разрешавате задачите на своя живот. Когато ви дойде някакво голямо нещастие, кажете: „Моята възлюбена карма се е нахохорила и ме плюе, но повече от това не може да направи“.

Казвате: „Какво трябва да се направи, или как трябва да се живее, за да не се създава карма между хората?“ Ще ви дам един пример, от който вие сами можете да извадите заключение. Представете си два успоредни железни пътя, по които се движат влакове, едните отиват на изток, а другите – на запад, значи в две противоположни посоки. Допуснете, че по едната линия, по която влаковете вървят на изток, се движат 100 трена, на еднакво разстояние един от друг. Ако при това положение влаковете се движат с еднаква бързина, няма опасност от никакво сблъскване между тях. Обаче ако бързината на тия влакове е различна, между тях непременно ще стане сблъскване.

Следователно при закона на кармата не е важно направлението на влаковете, дали отиват на изток или на запад, но важна е бързината. Бързината на движещите се влакове трябва да е еднаква. Значи, когато двама души се движат в еднаква посока, но с различни скорости, между тях непременно ще стане сблъскване. Ако един трен се движи със скорост 100 километра в час, а друг – със скорост 80 километра в час, няма никаква опасност от сблъскване. Но ако първият влак се движи с скорост 80 километра в час, вторият – със скорост сто километра в час, а при това – вечер, тогава има опасност от сблъскване: вторият ще се сблъска с първия. За да не стане сблъскване между тия два трена, вторият трен трябва да намали скоростта на движението си, да стане поне като на първия, но непременно с известно разстояние един от друг.

Сега, докато живеете между хората, не трябва де бъдете нито много умни, нито много глупави. 3ащо? Защото и глупостта, и интелигентността са кармически закони. Ако си много интелигентен, ще се движиш много бързо и ще се сблъскаш с тия, които бавно се движат. Ако си пък много глупав, ще се движиш бавно и ще се сблъскаш с тия, които бързо се движат. И в двата случая ще имате еднакви резултати. Какво трябва да правите тогава? Ще бъдете толкова интелигентни, или толкова глупави, колкото окръжаващата среда. Казвате: „Как и кога трябва човек да проявява интелигентността си?“ Вие трябва да пазите силите си за по-благоприятни времена. Например, ако пред вас се движи трен с по-малка бързина, вие трябва да намалите парата си. Ако пътят ви е свободен, т.е. ако пред вас няма никакъв трен, можете да пуснете всичката пара на трена си и да се движите с каквато скорост желаете.

След две седмици направете извлечение от всичко говорено досега. За същия ден пишете върху темата: „Приложение на кармата в живота“. Днес аз нахвърлих няколко мисли върху кармата, за да можете да развиете темата си, а впоследствие ще говоря още по този въпрос. Като бъдете готови с темата си, всеки сам ще я чете, а останалите ще я критикуват. Критиката пък трябва да бъде по правилата на новото учение. Да критикувате, значи да кажете само това, което е истинно и в което сте напълно сигурни. Критикуването подразбира изнасяне на нещата, както са в природата.

Като пишете темите, като работите върху лекциите, ще употребявате най-много по един час на ден. Колкото се отнася за темите, 20 минути са достатъчни. Когато развивате темата за кармата, спрете се върху следните мисли: Ако си отпред, движи се с голяма бързина! Ако си отзад, движи се с малка бързина! Тази тема представя отговор на някои мисли от новата философия. Обаче тези мисли отчасти само разрешават въпросите. Защо? Защото ако след тебе се движи втори, трети трен, положението вече е друго. В този случай ще имате предвид следните правила: Ако някой се движи пред тебе, дай му път, място, да върви, с каквато скорост иска! Ако ти си отзад, върви с малка бързина! Това са четири важни положения в живота, които всякога трябва да имате предвид. Следователно, когато ученикът иска да му се даде право, да върви напред и да се движи бързо, казвам: Учителят не може да даде право на ученика си да се движи с голяма бързина. Докато сте ученици в Школата, движете се с малка скорост. Ако сте свършили вече Школата, пуснете всичката си пара и се движете с каквато скорост искате. Ако има някой пред вас, не бързайте, намалете скоростта си. Който е отпред, той може да се движи с голяма бързина. Който е отзад, той трябва да се движи с малка бързина.

Това са символи, които вие трябва да превърнете в живи дела. На какво съответства голямата бързина? На добродетелта. Значи бъдете бързи в доброто, т.е. ходете отпред! Бъдете бавни в злото, т.е. ходете отзад! Това е превод на явленията в живота и в природата. С други думи казано: Явленията от физическия свят трябва да се превеждат с езика на духовния свят. И обратно: Явленията от духовния свят трябва да се превеждат с езика на физическия свят. Само тогава нещата ще станат ясни. Значи голямата скорост означава добродетелта, а малката скорост – злото. Който се гневи, той трябва да знае, че е отзад и ще се движи бавно.

В бъдеще, ако между вас възникнат някакви важни жизнени въпроси, можете да ги написвате и да отделяме част от времето за разискване върху тях

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 26 април 1922 г., София.