Изгрев и залез

Т. м.

Сега вие сте се събрали не за угощение, а за работа. Не е време за угощение, нито за съвети и наставления, но за работа. Ако сте дошли да учите, ще отворите умовете си, за да възприемате, сърцата си – да чувствате и волята си – да прилагате. Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища. Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота. Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят. Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му. Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма. Човек вижда нещата под особен ъгъл. Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява. И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два. Значи възгледите, които носите от дълбочина, равна на океанското дъно, както и тези, които имате от височина, еднаква на дълбочината на океана, са диаметрално противоположни. Те представляват възгледи, които идат от полюсите на живота, каквито са понятията за изгрев и залез. Изгревът подразбира най-високата точка в пространството, залезът – най-ниската точка на дъното на океана.

Изгрев и залез са понятия, които са различни за различните хора. Изгревът за едного е залез за друг някой; и обратно, залезът за едного е изгрев за друг. Това са относителни понятия, а не абсолютни. Изгрев и залез съществуват само за онзи човек, който живее в относителни условия, но не и за бъдещия човек, който ще разглежда нещата с виждане, а не с пипане. Той ще вижда слънцето и среднощ, на противоположната страна на земята, както ясновидецът го вижда. За него слънцето постоянно грее. Изгрев и залез не съществуват. За него понятията за земята, както и за другите планети, са особени. Ние казваме, че земята се движи, а според него земята не се движи. Защо? – Защото той живее в свят, където явленията стават с бързина по-голяма от тази, с която земята се движи. Наистина, ако някое същество се движи с бързина, по-голяма от бързината на влака, изглежда, че влакът е в покой. Всъщност и влакът се движи, и съществото се движи, но с различни бързини. Следователно, когато телата се движат с неимоверна бързина, на нас ни се струва, че са в покой. Ако проследите движението на една точка във вселената, която се движи с грамадна бързина, вие няма да забележите никакво движение, ще ви се стори, че тя стои на едно място. Защо? – Защото тя всеки момент присъства навсякъде, във всички положения на космоса. Каквито усилия и да правите, вие не можете да измерите бързината на движението на тази точка, тя е неизмерима.

Според бързината, с която се движат различните същества, ние ги делим на устойчиви и неустойчиви. Неустойчиви са тези, които се движат с малка бързина, а устойчиви, които се движат с голяма бързина. От това гледище охлювът е неустойчиво същество. Достатъчно е да докосне рогцата си до един лист като препятствие на неговия път, за да ги скрие и да се откаже от решението си да върви напред. Той се спира за известно време и казва: „Тази работа не е за мене. Тук няма ред и порядък, няма закони, на които може да се разчита“. Като забрави, че е срещнал някакво препятствие, пак тръгва напред. Щом срещне друго препятствие, той пак скрива рогцата и спира движението си. Той ту се насърчава, ту се обезсърчава; вади рогцата си и отново ги скрива. При всяко препятствие охлювът отстъпва назад. Това говори за неговата неустойчивост. За да улесни движението си, да пълзи по-лесно, той отделя една лигава течност. Всеки човек, който се движи с малка бързина, лесно отстъпва. И той, като охлюва, щом срещне препятствие на пътя си, връща се назад и временно спира движението си. Този човек е неустойчив, не може да се разчита на него.

Ако разглеждаме охлюва като машина, която върши някаква работа, ще я отнесем към несъвършените, първобитни машини. Може ли съвременният механик да си служи с такава машина? Това би значило при всяко малко препятствие машината да спира и отново да започва работата си. Колко вода би трябвало да се употреби за такава машина за подобряване на пътя и за премахване на препятствията! Ако човек представя такава машина, той трябва да плюнчи пътя си, да се хлъзга по-лесно. Обаче ние виждаме, че процесите в природата не спират. Машината, като инструмент за движение и за извършване на някаква работа, не спира до охлюва. Тя все повече се усъвършенства в различните форми на живот, докато стигнем най-после до човека, който представлява една от най-усъвършенстваните форми в органическия свят. Днес много машини и лостове са направени по образец на човешкото тяло и на неговите удове. Охлювът, със своята неустойчивост и с мъчнотиите, които среща при най-малките препятствия, е дал възможност на човека да мисли, да търси начин за усъвършенстване на машината.

Сегашната механика е достигнала до положение да се справя с най-големите съпротивления, поради което машините са устойчиви и следват своя път на движение. Механиците си служат с голямо и малко напрежение, според препятствията и мъчнотиите, които се изпречват на пътя им. Значи несъвършенството и неустойчивостта на една форма дава възможност на природата да усъвършенства формите си, а на човека – да подражава природата и да усъвършенства машините, с които си служи в техниката. За да дойде до сегашното си съзнание, човек е започнал от най-ниското стъпало, когато е бил в съзнанието на охлюв. И едното съзнание е реално, и другото е реално, но голяма е разликата между двете съзнания. Като проследи пътя на развитието си от начало до края, едва тогава човек ще има понятие за нещата.

Който не върви в естествения път на развитие, не може да различи обикновената човешка любов от великата Любов. Достатъчно е да пием една чаша застояла вода и една чаша чиста, планинска вода, за да направим разлика между човешката и Божествената Любов. Човешката любов произвежда вкисване, недоволство, а Божествената прави човека доволен, силен, повдига го и го възкресява.

Да се върнем към идеята за изгрев и залез. Изгревът е само един момент, когато съзнанието излезе от хоризонта и продължи пътя си. Всички останали моменти, пред които съзнанието се движи, не представят изгрев. Залез е моментът, когато съзнанието се скрие зад хоризонта. Следователно, като говорим за изгрев и залез на слънцето, разбираме само един момент: излизането на слънцето от хоризонта и скриването му зад хоризонта. Това, което става в природата, става и в човека. И човек има само един момент на изгрев и един момент на залез в душата си. Изгревът и залезът на съзнанието е различен за всички хора, както и самият изгрев и залез на слънцето, но въпреки това, ако хората разбираха тези моменти, щяха да разсъждават правилно, щяха да се справят лесно с условията на своя живот. Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога – облачен, поради което изгревът и залезът му е чист, ясен, или неясен, но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб. Той знае, че това са смени на състоянията, през които човек неизбежно минава. Тези смени показват какво е отношението между човешкото и Божественото съзнание.

Като реалности, изгрев и залез съществуват само в съзнанието на човека. Те съществуват в човешкото съзнание дотолкова, доколкото човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля взимат участие в тях. Умът взима участие във формите и вибрациите на светлината, която съзнанието има; сърцето взима участие в определяне съдържанието на формите, а волята – в резултатите, които произтичат от съчетанието между формите и съдържанието. Лесно се говори за изгрев и залез, но мъчно се разбира какво представлява разширяване на съдържанието и смисъла на светлината, която прониква в нашето съзнание. От степента на развитието, до което е дошло човешкото съзнание, зависи разбирането на Любовта. Всеки човек познава Любовта, опитал я е, но не е могъл да я задържи. Когато Любовта го посети, той изпитва приятна, мека топлина в слънчевия възел, или горе, на главата, но скоро изгубва това състояние и съжалява, че не е могъл да задържи Любовта за по-дълго време. Когато Любовта посещава човека, той се намира в изгрева на своя живот; когато го напусне, той е в своя залез.

Изобщо, изгрев и залез като състояния съществуват и в човешките мисли, чувства и постъпки. Те са полюси на неговия живот, които съществуват и в обикновения му живот – в яденето, в пиенето, в обличането. Всеки богат, добре сготвен обяд, представя изгрев за човека. Всеки постен, беден обяд, представя залез. Ако сложат пред месоядеца добре опечена кокошка или пуйка, той е в състояние на изгрев; ако му сложат боб, той е в състояние на залез. Много от съвременните философски системи представят кюфтета от боб, добре опражени, с масло, с подправки. Който яде от тях, не може да познае, че са от боб, и казва, че са отлични. Обаче, който разбира от какъв материал са направени, само се усмихва и мълчи. Той знае истината и я открива само на онези, които имат Любов към нея и я търсят искрено.

Човек трябва да различава истинската реалност от преходната. Който живее в преходната реалност на нещата казва, че Бог съществува, че има бъдещ живот и т.н. Той често повтаря тези неща, за да се убеди сам в съществуването им. Който живее в абсолютната реалност, той не говори за тези неща. Защо? – Защото е напълно убеден в съществуването им. За него бъдещият живот е в сегашния, както и сегашният – в бъдещия. Те не представят отделни светове. За него няма изгрев и залез. Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието. За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето. Чувате ли някой да казва, че слънцето на живота му залязва, той се готви за другия свят. Разширявайте съзнанието си, да влезете в обширния свят, където не съществува изгрев и залез, живот и смърт, където цари вечен живот и слънцето грее вечно.

От Божествено гледище човек не трябва да се страхува нито от залеза на слънцето, нито от смъртта. Страшно е, когато нещата стават преждевременно. Човек може да се роди преждевременно, може и да умре преждевременно; той може да забогатее преждевременно, може и да осиромашее преждевременно. – „Нали човек може да направи всичко, каквото пожелае?“ Той може да направи всичко, което е в неговите условия и възможности, но трябва да се пази, да не излиза вън от условията на земния живот. Следователно, докато преждевременно е на земята, човек не трябва да напуща условията на земния живот. Това не трябва да ви плаши, но да бъдете будни. Трябва ли ясновидецът да се страхува от живота? Той вижда нещата ясно, той вижда слънцето и през деня, и през нощта и знае, че то е проява на Божественото съзнание, което е вечна светлина.

И тъй, който даде път на Божественото в себе си, той вижда Бога във всички Негови прояви. Където ходи, Бог е с него. Той го придружава във вид на светлина. Това значи да изгрее слънцето на човешката душа. Радвайте се, докато светлината на вашето слънце ви придружава. Щом направите някаква погрешка, това слънце залязва преждевременно. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да залезе неговото слънце. Затова, именно, човек трябва да бъде буден, да не прави погрешки. Щом залезе слънцето на човешката душа, всяка работа, от какъвто и да е характер, се разваля. Също така и Любовта напуща човека. Докато любите, вие сте готови на всички жертви; готови сте да работите всичко. Приятно е на човека да работи под топлите слънчеви лъчи, под меката слънчева светлина. Щом слънцето му залезе, той изпитва студ и омраза. Колкото и да се моли на Бога, молитвата му не се приема. Той усеща над себе си студен, леден пояс, който смразява и мислите, и чувствата му. Какво трябва да правите, за да задържите Любовта си? Само онзи може да задържи Любовта си, който е минал през големи страдания, който е познал живота. Той разбира думите на Псалмопевеца, който казва: „Господи, изчисти ме, да стана бял като сняг“. Псалмопевецът говори за белотата на снега, но няма предвид снега на земята, който лесно губи своята белота и чистота. Има един сняг на небето, който никога не губи своя бял цвят и своята чистота. Докато сте на земята, вие ще минавате през състоянието на снега, на водата, на водните пари, но пак няма да бъдете доволни. Снегът се радва на живота, докато е бял и чист. Щом го стопят, той се превръща във вода и губи белотата си. Той страда, мъчи се, недоволен е от огъня, на който бил подложен. Най-после се примирява в новото си положение, радва се, че като вода е пластичен, подвижен, приспособява се на всички условия. Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара. Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“. Неочаквано за нея идва едно студено течение, превръща я във водни капки и като дъжд се излива на земята. Като се окаля, водата пак е недоволна. Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца. Който мине край него, пие от водата му и благодари. Най-после водата е доволна за благото, което допринася на съществата, но тя си казва: „Аз зная през какви страдания, през какъв огън минах, докато дойда до положение да дам нещо от себе си на страдащи и обременени същества“.

Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и е познал страданията на всяка една от тях. Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си. Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си? – Най-много три минути. Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него. Всякакво величие бледнее пред този момент. Трите минути включват цялата вечност. Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност. От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост. Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути. Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез. Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен; ако изгревът е неправилен, и залезът ще бъде неправилен. Това зависи от основата, върху която човек гради. Основата му пък се определя от неговите разбирания. Някой има криви разбирания за нещата и мисли, че ако научи известни тайни, той е придобил големи знания. Божественото знание не се заключава в тайните. За да придобиете тайните на живота и на природата, вие се нуждаете от цялата вечност. Никой не може да се домогне до тайните на Битието само в един ден, или в един час. Който влезе в школата с чисто сърце да търси Бога на Любовта, той ще Го намери и познае.

И тъй, младите, които са в изгрева на своя живот, трябва да изгреят; старите, които са на залеза, да залязат. Че младият изгрява, това не трябва да го доведе до самозабрава. След няколко часа слънцето ще залезе и на негово място ще дойдат други млади. Че старият залязва, това не трябва да го обезсърчава. След залез иде нов изгрев. Важно е младият да изгрява правилно, старият да залязва правилно и да си подадат взаимно ръце. Животът не се свършва; колелото се върти и младият, който е бил в изгрева на своя живот, ще залезе, а старият ще изгрее. Ако младият е изгрял правилно, ще залезе правилно; ако старият е залязал правилно, ще изгрее правилно. Изгревът и залезът, за които днес говоря, нямат нищо общо с човешките радости и страдания. Ще кажете, че вие страдате и боледувате. Истинският ученик не боледува. Който влезе в школата, като ученик, вярващ и оглашен, не може да боледува. Болните ще изпратим в специални болници, да се лекуват по специални методи. Като оздравеят, тогава ще влязат в школата. – „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме?“ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика. Той може да бъде герой само когато има мъчнотии. Ако няма мъчнотии, не може да бъде нито вярващ, нито оглашен. Който няма мъчнотии, не може да стане ученик. Вижте какво правят студентите в университета: те слушат професорите си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления. Математикът решава задачи, заличава, отново започва, докато най-после ги реши. Астрономът наблюдава с часове небето, прави точни изчисления до минути и секунди, да не пропусне движението на някоя комета или планета. Но нито математикът, нито астрономът се отказват от мъчните си задачи. Те знаят, че само чрез мъчнотиите ще станат истински учени.

Религиозните седят, размишляват, без да правят усилия, и очакват всичко на Бога и на Духа. Те казват: „Добър е Господ, ще изпрати Духа си да ни научи какво да правим. Каквото каже Той, ще стане“. Това е детинско разбиране. Бог е направил всичко, каквото е пожелал, но ти научи ли всичко, което Той е направил? Разбираш ли, изпълняваш ли законите Му? Словото Божие прониква ли в твоето съзнание? Наслаждаваш ли се от Неговите дела? Лесно е да се каже, че Бог е велик, че Той е създал небето, земята и всички небесни светила. Изучавал ли си слънцето? Познаваш ли неговото естество? Ходил ли си на слънцето? Ученикът може да отиде на слънцето, да се върне и да разкаже какво е видял там. Ако ви попитам кой иска да отиде на слънцето, много кандидати ще се явят, но не се отива лесно там. Който иска да отиде на слънцето, трябва да бъде готов и по ум, и по сърце, и по воля, да издържи на всички мъчнотии, които ще срещне на пътя си.

Един американец, като измервал точно разстоянието от земята до луната, направил изчисление за колко време може да стигне една граната, хвърлена от земята до луната с определена дължина и под известен наклон. Като направил точни изчисления, той построил съответен уред, с който ще се хвърли гранатата в пространството и съобщил своите постижения пред голямо събрание от хора. Като го изслушали, двама души от публиката се явили кандидати за опита. Единият бил готов още в момента да влезе в уреда и да отиде на луната.

Не се отива лесно на луната, а още по-мъчно може да отиде човек на слънцето. Какво се иска за това? Само онзи може да отиде на слънцето, който е минал през 999 милиона форми и опитал Любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено. Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел. Знае откъде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език. Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа. И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Като изучава проявите на великата Любов, която прониква целия космос, човек влиза в контакт с Бога. Като мине през 999 милиона форми на живота, едва тогава човек ще чуе тихия глас в себе си да му говори. Едва тогава той ще разбере защо е дошъл на земята.

Задачата на човека се заключава именно в това, да разбере защо е дошъл на земята. Като реши тази задача, земята оживява пред него. Той гледа вече на нея като на живо същество, към което има отношение, като към най-добрия си приятел. Той стъпва на земята леко, със съзнание, че влиза в дома на свой приятел. Да гледаш на земята като на живо същество, това значи да разшириш съзнанието си, да приемеш в себе си всички хора като свои братя. Само тогава млади и стари ще се разберат, богати и бедни ще се обичат. Докато живееш в ограниченото съзнание, ти мислиш, че имаш право да живееш, както намираш за добре. Така не се живее. Ако всички хора живеят, както намират за добре, животът им ще се обезсмисли. Някой казва: „Аз искам да живея според своите разбирания“. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото в себе си, можеш да се проявиш, но ако разбираш ограниченото човешко съзнание, което използва облагите на временния живот, ти си на крив път.

Кой човек, млад или стар, не се е разочаровал от този живот? Коя млада мома или кой млад момък не е останал излъган, като е живял със старите разбирания? Първоначално момчето и момичето са послушни, учат уроците си добре, отнасят се с близките си учтиво. Един ден им мине някаква мисъл в главата и те напущат всичко. Момъкът върви захласнат, суче мустаците си, мисли нещо. Какво мисли? Срещнал една мома и мисли как да ѝ обърне вниманието. Най-после се запознава с нея и започва да ѝ говори за красивия живот, обещава ѝ, че ще я направи щастлива и т.н. Момата повярва на думите му и решава да се омъжи за него. Не се минава много време, и двамата се разочароват. Защо? – Говорят и желаят едно нещо, а живеят по стар начин, с разбиранията на старите хора. Момата пък, като срещне един момък, започва да глади веждите си, ту дясната, ту лявата. Като глади дясната си вежда, тя иска да му каже: „Аз съм готова да говоря истината, да живея по нов начин“. След това хваща лявата си вежда и казва: „Може и с лъжа да се живее. Не е дошло още времето да си служи човек с истината“. И тя, като момъка, върви ту наляво, ту надясно. И двамата не са готови за нов живот. Момъкът и момата се разговарят със символи: момъкът хваща ту левия, ту десния си мустак, а момата – ту лявата, ту дясната си вежда, но и двамата се самоизлъгват, те не издържат на новия живот. Служат си със символи, на които не разбират вътрешния смисъл. Мустаците и веждите са антени, чрез които човек се свързва с различни светове. Момъкът трябва да знае кой мустак да поглади и как. И момата трябва да знае как и кога да поглади веждите си. Първите човеци са знаяли тия символи и като си служели с тях, произнасяли известни формули. Вие какви формули произнасяте в такива случаи? Ще кажете, че си служите с думата „любов“. Как произнасяте тази дума? Тя има своя ключ. Значи, за да произнесете думата „любов“, първо трябва да се нагласите според нейния ключ и тогава да я произнесете. Всяко нещо има свой ключ, с който трябва да си служите. Като употребявате ключовете на местата им, всички неща ви стават разбрани, всички врати се отварят пред вас.

Това се отнася до истинските ученици, а не до оглашените. Както и да произнасят те думите „любов“, „истина“, всички врати ще останат затворени за тях. Кои врати ще останат затворени? – Вратите на злото и на неправдата. Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали. За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят. Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене. Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“. Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите. Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли. Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието. Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента. Аз съм апаш, трябва да имам воля, да не се захласвам, но да бъда буден, да изпразвам кесиите на богатите“. Той посетил 2–3 пъти събранието, но пак се захласвал. Най-после той си казал: „Няма да посещавам вече този проповедник. Има опасност да забравя занаята си“.

Когато Божият Дух започне да говори красноречиво у вас, ако вие се захласнете в истината, ще знаете, че тогава сте неуязвими за лошите духове. И да дойде някой лош дух при вас, щом чуе гласа на Божия Дух, ще каже: „Няма вече да посещавам това събрание. Ако продължавам да ходя там, ще изгубя занаята си“. Щом ви напусне лошият дух, вие сте свободни вече. Първото нещо, от което ученикът се нуждае, то е да има един красноречив проповедник в себе си, в когото умът, сърцето и волята му да се захласват. Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Това значи: всеки трябва да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал, да даде свобода на красноречивия проповедник в себе си, да се прояви така, че и той да бъде доволен, и вие да бъдете доволни. Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него. Какви трябва да бъдат ума, сърцето и волята на човека? Не изопачен ум, но ум, пълен със светлина; не жестоко сърце, но сърце чисто и пълно с Любов; не своенравна и неразумна воля, но силна и разумна воля, готова да прилага всичко, което Духът говори. Обърнете се към Духа с молба да ви отговори защо ви са дадени мустаците и веждите. Мислете върху този въпрос и какъвто отговор получите, дръжте го за себе си. Едно се иска от ученика: да бъде изгрев, т.е. да носи изгрева в себе си. Бялото Братство представлява изгрева на живота, а черното – залеза. Който изгрява, той е в съгласие и хармония с Бялото Братство, със сутринта, с деня на живота. Който залязва, той е в съгласие с черното братство, с нощта на живота. Човек трябва да разбира двата момента на живота – изгрева и залеза. В Бялото Братство няма залез, там е вечният изгрев. Ако слънцето на твоя живот залязва, ще знаеш, че си на крив път. Какво трябва да направиш тогава? – Да измениш посоката на живота си, да влезеш в правия път, да превърнеш залеза на твоето съзнание в изгрев.

Желая ви да бъдете винаги млади, т.е. в изгрева на живота, да растете и да се развивате, да се радвате и веселите. Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит. Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство. Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява. Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада. Чукът, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята. Значи и младият, и старият се изхабяват. Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си. Не е там въпросът. Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога. Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога. Всичко друго да остави в ръцете на Онзи, Който му е дал живот. Като живее в Бога, човек трябва да оправи своя живот, да не очаква само на външна помощ. Ученикът трябва да бъде любвеобилен, да не критикува никого. Щом критикува, той губи добрите условия за развитие. Който се е опитвал да критикува своя ближен, той е огорчил Духа в себе си. Дойде ли Духът у вас да работи, бъдете разумни, да Го разберете правилно. Вместо да критикувате, помагайте на ближните си. Чуете ли, че някой ваш ближен взел отнякъде пари на заем и не може да ги върне, не оставяйте да го съдят, но платете вместо него. Ако постъпвате така, вие ще вървите от слава в слава и ще веселите Бога. Тогава Духът ще дойде във вас и ще ви учи какво да правите.

„Радвайте се и веселете се в Господа.“ Това желая на всички, на които гледам като на млади. Който е влязъл в школата и желае да се учи, той е млад. Всеки, на когото съзнанието е пробудено, е млад. Той е свързан с Белите братя и минава за член на Бялото братство. Старият, на когото съзнанието още не е пробудено, е свързан с черното братство. Съзнателно или несъзнателно, той върви в друга посока. Белите и черните братя се различават по принципите и законите, на които служат. Те се различават и по методите, с които си служат. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно – белите. Тогава черните братя са били в изгрева на живота, а белите – в залеза. Днес е точно обратно. Бялото Братство е в изгрева на живота, а черното – в залеза. Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура в света.

Следователно вие имате възможност да работите тихо, спокойно, разумно, да прилагате великите Божии закони. Работете по методите на светлината. Работете като слънцето, което изгрява всяка сутрин и разнася своята светлина и топлина по целия свят – да радва и весели всички живи същества.

Т. м.

14-та школна лекция на общия окултен клас, 2 юни 1922 г., петък, 8–9:30 ч. вечер, Ст. София.