Т. м.

Тема за следващия път: „Най-добрият метод за възпитание на волята“.

Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни – в минералите, подсъзнателни – в растенията, съзнателни – в животните и самосъзнателни – в човека. Макар че в минералите действат несъзнателни сили, всеки човек обича скъпоценните камъни; той има желание да се украсява с тях, да се ползва от техните сили. Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот. Значи между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т.е. да даде възможност на човека да се ползва съзнателно от силите, които се крият в минералите. В канарите, в камъните е складирано голямо количество енергия, която е потребна за развитието на живота на земята. Канарите трябва да се раздробят на дребни парченца, за да се използват от растенията. Така те ще влязат като съставна част на растенията, оттам в животните и човека. Силите, които се крият в минералите, имат отношение към костната система на човека. В бъдеще скъпоценните камъни ще се употребяват като възпитателно средство върху човешкия ум. Понеже пречупват правилно светлината, те действат главно върху въображението на човека. Добре е човек да изучава скъпоценните камъни, техните кристални форми, за да се свърже с разумните сили, които работят върху тях. Диамантът, както и скъпоценните камъни – изумруд, рубин, сапфир, се отразяват благоприятно върху мисълта на учените, поетите и писателите. Не е все едно, дали човек гледа един груб, неодялан камък, или един диамант. Грубият камък оказва едно влияние върху мисълта, а диамантът – друго.

Гледището на окултната наука за скъпоценните камъни се различава коренно от това на съвременната наука. Окултната наука гледа на скъпоценните камъни като на плодове. Както растенията растат, развиват се и дават плодове, така и скъпоценните камъни представят плодове на нещо, което е расло и се е развивало. Те са резултат на дейността на някои същества в умствения свят. Който може да чете написаното върху тях, ще се домогне до големи знания. Обаче само онзи може да чете и разбира писаното върху скъпоценните камъни, който владее изкуството да разбира акашовите записки. Той трябва да бъде ясновидец, да вижда това, което скъпоценните камъни крият в себе си.

Много може да се говори за несъзнателните сили, но важно е практическото им приложение. Те оказват влияние върху костната система на човека. Ако костната ви система е слаба, изучавайте съзнателно скъпоценните камъни, възприемайте чрез ума си техните краски и ги отправяйте към костите си. Като знаят влиянието на скъпоценните камъни върху човека, някои майки зашиват по едно–две камъчета на шапките на децата си, за да не се подават на силните погледи на хората и да заболяват. Скъпоценните камъни привличат несъзнателните сили на природата и ги контролират. Под думите „несъзнателни сили“ разбираме такива, които нямат морал в себе си. И те са живи сили, но без морал. Който попадне на пътя им, те няма да го пощадят. Например, ако на кожата ви капне малко сярна киселина, тя не иска да знае, че ще ви причини болка и ще изгори мястото, където е паднала.

Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, откъдето започва оформянето и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, където растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека. Обичайте растенията и горите, за да се свързвате със силите, които действат в тях. Те са склад на сили, откъдето човек може да черпи това, което е нужно за организма му. Не е достатъчно човек само да се движи между растения и дървета, но трябва да ги обича. Новото възпитание има за цел да развие в децата любов към растенията и дърветата, за да се ползват от тях. Обичта към растенията се изразява в отглеждането им. Ето защо, ученикът на Божествената школа трябва да отглежда растения и плодни дървета. В двора си всеки ученик трябва да има поне две–три овощни дървета, които да прекопава и полива от време на време.

Когато правите екскурзии, както сега сте на Чам-кория, разхождайте се между дърветата, особено между боровете, които със своя стремеж нагоре влияят върху духовното развитие на човека. Борът е духовен и идеалист. Той заема малко място и се стреми всякога нагоре. Ако други дървета, например бук и явор, попаднат между борове, и те ще се стремят нагоре по влияние на бора, но щом останат сами, веднага ще проявят своята природа – ще се разширят, ще заемат големи пространства. Те са големи материалисти. Характерно за бора е и това, че когато се счупи върха му, той престава да расте. Върхът на бора може да се уподоби на духовните чувства в човека. Значи щом се осакати духовното в човека, растенето му спира. Следователно, който иска да расте и да се развива правилно, трябва да даде предимство на духовните чувства в себе си. Ползвайте се от боровете, от тяхната енергия. Ако мислите, че това не е важно, тревогите и безпокойството ще ви демагнетизират и вие ще губите разположението и мисълта си. Докато сте между боровете, изучавайте ги, разговаряйте се с тях, да придобивате малко от енергията им. Ако сте болни, идете между боровете, облегнете гърбовете си на тях и мислете за бора, какво всъщност представя той. Борът упражнява силно влияние върху човека и затова той трябва да се интересува от него.

Съзнателните сили имат отношение към животните. Дойдете ли до тях, трябва да бъдете внимателни. От животните човек може да научи много добри неща, но може да научи и лоши работи. От вола той е придобил трудолюбието, от вълка – жестокостта, от овцата – кротостта и смирението и т.н. Мечката пък е повлияла на човека в това отношение, именно, че го е направила злопаметен. Мечката помни за дълго време доброто, което ѝ направи някой, но и злото не забравя. Тя е непримирима. Ако някой я обиди, тя дълго време носи обидата в себе си. Кога и да е, тя ще си отмъсти за обидата. Тази ѝ черта се дължи на астралните чувства, които са силно развити в нея. От котката човек е научил чистотата, но същевременно тя го прави алчен. Котката е алчна, лакома. Когато хване мишка, тя няма търпение да я изчисти, но я изяжда цяла, с козината ѝ даже. Котката казва: „За мене е важно да се нахраня, да напълня стомаха си; как съм яла, това е второстепенна работа“. Така се хранят и някои хора. Те гледат да задоволят глада си, а какво са яли и как са го яли, не е важно. И магарето яде нечиста храна, но що се отнася до водата, никога не можете да го накарате да пие нечиста вода. То знае къде има чиста вода и оттам пие. Дълъг път ще извърви, но докато не намери чиста вода, няма да пие. В това отношение животните са символи, с които природата си служи като с букви на своя език. И разумният свят си служи с животинските форми, когато иска да предупреди човека в нещо или да му предаде своята мисъл. Например, вие започвате търговия с човек, който има характера на вълка. Ако разумният свят иска да ви предупреди и да ви запази от него, ще ви говори чрез сън: ще сънувате, че вълк ви напада. Значи този човек е представен във форма на вълк. Изобщо всяко животно, всяка птица оказват известно влияние върху човека със силите, които действат в тях. Някои сили са отрицателни, а други – положителни. Влиянието на животните върху човека е повече колективно, отколкото единично. За да познаете какви сили действат върху вас, трябва да следите мисълта си, да видите за кои животни мислите най-много.

Силите, които действат в животните, биват два вида: положителни, или съграждащи, и отрицателни, или разрушаващи. Човек трябва да познава силите, които действат в различните животни, за да знае как да се справя с тях. На отрицателните сили трябва да противопостави положителни, за да неутрализира тяхното действие. Бъдещото обучение трябва да има предвид това. Когато учителят запознава ученика си с една животинска форма, едновременно с нея той трябва да говори и за противоположната ѝ форма. Например, като преподава за вълка, едновременно ще говори и за овцата; като преподава за мечката, ще говори и за нейната противоположна форма. Също така ще се преподава и науката за растенията. Само по този начин ученикът ще има ясна представа за животинските и растителни форми и за начина, по който може да се ползва от доброто влияние на техните сили или да се пази от лошото им влияние.

Самосъзнателните и свръхсъзнателните сили имат отношение към човека и към всички негови прояви. Като срещнете един човек, трябва да знаете какви сили преобладават в него: физически, сърдечни или умствени. Ако имате приятел, в когото действат повече физически сили, той може да ви смаже. За да не ви причини някаква пакост, вие трябва да му се противопоставяте с умствените си сили. Изобщо добре е да имате приятели и от трите типа – физически, сърдечни и умствени, да се хармонизирате. Еднообразието действа убийствено върху човека. Не е добре всички да бъдете само умствени типове, или само сърдечни или физически. Ако в човека преобладават физически сили, той ще бъде крайно активен, ще бъде повече в движение. В него най-добре са развити костната и мускулната система; ако преобладават низшите чувства, той мисли само за ядене и пиене. Животът му ще се превърне в грижи за ядене и пиене; той ще заприлича на буре; ако преобладава умственият живот, той изсъхва преждевременно, в него се проявява главно нервната система. За да не изпада нито в едно от тези положения, човек трябва да работи и в трите посоки: физически, духовно и умствено. Само така той ще хармонизира силите на своя организъм. Животът дава условия на човека да уравновесява силите си, но въпреки това в някого преобладават повече физическите, сърдечните или умствените енергии. За да регулира енергиите си, човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да се самовъзпитава. Следователно като метод за самовъзпитание на човека се препоръчва работа в трите направления: няколко часа върху ума, един или два часа върху сърцето и два или четири часа върху тялото – физическа работа. При самовъзпитанието човек трябва съзнателно да превръща енергиите си: физическите в сърдечни, сърдечните – в умствени и обратно.

Човек трябва да се изучава и възпитава. Ако забележи, че се подава на мързела, трябва да знае, че в него се е събрала повече инертна материя, която трябва да се обработи; ако се подаде на лакомство, низшите чувства преобладават в него. И да не яде много, той постоянно мисли за ядене. Не е лошо човек да мисли за ядене, но той трябва да знае как да яде и каква храна да употребява. Храненето е велика наука, която, разумно и правилно използвана, дава добри резултати. Чрез яденето хората се възпитават. Ако човек се храни една седмица само с ябълки, круши, череши или сливи, той ще има различни резултати. Всеки плод, всяка храна оказва специфично действие върху човека. Докато сте в Чам-кория, правете научни изследвания върху канарите, да ги различавате по състав. Изучавайте боровете, както и боровинките, които са особено полезни за стомаха. Боровинките поправят стомаха, регулират неговите енергии. Като се разхождате, постарайте се да намерите най-красивото място в Чам-кория; при това, да знаете в какво именно се заключава неговата красота. Изобщо добре е да използвате прекарването си тук разумно, а не само като курорт, за разходки и почивка. Трябва да се върнете по домовете си обогатени, да има какво да изразходвате. Не използвате ли богатствата на природата, вие ще се върнете по домовете си бедни и ще знаете само, че сте били на едно красиво място. Това не е достатъчно. Да прекара човек известно време сред природата, това значи да се свърже с нея, да се запознае със силите ѝ и да ги използва. Всички трябва да си поставите като задача, всеки ден да обикаляте 50–60 бора, да се спирате пред всеки бор, да видите каква разлика има между тях, какви сили съдържат те. Гледайте на боровете като на живи същества, като на ваши приятели, с които можете да се обмените – да дадете нещо от себе си и да получите нещо. Само така ще се обновите. Интересувайте се да научите какви животни има тук. Добре е да срещнете някоя дива коза, сърна или катеричка, каквито има в тукашните гори. И мечка да срещнете, не е страшно. Външно мечката изглежда страшна, но има нещо добро, приятно в нея. Пазете се от еднообразието. Колкото и да се интересувате от духовни работи, като говорите много за тях, те изгубват своята сила и красота. И най-хубавите неща, като се повтарят много пъти, губят своята красота и смисъл. Много хубави и съдържателни песни, от често повтаряне, са станали обикновени. Някои хора пеят хубави песни и маршове на гроба на своите близки и с това свързват песента с тъжни спомени за умрелия. Не е добре да пеете на умрели хора. Като се съберат близките на умрелия, нека му прочетат една–две молитви, тихо и спокойно, да му пожелаят добър път и да се върнат по домовете си. След един–два месеца могат да му пеят, каквито песни искат. Ще знаете, че не е позволено да се пеят окултни песни на гроба на заминали. Докато е в гроба, никакви песни не трябва да му се пеят. Щом излезе от гроба, тогава ще му пеете. И на болни няма да пеете. Като отидете при някой болен, можете да се помолите за него, а той сам трябва да пее. Ако пее болният, и вие ще пеете с него; ако той не пее, и вие не трябва да пеете. И вие, и умрелият ще знаете, че само тялото умира, а душата е свободна. Умрелият прекарва най-много 40 дена в гроба, около тялото си, и след това се освобождава. Умрелият се нуждае от светлина на ума, от мир и спокойствие на душата, за да може спокойно да разглежда живота си, за да изправи погрешките си, които е направил несъзнателно. Има смисъл да пеят на умрелия, но когато го посрещат в онзи свят. Оттук ще го изпратим с молитви и там ще го посрещнат с песни. Така се постъпва с ученика.

Ученикът трябва да се отличава с мистичност. Изгуби ли своята мистичност, животът му се обезсмисля. Мистикът е сляп за чуждите погрешки и лесно изправя своите. Ако някой му направи забележка, той не се сърди. За да запазите добри отношения помежду си, нека всеки от вас намери поне една добра черта в характера на своя близък или съученик. Ако и той намери една добра черта във вашия характер, и двамата ще се обичате. Не можете да обичате някого, нито той може да ви обича, ако не държите в ума си по една добра черта от характерите си. Много от сегашните хора не се обичат, защото са избрали най-неправилния път в отношенията си, а именно: вместо да държат в ума си по една добра черта от характерите си, те се спират на най-лошата черта. И в края на краищата развалят отношенията си. Като ученици, вие трябва да пазите правилото: във всеки човек да виждате поне по една добра черта. Иначе, колкото и да се молите, каквито усилия да правите, не можете да създадете добри отношения помежду си. Всеки човек има поне по една добра черта в характера си. Намерете тази черта и постоянно я дръжте в ума си. Само така може да си помагате взаимно. Тогава и Бог, и ангелите, и светиите ще ви помагат. Пазете се от дребнавостите на живота, както и от страничните работи. Каже ли ви някой истината, приемете я веднага. Не питайте защо този или онзи ви я предава. Благодарете, че ви е казано, каквото трябва; чрез кого е предадено, не е важно. Казват ви: „Не стойте на това място!“ – „Защо?“ Не е време да питате защо и за какво. Не стойте на това място! – „Другите защо стоят!“ – Те могат да стоят, а ти не можеш – нищо повече. Някой може да е на фронта; това не значи, че всички трябва да бъдат при него. Ако аз съм на първата линия на бойното поле, това място е само за мене. Всеки не може да бъде герой, да заеме първото място. Останалите ще бъдат в тила, далеч от куршумите и гранатите. – „Искаме да бъдем близо до онзи, който е на първата бойна линия.“ – Близостта не е физически процес, но вътрешен, духовен. Двама души могат да бъдат близо, един до друг, без да са близки. Двама души са близки и се разбират, когато душите им трептят хармонично и когато Божията Любов прониква еднакво в тях. Ученикът трябва да бъде послушен. От него се иска абсолютно послушание. Каже ли му се да направи нещо, той веднага трябва да го изпълни. Някой върши много неща по свое лично желание и казва, че Духът го заставя да постъпва така. Кой Дух? – Божият Дух. Но Той се различава коренно от обикновените духове. Божият Дух се отличава със смирение, кротост, правда, Любов, Истина, Мъдрост и т.н. Той всякога заема последно място. Видите ли, че някой заема всякога първо място, ще знаете, че Духът не е в него.

Когато дойдете до силите, които се крият в самосъзнанието и свръхсъзнанието, ще бъдете внимателни, така да ги възприемате и прилагате, че да можете да се обновявате. Това подразбира правилно и разумно изпълняване на Божията воля. Проверявайте как се отразяват вашите влияния върху окръжаващите. Като си правите забележки едни на други, трябва да се ползвате от тях. Да направите една забележка на своя ближен, това значи да направите превръзка на раната му. Но и това не е достатъчно. Важно е, подобрява ли се раната след превръзката, или се влошава. Ако се влошава, по-добре да остане непревързана. Следователно, ако не можеш да направиш едно добро, както трябва, остави друг да го направи. Докато дойдете до разумното правене на добро, трябва да прилагате правилата, които ви се дават в школата, да правите опити. Изведнъж няма да станете светии, но от вас се иска постоянство и любов в работата. В един живот не се постига светийство. Свет човек, в пълния смисъл на думата, е онзи, който разполага със знания и опитности, с добродетели и сила. Всеки момент той знае какво трябва да прави, как да помага на ближния си и как да върши Божията воля.

Радвайте се, че ви се дават условия да придобиете сила, да работите за великото Божие дело. Иде вече шестата раса, за която се изискват хора със знание, със сила, с добродетели. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си. За да не се подценявате и надценявате, намерете една добра и неизменна черта в характера си и се дръжте за нея. Да мислите, че сте лоши, това е една крайност; да мислите, че сте добри, това е друга крайност. Има нещо добро и неизменно в човека – това е Божественото. Ако го прилага, той е добър; ако не го прилага, той е лош. Благодарете на Бога за това, което сте; благодарете за съзнанието, което ви е дадено. Като направите една погрешка, вие съзнавате това, плачете, разкайвате се. Докато не я изправите, не можете да се успокоите. Благодарете за съзнанието, че можете да виждате погрешките си и лесно да ги изправяте. Когато срещате бедни, страдащи хора, сърцето ви се трогва и вие им се притичвате на помощ. На какво се дължи това? – На доброто в човека. Следователно във всички хора има добро нещо. Намерете добрата черта в себе и в своя ближен, за да дадете простор и свобода на Духа във вас. Това значи подчиняване на Божия Дух.

В заключение на всичко казано досега, повтарям: Ползвайте се разумно от живите сили на природата, като започнете от несъзнателните и стигнете до самосъзнателните и свръхсъзнателните. Като дойдете до човека, ще се стремите да създадете приятелски отношения помежду си. И в приятели, и в неприятели ще търсите по една добра черта в характера им. Щом я намерите, ще я държите постоянно в ума си. Мъчно се постига това; то е велико изкуство, което ученикът трябва да притежава. Желая ви да станете добри ученици, да учите с Любов, да бъдете смели и решителни. Когато ви се правят бележки, не се сърдете; когато ви изобличават, понасяйте всичко с търпение; когато ви сполети някакво нещастие, търсете в него добрата страна. Блажен е онзи, когото Бог изобличава и наказва, защото Той ще го изправи. Не е лесно да изобличаваш хората. Да изобличиш един човек, това значи да му направиш операция, след което дълго време ще усещаш миризмата на болното и гангренясало място. Дълго време трябва да миеш ръцете си, за да се освободиш от неприятната миризма. Едно от правилата в школата е да не виждате чуждите погрешки. Ученикът трябва да бъде сляп, както за погрешките на хората, така и за самите тях. Той трябва да работи върху себе си, сам да се изправя.

Един ученик отишъл при своя учител – индус, и го помолил да му покаже правия път в живота. Учителят му казал: „Иди в близката гора. Там ще срещнеш трима души, които размишляват. Удари на тримата по една плесница и се върни да ми разкажеш какво си научил“. Ученикът ударил на първия една плесница, но получил две. И на втория ударил една плесница, но пострадалият само вдигнал ръката си и бързо я свалил долу. Третият, обаче, не забелязал, че го ударил някой. Той продължил размишлението си, без да каже дума. Ученикът разправил своята опитност на Учителя си и очаквал обяснение, защо и тримата постъпили по три различни начини. Учителят отговорил: „Първият живее по Моисеевия закон – „око за око, зъб за зъб“. Вторият живее в спасението. По стар навик той вдигнал ръката си, да приложи Моисеевия закон, но веднага си спомнил, че живее в спасението, и свалил ръката си. Третият живее в Любовта“.

Съществуват три категории хора: едни от тях живеят по Моисеевия закон, други – в спасението, а трети – в Любовта. Който живее по Моисеевия закон, на един удар ще отговори с два. Който живее в спасението, ще вдигне ръката си да те удари, но бързо ще я свали и ще каже: „От мене да мине“. Който живее в Любовта, и да го ударят, нищо не усеща. Той е вдълбочен в себе си. Ученикът на Божествената школа трябва да живее по закона на Любовта. И да го удари някой, той нищо не усеща; той е съсредоточен в мисълта си – никаква външна сила не е в състояние да наруши неговия вътрешен мир.

Т. м.

21-ва школна лекция на общия окултен клас, 20 юли 1922 г., четвъртък, Чам-кория (Горското училище).