И рече имъ: „Какви са тези думи, които си приказвате помежду си, като пѫтувате, и защо сте тѫжни?“ (Лука 24:17)
Ще прочета частъ от 24 гл. отъ Евангелието на Лука, отъ 13-ти стихъ надолу.
(13) И ето двама отъ тѣхъ въ сѫщия день отиваха въ село което се каза Емусъ, шестдесеть стадии далечъ отъ Ерусалимъ. (14) И тѣ се разговаряха помежду си за всичко това що се бѣ случило. (15) И като си приказваха и се разпитваха, приближи и самъ си Исусъ и вървѣше съ тѣхъ; (16) а очитѣ имъ се удължаваха да го не познаятъ. (17) И рече имъ: Какви сѫ тѣзи думи които си приказвате помежду си като пѫтувате и сте тѫжни? (18) И отговори единиятъ на име Клеопа и рече му: Току ти ли си страненъ въ Ерусалимъ и не знаешъ това което стана въ него тѣзи дни? (19) И рече имъ: Кое? А тѣ му рекоха: За Исуса Назарянина, който бѣ мѫжъ пророкъ, силенъ дѣломъ и словомъ прѣдъ Бога и прѣдъ всичкия народъ; (20) и какъ го прѣдадоха нашитѣ първосвещеници и началници на осѫждение смъртно и разпеха го; (21) а ние се надѣехме че той е който ще избави Израиля. Но при все това, този е днесъ третий день откакто стана това. (22) Но и нѣкои жени отъ насъ смаяха ни, които отишли от зарана на гроба; (23) и, като не намѣрили тѣлото му, дойдоха и казваха че видѣли и явление на ангели които казвали че той е живъ. (24) И нѣкои от нашитѣ отидоха на гроба и намѣриха тъй както женитѣ рекоха; а него не видѣха. (25) И той имъ рече: О безумни и късни на сърдце да вѣрвате все що е речено отъ пророцитѣ! (26) не трѣбваше ли това да пострада Христосъ и да влѣзе въ славата си? (27) И като начна отъ Моисея и отъ всичкитѣ пророци, тълкуваше имъ писаното за него въ всичкитѣ писания. (28) И наближиха до селото дѣто отхождаха; и той се приструваше че отива по-далечъ. (29) И понудиха го и казваха: Остани съ насъ, защото е привечеръ, и деньтъ прѣвали. И той влѣзе да остане съ тѣхъ. (30) И като седна съ тѣхъ на трапезата, взе хлѣба и благослови, и прѣломи и даваше имъ. (31) И тѣмъ се отвориха очитѣ, и познаха го; а той стана невидимъ за тѣхъ. (32) И рекоха помежду си: Не говорѣше ли въ насъ сърдцето ни когато въ пѫтя ни приказваше и тълкуваше ни писанията? (33) И станаха въ истия този часъ та се върнаха въ Ерусалимъ, и намѣриха събрани единадесетьтѣ и тѣзи които бѣха съ тѣхъ, (34) които и казваха че: Наистина възкръсналъ Господь, и явилъ се Симону. (35) Тѣ пакъ приказваха това което стана въ пѫтя, и какъ го познаха! когато разчупваше хлѣба.
(36) И когато говорѣха това самъ си Исусъ прѣдстана посрѣдъ тѣхъ и казва имъ: Миръ вамъ. (37)А тѣ се стреснаха и уплашиха се, понеже мислѣха че духъ виждатъ. (38) И рече имъ: Защо сте смутени? и защо влѣзватъ въ сърдцата ви таквизи мисли? (39) Вижте ми рѫцѣтѣ и нозѣтѣ че съмъ истий азъ: попипайте ме и вижте, защото духъ нѣма плъть и кости както гледате мене че имамъ. (40) И това като рече, показа имъ рѫцѣтѣ и нозѣтѣ си. (41) Но тѣ отъ радость като се не довѣряваха още и се чудѣха, рече имъ: Имате ли нѣщо за ядене тука? (42) И тѣ му дадоха часть отъ печена риба и меденъ сокъ. (43) И взе та яде прѣдъ тѣхъ. (44) И рече имъ: Тѣзи сѫ думитѣ които ви приказвахъ когато бѣхъ още съ васъ, че трѣбва да се изпѫлни все що е писано за мене въ закона Моисеевъ и въ пророцитѣ и въ Псалмитѣ. (45) Тогава имъ отвори ума да разумѣятъ писанията. (46) И рече имъ че: Така е писано, и така трѣбваше да пострада Христосъ и да възкръсне отъ мъртвитѣ въ третия день, (47) и да се проповѣда въ негово име покаяние и прощение на грѣхове въ всичкитѣ народи, като се започне отъ Ерусалимъ; (48) а вие сте свидѣтели на това. (49) И, ето, азъ проваждамъ върхъ васъ обѣщанието на Отца си; а вие седете въ града Ерусалимъ доклѣ се облѣчете съ сила отъ горѣ.
(50) И ги изведе вънъ до Витания; и дигна рѫцѣтѣ си та ги благослови. (51) И когато ги благославяше, отстѫпи се отъ тѣхъ и възносяше се на небето. (52) И тѣ му се поклониха, и върнаха се въ Ерусалимъ съ голѣма радость; (53) и бѣха винаги въ храма хвалеще и благославеще Бога. Аминъ.
Ще взѣма 17-ти стихъ. И рече имъ: „Какви сѫ тези думи, които си приказвате помежду си, като пѫтувате, и защо сте тѫжни?“
На всѣки въпросъ може да се отговори по три начина. Може да се отговори на единъ въпросъ чрѣзъ едно материалистическо обѣснение. Подъ думата „материя“ разбирамъ това, което е най-близо до насъ, което ние пипаме и усещаме ежедневно. Можемъ да дадемъ на единъ въпросъ идеалистически отговоръ, по отношение на нашитѣ чувства, но не и по отношение на нашия умъ. Идеалиститѣ сѫ хора на чувствата. Можемъ да дадемъ и единъ чисто философски отговоръ на чистия разумъ. Слѣдователно, първиятъ отговоръ всички може да го разберете, вториятъ – половината, а третиятъ – само малцина го разбиратъ, той е толкова далечъ, че само онѣзи, които иматъ далекогледи, само тѣ може да разбератъ.
Сега, повдига се въпроса: Христосъ живъ ли е или не? На земята ли е Христосъ или на небето? Кѫдѣ е Христосъ? Ако питате всичкитѣ религиозни хора, тѣ ще кажатъ съ единъ гласъ: живъ е. Но кѫдѣ е, не го знаятъ. Ако попитате свѣтскитѣ хора, то тѣ ще кажатъ: „Той е умрѣлъ, както другитѣ хора, нѣма Го никѫдѣ“. Рѣзко ще отговорятъ. Тогава, когато половината човѣчество твърди единъ фактъ, а другата половина Го отрича, кой е на правата страна? Ще кажете, че онѣзи религиознитѣ хора сѫ на правата страна. Хубаво, но кѫдѣ имъ сѫ плодоветѣ, ако сѫ на правата страна? Ако Христосъ е живъ, гдѣ сѫ плодоветѣ на Неговата любовь? Не е само да отговоримъ, че Той е живъ, или както другитѣ, да кажемъ, че Той е умрѣлъ. Отгдѣ знаете, докажете това, вие бѣхте ли тамъ прѣди 2,000 години? Какъ смѣете да твърдитѣ единъ фактъ или да отричате този фактъ. Той не се е случилъ въ вашето врѣме, този фактъ се е случилъ прѣди 2,000 години, а вие го отричате. Можете ли да отречете това, което не сте го видѣли? Слѣдователно, спорѣдъ тази философия най-силното доказателство за една истина е това, че тя може да се отрича. Само Истината може да се отрича, само любовьта може да се отрича, само мѫдростьта може да се отрича. Слѣдователно, отричането това е едно отъ най-силните доказателства, нѣма по-силно доказателство. А твърдението, то е най-слабото доказателство. Да твърдишъ единъ фактъ, че е, то е най-слабото доказателство; а да го отричашъ, това е най-силното доказателство; затова, вижте, онѣзи, които отричатъ една истина, сѫ по-силни, отколкото тѣзи, които твърдятъ. Забѣлѣжете, онѣзи хора които твърдятъ, че Христосъ е живъ, тѣ не сѫ готови да ги турятъ на (кръста) днесъ, а тези, които отричатъ, тѣ сѫ смели, готови сѫ на всичко. Питамъ тогава: отъ какво произтича този психологически актъ или този психологически феноменъ, защото религиознитѣ хора днесъ сѫ толкова малодушни? Всички казватъ: „Да запазимъ вѣрата, да запазимъ религията“. Ами, коя е основата на религията, азъ искамъ да зная. Когато мене ме попитатъ, ще кажа: Ето, това е основата на тази религия. Хубаво, всѣка кѫща има основа, има стени, грѣди, покриви, но тази основа кой я турилъ, и кой трѣбва да живѣе въ вашата кѫща. На човѣка, запримѣръ, неговата основа сѫ коститѣ. Основата на човѣка, това сѫ коститѣ, но що сѫ коститѣ, безъ човѣшкия умъ, безъ да ги ремонтира той правилно, безъ да ги направлѣва правилно. Слѣдователно, що е религия? – Тя е изразъ на човѣшкия духъ. Кой създаде религията? – Тя е създадена отъ човѣка. Религията не е създадена отъ Бога. Религията е създадена отъ хората. Религията, това сѫ редъ правила, норми, които хората съ вѣкове сѫ създали. Ако дойдемъ до религията, въ нея има друго нещо, което е Божествено, това е Любовьта, Мѫдростьта, и Истината. Слѣдователно, религия безъ Любовь, религия безъ Мѫдрость, религия безъ Истина, това е една мъртва черупка. Това сѫ само останки, които трѣбва да ги изучаватъ ученитѣ хора, да изучаватъ какъ сѫ образувани тия черупки. И слѣдователно, когато дойдемъ до религията, ние казваме: Ние разбираме религията въ тази широка смисълъ, както Христосъ я проповѣдвалъ – прави отношения между хората, прави отношения между хората и Бога. Всички до сега проповѣдватъ едно учение, взѣмете тамъ Писанието, че Богъ никой никога не е видѣлъ, и слѣдователно, казватъ, че съ Бога ние не трѣбва да се занимаваме. Не, изопачено е, обратното е вѣрно, най-реалното, най-сѫщественото, най-видимото, което може да усѣщаме, да виждаме, това е Богъ. Не сѫ реални хората, реаленъ е само Богъ. А ние сме проявлѣние само на Бога, на неговата Любовь. Азъ питамъ: кое е реалното въ едно дърво, самото дърво или листата? Листата стоятъ день, два, седмица, месѣцъ, петь месѣца и най-послѣ, на есенъ, окапватъ тия листа. Нѣкой пѫть даже и клонищата взиматъ да съхнатъ. Сѫщественото кое е ? – Самото дърво. Слѣдователно, у човѣка е важенъ само онзи вѫтрѣшенъ принципъ, който е Божественъ. Туй всѣки трѣбва да го съзнава. Има у човѣка едно Божествено съзнание, което мисли, чувствува и познава нещата, тъй, както сѫ. Ще ми възразятъ, че ние въ природата, въ живота, не можемъ да познаваме хората. Защо не можемъ да ги познаваме? Има си причини. Хората, при сегашнитѣ условия, може да се познаватъ само по единъ начинъ. Само въ Любовьта хората се познаватъ.
Въ съврѣменната еволюция има двѣ течения, двѣ еволюции, които вървятъ паралелно. Въ сегашната вселенна, както е създадена тя, има двѣ еволюции на човѣчеството: едната е еволюция не само на човѣчеството тукъ на земята, но и на човѣчеството на другитѣ планети, вънъ отъ земята. И на другитѣ планети има хора. И другата еволюция е напредналата еволюция на ангелитѣ. Азъ твърдя това, а сегашнитѣ хора може да го отричатъ. Нека го опровергаятъ това, че само на земята има хора. И въ слънчевата система има хора. Да, има ги. Религиознитѣ хора казватъ, че нѣкои щѣли да се спасятъ, нѣкои – не. Питамъ: Кой се спасява? ТѢ казватъ, че имало рай, имало адъ. Питамъ: вие въ рая и въ ада ходили ли сте? Хубаво, нѣмамъ нищо противъ. Когато ние твърдимъ нѣщо, този фактъ трѣбва да е доказанъ; всички факти изобщо трѣбва да сѫ доказани; всички истини, съ които боравимъ, трѣбва да сѫ доказани. Има, действително, отвлѣчени истини, които за въ бѫдеще ще изучимъ, но какво нещо е рая или ада, трѣбва да се обясни разумно на съврѣменнитѣ хора. Тамъ дѣто нѣма Любовь, тамъ е адътъ. Адътъ е мѣсто безъ Любовь, адътъ е мѣсто безъ Мѫдрость, адътъ е мѣсто безъ Истина. Тамъ е най-ужасното, ада. И прѣдставете, си какви ще бѫдатъ тия хора тамъ, адъ е това! А що е рай? Раятъ е мѣсто, дѣто се проявяватъ Любовь, Мѫдрость и Истина. Питамъ тогава: Имаме ли възможность да бѫдемъ въ свръзка съ тази велика Истина въ свѣта? Имаме ли възможность ние, които чувствуваме този животъ, да бѫдемъ въ свръзка съ него, който тече не само въ жилитѣ ни. Защото въ свѣта има единъ променчивъ животъ. Както и да гледатъ хората – материалистически, идеалистически или философски, въпросътъ има само едно разрѣшение, а сега сме въ единъ преходенъ периодъ. Че има единъ такъвъ животъ, лесно мога да ви го докажа. Вие сте изправенъ, снаженъ, младъ, казвате: „Азъ съмъ младъ, като мене човѣкъ нѣма, отъ нищо не ме е страхъ“. Казвамъ: „Има нещо страшно, отъ което можешъ да се плашишъ. Какъ, ами на бойното поле. Казвамъ: Има нещо, отъ което може да се плашишъ. Отъ какво? – Отъ хлѣба. Като ти взѣматъ хлѣба, почватъ и гащитѣ ти да треперятъ. И всички казватъ: А, гладъ!“ И действително, най-страшното нещо въ свѣта сега, това е гладътъ.
Въ индуската история има единъ разказъ, той е следующиятъ: единъ отъ главнитѣ богове се разбунтувалъ и не искалъ да признае Брама за абсолютенъ Богъ и казва: „Колкото си силенъ ти, толкова съмъ силенъ и азъ, равенъ съмъ на тебе, не тѣ признавамъ.“ Брама за да го застави да го признае, турилъ го въ огъня, хиляда години го държалъ тамъ, и като излѣзълъ, казалъ: „Равенъ съмъ на тебе“. Брама си казалъ: „Има друго средство, съ което ще те заставя да ме признаешъ“. Държалъ го гладенъ 1,000 години, и като излѣзалъ, казалъ: „Господарь си ми“. Затуй казва Христосъ: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ“. Въ тази смисълъ, защо Богъ е най-силенъ? Понеже Той е живиятъ хлѣбъ въ свѣта, и чрѣзъ Него, чрѣзъ Неговата сила, чрѣзъ Неговата енергия, която идва отъ слънцето, отъ небето, се образуватъ тези плодове. Това сѫ сокове на този Божественъ животъ, който ние възприемаме и живѣемъ. И ние съврѣменнитѣ хора, ние сме герои, отлични герои, но какъ? Азъ бихъ желалъ туй геройство да мине въ друго направлѣние.
Приближава се Христосъ и казва: „Какви сѫ тези пуми, които си приказвате помежду си, като пѫтувате, и защо сте тѫжни?“
Ако днесъ Христосъ дойде, ще попита свещеницитѣ въ църквите: Какво си приказвате помежду си и защо сте тѫжни? Тамъ нѣкой свещеникъ се уплашилъ отъ владиката, сбъркалъ е нѣкой канонъ, нѣкое предложение на службата – не може прегрѣшилъ е. Пита го Христосъ: Какво се уплаши? – Тамъ, нещо на службата. Нѣкой проповѣдникъ се смутилъ. „Какво има“? – пита Христосъ. Еди-кой си пасажъ, отъ моята проповѣдъ изгубихъ, смутихъ се, не можахъ да произведа нуждния ефектъ, не можаха да познаятъ хората, че съмъ добъръ проповѣдникъ. Минава Христосъ покрай нѣкоя кѫща, нѣкоя жена казва: „Козунацитѣ ми днесъ не можаха да станатъ, яйцата не можаха да се вапцатъ добре“. Минава покрай нѣкой богаташъ: Какво има? – Агънцата днесъ се сбъркаха. Разговарятъ се. Христосъ ги запитва всички. Минава покрай нѣкой беденъ, казва му: „Какво има?“ – Нѣмамъ си парици. Всевъзможни въпроси се разговарятъ. И запитва ги: Защо сте тѫжни? Всички казватъ: „Тѫжни сме, липсва ни нещо“. На всички липсва нещо и го търсятъ. Нѣкои го търсятъ въ козунацитѣ, другъ – въ паритѣ, трети – въ кѫщата, четвърти – въ политиката, че тъй било, че онъй било, всички разрѣшаватъ въпроса, казватъ: „Друго яче не може да бѫде“. Не, казвамъ, едно нещо липсва на съврѣменнитѣ хора – любовь съзнателна, не сегашната обикновена любовь, не любовьта на мѫже и жени, не любовьта между приятели, не любовьта на свещеницитѣ, не любовьта на държавницитѣ, но Любовьта Божествена, която изисква пожертвуване на човѣшкия животъ, ще се жертвува човѣкъ тъй, както Богъ. Може да попитате: Възможно ли е? Който може да приеме това учение, да, защото, безъ жертва въ свѣта – не може. Самата еволюция иска жертви. Казвамъ: „Има двѣ еволюции, които се развиватъ едноврѣменно. Едната еволюция е еволюцията на всички въплотени души на земята въ най-гъстата материя при най-голѣмо съпротивление, развива най-голѣма енергия. Този е трудниятъ пѫть – на Мѫдростьта. И цѣлото човѣчество върви сега по най-труднитѣ пѫтища. Най-трудната енергия е избрала най-мѫчниятъ пѫть, той е пѫтьтъ на Мѫдростьта. Цѣлото човѣчество, макаръ, че му се проповѣдва любовь, върви по най-мѫчния пѫть. Другиятъ пѫть, другата еволюция, индуситѣ я наричатъ еволюция на девитѣ или на ангелитѣ. Тя е еволюция съ любовь, най-лесния, съ най-малки съпротивлѣния. Всички тия духове развиватъ любовь, а хората на земята – мѫдрость. Тия двѣ еволюции ще се срещнатъ сега наскоро. Тамъ има единъ възелъ ще настане едно прекръстосване на човѣшката раса и културата на ангелитѣ. Хората и ангелитѣ ще се срещнатъ въ единъ общъ центъръ ще се поздравятъ. Туй църквата го нарича възкресение: Мѫдрость и Любовь въ една посока. Любовьта не е качество на човѣка, тя е качество на ангелитѣ. Ще се прекръстосатъ ангелитѣ и хората. И всички хора, които отъ 8,000 години насамъ носятъ тия факти на мѫдростьта, на тия изпитания, ще се срещнатъ, и ще се поздравятъ“.
Пита ги Христосъ: Какво се разговаряте? И започва да имъ разправя за бѫдещето. Защо се занимавате съ тия въпроси? Тия въпроси не сѫ важни, не се занимавайте сѫ тѣхъ. Ако Христосъ дойде сега въ България между софиянци, или въ Англия – въ Лондонъ, въ Америка – въ Ню-Йоркъ, или въ Франция, ще каже: „Съ толкова хиляди години се занимавате съ такива въпроси, какво сте решили?“ Не е това важното въ живота. На единъ умирающъ човѣкъ не сѫ важни паритѣ. На единъ умирающъ човѣкъ, може би, въ дадения моментъ неговата кръвь е покварена, и ако може отъ единъ здравъ човѣкъ да се прекара малко кръвчица въ неговитѣ артерии, той ще получи новъ потикъ за животъ. Кръвчица се изисква! Кръвьта въ този случай е символъ на живота, и когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми, и не пиете кръвьта ми“, Той подразбира – кръвьта е животътъ.
Сега, казва Той: „Защо сте тѫжни?“ Има причини да сме тѫжни. Домъ, въ който нѣма любовь, може ли човѣкъ да не бѫде тѫженъ? Църква, въ която нѣма любовь, могатъ ли хората да не сѫ тѫжни? Сега, на съврѣменния християнски свѣтъ, които проповѣдватъ, че Христосъ е дошълъ, възкръсналъ е, живъ е, Христосъ имъ казва тъй: „Който иска да ме послѣдва, да раздаде всичкото си имане, и да дойде да ме послѣдва“. Сега, да оставимъ ние този въпросъ. Но, да рѣшимъ: Онѣзи, които казвашъ, че има Господь, този Господь е Богъ на любовьта. Ето, има решение отгоре: Христосъ казва на всички съврѣменни християни: „Раздайте богатствата си на всички ваши бедни братя, и елате да ме послѣдвате“.
Казвате: „Да запазимъ църквата“. Христосъ казва: Тъй се запазва. Идете, раздайте и живейте съ почтенъ трудъ, живѣйте съ туй, което изработите. Казваме: „Култура и наука!“ Ако нашата съврѣменна наука е изопачила умоветѣ ни, наука ли е? Азъ разбирамъ подъ „наука“ тази, която е облагородила умоветѣ ни. Азъ разбирамъ подъ „култура“ тази, която може да ни повдигне. Ако тази съврѣменна култура не може да ни повдигне, трѣбва да потърсимъ друга, която може да ни повдигне. Тъй е и въ самата природа, въ самия животъ. Давашъ на дѣтето си една храна – боледува, давашъ му друга – боледува. Ще дадешъ най-послѣ такава храна, която ще даде потрѣбнитѣ елементи за дѣтето. Дишашъ единъ въздухъ, вреденъ е за тебе, поврежда те, дишашъ втори въздухъ – сѫщо. Ще намѣришъ най-потребнитѣ елементи, ще намѣришъ живата енергия, която трѣбва да възприемешъ.
По сѫщия законъ ние трѣбва да изнамѣримъ всички онѣзи мисли и желания, които ще внесатъ въ насъ живота. И сега, ако младото поколение, ако всички тия болни хора изискватъ чистъ въздухъ, чиста храна, какво лошо има въ това? Трѣбва ли да имъ се даде? Какво да имъ се даде? Най-умнитѣ, най-ученитѣ хора въ Европа и отвсѣкѫдѣ, каквито и да сѫ тѣ, подъ каквото вѣрую и да сѫ, отъ каквато религия да сѫ, дали вѣрватъ или не – има една точка въ свѣта: Можемъ ли като мислящи сѫщества, да си подадемъ рѫка и да работимъ заедно? – Можемъ, нѣма никакво съпротивлѣние въ това. Имамъ ли нѣкакви интереси? Не значи, че трѣбва всички да станемъ еднородни въ нашитѣ стремежи. Не, въ природата има едно разнообразие. Въ туй разнообразие на природата седи живота.
Сега, има едно неразбиране. Когато казвамъ да дадемъ, какъ да дадемъ? Отвѫтрѣ, отъ любовь трѣбва да дадемъ, отъ любовь, отъ съзнание. Единъ човѣкъ, който има 100 милиона лева, не е достатъчно само да ги раздаде, но да ги употрѣби разумно. Той най-малко три пѫти ще се изпоти на леглото. То много лесно се казва – не е лесна работа. И ако той разрѣши своя въпросъ вѫтрѣшно, въ него ще дойде единъ вѫтрѣшенъ подйомъ, друго едно просвѣтление ще дойде вѫтрѣ въ живота му.
Сега Христосъ пита тия двамата: Какво се разговарятъ? – Тѣ сѫ очаквали въ това врѣме да се освободятъ евреитѣ отъ римското иго, да имъ се даде едно царство, да имъ се даде това-онова. Всичко това не стана. Най-послѣ го разпнаха. Казватъ „Не се сбѫднаха нашитѣ надежди“. И той имъ разправя, тълкува имъ, колко църкви, колко велики народи има, които не сѫ успѣли, но има нещо по-велико отъ това – да познаваме Бога, да познаваме Любовьта, да вървишъ въ този пѫть на еволюция. Всичко това е по-славно – казва Христосъ.
Сега, всички съврѣменни течения сѫ единъ копнежъ на човѣшката душа. Онзи, който е свързанъ съ вѫжета, иска да се освободи отъ тия вѫжета, но има единъ правиленъ начинъ за освобождѣние. Азъ опрѣдѣлямъ тия неща по слѣдующия начинъ: На земята се иска здраве, на духовния свѣтъ се иска чистота. Ако вие сте паднали въ единъ кладенецъ, и ви пущатъ 10 вѫжета: 5 нови, но слаби, 5 нечисти, оцапани, но здрави. Питамъ тогава: за кои вѫжета ще се хванешъ ти? – За здравитѣ, макаръ и нечисти. Да, прѣдпочтително е да се хванешъ за здравитѣ и нечиститѣ, отколкото за чиститѣ. Ако влѣземъ въ духовния свѣтъ, законътъ е обратенъ. Тамъ, понеже материята е въ друго състояние, тамъ се изисква чистота, а не здравина. Слѣдователно, отъ водата ние не искаме тя да бѫде здрава, а да бѫде чиста, Слѣдователно, тѣлата ни трѣбва да бѫдатъ здрави, а сърдцата ни трѣбва да бѫдатъ чисти. И тогава ние ще живѣемъ, нѣма да изискваме чистота на земята. При сегашнитѣ условия, при които живѣемъ, да искаме да бѫдемъ чисти отвънка, това е абсолютно невъзможно. И по 10 пѫти на день да се миете, ще излѣзете вънка, и пакъ ще бѫдете нечисти. И по 10 пѫти на день да метете стаитѣ си, пакъ да бѫдатъ нечисти, но вашитѣ стаи могатъ да бѫдатъ хигиенични, да има въ тѣхъ порядъченъ, чистъ животъ.
Сега, да дойдемъ до сѫщественото въ живота. Христосъ, това е идеалътъ на човѣчеството. Той е една колективна единица. Той е онзи Божествен елементъ, онова проявлѣние за всички онѣзи съзнателни сѫщества въ развитието си, които сѫ минали своето дѣтинство, и търсятъ нещо по-високо. Христосъ е едно проявлѣние на Бога, да покаже, че въ свѣта има и другъ единъ животъ. Той е показалъ начина, пѫтя, по който можемъ да намѣримъ този животъ и да го живѣемъ. Ако питаме сегашнитѣ християни, въ сегашната църква, знаятъ ли този животъ? Тѣ сѫ го търсили, но не го знаятъ, не сѫ го живѣли. Напримѣръ, много постници сѫ живѣли въ горитѣ по 50–60 години, но послѣ, на старини се върнали между хората. Кога? Когато любовьта заговори у тѣхъ, Господь имъ казва: „Ще се върнете при вашитѣ братя и ще имъ кажете, че спасението на свѣта може да се даде само чрѣзъ Любовьта“. Какъ може да спаси, да отгледа Майката дѣтето си? – Като го отгледва съ млѣкото си. Какъ възпитава Учителя ученика си? – Съ търпѣние и съ любовь. Обича туй дѣте, и ще го възпита. Навсѣкѫдѣ се изисква любовь, но разумна любовь. Ние говоримъ за разумната любовь. Азъ намирамъ, че въ сегашния животъ най-мѫчното е да възприематъ нѣкои хора тази любовь. Всѣки иска да го обичатъ, но това не подразбира любовь. Любовьта всѣкога подразбира да дадемъ. И то е Божественото. Любовьта, за която говоримъ е като единъ изворъ, който постоянно тече. Прѣди 2–3 седмици идва при мене нѣкой и ми казва: „Азъ тѣ много обичамъ“. Радвамъ се, че тъй много обичашъ. Тогава трѣбва да бѫдешъ най-щастливъ човѣкъ. „А, не съмъ щастливъ“. Щомъ ме обичашъ, Богъ е Любовь, Той с вѫтрѣ въ тебе, и ти трѣбва да бѫдешъ щастливъ. Не, не съмъ щастлив!). Ти трѣбва да имашъ всичко. Нѣмамъ всичко. Тогава ти си прегрѣшилъ въ своитѣ схващания. Значи, има друго нещо. Нѣкой казва: „Азъ те обичамъ“. Ти си щастливъ, Богъ е въ тебе, и азъ ще те последвамъ. Ти, който можешъ да обичашъ, Богъ е въ тебе, и азъ ще дойда въ дома ти да се уча. Ти, жена ти, дѣцата ти, живѣете ли по тази любовь? – Не, караме се по нѣкой пѫть. Тамъ гдѣто Богъ живѣе, отъ изобилието на тази любовь идватъ всичкитѣ благословѣния на земята. Това е, когато тия разумни сѫщества живѣятъ горе на небето. Отъ тѣхната любовь се ползватъ всички, и тѣ не гледатъ, че този е лошъ, онзи е лошъ, а тѣ казватъ: „Много добри сѫ нашитѣ братя“. Дойде нѣкой човѣкъ отъ земята и имъ казва: „Много войни има долу, много лоши сѫ хората“. Тѣ казватъ: „Нѣма нищо, тази работа ще се оправи, тѣ не сѫ тъй лоши, вие привидно гледате на тази работа.“ Тогава, тѣ извадятъ своитѣ телескопи, лупи, иматъ си такива, и прѣзъ тѣхъ погледнатъ, какви ще бѫдатъ хората за въ бѫдеще. И казватъ: „А, какви сѫ тѣ!“ Има начини, по които ние можемъ да поправимъ живота си. Но, когато Христосъ се приближи при тѣхъ, тѣ, не Го познаха. Е, питамъ: Ако сега ви срещне Христосъ по пѫтя, сега, когато излизате от тукъ, ви срещне и ви попита: За какво ви говори вашиятъ проповѣдникъ? – За Христа. „Е, разбрахте ли нещо?“ – Тѣ сѫ отвлѣчени неща тия, нещо по материално трѣбва. Сега, съ 1,500 лв. месѣчно живѣе ли се? Шапка струва 300 лв., обуща скъпи, палто, рокля скъпи, единъ козунакъ да направишъ сега, това е най-малко 50 лева, тъй че това не е за сега, а за послѣ, когато хората станатъ добри. Тъй ли било? – Тъй. Ти не мислишъ като него. Почвашъ да споришъ съ своя събеседникъ, той ще почне да ти обѣснява. Той ще ти каже: „Ти разбирашъ ли какво е окултизъмъ?“ Е, какво е? – Една дълбока Божествена наука, която обѣснява какви сѫ причинитѣ и послѣдствията отъ нещата, и че нещата, които ставатъ сега, не ставатъ тъй извѣднъжъ, сега, а сѫ отъ преди милиони години опредѣлени. Че какъ може това? И почва да ти цитира той теории отъ миналото, всичко туй, и най-послѣ казвашъ: „Много ученъ човѣкъ е той, много начетенъ, не може ли да ми прѣпоръча нѣкой авторъ“? Е, прѣпоръчва ти еди-кой си немски, английски, френски, или американски авторъ. Сбогомъ. Нѣкои познаватъ Христа, а други не Го познаватъ. Които Го познаватъ, ще кажатъ: „Господи, остани Ти съ насъ“. А които не Го познаватъ, ще Му поискатъ да имъ прѣпоръча нѣкои книги за четене.
„Защо сте тѫжни?“
Сега ще се срещнете, и ще си кажете: „Христосъ възкръсна!“ Радостни ли сте, че Христосъ възкръсна? Азъ бихъ желалъ да тръгнете сега по София и да попитате, колко християни има, които сѫ видѣли Христа. Ще бѫде чудно, че тия християни отъ толкова години, отъ 2,000 години, които спорѣдъ окултизъма сѫ все живѣли и сѫ си заминавали, до сега, въ тѣхното сѫществувание да не сѫ видѣли Христа! „Е, туй е спънка“, казвате, „туй прѣраждане да го нѣма, всичко друго да говори“. Тамъ е злото, прѣраждането. Ами що е прѣраждане? Ние живѣемъ и се движимъ вѫтрѣ въ Бога, това значи прѣраждане, живѣемъ и се движимъ въ Бога. Когато сме на физическото поле, и съзнаваме физическия животъ, тукъ се раждаме. Щомъ се оттеглимъ, и навлизаме въ Божествения животъ, при Бога, напущаме земята, значи човѣкъ умира. Всѣкога когато човѣкъ напусне своето тѣло, той умира. Послѣ, пакъ излезѣмъ отъ Бога, дойдемъ на земята, постоянно промѣнение на живота става. Промени ставатъ, само промени ставатъ! Онѣзи, които не разбиратъ закона, казватъ: „Ама духъ може ли да се прѣражда?“ Духътъ не може да се прѣражда. Духътъ може да влиза въ разни положения, разни обстановки. Духътъ всѣки Божественъ день се явява, въ разни епохи, за да използува великия законъ въ свѣта, и да съзнаемъ, че цѣлата вселенна, въ която сега живѣемъ, това е едно обективно училище, прѣзъ което всички човѣшки души ще минатъ. Тъй учи тази велика наука, че слѣдъ като минете тукъ учението на земята, ще отидете въ друга нѣкоя планета отъ слънчевата система, послѣ ще напуснете това мѣсто и ще отидете въ други планети.
Сега, затова можемъ да говоримъ, можемъ и да не говоримъ, но има хора, които вече сѫ напрѣднали, на които трѣбва да се говори, и трѣбва да знаятъ смисъла на живота. Туй е още външната страна на въпроса, но има друга една духовна, вѫтрѣшна страна на въпроса. Човѣкъ може да развие своитѣ духовни очи, та да види, че има една отлична култура, съ всичко красиво въ себе си, толкова висока, сѫществата и сѫ съ такава висока култура, тѣ стоятъ на единъ уровенъ много по-високъ отъ нашия, и ако влѣземъ между тѣхъ и видимъ, какъ живѣятъ тѣ, какъ се учатъ, какъ построяватъ своитѣ градове, какъ възпитаватъ своитѣ дѣца, ние ще въздъхнемъ, и ще кажемъ: „Да, това е култура, това е животътъ.“
И Христосъ е казалъ: „Въ дома на Отца моего много жилища има, и тѣ сѫ жилища на тая култура“. И сега Христосъ казва: „Азъ ще ви завѣда въ тия жилища, тамъ да се поучите, и пакъ ще ви върна на земята, като дойдете на земята, да я разберете, да имъ я предадете“.
Сега казвате: „Христосъ възкръсна“. Е, какъ възкръсна Христосъ? Азъ казвамъ: „Христосъ възкръсна чрѣзъ Божествената Любовь, чрѣзъ Божествената Мѫдрость, чрѣзъ Божествената Истина“.
И ако ние искаме да видимъ Христа, всѣки може да Го види, но Любовь се изисква! И казвамъ: „Ако ние всадимъ тази любовь въ нашитѣ работи, ще имаме резултатъ“. Ние днесъ работимъ повече, отколкото едно врѣме. Едно врѣме, когато човѣкъ беше въ рая, тъй както е дадено въ стария завѣтъ, той работеше много малко, а имаше повече врѣме да се занимава съ учение, но единъ день жената отиде на забавлѣние, видя тамъ единъ високоученъ философъ, тамъ го уподобяватъ на змия, но азъ го помня, азъ оспорвамъ това, не беше змия, а съ крака. Едно врѣме змиитѣ бѣха съ крака, а послѣ, като сгрѣши, Господь я прокле, и тя стана безъ крака. Седи този господинъ, дошълъ на дървото, и си похапва отъ неговите плодове. Пита жената защо не яде отъ това дърво? Какво трѣбваше да каже тази жена тамъ, тази другарка на Адама? Тя трѣбваше да му каже: „Господине, какъ си позволявашъ безъ наше позволѣние? Че тукъ има закони!“ А тя започва разговоръ съ него. Той казва: „Отъ това дърво ако ядете…“. Ето глупавата жена. Слѣдъ туй, ето и глупавия мѫжъ. Дойде един философъ… „Новъ философъ“, казва, „дойде въ нашата градина и той казва, какъ така ние да не знаемъ, че въ това дърво има такива сили, и казва, че като ядемъ отъ него, ще добиемъ толкова знания – сила и знания, и ще ни се отворятъ очитѣ“. Като си похапнаха и двамата, не само че не придобиха, но изгубиха и оголѣха. Той казваше: „Жено, сега я втасахме, досега бѣхме радостни, весели“. Отъ тогава тѣ потъмнѣха, изгубиха всичкото си величие, тѣ се усъмниха въ Бога, изгубиха своята любовь, и въ всички съврѣменни християнски църкви трѣбва да си зададемъ въпроса: Любимъ ли ние Христа? Тѣ трѣбва да си зададатъ този въпросъ, а не азъ. За мене въпроса другояче седи. Тѣ трѣбва да се запитатъ: Ние любимъ ли Христа? Казватъ, че азъ съмъ говорилъ противъ тѣхъ. Та, Христосъ ви пита: Вие моето учение отъ 2,000 години приложихте ли го въ свѣта? Дадохте ли образецъ на Любовьта? Признаватъ ли вашитѣ страждущи братя, че моето учение е на Любовьта. Днесъ църквата може да направи повече. Служителитѣ Божии могатъ да направятъ повече, тѣ не сѫ си дали усилия. Сега, да оставимъ тѣхъ, но казвамъ, онова младо поколение, вие, които слушате, какъ мислите да живѣете? Е, да допуснемъ сега, казвате, че искате единъ новъ строй. Е, хубаво, този строй. е лошъ. Добре, да го разрушимъ. Хубаво, ами ако ние не измѣнимъ нашия характеръ, и дойде бѫдещиятъ строй, а ние туримъ пакъ своитѣ недъзи, тогава какво направихме? Азъ като разваля една кѫща, и не мога да съградя друга, какво ще спечеля? Трѣбва ли да я разрушавамъ? Природата не търпи разрушения, тя едноврѣменно руши и гради. И Христосъ обѣснява на своитѣ ученици и казва: „Азъ оставямъ благословѣнието на моето учение въ васъ, идете да проповѣдвате това учение, учение на Любовьта“. И сега човѣкъ не може да проповѣдва Любовьта, докато не е свързанъ съ Христа. Той е свързанъ съ Любовьта. Азъ казвамъ: „Любовьта трѣбва да бѫде съ насъ“. Не, Любовьта въ туй тѣло не може да се събере. Въ туй сърдце, съ което човѣкъ живѣе, Любовьта не може да бѫде. Човѣкъ живѣе на друго мѣсто. Слѣдъ като умре човѣкъ и излѣзе отъ тѣлото си, той живѣе вече съ неговото духовно тѣло. Тѣлото му, това е една колибка, въ която той врѣменно живѣе, и ние се заблуждаваме, че живѣемъ въ нея. Слѣдователно, ние трѣбва да дойдемъ сега до това опитно учение на екзалтиране, не, има основни начини въ природата, които ние можемъ да посочимъ на хората, да знаятъ какъ трѣбва да живѣятъ. Взѣмете едно ябълчно сѣме, взѣмете едно житно зърно, щомъ го посѣете въ земята, туй зърно мисли и то казва: „Най-първо мене ми трѣбва почва, да пусна корени, за да мога да се храня“. И тогава то почва да гради, да се развива. Туй ябълчно сѣме или туй житно зърно съ хиляди години сѣди въ това си положение, защото въ природата има епохи или промеждутъци, когато едно растение може да се прѣвърне въ животно, т.е. тази душа, поставена въ туй дърво или въ туй растение, заключена при тия условия, трѣбва да чака, да работи, да набере опитность, и дойде единъ промеждутъкъ, когато се отвори тази Божествена врата, и казватъ: „Понеже ти си билъ вѣренъ на своята служба, сега ще станешъ едно животно“. То се прѣвръща въ една клѣтка, която постепенно се разраства, става едно малко животно, което може свободно да се движи въ водата. Послѣ туй сѫщото животно постепенно се прѣвръща въ човѣкъ, и казва: „Разбрахъ смисъла на живота, едно врѣме главата ми беше заровена въ земята, а сега е нагоре къмъ слънцето“. Когато казватъ на такъвъ човѣкъ да сгрѣши, той казва: „Твоята глава бѣше ли заровена въ земята? Моята бѣше, азъ помня, и не искамъ втори пѫть главата ми да бѫде заровена“. Слѣдователно, тази религия, туй учение, което проповѣдваме, трѣбва да ни даде единъ животъ. Вѫтрѣ въ насъ, трѣбва да премахне всички болести. Трѣбва да се премахнатъ поне 75% отъ всички тия болести, които застрашаватъ цѣлото човѣчество, трѣбва да се уравновесятъ нашите умове.
Ние сме толкова взривни, че единъ човѣкъ мѫчно може да тѣ разбере, обикновено криво се разбираме. Всѣки човѣкъ е тъй натегнатъ, че пай малкото побутване, може да създаде единъ инцидентъ. Защо? – На всинца ни липсва нещо, най-сѫщественото. Когато дойде Любовьта вѫтрѣ, усещашъ се благороденъ, на всички прощавашъ, а когато я нѣма, когато тя тѣ напусне, търсишъ най-малкия случай, туряшъ пояса си, и казвашъ: „Трѣбва да знаешъ“. Щомъ имашъ Любовь, казвашъ: „Нѣма нищо“ – готовъ си да плащашъ, да помогнешъ. Нѣмашъ Любовь – ставашъ киселъ.
Приближи се Христосъ къмъ двамата ученици, и тѣ Го поканиха на трапезата.
Азъ казвамъ сега: Съврѣменниятъ християнски свѣтъ готови ли сте да поканите Христа? Поне българскитѣ свещенници и владици готови ли сѫ? Ако сѫ готови, азъ ще Му пратя една покана. Ами знаете ли какво ще кажатъ? – Нека си сѣди Той тамъ, нѣка почака. Ако ида въ Англия, азъ ще кажа: Вие англичанитѣ, които сте толкова умни, готови ли сте да поканитѣ Христа на трапезата? Не, чакай, още не е врѣме, като урѣдимъ работитѣ, тогава ще Го повикаме, ще Му дадемъ единъ царски приемъ и ще му кажемъ: „Да живѣе Христосъ!“ Навсѣкѫдѣ тъй ще бѫде. А сега всички сѣдятъ, и споръ има. За какво? – Кѫдѣ е Христосъ, на земята или на небето? Нѣкои казва: „Въ мене е Христосъ“. Какъ, у тебе ли е Христосъ? Ти, най-голѣмиятъ грѣшникъ, у тебе да е Христосъ! Сега, всички мълчатъ, и не искатъ да кажатъ, че Христосъ е живъ. Сега е врѣме, когато хората трѣбва да кажатъ, че ние сме хора грѣшници, ние сме съ слабости, а то слѣдъ врѣме, когато дойдатъ други условия, когато се подобрятъ материалнитѣ условия, когато дойде новата култура, хората ще станатъ по-умни, по-добри. И ние отлагаме, казваме: „Когато дойде това врѣме“. Нима когато хората ядатъ по-хубава храна, ще бѫдатъ по-добри, по-културни? Когато единъ вълкъ се храни много добре, по-добъръ ли ще стане? Въ яденето човѣкъ трѣбва да има една наука, да знае какъ да трансформира онази Божествена енергия, защото въ хлѣба, който вие разумно ядете, има една Божествена енергия. И ако вие разбирате тази енергия, трѣбва да я трансформирате, вѫтрѣшниятъ животъ ще влѣзе, и веднага ще се разтвори нещо ново. Вие ядете и казвате: „Сега въ яденето нѣма смисълъ, наядохме се, по не сме доволни“. Ние сме хора неблагодарни. Ние трѣбва да разрѣшимъ този въпросъ за яденето, главния въпросъ. Влѣзете въ една кѫща, жената недоволна, мѫжътъ недоволенъ. Защо? – Яденето не било добре сготвено. А съществениятъ законъ е: когато взѣмемъ хлѣбъ, онзи живиятъ хлѣбъ, трѣбва да се спремъ съ едно особено съзнание, съ едно велико благоговѣние, че въ този хлѣбъ има едно велико самопожертвуване, и като се вглъбимъ дълбоко въ себе си, да кажемъ: „Ние ще живѣемъ тъй, както този хлѣбъ“. И ако азъ кажа на хората: „Отрѣчете се отъ себе си“, ще ми кажете: чакайте, още не сме възпитали дѣцата си, съ женитѣ си не сме се разбрали, какво ще правимъ? Ами какво значи самоотричане? Самоотричане значи, всички онѣзи отрицателни чърти, които сѫ внесли отрова въ човѣшкия организъмъ, всичко онова да го напуснемъ, да възприемемъ Божественото въ себе си, и да живѣемъ по новъ начинъ.
Азъ по нѣкой пѫть влѣза въ нѣкой домъ и съмъ много спокоенъ, но по едно врѣме почна да усѣщамъ едно безпокойство, и се заинтересувамъ откѫдѣ иде това безпокойство. Виждамъ тогава азъ, че у домакинята, въ ума ѝ има едно безпокойствие. Чакай да видя какво ще стане. Тя се безпокои за мѫжа си, безпокои се, мисли, трѣвожи се и казва: „Моятъ мѫжъ е непорядъченъ, не живѣе чисть животъ“. Като дойде той, тя мълчи, но въ душата си казва: „Той не живѣе чисть животъ“. И слѣди го, постоянно го слѣди, стражаръ му е тя. Казвамъ: Жено, слушай, ти страдашъ, понеже любовьта нѣмашъ още. Ти мѫжа си още не си го опознала, не го познавашъ, ти го държишъ като едно бебенце отвънка, носишъ го, радвашъ му се, цѣлувашъ го, милвашъ го, но то не те познава и те одращи като нѣкоя котка, и като порасне и стане единъ младъ момъкъ, търси друга мома, и казва: „Майка ми, другъ ще се грижи за нея“. Ние трѣбва да се свържемъ съ Божественото. Азъ не казвамъ за всички, нѣкои отъ васъ вече сѫ свързани, иматъ връзки, а вие които сте свързани, казвамъ ви: Едно нещо е потрѣбно за васъ, на всички българи е потрѣбно точность. Знаешъ ли какво значи точность? Обѣщаешъ нещо, и точно на врѣме да го изпълнишъ. Точни на врѣмето! Ни секунда, ни минута да не мине. Точни трѣбва да бѫдемъ въ своите вѣрвания, точни въ своето изпълнение, въ всичко трѣбва да бѫдемъ точни. И цѣлата природа се отличава съ математическа точность. Нѣкой пѫть нашитѣ астрономи казватъ, че слънцето закъснѣва. Не, не, слънцето не закъснѣва, но по нѣкой пѫть нашата земя въ своето движение тя закъснѣва, а изгрѣва на слънцето, всичко въ природата върви съ една математическа точность. Ние трѣбва да бѫдемъ точни. Ако нашитѣ сърдца сѫ огорчени, то всичко ще дойде на мѣсто. Ако има нещо, съ което се отличаватъ англичанитѣ то е тѣхната точность. Българинътъ като обещае, ще дойде половинъ часъ по-късно, защото неговиятъ часовникъ е друго-ячи нагласенъ. Даже и за тѣзи, които сега вървятъ по новото учение, изисква се абсолютна точность, точни на врѣме. Второто положение: Веднъжъ дадена дума, изисква се на тази дадена дума да се устоява. Англичанитѣ сѫ точни въ това. Ще мислишъ прѣди да дадешъ дума, но дадешъ ли веднъжъ едно обѣщание, ти ще стоишъ отгоре на тази дума, като разуменъ човѣкъ. Нѣма нужда отъ полици. Ще казвашъ: „Господине, слѣдъ три месѣца ще ви върна паритѣ, на 20-ти мартъ, точно въ 5 ч. вечерьта ще донеса паритѣ“. И тъй, на 20-ти мартъ, въ 5 ч. вечерьта дойда и донеса паритѣ. А сега, каква е точностьта на хората? Сега трѣбва да го сѫди сѫдебенъ приставъ. И казваме: „Свѣтътъ е такъвъ“. Но, ако Любовьта е влѣзла вѫтрѣ въ свѣта, трѣбва да урегулирашъ всички тѣзи отношения въ живота. Ако ние придобиемъ Божествената любовь, ние ще бѫдемъ точни. Когато обичашъ нѣкаго, какъ си точень! Точень си на врѣмето, и колко пѫти изваждашъ часовника си! Щомъ не го обичашъ, казвашъ: „Е, може…“ Любовьта е точна, Божествената Мѫдрость е точна, и Истината е точна. Точность се изисква!
Сега, Христосъ проповѣдва на своитѣ ученици. Вашитѣ вѣрвания точни ли сѫ? Ще кажете: „Този въпросъ другъ пѫть ще го разрѣшимъ“. Не, днесъ. Живъ ли е Христосъ или не? Ако е живъ Христосъ, вие се намирате въ едно много критическо положение. И слѣдователно, Единствениятъ, Който може да ви опѫти, да ви помогне, Той е. Той е казалъ: „Повикайте ме за тази работа, азъ ще ви улесня“. Сега, вие седите и казвате: „Има нещо да ни смущава“. Всичко онова, което ви смущава, всички тия неща, оставете ги на страна. Важенъ е новиятъ животъ. Въ природата прониква онзи Божественъ животъ, ние сме сега въ единъ новъ цикълъ. Азъ да ви кажа, ние сме сега въ единъ новъ цикълъ, нови врата се отварятъ, нови условия, и който отъ васъ излѣзе, за него се отваря една велика перспектива. Всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде готовъ. Който не е готовъ, той ще закъснѣе. Знаете ли тогава на какво ще мязате, знаете ли какво ще се случи съ васъ? Съ васъ ще се случи туй, което се е случило въ Англия. Единъ богатъ английски лордъ ималъ 500–600 длъжници, и искалъ да види, защо хората не вѣрватъ въ Христа. Дава едно обявлѣние въ вестницитѣ: На 5-ти априлъ, въ 5 ч. вечерьта, всички ония мои длъжници, който вѣрватъ въ Бога, ако дойдатъ по това врѣме въ дома ми, ще имъ простя дълга. Всички длъжници почнаха да размишляватъ, не е ли това единъ изпитъ, той иска да си играе съ насъ, това е шашарма. По едно врѣме, идва до дома му единъ беденъ англичанинъ и казва: Тази ли е кѫщата на лорда? Четохъ въ вестницитѣ, почитаеми, Господине! Тъй ли? – Заповѣдайте вѫтрѣ. Лордътъ изважда часовника си, поглежда, 10 минути по-рано дошълъ. Ще почака. Въ 5 ч. вратата се затваря, и отъ 600 длъжници само единъ влѣзълъ вѫтрѣ.
Сега ви казвамъ: Въ свѣта се отваря нова една врата, за нова култура. Туй ви го казвамъ. Значи Божественото идва. Ще кажете: „Дѣ е туй Божественото?“ Туй Божественото ще ви го докажа на опить, не на теория. Туй се проповѣдвало толкова хиляди години. Сега сѫ врѣмената, всички трѣбва сега да се приготвите, за да го приемете, да живѣете съ това Божественото. То е еднакво за всички. И бедни и богати, всички иматъ еднакво право да използуватъ новия животъ. Нѣма никаква привилегия. И най-беднитѣ и най-сиромаситѣ иматъ еднакви права да влѣзатъ въ този новия животъ.
И въ Писанието се казва: „Въ последнитѣ дни изля Духа си“. Подъ „Духа“ се разбира Любовьта, а Тя носи живота. И слѣдователно, туй, което се казва за възкресението, то е единъ шансъ, то е една привилегия. За всички онѣзи събудени души се отваря една врата за новия животъ. Той е толкова реаленъ! Всички ще опитатъ неговитѣ хубости, красоти, добрини, ще го възприематъ, ще го живѣятъ. Тѣ ще минатъ въ новия животъ тъй, както сѫ минали рибитѣ въ птици, тъй както сѫ минали гъсеницитѣ въ пеперуди. Тѣ ще минатъ по сѫщия законъ. Тѣхното съзнание ще се разшири. Ще обхванемъ тия новитѣ условия, и тогава нашитѣ корени нѣма да бѫдатъ насадени нито долу въ земята, нито въ насъ, а ще бѫдатъ нагорѣ, и ние ще бѫдемъ претеглѣни къмъ новия животъ, къмъ тази Божествена Любовь. И въ нашитѣ души ще дойде едно ново просвѣтление, и ще кажемъ: „Разбираме живота, всичко можемъ да пожертвуваме за Христа.“ И този Господь, Когото ние проповѣдваме, Той не е Господь на единъ народъ. Не, Той е великъ, постепенно се разкрива. Този Господь е Господь на Любовьта. Цѣлиятъ свѣтъ Той го е събудилъ, цѣлата култура Той е събудилъ, всичкитѣ европейски народи е събудилъ, на всички учители, свещеници, майки, бащи, на всички философи, на младитѣ, на всички говори и казва: „Слушайте ме, вие искате да бѫдете щастливи, слушайте това, което искате, ще ви го дамъ“. Ще кажете: „Гдѣ е?“ – Ще ви кажа гдѣ е. Този Господь, Когото азъ проповѣдвамъ, знамъ гдѣ е. И онѣзи, който ме слушате, азъ ще ви кажа кѫдѣ е. Слушайте, но едно условие, ще раздадете всичкото си имане, бързо. Ще хвърлите обущата отъ краката си, ще извадите шапкитѣ отъ главитѣ си, ще бѫдете хубаво облѣчени, но боси, гологлави, и всѣки отъ васъ ще има по една нова, малка мотичка, по единъ сърпъ, всѣки отъ васъ ще има въ торбата си походна нова книга, и тогава, елате, азъ ще ви кажа кѫдѣ е Господь. И за мѫже, и за жени – сѫщия законъ. Тогава синътъ ще дойде при майка си и ще каже: „Майко, азъ ти благодаря, много ти благодаря, но отивамъ сега при моя Господь, и ако ти не искашъ да дойдешъ съ мене, всичко ще оставя на тебе“. Жената има голѣмо наследство, единъ милионъ, да каже на сина си: „Азъ отивамъ при моя Господь, ела и ти, ако искашъ“. Слѣдъ туй, бащата ще каже на дѣцата си: „Дѣца, ето толкова милиона на васъ ги оставямъ, азъ отивамъ при моя Господь“. Голѣмиятъ синъ казва: „Азъ отивамъ при баща си, безъ него не мога“. Голѣмата дъщеря казва: „Азъ безъ майка си не мога да остана“. Тръгватъ всички. Кѫдѣ? Всѣки на работа. Да не мислимъ за банкитѣ, какъ сме осигурени тамъ. Нали ние сме осигурени? Не, този нашиятъ Баща, Който ни е пратилъ отгорѣ отъ толкова хиляди години, Който е създалъ този свѣтъ все заради насъ; на Когото тази Любовь се излива; ние, синоветѣ на този вѣкъ нѣма ли да бѫдемъ признателни, благодарни на Него? И още ли ще се обръщаме да казваме: Нѣма Господь. Сега, трѣбва да затрептятъ нашитѣ сърдца. Азъ отправямъ погледа си нагоре, но Той не е нагоре. Това е едно заблуждѣние. Вие се заблуждавате, Той не е нагоре. Азъ нѣма да ви кажа, защо всички гледатъ нагоре. Нагоре не е, това е таванъ. Велико чувство е да съзнае човѣкъ своя Баща! Каква близостъ ще има между нашитѣ души! Каква близостъ трѣбва да има!
И казва Христосъ: „Какво се разговаряте?“ О, трѣбваше ли Христосъ да пострада, да дойде въ своята си слава? Въ коя слава? – Славата, която имахъ прѣдъ тебе, прѣдъ тази велика Любовь – славата на любовьта, славата на мѫдростьта, славата на истината. Това е нещо велико, и когато човѣкъ влезе въ този свѣтъ, неговото лице ще свѣтне. Казватъ: „Ние проповѣдваме – Христа разпнатъ“.
Азъ казвамъ: „Не ви проповѣдвамъ Христа разпнатъ;“ не, азъ ви проповѣдвамъ единъ Христосъ на Любовьта, на великата Любовь, която обзема всички сърдца. Азъ ви проповѣдвамъ единъ Христосъ на Мѫдростьта, Който обхваща всички умове. Азъ ви проповѣдвамъ единъ Христосъ на Истината, Който движи свѣта, и работи тукъ и казва: вие слушайте най-голѣмия си братъ, който ви казва, че никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го привлѣче. И Той всички привлича, и казва: „Тукъ е“. И знаете ли какво ще видите? – Една прѣкрасна свѣтлина, единъ прѣкрасенъ свѣтъ, рекички, дървета съ всички плодове. Всички крави, свини въ другия свѣта ще ви говорятъ. Като отидете при кравитѣ въ другия свѣтъ, знаете ли какво казватъ тѣ? Тѣ казватъ: „Ти си уморенъ отъ дългия пѫть, идвашъ съ твоята мотика, ще ми направишъ голѣмо удоволствие, смукни си отъ моето млѣко“. Пчелицитѣ като тѣ срещнатъ, ще кажатъ: „Братко, ела, вземи си малко медецъ“. Ще ви поканятъ на гости. А сега, безъ да ги канятъ, взѣматъ меда имъ. Ще кажете: „Това е отъ приказкитѣ на 1001 нощь“. Не, всичко туй сега е разумно въ свѣта. И ние сме призовани въ тази нова култура. Този живиятъ Христосъ трѣбва да се приеме навсѣкѫдѣ. Той ще се наложи най-послѣ. Божиитѣ обѣщания не търпятъ обратни рѣшения. Богъ, Който е направилъ свѣта, Който е наредилъ своя планъ вѫтрѣ, така ще измени хората, че планътъ ще се изпѫлни. Най-послѣ, ако вие не го слушате, Той ще мръдне своята пръчица, и единъ день всички ще се намеритѣ събудени, и ще кажете: „Колко сме били глупави!“ Нѣма нищо невъзможно заради Него. По-добре да съзнаемъ това, и да възприемемъ тази велика истина. Сега се изисква всѣки отъ . насъ да помогне на нашитѣ страждущи братя. Разрѣшение на единъ важенъ въпросъ е това – да помогнемъ на нашитѣ братя. Главниятъ въпросъ е: сестри и братя, който сѫ паднали, трѣбва да имъ помагаме. Какъ ще помагаме? Знаете ли колко милиона сѫщества се мѫчатъ? Да изпратитѣ душитѣ си да видите, какви страдания, какви въздишки има! Нѣкой пѫть седѣли ли сте въ кѫщи, и да чувате тия вопли? Знаете ли какво става въ София? Били ли сте въ единъ градъ като въ Лондонъ, да чуете тия страдания и вопли? Не трѣбва само да състрадаваме и окайваме, но и да помагаме. Има начини на помагане. Ние можемъ въ единъ день да спасимъ това човѣчество. Сега всички трѣбва да се свържемъ, а не да отричаме. Сега е вѣкътъ на безвѣрие, на отричане, а идва вѣкътъ на една жива реална вѣра на този живъ Господь. Всички трѣбва да бѫдемъ служители на туй ново учение, и всички да кажемъ: Господи, ние ще изпѫлнимъ твоятъ планъ, както си го нарѣдилъ, ще приложимъ всички Божествени закони. Всички европейски народи на земята, като приложатъ тия Божествени закони между тѣхъ, вече ще има разбирателство, взаимно почитание, взаимно уважение, и въ религията, Любовьта ще примири нещата. По-напредналитѣ ще вървятъ напредъ, ще помагатъ на по-изостаналитѣ, а и тия изостаналитѣ трѣбва да ги подигнемъ.
Казва Христосъ: „Защо сте тѫжни?“
И азъ казвамъ: „Тѫжни сме Господи, защото ти не си между насъ. Тѫжни сме, защото тѣ разпнаха, и не те видѣхме“. И послѣ Той казва: „Живъ съмъ азъ“. И тогава всички, като го видѣха, изпитаха голѣма радость, и още до вечерьта се върнаха въ Ерусалимъ. Що е Иерусалимъ? – Този материалниятъ свѣтъ. Трѣбва да отидемъ при страждущитѣ и да кажемъ: „Братко, въ този свѣтъ има надежда за тебе, този свѣтъ има смисъль“. Ето Христосъ отвънка хлопа. – Влѣзъ!
Ще каже: Стани! Тамъ, другъ нѣкой се готви да се самоубие. Нѣкой младъ се влюбилъ въ нѣкоя мома, иска да се самоубие, но дойде Христосъ, казва: „Чакай, простри рѫката си. Всичко въ свѣта ще се нарѣди“. Любовь се изисква, велика Божествена Любовь, която всички ние трѣбва да дадемъ. Всичко трѣбва да дадемъ. Защо да не го дадемъ? Слѣдъ 20–30 години всичко ще дадете. Сега е врѣме, доброволно ние трѣбва да дадемъ всичко за Христа. Нѣкой казва: „Защо да не дадемъ?“ Азъ ви казвамъ: Тогава на сила ще ви взѣматъ всичко, а сега – доброволно, по закона на любовьта ще дадете. Ние ще срещнемъ Христа, ще приказваме съ Него, и ще кажемъ: „Господи, остани съ насъ!“ И слѣдъ като ни разясни истината, нашето сърдце се зарадва, и Той изчезне, влѣзе въ насъ. Ние ще идемъ въ Иерусалимъ, и Той пакъ ще дойде съ насъ. По пѫтя Го нѣмаше, послѣ пакъ дойде Христосъ и казва: „Миръ вамъ, азъ съмъ живъ, ето рѫцѣтѣ ми тукъ, не бойте се сега, елате!“ И тѣ, като Го видѣха, зарадваха се.
Не бойте се, за въ бѫдеще ще се образува една велика култура, и всичко ще се прѣобърне на добро. Всички тия мъртви, гробища, всички тия кости, всички тия нещастия, всичко слиза, ще се измѣни, всичко ще се прѣвърне въ любовьта, и хората ще се радватъ, че има единъ въ свѣта, въ Когото нѣма измѣна и промѣна, Той е Богъ на Любовьта, Богъ на Мѫдростьта, Богъ на Истината. И Той призовава всички българи на тази велика култура, Той призовава всички свещеници и владици да слушатъ гласа Му.
И азъ ви поздравлявамъ съ Христа по пѫтя на Иерусалимъ!
За какво говорятъ тѣ?
„Защо сте тѫжни?“
Бесѣда, държана на 8 априлъ, 1923 г.
Великъ - день, недѣля, 10.30 ч. с.