Молитвата

Мълчание

За в бъдеще, като се събирате тук, половин час ще прекарате в мълчание.

Най-хубавото упражнение в живота на човека е молитвата. Засега в света по-хубаво упражнение от молитвата няма.

Молитвата е общение с Бога. Думата „молитва“ в българския език е малко несполучлива. На френски език „молитва“ значи „la prire“. Буквата „М“ в думата „молитва“ и буквата „P“ в думата „prire“ показват за какво се моли българинът и за какво се моли французинът. Всеки народ си има свой стремеж. У англичанина и американеца молитвата почива на волята.

Българинът пък казва: „Като спусна кофата си в кладенеца, иска, не иска, все ще ми даде нещо“. Той се отличава по това, че обича повторението на едно и също нещо. Повторението, това са двата бряга на едно течение. Това означава буквата „М“. Стремежът във всички славянски народи е навътре. Буквата „М“ е подобна на европейската буква „W“, но българите са малко по-добри от евреите. Тези две букви в българския и в еврейския езици означават крайният материализъм. Българинът се моли само когато се намери на тясно, или когато няма пари, или когато е болен, или когато се запали къщата му. Няма ли болен в къщата му, здрави ли са всички, богат ли е, той си накривява калпака и казва: „Не струва да се моли човек!“

Често, когато плодовете на дърветата падат, децата държат калпаците си под дърветата отдолу, та плодовете да падат вътре. Едно от децата разтърсва дървото, а другите държат калпаците си отдолу и събират плодовете. И българинът представлява една такава захлупена шапка. Това обаче са останки от миналото. Всеки народ си има своите етически останки, навици от миналите векове, които трябва да преобразува. Вземете, за пример, твърдението, което съществува в българина, пък и във всички народи почти, че човек трябва да се моли само когато има разположение. Защо човек трябва да се моли само когато има разположение? Ако това е правило, тогава човек трябва да говори пак само когато е разположен.

В такъв случай защо когато бият някого, говори най-много? Нека мълчи в това време! Защо тогава именно най-много говори? Тази философия, че човек трябва да говори и да се моли само когато е разположен, отчасти е вярна. Човек трябва да се моли всякога! Под думата „молитва“ се разбира общение с Бога.

Значи такова общение човек всякога трябва да има. Защо? – Защото Божественият живот в нас е непреривен и тогава не само на думи, но във всички положения в живота си ние трябва да сме постоянно в общение с Бога. Ти можеш да се молиш умствено, можеш да се молиш философски – има хиляди начини, по които можеш да се молиш философски – има хиляди начини, по които можеш да се молиш. При това, не само за едно нещо можеш да се молиш, но има хиляди работи, за които можеш да влезеш в общение с Бога, да ти се разкрият тези неща. Молитвата е един от най-хубавите методи за избистряне на ума и на чувствата.

Значи молитвата е метод, който може да се прилага в различни случаи. Някой път, обаче, хората свързват молитвата с чувствата, а някой път я свързват с мислите. Не, в молитвата влиза методът и на мисълта, и на чувствата, и на волята, но самата молитва, това разположение на човека да се моли, е вложено някъде по-дълбоко в душата, отколкото в самата мисъл или чувство.

И тъй, най-главното е: Когато се моли човек, когато се приближава при Бога, едно от най-разумните същества, той всякога трябва да бъде готов да възприема! А сега, когато отивате при Господа, вие Му разправяте, разправяте... Представете си какво е положението на Господа! Той трябва да слуша какво Му разправят всички. Като Му кажеш: „Гладен съм“. Той те е разбрал, разбрал е всичко, от което имаш нужда. А ти ще Му разправяш половин час за глада си, ще се молиш, ще разправяш. След тебе дойде втори, трети... Всички се молят, разправят, оплакват се, и все очакват молитвата им да бъде послушана. Това са неразумните молитви. Молитвата, действително, включва онези необходими неща, това, от което човек има нужда, но трябва да се знае как да се изрази. Ако в човека има една вътрешна дисхармония, която прекъсва общението му с Бога, молитвата е необходима пак. Молитвата трябва да е насочена към това, да свързва човек с Бога.

Молитвата е необходима за възстановяване прекъснатите общения с Бога, в които хората изпадат. Молитвата е най-силното действие в живота на човека. Човек всякога трябва да се моли, за да бъде всякога в общение с Бога. И някога, като се молим, трябва да си вдигнем ръцете нагоре, което значи: „Дай, Господи“, или още означава приемане нещо отгоре. Това вдигане на ръцете е знакът „W“, но същевременно този знак „e“, на гръцки език е знак на размножение. Някой казва: „Ще си спусна ръцете надолу“. То е буквата „М“. Това означава :„Господи, аз страдам!“ Ти казваш, че страдаш, но не казваш причините, защо страдаш – скрил си крушата под шапката си. В молитвата душата ти трябва да бъде чиста и празна, да ти сипе Господ нещо. Ако ти си пълен с философски теории и възгледи, Господ трябва да изпрати някой ангел да те изпразни, че тогава да ти сипе нещо. Той ще каже: „Изпразнете туй шише!“ С какво ще идем ние при Бога? Кое е това, което има тежест пред Него? Всичките положения, които съществуват сега на земята, са все глупави положения, те са детински работи. Кое е онова положение, с което ние трябва да идем при Бога? – Когато идем при Бога, не трябва да имаме никакви образи в душата си – само един образ трябва да имаме. Понеже човек е създаден по образ и подобие Божие, той трябва да изхвърли всички други образи от душата си и да остави само един свещен образ – образа за Бога. Останат ли и другите образи в душата му, той не може да се моли. Ще изчистите вашата Светая Светих от многото образи и да остане в нея само първоначалният Божествен образ. Само той е в състояние да даде велик импулс на душата ви. Многото образи, многото идеи, многото желания довеждат до заспиване. Вземете, за пример, един богат човек, който има да взима пари от 100 полици; ти му говориш за Бога, а той си мисли какво има да взима, че едната полица е от 1000 лева, другата от 500 лева и т.н. „Ама Христос дошъл!...“ Чакай, третата полица е от 1500 лева.

100 полици са всичко! Ако има да дава, пак същото положение.

Хубаво, ако срещнеш някой учен, философ и му говориш за Бога, за значението на молитвата, той си мисли за Кантовата теория на чистия разум. Е, хубаво, откъде са взели Кант, Лаплас своите теории? Чудни са хората! Говорят за Кант, за Лаплас, но какво са те? Лаплас е едно малко дете, той нищо не знае за света. Я потвърдете вие неговата теория? Откъде е взел той тази теория? Казвате: „И аз имам понятие за света“. Откъде го разбра? – „От Бога.“ А, от Бога си го разбрал! Не казвай, че си го разбрал от Бога. След като някой проповедник е проповядвал за Бога, хората излизат и казват: „Разбрах какво казва Бог“. – Нищо не сте разбрали. Това още не е разбиране. За да разбереш Бога, ще направиш един малък опит. „Ама аз издържах една критика.“ Това не е опит, 99 пъти трябва да издържиш критика, че тогава да имаш един малък опит.

Някой казва: „Аз се помолих на Бога и Той ме послуша“. Ти проверил ли си колко пъти Господ те е послушал? Ако на 100 пъти 10 пъти те слуша, а 90 пъти – не, мислиш ли, че си от много праведните? Ако Господ на 100 молитви 99 пъти те послуша, а само един път направи изключение, не те послуша, тогава ти си човек. Истинското, действителното знание в света почива на един вътрешен опит; и всички теории в света почиват на един вътрешен опит. В Кантовата теория обаче има едно изопачаване на фактите. Защо? Защото той иска да угоди на света. И всички съвременни учени хора изопачават теориите си, понеже искат да угодят на света. Те нагаждат своите теории съобразно времето и хората. Вземете например учените хора, те не могат да кажат, че човек е съществувал преди един милион години. Някой може да каже, че човек е съществувал от преди еди-колко си хиляди години, но той не говори Истината. Ако някой учен каже така: „Аз съм направил изследвания и съм намерил, че откакто човек съществува, има 20 милиона години“, без оглед на това, дали вярвате или не, ще го направят луд.

Някои учени казват: „За да определим от колко години човек съществува на земята, ще вземем едно число, приблизително числото, което Мойсей дава“. Добре, знаят ли тези учени на каква база разчиташе Мойсей, когато правеше своите изчисления? Цялото летоброене на Мойсей е окултно, а съвременните учени имат съвсем друго изчисление.

Та като се молите, вие трябва да имате това вътрешно преживяване. Молитвата, това е едно вътрешно преживяване, вътрешна връзка с Бога. Молете се и вие, за да бъдете в общение с Бога! Ако през целия си живот дойдете в съприкосновение с Бога само няколко пъти, тия няколко моменти ще ви донесат неизчислими богатства. Този момент е най-великият, най-радостният и най-приятният в живота ви. Най-великото събитие в живота на всеки човек е, когато той има общение с Бога, с тази велика разумност! За това всички трябва да се молите вътрешно. Без молитва човек не може да прогресира. Той може да има много знания, но без молитва не може да бъде циментиран, всичко в него бързо изчезва.

Молитвата влиза в човека като един вътрешен импулс, като едно велико благо. Сам Христос се молеше. Той имаше много знания, но всяка вечер се уединяваше на молитва и размишление. Ако Той имаше нужда да се моли, колко повече вие! Вие казвате: „Аз не трябва да се моля“. Не, ще се молите поне колкото Христос!

Значи вие сте по-горе от Христос? Вие казвате: „Тази вечер не съм разположен да се моля, но утре ще бъда разположен, тогава ще се моля“. Господ не иска хората да му се молят при разположение. Господ обича молитви, които са направени без разположение. В молитвата се изисква едно детинско състояние, но на най-разумното дете в света. Такива състояния в небето ги наричат „състояния на най-разумното дете“. И когато Христос казва да бъдем като малките деца, Той не разбира тези малките, глупавите деца в света, а разумните деца. Той взима децата само като образец, но подразбира друго нещо. И в небето има деца, но какви деца? – Отлични деца са те! „Бъдете като малките деца!“ За това трябва да се молите, да станете като малките деца. Само молитвата е в сила да отмахне онази грубост, която съществува между вас. Голяма грубост съществува между хората. Има и естествена грубост в нас, която се дължи на естеството на нашата материя. Всеки от вас нека направи един опит, за да види колко груб е човекът. За пример, ти си богат, дойде един, иска ти да му дадеш 100 лева. След като помогнеш на един, на втори, на трети, на 20, на 30 души, най-после ти почваш да се дразниш вече, и кой как дойде, усещаш, като че нещо те ухапва. И като дойде най-последният, ще го изхокаш, ще кажеш: „Е, стига ме безпокои!“ Ето къде е грубостта на човека. Кажи му: „Аз съм уморен сега, ще бъдеш така добър да дойдеш друг път“. Защо си служиш с другия начин и казваш: „Махни се оттук!“ Защо не постъпиш с по-мекия начин? Вие никога не сте си давали за това нещо психически отчет. Това у всички ви съществува. Вие сте добри, но кога? – С първия сте добър. Като дойде вашият приятел, пак сте много добър. Ако аз дойда при вас и ви донеса един подарък, вие веднага ще приготвите хубаво ядене и ще разправяте на всички за мен.

Тогава вие сте изправен, радвате се. Пък като ви дойде някой беден, окъсан роднина, който се свива, няма какво да ви даде, и вие се свивате. Защо е това положение сега? Ако вие сте богат, защо, според закона на любовта, не пуснете в джоба на този ваш беден роднина 50–100,000 лева, та и той да се радва, да казва: „Моят роднина е богат и благороден!“ А вие, напротив, дойде ли ви беден роднина на гости, казвате си: „Дано да си върви!“ Защо? – Това са навици на миналото. Всички тези навици трябва да се изправят. И ние сега виждаме тези навици. Аз съм ги опитвал, и търся начини и методи, чрез които човек да изправя своите лоши навици и действия. Най-трудното нещо в света е човек да си създаде хубави съзнателни навици, та който и да му дойде, винаги да се радва. Съзнанието в хората още не е толкова будно, че да могат веднага да се въздържат. Щом съзнанието в някой човек не е много будно, то не може да те възпре от някаква лоша проява, но след като излезеш от релсите си, тогава се спираш. Е, защо ти е спирачката тогава? Аз мисля, че всичката причина за нещастията в света се дължи на това, че не се молите усърдно. Рядко съм срещал хора в света да се молят. Да се молиш, това е най-красивото състояние!

Човек навсякъде може да се моли. Може да си на банкет, между приятели и пак да си на молитва; все ще има един малък промеждутък, през който ще можеш да се молиш. Онзи, който знае, ще намери този промеждутък, в който да изпрати своята молитва. Това значи да използваме времето съзнателно! Бих желал постоянно да се молите, т.е. в тези промеждутъци да сте във връзка с Бога. Само така ще дойде върху вас онова въздействие отгоре. Тогава вие ще усетите онова Божествено облагородяване и закрепване. Само когато човек се моли, тялото му укрепва, чувствата и мислите му също укрепват. Онзи човек, който се моли, не може да има жестоко сърце. По конструкция той може да е деликатен, но тялото му е здраво, мислите му устойчиви и чувствата му силни. Не е възможно да сме в общение с Бога и да сме хилави!

Казва се в Писанието: „Бъдете постоянно в молитва!“ Защо? Тази светлина, тази топлина, която иде от Бога, е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тя е топлина и светлина на безсмъртието! Някой път аз ще се спра да ви поговоря върху тази светлина. Тя е тази именно светлина в света, с която не можеш да направиш никаква пакост. Нашите свещи могат да направят голяма пакост в някой хамбар със сено или слама, цял пожар могат да създадат, но със светлината, която идва от Бога, нищо не можеш да запалиш. С нея можеш да четеш книга, с нея само добро може да се прави. Аз я наричам „безвредната светлина“. Тази светлина се добива в молитвата. При тази светлина човек добива едно успокояване, един вътрешен мир. Където и да насочим тази светлина, от нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се осветлява. В придобиването на тази светлина се състои силата на молитвата. Няма друг начин за добиване на тази светлина! Всички окултни ученици имат много начини за придобиване на знанието, но дойде ли се до „светлината на Безсмъртието“, всички употребяват молитвата – и Учители, и ученици. За добиване на Мъдростта също има много методи, но дойде ли се до тази светлина, има само един метод – Молитвата. Тази светлина сега е необходима за всички.

Нашият земен живот трябва да се осмисли. Например, имаш да разрешиш някой мъчен въпрос в живота си. Как ще го разрешиш? – Само чрез тази светлина. Всеки от вас има мъчни въпроси, които трябва да разреши. Има семейни, обществени, морални, какви ли не въпроси, при разрешението на които човешката душа се развива. Разрешаването им обаче става само при тази светлина. Когато дойде тази светлина в света, спор между хората вече не може да има, обмяната става правилно и всички противоречия, които се повдигат между хората, изчезват – навсякъде настава пълна хармония.

И тъй, ще помните правилото: Ще се молите всякога! „Ама кога?“ През целия ден ще се молиш! Разбираш ли какво значи това? И като си буден, и като спиш – през целия ден ще се молиш. Като станеш от сън, ще се молиш; като си лягаш, пак ще се молиш, ще кажеш: „Отивам да се моля пак!“ Молитвата е най-красивото нещо в живота! Така че да не питате: „Кога да се молим?“ През целия ден ще се молите! И ще ви научат да се молите. Всякога ще се молите! Сега разбрахте, нали? Може би цяла година ще трябва да правим опити, докато се домогнем чрез молитвата до микроскопични резултати. Тези микроскопични резултати са ценни за нас.

Размишление

23 юли 1924, София.