Т. м.

(Чете се темата: „Произход на житното зърно“.)

Тема за следващия път: „Защо Бог създаде човека?“

Коя е отличителната черта на ученика? Ако ми зададете този въпрос, аз ще отговоря определено: Ученето. Той е дошъл на земята като във велико училище, да се учи. Школата не е място нито за молитва, нито за разсъждение, но за учене. Ученикът не трябва да мисли, че много знае. Вън от школата може да знае много, но в школата нищо не знае. Същото се отнася и до вас. Вие може да сте свършили университет, да знаете философските науки, но ако влезете в една фабрика при някой техник, или в една химическа лаборатория, ще заемете положението на дете, което сега започва да учи, и ще слушате и изпълнявате всичко, каквото ви се каже. Ще забравите, че сте философ, и ще учите новото, което ви се преподава. Ще кажете, че когато дойде Духът, ще ви научи на всичко. Който учи, на него Духът помага. Следователно, щом сте влезли в школата, ще учите. Който влезе в школата и мисли, че с малко труд ще постигне големи резултати, по-добре да си остане вън – и там има много занятия, няма да се отегчи. Които не искат да учат, да излязат вън. Тук се приемат само ученици, които имат обич към знанието и искат да учат. Който няма обич към знанието, да не си губи времето тук и после да изпада в лицемерие, да се показва, че учи. Които са дошли да критикуват, да напуснат школата. Тук не се приемат критици. Нека останат десет ученика, но които искат да учат. Ако и те не покажат Любов към работата си, ще излязат вън, в света, там да учат. Които искат да учат, трябва да станат като малките деца. Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Царството Божие не търпи невежество, критики, престъпления, зло. То е живот на вечна хармония и Любов. Царството Божие е за онези, които искат да изучават основните закони на живота и да ги прилагат.

Първият основен закон подразбира приложение на Истината. Царството Божие не търпи никаква измама, от какъвто и да е характер. Ще кажете, че в естеството на човека е да греши. Не е в естеството на човека да греши. Що се отнася до лъжата, тя е изключена от Царството Божие. Не е позволено на човека да лъже, нито да греши. Който се опита да ви убеждава, че лъжата, грехът и престъпленията лежат в естеството на човека, той не разбира живота, а още по-малко – човека. Под думата „човек“ разбираме живата Божествена душа, която е излязла от Бога. Значи не е в естеството на душата да греши. И ако някой си позволява да греши, причината е вън от него, а не в неговата душа. Ако някой падне и се удари лошо, причината не е в неговото естество да пада, но вън от него. Ако не можете да разрешавате задачите си, причината не е във вас, а вън от вас.

Вторият основен закон е приложението на Мъдростта и на знанието. Разумният свят изисква от всички хора да учат с постоянство и Любов. Човек живее, докато учи. Животът не е нищо друго, освен непрекъснат стремеж към придобиване на знание, което иде от Висшето, Божествено начало. Това значи, да се стреми човек към Божествената Мъдрост, която дава знание; към Истината, която дава свобода; към Любовта, която дава живот; към живота, който дава радост; към знанието, което дава сила и към свободата, която дава простор на човешката душа.

Третият основен закон е Любовта, която ражда живота. Едно от качествата на живота е радостта. Който живее, трябва да се радва. Може да се радва само онзи, който учи; само свободният учи. Лишеният от свобода не може да учи. Той е затворен между четири стени, нищо не вижда и не чува. Той е оставен сам на себе си. Щом се освободи, тогава започва да учи. Като го видят с книга в ръка, астралните същества започват да му нашепват: „Остави книгата, не ти трябва знание. Сега си поживей, на стари години ще учиш, има време за учене“. Значи да ядеш и да пиеш, да се обличаш, да се жениш и развеждаш е в реда на нещата, а за учене не е време още. Вие не се нуждаете от съветите на астралните същества, а от съветите на разумните същества, които посочват истинския път на човека. Който следва този път, той върви от сила в сила, от слава в слава и от знание в знание. Стремете се към тази светлина, под която цъфтят и зреят всички плодове, която възраства не едно житно зрънце, но житото на целия свят, за да се радват и веселят всички хора, всички живи същества по лицето на земята.

Бъдете служители на абсолютната Истина, в която няма сянка от лъжа и измама. Това не значи да говорите истината пред хората, но да я изповядвате в себе си, в своята душа. Хоризонтът на вашата душа да бъде ясен, чист, без никакви облаци. Само така умът и сърцето ви ще бъдат свободни, и вие ще мислите и ще чувствате право.

Бъдете служители на абсолютната Мъдрост, която носи знание и светлина за човешкия ум. Който служи на Мъдростта, изпитва непреодолима жажда за знание. Ако няма тази жажда в себе си, той казва: „Стар съм вече, не мога да уча“. Колко е стар? Някой казва, че е на 45 години, други – на 50, на 60 и т.н. Старост ли е това? Бог, Който има неизброимо число години, не се нарича стар, а човек, който е още в пелените на живота си, казва, че е остарял. Бога наричат „Древният“, а не стар. Ако си 60-годишен, това показва, че земята се е завъртяла 60 пъти около слънцето, а не ти – ти си спал. Не си стар, защото не си станал мъдър. Думата „стар“ на санскритски език означава човек с големи знания. Щом си стар, кажи ми каква е била земята преди създаването ѝ, кога и как е създадена и т.н. Кажеш ли, че не знаеш това, ти не си стар.

Хората мислят, че са стари, когато косите и брадите им побеляват. Какво ще кажете тогава за дърветата, които са покрити със сняг? Стари ли са? Не свързвайте бялата коса със старостта. На каквато възраст и да сте, мислете, че сте ученици. Ако сте на 60 години, тогава, именно, можете да бъдете истински ученик. Защо? – Нищо няма да ви изкушава отвън. За моми и момци не мислите, за жена и деца – също. Децата са израснали и стъпили на краката си, жената е разумна, и тя е ученичка, работи, занимава се усърдно. Каквото пожелаете, ще го постигнете, но трябва да учите. Сложете в ума си мисълта, че сте млади и можете да учите. Колко пъти се е завъртяла земята около слънцето, това да не ви интересува. Колко сте пораснали – това трябва да ви интересува. Растенето на човека по ум, сърце и воля представя абсолютната, истинската мярка на нещата, а въртенето на земята не се отнася до вас. Какво ще каже онзи, който е прекарал десетки години в магнетичен сън и най-после се събуди? Той ще се огледа натук-натам и ще продължи живота си, без да счита, че е остарял. Земята се е въртяла през това време, но той не е живял, т.е. не е придобивал знания и опитности. Той е млад и способен за работа и учене.

Третият основен закон подразбира служене на Любовта. Не можеш да служиш на Любовта, т.е. на Бога, ако не си приложил закона на Мъдростта, ако нямаш знание и светлина. Как ще обичаш човека, ако не го познаваш, ако не знаеш отличителните му черти? Ще кажеш, че обичаш някого за черните му очи. Какво показват черните очи? Човек с черни очи има по-силни чувства, отколкото някой със сини очи. Той има характер, честен е. И като те обича, и като те мрази, той ще ти каже направо в лицето, без извъртвания. Чернооките хора са енергични, подобни на чернозема. Когато сее жито, земеделецът избира чернозем, понеже тази почва дава добра реколта. Той разчита на чернозема, както момъкът – на черните очи на момата. Човек с черни очи не може да те измами.

И тъй, прилагайте закона на Мъдростта, за да придобиете светлина и знание, и закона на Истината, за да бъдете свободни. Целта на школата е именно тази – да научи човека да живее според основните закони на Битието, за да разбере къде се е спънал и как да подобри живота си. Иначе съществуването на школата няма смисъл. Да ви се говори за небето, за ангелите, за живота им, без да познавате земята и законите, които управляват вашия живот, това е неразумно. Какъв смисъл има да говорите на болния за своите пътешествия, за красотата на природата, когато той се превива от болки в корема? Той ще ви погледне и ще каже: „Кажи ми някакво лекарство, да се премахнат болките ми, после ще ми говориш за пътешествията си“. Значи Божествената школа има дотолкова значение за човека, доколкото може да му даде знания и методи, да се освободи от недъзите си, които е наследил от миналите култури. Той се нуждае от знания, чрез които може да се спаси. Затова трябва да научи и приложи трите основни закона на Битието.

Ще кажете, че разбирате тези закони, няма защо да ви се преподават. Ако разбирахте закона на Любовта, щяхте да бъдете безсмъртни; ако разбирахте Мъдростта, щяхте да имате светлина и знание, да живеете във вечна хармония; ако разбирахте Истината, щяхте да бъдете свободни, да се движите в широкия свят, в простора на живота. Който разбира тези закони и ги прилага, той се движи с голяма бързина и може да пътува безпрепятствено от една планета на друга. Докато го видиш на луната, той отишъл на слънцето, оттам на Алфа Центориус. И като се върне на земята, ще разправя чудеса: как живеят жителите на луната, на слънцето, на Алфа Центориус. Приятни са пътешествията по планетите, но тъй, както са устроени сегашните хора, подобни разходки са невъзможни. Сегашният човек трябва да работи, да се приготви за бъдещите условия. Той трябва много пъти да слиза на земята, да изработи новия човек. Само от земята той може да пътува за планетите. Ако е в астралния свят, там ще прави други пътешествия. Като влезе в умствения свят, там пък се предвиждат друг род пътувания. Всеки свят предвижда специфични условия и възможности. Това, което човек може да направи на земята, в другите светове не може да го направи. Затова, докато сте на земята, използвайте разумно условията и възможностите, които тя ви дава.

Първото нещо, което се иска от вас като ученици, е да проявите истински стремеж, жажда към знанието. Знанието се придобива чрез самостойна, оригинална мисъл, която определя мястото на човека в живота. Когато в неговия ум се роди една велика идея, той знае вече какво да прави. Наблюдавайте какво прави младата мома и какво – младата майка. Момата стои пред огледалото с часове, оглежда се, докарва се, ръцете си мие, ноктите си чисти, очаква нещо. Щом се омъжи и роди детенце, тя знае вече какво да прави. Цял ден се занимава с него: къпе го, облича го, носи го, приспива го – има вече идея. Мисълта ѝ работи, сърцето ѝ се разширява, волята има приложение. Тя казва: „Животът ми се осмисли“. Тъй щото, когато някой казва, че не знае какво да прави, ние го съветваме да роди поне една Божествена идея. Тогава и главата, и сърцето, и ръцете му ще намерят с какво да се занимават.

Мнозина искат да научат някоя молитва, която да повдига духа им, за да се справят лесно с мъчнотиите си. Каква трябва да бъде първата ви молитва? Молете се така: „Господи, просвети умовете ни, дай ни светлина и знание, да разбираме волята Ти и да я изпълняваме“. Който има светлина и знание, той е готов да служи на Бога, да изпълнява волята Му с Любов и радост. При това положение Бог ще се весели, а човек ще учи, ще придобива знания. Като не разбира своето предназначение, човек пак се моли, не за знание и Мъдрост, но за прощаване на греховете му. На какво се дължат човешките погрешки и прегрешения? – На неговото невежество. Ето защо, за да не греши, човек трябва да има повече знание и светлина. Четете, учете какво са казали учените по различни въпроси и мислете върху прочетеното. Много автори са писали върху различните светове – астралния, менталния, причинния. Четете това, което те са писали, и го сравнявайте със знанието, което вие имате, за да разширите кръгозора на вашия ум. Докато не се научите да мислите право, вие ще орете, ще копаете, жито ще сеете и като узрее, ще го сложите в хамбара, да имате през зимата. Тогава ще пеете и свирите, ще се разговаряте по различни въпроси. Кой каквото знае, ще го сподели със своя ближен. Ще живеете братски, без никаква лъжа и измама. Всичко може да се прости на човека, но лъжата – никога. Тя нито се извинява, нито се оправдава. Ще кажете, че бялата лъжа не може да се избегне. Ние пък казваме, че лъжата се преследва във всички форми, във всички цветове – и бялата, и черната. Великият Божествен морал абсолютно изключва лъжата.

Божественият живот изисква от човека висок морал, който произтича от ума, сърцето, душата и духа. Следователно високият морал е вътрешно качество на човека. Той подразбира абсолютна чистота и безкористие. Отношенията ви към Бога, към ближния ви и към самия себе трябва да почиват на пълно безкористие и абсолютна чистота. Не е позволено на човека да използува ближния си в името Божие. Това не значи, че няма да правите погрешки. Много погрешки ще прави човек, но важно е какви са неговите вътрешни мотиви. Ако вътрешните подбудителни причини са безкористни, погрешките се извиняват. Който живее в чистота и безкористие, работите му се нареждат добре и в материално, и в сърдечно, и в умствено отношение. Това подразбира законът на жертвата. Казано е в Писанието, че който се отрече от майка си и от баща си, даже и от себе си, ще придобие вечния живот. Тъй щото, който иска да придобие вечния живот, трябва да се самопожертва, да живее в чистота и безкористие.

Следвайте пътя на Христа и не се страхувайте, нищо няма да загубите. Каквито жертви да правите, ще бъдете възнаградени. Човек губи много неща, когато живее само за себе си. Той бързо се изтощава и остарява преждевременно. Ляга вечер да спи, но сутрин става неразположен, обезсилен и казва: „Изсмукаха ме“. Кой го изсмукал? – Онзи, на когото е служил. Има един господар в света, който отнема силите и богатството на човека. За да се освободиш от него, затваряй вратата си вечер, да не влиза в къщата ти, да те изсмуква. Ще каже някой, че това е неговата карма. – Ако беше затворил вратата си, откъде щеше да влезе този господар? Някой падне, счупи крака си и казва, че това е карма. – Ако беше внимавал, нямаше да паднеш. Как щеше да се прояви тогава кармата? – „Нервен съм, наследих тази слабост на нервите от баща си и майка си.“ – Ако те не съществуваха, как щеше да оправдаеш своята нервност? Не обяснявайте своите слабости и погрешки с кармата и с наследствеността. За разумния и за онзи, който има будно съзнание, не съществува нито карма, нито наследственост.

Като ученици, от вас се иска готовност да учите, да придобивате знания. Любознателният може да учи, да развива ума и сърцето си. В който дом влезе, той събужда в окръжаващите подтик към знание и наука. Това се изисква и от вас, като ученици, да създадете благоприятна атмосфера в школата, едни други да си въздействате. При такава атмосфера всеки ще прояви своята дарба: музикантът ще свири добре, художникът ще рисува, математикът ще решава задачите си и т.н. Онези пък, у които дарбите и способностите не са се проявили, ще работят повече, да развият своите мозъчни центрове. Задача: Нека трима от учениците да напишат нещо върху физическия, астралния и менталния свят. Всеки ще си избере една от трите тези, която му се харесва, и ще напише нещо кратко, но изчерпателно. Като прочетете темите, да имате ясна представа за тези светове. Може да четете някои автори, да видите какво са писали те по дадените въпроси. Като учите и пишете върху научни теми, вие се подмладявате.

Помнете: В школата се приемат само ученици, а не млади и стари хора, нито хора от различни професии и длъжности. Докато сте в школата, вие сте само ученици – нищо друго. Щом дойдете тук, ще забравите всичко. Че сте професор, учител, чиновник, музикант или художник, това няма значение. Тук се приемат само ученици. Приложете волята си, да мислите само за учене и за ученичеството си. Ако можете поне за един час да забравите всичко, вие ще излезете от школата бодри, свежи и подмладени. Ученикът трябва да бъде като войник, който отива на бойното поле. Той забравя майка си и баща си, братята и сестрите си и върви напред. Един дълг изпълнява сърцето и ума му: да пази отечеството си и да се върне у дома си жив и здрав. Че падали ранени на пътя, той не се спира, върви напред. След него идат санитари, които ще приберат ранените. Ученикът трябва да бъде здрав и да следва своя път. Ако се разболее, той излиза временно от школата, да се лекува. За болните са предвидени милосърдни братя и сестри, които изпълняват задачата си с Любов.

Божествената школа се занимава със здрави хора. Тя не говори за болести и недъзи. Че някой не се учил добре, че не бил способен, че лесно се обиждал, това са болезнени прояви, предмет на астралния свят. Съществува астрална медицина, която изучава признаците на тези болести. В школата се говори за Любовта и за живота, който произлиза от нея; за смисъла и предназначението на човешкия живот. Тук се говори за Мъдростта, за светлината и знанието, като условия за развиване на човешкия ум. Най-после, тук се говори и за Истината, която освобождава човека от ограниченията и заблужденията му. Като придобие това знание, той ще изпълни своето велико предназначение в живота.

Т. м.

19-та школна лекция на общия окултен клас, 7 юли 1922 г., петък, 8:30–9 ч., София.