Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!
Размишление
Съвременните хора си служат с радиото, с което правят опити да се съобщават на далечни разстояния. Обаче радиото често предава някои дисхармонични вълни, които препятстват на правилното възприемане. Един ден хората ще се съобщават не само с далечни и близки места на физическия, т.е. видимия свят, но и с невидимия свят. И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят. Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят. Когато някой изпадне в затруднение, казвам: Моли се, за да влезеш във връзка с разумни същества, които могат да ти помогнат. – „Аз се моля, но не получавам никакъв отговор.“ – Причината, поради която човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго, освен радио-апарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството. Учените казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятства на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Твърдението, че хората могат да се съобщават с другия свят, не е ново. От хиляди години насам хората са се съобщавали с невидимия свят. Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят? – Да има свое радио. Който има радио в себе си, той може да се съобщава и с този, и с онзи свят: той може да влезе във връзка със съществата, които живеят на Хималаите; той може да влезе във връзка и със същества от невидимия свят.
И тъй, като отправяте молитвите си нагоре, ще се пазите от вълчите вълни, които се отразяват вредно върху духа на човека. Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят. В астралния свят има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създават ред катастрофи. Който се е качил на един от тия трамваи, той вече се е осакатил. И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване. Много хора днес искат да станат богати, да печелят. Казвам: Не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено. Не е нужно човек да се стреми да създаде в себе си радио, но той трябва да усъвършенства своя говор, правилно да предава своите мисли. Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашите изопачени, криви мисли и чувства? Невидимият свят е затворен за такова радио. Защо ви е радио, което съска само? Звуковете, които вашето радио предава, трябва да бъдат чисти, отчетливи, ясни. Ако мислите ви са чисти, и трептенията, които те произвеждат, ще бъдат чисти, свободни от всякакви препятствия. Никакви препятствия, никакви спънки не могат да им попречат. Такава мисъл непременно ще бъде приета и в невидимия свят.
Сега, аз говоря за герои, за хора, които съзнателно работят върху себе си и се справят с мъчнотиите в живота си. Мъчнотиите не са нищо друго, освен нападения на човека от тия вълчи вълни, или нехармонични астрални звукове. Както вълците, мечките, тигрите, змиите оказват влияние върху човека и го плашат, така и тия астрални вълни, съскания, оказват влияние върху неговите молитви, пречат да се повдигнат нагоре и с това смущават духа му. Тия нехармонични вълни смущават духа му. Тия нехармонични вълни оказват влияние не само върху молитвите на човека, но и върху неговите добри желания. За пример, някой мисли да направи някакво добро, но щом се натъкне на една от тия дисхармонични вълни, той веднага се раздвоява в себе си и казва: „Защо ли пък трябва да направя това добро?“ Или: „Дали, наистина, аз съм в правия път?“ Друг пък казва: „Моите работи не вървят добре“. Вие трябва да знаете, че законите на физическия свят са точно обратни на тия от духовния свят. За пример, ако на земята една кола не е намазана добре с катран, с масло, тя не може да се движи. Ако пък в духовния свят тази кола е добре намазана с катран или с масло, не може да върви напред. Ето защо, не мислете, че като тръгнете в духовния свят, работите ви ще се оправят. Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство няма да получите. До това време ще си служите със стари капитали, със стари богатства. Освен това част от капиталите, с които сега си служите, са чужди и трябва да ги върнете, откъдето сте ги взели. Христос казва: „И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето?“ Човек трябва да бъде честен, изправен към чуждото, та като дойде до своето, до онова, което ще му подарят, да бъде достоен за него, да се покаже и към него добър господар, добър стопанин. За тази цел от всички се изисква знание.
Казвам: Когато дойдете до процеса на чистенето, от всички се изисква присъствие на духа. Не е достатъчно само да пожелаете да се изчистите, но трябва да знаете как да направите това. Преди няколко дни забелязах, че на пода в моята стая имаше едно петно. Запитах една от сестрите как може да се изчисти това петно и тя каза, че ще може да се изчисти с гореща вода и сапун. – Скоро ли ще стане това? – „Не може да се изчисти скоро, дъските трябва да се търкат с четка.“ – Виж тогава какво ще направя сега. Взех спирт и налях върху петното. После запалих една клечка кибрит и го приближих до спирта. Мазнината се беше вече разтворила в спирта, който се запали, а с него заедно изгоря и мазнината. Сестрата погледна към мазното петно, което беше на пода, но то беше вече изчезнало. По този начин петното се изчисти скоро, но изисква се присъствие на духа. Ако горенето на спирта продължава дълго време, има опасност подът да се запали, но ако опитът се направи бързо и ловко, никаква опасност няма.
Сега, кой от вас ще каже какъв е резултатът от зададеното упражнение? По колко думи и букви изговорихте в определения за упражнението ден? При това кои букви преобладаваха? Има ли някой от вас, който да е казал само една дума? Човек може да изкаже колкото иска думи, но той трябва да знае, че за всяка празна дума ще дава отговор пред невидимия свят. Всяка празна дума не е нищо друго, освен съскане, което нарушава хармоничните вълни в пространството. Можете ли да си представите какво съскане се произвежда от празните думи на хиляди и милиони хора? Голямата дисхармония в света се дължи, именно, на тия безброй празни думи, които излизат от устата на хората.
За следващите 3 петъка ще ви дам друга задача. Тя ще бъде подобна на първата, но малко по-лека, защото няма да бъде за цял ден, а само за 3 часа, от 9 до 12 часа преди обяд. Колкото и каквито думи изговорите през това време, ще отбелязвате. След това ще преброите колко думи сте изговорили през трите часа, колко гласни и колко съгласни букви има в тях, както и това, колко от тия думи са съществителни, прилагателни и глаголи.
Мнозина мислят, че задачите, които се дават в Школата, са маловажни неща. Не е така. Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят. Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа. Който от вас изпълни тази задача, както трябва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цяла година наред. Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет. Какво е поезията? Поезията е сянка, под която хората си почиват. Поезията, музиката са почивки в живота на онзи, който е работил. Обаче освен от почивки, ученикът се нуждае от съществена храна, която той трябва да сдъвче, да преработи в себе си, за да получи от нея необходимата енергия за живот, за работа. Който се наеме да изпълни тази задача, той трябва да я приеме не от страх, не с насилие, но съзнателно, от Любов. Всяка добре изпълнена задача може да събуди в ученика някаква малка дарба или способност, от която цял живот да остане благодарен. Нищо лошо няма, ако не изпълните задачата, но малкото птиченце, което щеше да ви попее, да направи полог във вас, ще потърси друго място, където ще занесе своето благословение.
Когато влезете в Школата, първото нещо, което се изисква от вас, е смирение и послушание. И царски синове да сте, ще съблечете своята мантия и ще уповавате не на царската кръв, но на своя ум и на своето сърце. Ще работите за развиването на ума и на сърцето си. Каквито вярвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана. За вас са важни умът и сърцето ви. Те са капиталът, с който ще разполагате, като ученици. Каква философия сте имали до това време, или какво верую, това са стари работи, които за времето си са имали значение. Днес тия неща ще останат назад, като тор, върху който ще израсте нова философия, ново верую. За дадения случай са важни вашият ум и вашето сърце. Кой учен какво е казал, това е стара работа. Какво казват новите учени, това е важно за вас. То не значи, че съвършено ще се откажете от старото. Ще държите и старото, но към новото ще се стремите.
Следователно, като ученици, обръщайте внимание на упражненията, те ще допринесат нещо за развитието ви. Мнозина ще се откажат от упражненията под предлог, че са заети. Сестрите ще кажат, че имат да готвят; братята ще кажат, че са чиновници, учители, не могат да изпълняват задачата. Питам: Колко време се изисква за готвене? Според мене за един час може да се сготви едно ядене. Сестрите се оплакват, че много време им трябвало за пране. Едно се изисква в работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума. При тези две условия работата ви ще върви успешно. Съвременните хора работят много, придобиват малко; учат много, прилагат малко. Някой казва, че прочел една голяма книга. Не е важно каква книга е прочел, но какво е останало в главата му. Ако той прочете тази голяма книга и не задържи нищо от нея, какво е придобил? Ще каже той, че трябва да я прочете няколко пъти, за да я запомни. Питам: Колко време ще ви остане за другата работа, ако за да запомните няколко мисли от тази голяма книга, трябва да я прочетете няколко пъти?
И тъй, стремете се към новия път, към новата насока в живота. Ако нямате свободно време за тази работа, тогава използвайте поне онова време, което не знаете как да употребите. Обаче един ден ще разберете, че това време е най-добре използвано, защото ви е дало най-добри резултати. Един ден ще разберете, че това, което сте придобили в Школата, е истинска придобивка. Тогава ще имате възможност да сравните резултатите на работата си извън Школата и тия в Школата. Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи. Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие. При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат. За пример, поканват ви да отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате да откажете на своите познати. Отивате на представлението, но се връщате недоволен, намирате, че сте направили нещо глупаво. Защо? Защото програмата на невидимия свят за този ден е била съвсем друга. Друго нещо се е изисквало от вас. Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните. Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня. Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят. Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За вас е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент. Според мене на първо място стои духовната работа, т.е. работата за Бога, а после човешката, т.е. работата за себе си. Така гледам аз на работата, така трябва да гледате и вие.
Сега, от упражнението, което ви дадох, трябва да извлечете мисълта, че имате свобода да говорите, колкото и каквото желаете, но същевременно трябва да следите колко от изказаните думи са на място. Казано е, че за всяка празна дума ще давате ответ. Един ден, като влезете в астралния свят, ще се намерите в чудо. Там ще ви дадат задача, да изброите колко думи сте изговорили през целия си живот и колко букви има във всяка дума. И най-после, ще ви заставят да проследите добрите и лошите последствия на всяка дума. Само по този начин ще пречистите живота си, ще отделите потребното от непотребното. Като се пречистите, тогава ще ви приемат в духовния свят. Ако сте изговорили определеното число думи в живота си, ще останете в духовния свят; ако не сте изговорили определеното число думи, ще ви върнат на земята, да свършите задачата си. Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония. Свободният човек е добър човек. Тази доброта ще му послужи като велик подтик в живота, да работи за своето благо, както и за благото на своите ближни. Ако всеки човек работи по този начин, Царството Божие ще дойде на земята. Така трябва ученикът да разбира живота, където и да се намира той, при каквито условия и да живее. Това подразбира освобождаване от старите възгледи на живота. Човек трябва да се съблече от старото, както съблича старите си дрехи и облича нови, чисти дрехи и започва нов живот – живот на свобода, на истина и красота.
Едно важно условие, което се изисква от ученика, е искреност. Искреността трябва да бъде негова спътница във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяко действие. За пример, когато изпълнявате задачата си, трябва да бъдете тъй естествени, като че нямате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, без никакво въздържане. Може би мнозина ще пожелаят да говорят по-малко, да подбират думите си, но това вече не е естествено положение. Така правят мнозина, когато някои графолози искат да изучават техния почерк. Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нещо лошо за тях. Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено. Някой казва: „Понеже ще давам отчет за всяка изговорена дума, днес ще говоря малко“. Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва да бъде будно, да записвате всичко, каквото говорите. Покрай другото тази задача има предвид да ви постави в положение да работите при всякакви условия, а не само при благоприятни. Едно условие се изисква при тази задача: да бъдете свободни и естествени. По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мъчнотии в живота. Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява. Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание. Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения. Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят. Ученикът обаче не трябва да се плаши. Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си. Без ум и без сърце ученикът не може да бъде приет на небето. Докато човек е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума. Като отиде на небето, между ангелите, там е обратно: умът ще помага на сърцето. Там умът е по-стар от сърцето.
И тъй, разбрахте ли задачата? Ще я изпълните свободно, без никакъв страх. Интересно е да наблюдавате какво ще ви се случи през тези 3 часа. Щом невидимият свят ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуват от нея и ще ви наблюдават как ще я изпълните. Това ни най-малко да не ви смущава. Ако първият път не я изпълните добре, вторият път ще я изпълните. Ако и вторият път не успеете, третият път ще успеете. Както и да е, вие няма да мислите за успех, но ще работите. Едно трябва да знаете: условията на човека се дават даром, а усилията зависят от самия него. Може ли да се нарече човек онзи, който не прави никакви усилия? Някой ще възрази, че геният постига нещата без усилие, че се е родил такъв. Не, така се само говори, но всъщност никой не се ражда гений. За да се прояви някой на земята като гений, това подразбира усилена работа на човешкия дух в редица свои минали съществувания. Геният е човек с пробудено съзнание, който е работил и работи непрекъснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето. Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква от човека, за да дойде той на земята като гений. При това геният трябва да се роди от добродетелна майка и от умен баща. Ако майката е мечка и децата са мечета. През каквато среда минава човек, такава ще бъде неговата форма. В това отношение майката и бащата са живи среди за своите деца. Не е лесно човек да се справи с влиянията на своите родители: или той ще заприлича на тях, или те на него. Голяма наука, велики знания се изискват при въплътяването на душата в някаква форма. Ако рече да проследи целия път на своето създаване, като душа, която се е въплътила в една или в друга форма, човек ще се натъкне на своето велико невежество. Кой човек, например, помни своето детинство, от първия месец на раждането си? Някои хора помнят своя живот едва от третата си годишна възраст, а други – от по-късно. Ако вие не помните своето сегашно детинство, как ще помните своите минали съществувания? Как ще помните своето създаване като душа и живота и в невидимия свят?
Следователно, да бъде човек гений, това подразбира да помни той поне 10 свои прераждания. Талантливият пък трябва да помни поне 2–3 свои прераждания. Геният е построен въз основа на строго определени математически данни. Всяка черта, всеки уд от неговия организъм е точно определена математическа величина. Майката и бащата на гения също така са гениални хора. Ако средата, почвата, от която геният се ражда и в която расте и се развива, не е гениална, той не може да бъде гений. Думата „гений“ подразбира начало на нещата. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят. Ако началото е добро и краят ще бъде добър.
Задачата на ученика е да се освободи от всички странични влияния в своя живот, насадени в него било по наследство, било от въздействието на окръжаващата среда. Той трябва да се освободи от чуждото в себе си и да остане само с онова, което Първичната Причина е вложила в него още при създаването му. Върху тази основа той трябва да гради своя по-нататъшен живот, да разработи своите заложби, та един ден да бъде господар на положението си. Какво придобива малкото пате, като живее на земята? То се излюпва и веднага започва да плава и да се храни като майка си. Придобило ли е нещо ново? Малкото птиченце излиза от гнездото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна като майка си. Придобило ли е нещо ново? Животът на ученика, обаче, не трябва да бъде такъв. Веднъж освободен от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално. Когато ученикът работи върху себе си съзнателно и от Любов, той непременно ще се натъкне на ред противоречия и изкушения, но трябва да ги преодолява; крайният резултат решава неговото положение. Той ще изпадне, например, в положението на човек, който иска да прави добро. Върви този човек по пътя и носи в торбата си един килограм хляб. Среща го една бедна, гладна вдовица, която 3 дни не е яла. Тя се обръща към него с молба да ѝ помогне, да ѝ даде малко хляб, защото умира от глад. Той започва да мисли какво да прави: ако целия хляб ѝ даде, за него няма да остане, а му предстои път. Ако нищо не ѝ даде, тя ще умре гладна. Два гласа се борят в него. Ако не ѝ даде хляб, ще сгреши; ако ѝ даде, правилно ще постъпи. Ученикът не е нито в единия, нито в другия глас, той е в решението, което ще вземе. Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее, както всички хора, защото тук ще се обезличи. Влез в света като другите хора, да разбереш защо живееш. Това е подобно на съвета да не даваш хляб на бедната вдовица. Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш. Само така от тебе човек ще излезе“. Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти. Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба. Тъй, както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си. Това е неизбежен закон. Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на непроявени житни зърна в хамбара. Този живот не може да се сравни даже и с живота на кристалите. Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние. Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот. Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение от невидимия свят. Невидимият свят е обърнал внимание на вас. Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко. Такъв е законът на равновесието. Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво. Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре. Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието. Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път! Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега“. Аз пък казвам: Не отлагайте нито за един час! Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нещо, приложете го. И в съдилищата често отлагат делата. Какво се постига с отлагането? Разноските се увеличават, времето се губи, хората се разтакават нагоре-надолу и в края на краищата се изгубват благоприятните условия. Никакво отлагане! Когато човек отлага нещата, той мисли, че утрешният ден ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъган.
Съвременните хора очакват големи резултати, големи придобивки в живота, но остават разочаровани. Те не знаят законите на живота и затова се обезсърчават. Закон е: Малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати. Ако човек разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие вътрешно спокойствие, вътрешен мир. Не е лесно да придобие човек този мир в себе си. За такъв човек може да се каже, че има характер. Някой казва: „Аз имам голямо въздържание“. Въздържанието и вътрешното спокойствие са две различни неща. Когато водата ври в добре затворен котел, това е въздържание. Външно само човек е спокоен, но вътре има голямо брожение, голям напор. Добре, че обвивката на човека, т.е. неговият котел, е здрав, та издържа на вътрешното налягане. Но при това положение все трябва да се намери един отдушник, парата да излиза навън. Ако огънят, на който водата в котела ври, е много голям, човек трябва да остави отдушника отворен, да не се пръсне котелът. Умният човек впряга парата на работа и подкарва трена. Глупавият оставя котела да се пръсне и се чуди защо машината не върви. Вика веднага лекар, който го преглежда внимателно и казва, че е станало някакво усложнение. Никакво усложнение не е станало. С глупавия всякога стават усложнения. Когато колата се движи, осите трябва да са намазани с масло. Щом не са намазани, от движението, от търкането се образува топлина и осите се запалват. Тогава всички казват: „Колата се запали, някакво усложнение е станало“. Никакво усложнение не е станало и нямаше да стане, ако вие бяхте хора предвидливи, досетливи и със самообладание. При тези условия човек има възможност да реализира повече неща в живота си, да придобие повече знания, които днес му са потребни.
Има знание, което днес, именно, е потребно на човека. За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне в много случаи на живота. Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н. У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води. Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни. Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така. И аз не исках това, но така излезе“. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин. Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива. Ще си починете и ще се помолите Бог да изпрати работници да изорат тази нива. Красиви места са ония, на които човешки крак не е стъпвал, нито човешкият живот е орал. Тези места са девствени и те очакват Божият крак да стъпи върху тях.
Сега, моята цел е да насоча вниманието ви към тия места, тях да търсите. Вие четете произведенията на някой поет, но виждате, че много човешки крака са стъпвали на нивата, която той е орал и сял. Преди тебе никой не трябва да е стъпвал на мястото, където ще ореш и ще сееш. Това място е определено само за тебе. Нека всеки стъпи на ново, чисто място, определено само за него. От това място той ще определи посоката на своето движение. От своето място той по-добре ще разбере и другите хора, по-добре ще определи и техния път. Всяко нещо се цени и познава на своето място. Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му. Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция. Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота. Поетът описва действителността в разни образи, или я изказва чрез устата на различни живи същества, били те растения, животни или хора.
И тъй, хората могат да се разберат помежду си само когато се ръководят от интуицията. Щом се разберат, те ще могат да живеят добре. Щом живеят добре, те ще бъдат радостни и весели и Царството Божие ще се въдвори на земята. Един наш познат събрал няколко свои приятели на угощение и казал: „Днес се въдворява Царството Божие на земята“. Казвам: За него може да е така, но дали приятелите му ще го разберат? Христос казва: „Наближило е Царството Божие на земята“. Съвременните хора, обаче, се запитват: „Ако преди 2,000 години беше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло?“ С биволска кола да пътуваше, пак щеше да дойде до днес. Верни са думите на Христос, че е наближило идването на Царството Божие, но далечно е разстоянието, откъдето идва. Днес Царството Божие е по-близо, отколкото във времето на Христос.
Изпейте сега упражнението „Давай, давай“, с движения. Когато между думите и движенията има съответствие, мисълта се усилва. Силните мисли, чувства и постъпки са високи върхове. Когато при пеенето искаме да изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим си с басовите тонове. Високите тонове не са толкова устойчиви. Ниските тонове представляват дървета с дебели клони, които издържат при всякакви условия в живота. Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот. Изпейте сега упражнението „Любов ме чиста озари“. Първо я изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла. Защо човек не може да пее хубаво? Защото умът и сърцето му не са свободни. Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен. Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват да пее хубаво. Пък и другите, като го слушат да пее, ще кажат: „И той ли се намери сега да пее?“ Който иска да пее хубаво, той трябва да бъде вътрешно свободен, да се радва, че пее. Ако видите някоя стара сестра или стар брат да пее, вие ще се смеете. За пеенето смях няма. Който се смее, който се радва, само той може да пее. Не е лесно човек да пее. Школуване, дисциплина се изисква, за да може човек да пее. Колко години трябва да се упражнява човек, докато дойде до положение да контролира гърлото си, да пее, както иска, да развие мекота, магнетична сила в себе си! Който може да разбере и приложи законите на пеенето, той става отличен певец; който не може да разбере тия закони, той остава обикновен певец. В съвременните песни няма съответствие между думите и тоновете, вследствие на което те не могат да произведат нужния ефект. Но и при това положение за предпочитане е човек да пее, отколкото да не пее.
Изпейте упражнението „Киамет“!
Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!
Лекция от Учителя, държана на 2 март 1927 г., София.