Малкият повод

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Размишление

За следващия път пишете върху темата: „Защо съм недоволен?“

Нека всеки развие темата, както той я разбира. Аз взимам недоволството като контраст на доволството. Най-малкият повод в живота може да послужи като условие да се прояви недоволството. Причината за недоволството е толкова малка, че едва с микроскоп може да се види, когато доволството започва с нещо велико. За да бъде човек доволен, окръжаващата среда трябва да бъде напълно хармонична: небето трябва да бъде ясно и осеяно с безброй светли звезди; цветята трябва отдалеч да разнасят своето благоухание; дърветата трябва да са увиснали от плодове; реките трябва да текат и т.н. Дойде ли въпрос за недоволството, най-малкият повод изкарва човека от равновесието му. Не смесвайте, обаче, недоволството със скръбта. Недоволството представлява психически прах в съзнанието на човека. Човек е недоволен, понеже не е развил в себе си красивото, великото, Божественото, към което се стреми. Човек трябва усилено да работи върху себе си, за да преустрои своя свят. За тази цел, той трябва да отвори в съзнанието си голям прозорец, откъдето да влиза повече светлина. Тази светлина ще внесе в ума му прави разбирания, а в сърцето му – благородни чувства. Разумният човек разполага със светъл и силен ум, с добро и устойчиво сърце. Ако не е силен, човек не би задържал онова, което е придобил и разработил в себе си. Ако не е силен, той ще изгуби онова, което е придобил. Когато някой дава доброволно от своите придобивки на другите, това е едно положение, но ако насила ги взимат от него, това показва, че той е слаб.

И тъй, като се говори за добродетелите – кротост, смирение, въздържание, тия добродетели имат отношение към Бога, а не към хората. Човек трябва да бъде смирен към Бога, а не към света. За пример, какъв смисъл има в това, човек да бъде смирен пред мечката? Тя може ли да разбере неговото смирение? Ако срещна мечка в гората, аз няма да се меря с нея по сила, но ще ѝ покажа своята разумност, ще ѝ покажа, че по разумност аз стоя по-високо от нея. Аз съм въоръжен, но тя е по-силна от мене. Ако мине по пътя си, без да ме предизвика с нещо, аз няма да посегна върху нея. Обаче ако се хвърли върху мене, ще ѝ покажа пушката си. Малцина могат да издържат мечка да ги срещне и да им проговори. Мечката е символ на големи страдания, които видоизменят направлението на човешката мисъл. Ти си философ, учиш хората как да живеят, как да постъпват, възпитаваш децата, но щом се натъкнеш на някоя голяма мечка, на голямо страдание, ти изгубваш присъствието на духа си, не можеш да се справиш със страданието си. Тази мечка те е пленила вече, ти си неин роб, вследствие на което цели 3 месеца боледуваш от треска. Какво геройство е това? И след тази среща ти излизаш вън, на чист въздух, но вече пожълтял, отпаднал. И като те видят хората, казват: „Много е страдал този човек“. Казвам: Мечка го е срещнала. Вие можете да се смеете на този човек, но трябва да знаете, че големи мечки, големи страдания има в света.

Сега, ще приведа един пример от живота, да видите какво значи мечка да те срещне. Представете си, че някой богат човек има един верен, добър слуга, но сиромах. Господарят не влиза в положението на слугата си и често последният изпада в големи затруднения. Случва се, че слугата се влюбва в една млада, красива, но много взискателна мома. Тя му казва: „Аз ще те взема само ако си богат, ако имаш на разположение много пари, да задоволиш всичките ми желания“. Този млад човек започва да мисли откъде и как да намери пари, да задоволи своята възлюбена. Мисълта му се спира върху неговия господар и той започва да мисли как да го обере, или в краен случай да го отправи със специален билет за онзи свят. Ето, слугата е срещнал вече мечката в гората. Пък и господарят му скоро ще срещне мечка. Питам: Как е възможно тези хубави, красиви чувства към момата същевременно да породят в сърцето на верния слуга желание да премахне господаря си от този свят? Ще кажете, че това е карма, че такива били условията на живота му, но тези обяснения още не са научни. Вие гледате към Черни връх, но същевременно си мислите друго нещо. Следователно, ако някой извади заключение, че вие наблюдавате Черни връх, това заключение не е право. Другаде е вашата мисъл, а не за Черни връх. Слушате някой виден оратор. Той започва: „Господа, знаете ли какво искам да ви кажа? Ще разберете ли това, което ще говоря?“ Цялата публика остава изненадана от въведението на тази реч. Защо се изненадват? Защото всички са учени хора, професори, а ораторът ги счита за прости, за невежи хора.

Казвам: Такава ще бъде изненадата на всички хора от онова, което бъдещето им готви. Тази изненада ще урони престижа, достойнството на хората и ще ги лиши от възможността да използват доброто, което се готви да дойде.

Следователно, за да се ползва от условията на живота, човек трябва да разполага със знание, което носи мир на душата. Това значи истинско знание. Невежеството пък изпълва човешкия живот с тревоги. Който разполага с истинското знание, той предвижда нещата отдалеч; на всяко предприятие той знае края. С тази наука разполагат не само духовни, но и светски хора. Един богат американец имал само една дъщеря, която се влюбила в един търговец милионер и решила да се ожени за него. Баща ѝ обаче я посъветвал да покаже портрета на годеника си на някой астролог или физиономист, да чуе неговото мнение. Дъщерята се съгласила да чуе какво ще каже френологът за нейния годеник. Той казал, че тя не трябва да се жени за него, защото най-много след 2 години ще я убие. Дъщерята повярвала на думите на френолога и отказала на своя възлюбен да влезе в брак с него. Думите на френолога се оправдали: богатият търговец се оженил за друга мома, която след 2 години убил. Ще кажете: „Как е могъл този френолог да предскаже това нещо?“ Наука има човекът. На лицето, на главата, на ръцете на човека има ред белези, по които може да се чете. Всеки трябва да изучава тези науки, да познава себе си, да познава и окръжаващите, с които има отношения.

Казвате: „Духът ще ни открие Истината“. – Има неща, които Духът е написал на човешкото лице и втори път Той не ги открива. Той говори само за неоткритите неща, а откритите трябва да се изучават. Ето защо, хората трябва да изучават законите, които управляват живота. Според областта, в която действат, тия закони биват три вида: физически, които се отнасят до материята; астрални, които се отнасят до сърцето, до света на желанията, и умствени, които се отнасят до ума. Тези три вида закони се различават по форма. Например, човекът на ума обича изящните, красивите неща; човекът на сърцето обича съдържанието на нещата; физическият човек пък разглежда нещата по обем, по външна форма, по големина. Следователно физическият човек трупа знания; сърдечният човек използва знанията, а умственият човек ги подбира по смисъл и вади заключения от тях за правилен и разумен живот. За пример, правилно схващане е, че светът постоянно прогресира. В този смисъл, който прогресира, той влиза в първата категория числа от 1 до 10. Числата от 1 до 10 представляват Божествения свят; от 1 до 100 – ангелския свят; от 1 до 1000 – човешкия свят. Ако някой човек в числото 5342 е двойката, това показва, че той е заел последното място на физическия свят, т.е. той е на опашката. Ако пък имате числото 2435, вие сте в началото на това число, на първо място.

Първото място, главата представлява Божествения свят. Щом сте в Божествения свят, трябва да знаете, че в този свят не се позволява никакво сърдене. Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди, да се гневи. Сърденето на физическия свят е масло, което се слага в яденето. Докато живее на земята, човек не може да не се сърди. Обаче отиде ли на Небето, там по никой начин не трябва да се сърди. И най-великият Учител, Христос, като дойде на земята, разгневи се на търговците, които продаваха в храма, взе камшик и ги изгони навън. Няма човек на земята, който да не се е гневил. Няма кротки хора на земята. Казвате някому: „Не се сърди!“ – „Не мога да не се сърдя. Ако съм в Божествения свят, там съм повече от светия; там съм добър, кротък човек.“ На земята и най-добрият човек се сърди. Гледате някой се усмихва, дава вид, че не се сърди, но то е само външно поведение, той вътрешно се сърди. Казвате: „Какво присъствие на духа има този човек!“ – Това е роля, която той играе. Сложете му една малка запалка и ще видите, че моментално ще избухне. За физическия живот сърденето е необходимо. Ако човек не се сърди, главата му би се пръснала. Гневът заобля главата на човека, придава ѝ хубава форма. Ако човек не се гневи, главата му отстрани щеше да бъде сплесната. Гневът е войник, който стои на поста си и казва: „Главата си давам за моя господар!“ Ето защо, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място. Гневът е запаленият огън в огнището. Ако умеете да запалите този огън добре, да се стоплите на него, да си сварите чорбица, той има смисъл. Но да духате този огън и да не можете да го запалите, да напълните очите си с дим и пепел, този огън не е на мястото си.

Казвам: само умният човек може да се гневи. Той духа на място и навреме, вследствие на което разумно изразходва своята енергия. Глупавият човек не се гневи. Когато умният и светията се гневят, те разбират защо се гневят. С гнева си те помагат на по-слабите от тях, предават им енергия.

Всички трябва да имате предвид следното положение: Всеки човек живее едновременно и в трите свята – на физическия, на астралния и на умствения. Питам: Колко от хората, които живеят на земята, трябва да се гневят? От 10 души само на един е позволено да се гневи. Ако ви накарат да изберете хора за земята, от кои ще вземете: от десетте, от стоте или от хилядата? Ако изберете само от хилядата, те ще бъдат хора от физическия свят, които само ще се гневят. Затова трябва да изберете хора от трите свята: един от Божествения свят, от десетте, който ще сложите на главата; десет ще вземете от ангелския свят, от стоте, които ще сложите в сърцето; най-после, ще вземете сто от хилядата, които ще поставите на физическия свят. След това ще размесите тия хора, за да си окажат известно влияние. Това е закон, който можете да приложите при възпитанието, от една страна, и за подмладяването – от друга. Ако не разбирате този закон, вие не можете да се подмладите, не можете да усилите паметта си. Защо отслабва паметта на човека? Защото той изразходва физическите си сили и няма откъде да дойдат нови. Ако човек води война цели 10–15 години наред, той съвършено ще се изтощи. Следователно по колко пъти на ден най-много човек трябва да се гневи?

Питам: По кой начин умният човек може да въздейства на гнева си? Щом се разгневи, той трябва да направи едно математическо изчисление, за колко време да даде ход на тази енергия да се изразходва. Невидимият свят, природата държи сметка за тази енергия. За тази цел има часовник, който определя количеството на изразходваната енергия при гнева. Човек има право да изразходва само толкова енергия, колкото е определено. Ако изразходва повече от определеното количество, ще го глобят. Има случаи, когато човек трябва да се разгневи на себе си, за да тръгнат работите му напред. Гневът събужда активността в човека. Той представлява вътрешен процес в човека, който трябва да се изучава.

И тъй, човек трябва да изучава своите състояния, да прави ред изчисления. За пример, дойде някое радостно чувство в човека. Той трябва да изчисли колко време ще трае тази радост, какво ще произведе в него и как ще се отнесат хората около него. Някои хора ще критикуват, ще кажат: „Защо се радва този човек?“ Трябва да изчислите количеството на хората, които ще ви критикуват при гнева, и тия – при радостта. Трябва да следите какво може да произведе радостта и какво – гневът. За пример, радостен сте и влизате в една бакалница да купите захар, но нямате пари. Бакалинът ви поглежда и казва: „Без пари не давам“. След вас влиза друг човек, сърдит, гневен, и казва на бакалина: „Скоро дай едно кило захар, или ще те убия!“ Бакалинът веднага дава едно кило захар. В този случай гневът дава резултат. На другия ден този човек отива при бакалина, извинява се и плаща захарта. Бакалинът се чуди и казва: „Добър човек бил той“. Обаче едновременно с това той съзнава грешката си към първия, на когото не дал захар.

Оттук вадим следния закон. Човек трябва да работи в живота първо с низшите сили, а после с висшите, а не обратно. Ако отивате при канарите, няма да им говорите меко, благо, но ще вземете чук и длето и ще удряте, да получите от тях някакъв скъпоценен камък. Те ще ви дадат нещо и ще кажат: „Добре, че с малко се освободихме“. Същият закон действа и в живота. Когато дойде някой при вас да ви иска нещо и започне да вика, да ви се заканва, не мислете много. Дайте, каквото ви иска, и благодарете, че с малко се освободихте. Често вие говорите за Любовта, искате чрез нея да уредите живота си, но не върви. Защо? Вие трябва да знаете къде какви закони да прилагате. Следователно, когато говорите за Божествени, за възвишени работи, вие трябва да измените положението си, т.е. да не бъдете на земята, но да се качите в по-висок свят.

Божественото не може да бъде в услуга на земните желания. Щом се отправяте към Божествения свят, трябва да се откажете от земните желания. Човек може да живее на земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начин той ще има резултатите на Божествения свят.

Казвате: „Ние трябва да бъдем духовни!“ Духовен е само онзи човек, който е развил своето причинно тяло, с което да разбира причините и последствията на нещата. В широк смисъл на думата „духовен човек“ се разбира онзи, който стои по-високо и от учения, и от разумния, и от гениалния. Обаче, в тесен смисъл на думата, духовен човек е всеки религиозен. Този човек живее повече на физическия свят. Истински духовният знае законите за трансформиране на енергиите. Когато работи умствено или духовно, той знае в кои центрове да локализира енергията си. Ето защо, духовният човек никога не изразходва енергията си напразно. Каквато работа започне, той всякога ще я завърши успешно. И вие, като ученици, трябва да научите закона за трансформиране на енергията и да го прилагате в живота си. За духовния човек всяко движение, всяко побутване по главата, по челото или другаде има дълбок смисъл. Обикновеният човек прави несъзнателни движения. Той не разбира значението на тия движения. За пример, някой държи пръстите на ръцете си сключени. Това показва, че работите на този човек са стегнати, затворени. Когато някой сложи показалеца на устата си, с това иска да каже, че за да разбере нещата, за да ги разреши правилно, той трябва да говори сладко, с Любов. Когато постави ръката си на челото, на разсъдъчните способности, това означава: „Аз трябва да мисля, да разсъждавам правилно, за да разреша добре задачите на живота си или да се домогна до известна идея“. Някой се почесва отзад по главата. Това значи: „Няма да стане тази работа!“ Или: „Ами ако не стане тази работа?“ С почесването човек изразява съмнение, колебание. Понякога човек поставя ту левия крак върху десния, ту десния върху левия, с което мести енергията по цялото си тяло. Като знае, че всяко движение има смисъл, човек трябва да прави разумни, съзнателни движения. Ако не разбира значението на движенията, той трябва да наблюдава, да ги изучава. Движенията на човека трябва да бъдат хармонични! Някои държат главата си наляво, други – надясно. И едното, и другото положение на главата не е правилно. Всяко неправилно поставяне на главата, както и всяко нехармонично движение изобщо, създава ред пакости на човека. Един млад, способен човек отишъл при един добър, богат американец, да иска някаква услуга. Като разказал положението си, богатият човек бил готов да му услужи, но се отказал от готовността си да му помогне по единствената причина, че младият човек го опръскал със слюнката си. Затова той му казал: „Извинете, господине, сега не мога да ви услужа. Друг път елате!“ Младият момък трябваше да бъде внимателен: той трябваше да седи далеч от американеца, или по-добре щеше да бъде да мълчи, писмено да подаде молбата си и да чака отговор. Мислите ли, че като говорите с някого и го опръскате със слюнката си, че той ще ви услужи? Като ви изслуша, богатият ще затвори вратата си и ще каже: „Друг път елате!“ Друг пък, като говори, себе си опръсква. И това не е добре. Да опръскаш хората със слюнката си, това подразбира да ги критикуваш; да опръскаш себе си, значи сам да се критикуваш. Казвам: Нито едното е за препоръчване, нито другото. Да критикуваш хората или да критикуваш себе си, това значи да критикуваш Божественото. Има едно начало в човека, което никой няма право да критикува! Доброто, Божественото начало в човека никой няма право да засяга! То е свещено начало и всеки трябва да го почита. Дали е в тебе или в друг някой, не е важно – зачитай това начало. Ако направите някаква грешка, не считайте, че други са виновни за това. Не петнете Бога в себе си, но кажете: „Аз съм причина за тази грешка и ще я изправя“. Когато Бог види вашата готовност, благородството на вашето сърце, Той ще ви помогне да изправите грешката си. Ако откажете да изправите грешката си и очаквате на Бога или на хората, те да я изправят, нищо няма да постигнете. Считайте, че освен вас никой друг човек не съществува. При това положение не остава друго, освен сами да свършите работата си. Всяка грешка, направена от човека, е задача, която той сам трябва да реши. Представете си следното положение. Вие сте заети с някаква сериозна работа, увлекли сте се в нея, нищо друго не ви интересува. Дойде някой, бутне ви, каже ви няколко думи, които ви изкарват от равновесие, и вие се разгневите, направите нещо, което не сте мислили. Къде е грешката сега? Кой е причина за тази грешка: вие, или онзи, който дойде и ви предизвика?

Вината е във вас. Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с всички ония лица във вашата фирма, които от ваше име създават ред неприятности и страдания. Как ще ликвидирате? Като не се поддавате на тях, като не ги съдите. Не съдете нито себе си, нито другите, но не допускайте нови грехове и грешки, които ще ви създадат страдания. Ако не правите нови грешки, Бог ще заличи старите. Той ще ликвидира с тях. Но ако правите нови грешки, тогава ще ви остави сами да се разправяте и със старите, и с новите. Ако пък направите нова грешка, гледайте веднага да я изправите. Божественото във вас казва: „Изправи грешката си и напред върви!“ – „Ама знания нямам.“ – „Ще придобиеш.“ – „Условия нямам.“ – „Ще ти се дадат.“ – „Стар съм вече.“ – „Ще се подмладиш.“ – „Болен съм.“ – „Ще оздравееш.“ Божественото в човека работи във всички положения. Колкото слаб да е човек, на каквато степен на развитие да се намира, Божественото все ще му даде някакъв подтик, някаква утеха. Иначе човек не би могъл да съществува на земята. В този подтик, в този вътрешен стремеж на човека се проявява Божественото начало, както и Божият промисъл. Човек трябва да наблюдава своите прояви, своите състояния и всеки момент да знае къде се намира. Ако става сутрин и е неразположен, гневен, той трябва да знае, че е на физическия свят, на земята. Човек може да се гневи само на земята.

Преди няколко години срещнах една млада българка, която, без да знае някакви окултни закони и правила, е дошла до едно правилно заключение в живота си. Тя казваше: „Когато срещна някой човек, мъж или жена, богат или беден, прост или учен, добър или лош, първата ми работа е да потърся в него поне една добра черта, която да задържа в ума си. Като намеря такава черта, аз считам вече този човек за свой приятел. И наистина, този метод е дал добри резултати в живота ми. Благодарение на него аз имам добри приятели. На грешките на хората не обръщам никакво внимание“. Казвам: Тази млада жена по естествен път се е домогнала до едно окултно правило. Питам: Кое в човека търси хубавото, красивото? Божественото начало в човека търси навсякъде великото, красивото. На кое място в човека ще търсите хубавото? В сърцето му. Защо? Защото сърцето ражда, умът обработва, а волята изявява техните дела навън.

Казвам: Който иска да успява в живота си, той трябва да избягва еднообразието. Еднообразието уморява човека. Ако някой се занимава дълго време с един и същ предмет, той ще се умори; ако дълго време се моли, той пак ще се умори. Човек трябва да разнообразява деятелността на мозъчните си центрове. Той трябва да знае колко време най-много може да се моли, колко време може да учи и т.н. Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!“ Думата „постоянно“ не разбира непреривно. Молете се постоянно, т.е. молете се разумно, по всяко време, което отговаря за молитва. Молитвата има три важни момента: момент на хилядата, когато човек е на физическия свят; момент на стоте, когато е в ангелския свят; момент на десетте, когато е в Божествения свят. Следователно постоянно може да се моли само онзи, който живее в закона на Любовта, т.е. в Божествения свят. Този човек всякога има разположение за молитва. Каквото прави и където ходи, той всякога е в молитва. С други думи казано: В живота на любещия човек всичко е молитва.

Сега, ще изтълкувам значението на думата „молитва“, както се пише на български. Буквата „М“ означава закон на жертва. Буквата „О“ – условия, при които жертвата дава добри плодове. „Л“ – означава стремеж за молитва, т.е. за общение. „И“ – общение с Великото, с Божественото. „Т“ – победа на противоречията в живота. „В“ – единство с Бога. „А“ – придобиване на разумен живот. Значи молитвата представлява: жертва, условия, стремеж нагоре, победа на змията, на низшето, на противоречията в живота, единство с Бога, придобиване на разумен живот. Който иска да придобие нещо ценно, той трябва да е победил змията в себе си. Без тази победа никакъв духовен напредък не може да се очаква.

От това тълкуване можете да извадите заключение, че буквите определят смисъла на думите. За пример, според значението на буквите думата „Елена“ означава стремеж към размножаване, към придобиване на много неща. Единият крак на буквата „Е“ е на земята, а другият – в астралния свят. Ако вземете думата „Мария“, буквата „М“ показва, че единият ѝ крак е на сушата, а другият – в морето. В думата „слава“ единият крак е на земята, а другият – на Луната. Има хора, на които имената отговарят точно на техния характер, на това, което те представляват. Обаче има случаи, когато името на човека не отговаря на характера му и той не го харесва. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да промени името си. Някои хора никак не харесват имената си, не могат спокойно даже да ги слушат.

Изпейте упражненията „Давай, давай“ и „Киамет“. Като пеете, мнозина от вас се смущавате, не сте свободни. Защо? Много причини има за това, но една от причините се дължи на обстановката, на местата, на които седите. Много от вас седят между хора, с които не си хармонират. Всеки трябва да седне там, където той си хареса, до лица, с които си хармонира. Хармонията зависи от мислите и чувствата на хората. В това отношение мозъкът на хората може да се разглежда като батерия, от която излизат или положителни, или отрицателни, или неутрални мисли. Затова направете опит, всеки да седне при когото иска. Първото условие в едно общество е да съществува хармония между членовете му.

Казвам: Като идвате на лекции, гледайте да се поставите в хармония, както със себе си, така и с околната среда, за да можете да възприемете поне малко знание. Ако мислите, че тук ще придобиете някакви велики истини, вие се лъжете. Невъзможно е да ви се предадат великите истини. Защо? Защото на земята няма такива условия. За пример, как ще обясните на хората какво нещо са душата и духът, или какво нещо са сърцето и умът? Каквото и да им се говори, всеки ще схване тия неща по особен начин. Това зависи както от устройството на мозъка на всеки човек, така и от състоянията на неговото сърце. За пример, радостният ще схваща нещата по един начин, скръбният – по друг начин. За едно и също нещо един ще се радва, а друг ще скърби. Това зависи от вътрешното разбиране на човека. Изобщо, на земята няма доволен човек. Ако някой днес е доволен, утре ще бъде недоволен.

И тъй, стремете се от всяка лекция да придобиете поне микроскопично знание. Това е приложение на закона за малките величини. Започнете от малкото и постепенно вървете към голямото, към великото. За пример, толкова години вече вие слушате за Любовта, но приложихте ли тази Любов в най-малките ѝ прояви? Любовта иска дела, а не думи. Можете ли да проявите нещо от Любов, в което никой да не ви критикува? Изобщо всяка постъпка, продиктувана от Любов, трябва да бъде издържана. За пример, когато обичате някого, вие гледате да не се докосвате до него, изпитвате свещен трепет в негово присъствие. После, внимавате как ще го погледнете, какво ще кажете и т.н. Всички сетива взимат участие при изявяване на една любовна постъпка. Като срещнете някой човек, в когото Любовта живее, вие тръгвате подир него. Той има особен ход, особени движения. Достатъчно е да мине покрай някого, за да го застави да тръгне след него. Обаче това може да направи само онзи, на когото съзнанието е будно. За онези, на които съзнанието не е будно, любещият минава за обикновен човек. Човекът на Любовта може да се уподоби на цъфнал цвят, към който се стремят пчелите, пеперудите и ред още насекоми. Защо всички се стремят към този цвят? Защото има какво да вземат от него. Такова нещо представлява Любовта; такова нещо представлява идейният живот. Всяка идея дава импулс, подтик на човека, понеже тя представлява живо същество. Зад всяка идея се крие някое разумно същество. Следователно човек може да обича само онова, за което има някакъв свещен образ. Този образ е жив, подвижен, неуловим: ту се явява, ту изчезва. Той се явява във всички разумни същества. А кой не обича разумният човек? Кой не обича добрият човек? Кой не обича истинският герой? Човекът на Любовта първо мисли за другите, а после за себе си. Като уреди работите на другите, той сяда доволен и започва да мисли за себе си.

И тъй, кое е отличителното качество на любещия човек? – Той мисли първо за другите, а после за себе си. Тази е неразбрана мисъл за вас. Какво подразбира тя? Да мислиш първо за другите, това значи да мислиш първо за Бога. И тази идея е неразбрана за вас. Как ще мислите за Бога? За Бога ще мислите като за някакъв идеал, като за най-красивото, най-великото нещо в света. Като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. Бог разполага с безброй начини, за всеки човек специални, чрез които може да се изяви на всяка душа и да я подтикне да върви напред. Достатъчно е да се прояви Божественото в човека, за да има той подтик, импулс да работи, да се развива. Той може да не следва никаква школа, но има вече този подтик в себе си. Всички имате тази опитност. Много пъти сте били подтиквани отвътре да учите, да работите, но не сте постоянствали. Започвали сте, но сте отлагали, като сте намирали, че времето за работа е минало. Не, времето за учене никога не минава. За онзи, който иска да учи, да работи, всякога има време; за онзи, който не иска да учи, няма време. По-хубаво и по-лошо време от сегашното няма. По-добри и по-лоши условия от сегашните няма. Вие живеете при най-доброто и при най-лошото време. Що се отнася до талант, до гениалност, всеки може да бъде талантлив или гениален – това е въпрос на времето. Който иска, той може да стане гениален най-много в продължение на 10 години. – Кога може да стане човек гениален? – Когато милиони хора съсредоточат мисълта, чувствата и желанията си към него. Той ще бъде център, фокус, в който всички добри мисли и чувства на тия хора се съсредоточават. По този начин той става израз на това общо желание.

Геният не живее за себе си, той е колективен дух, т.е. израз на колективното желание на множество хора. Талантливият е също така израз на колективен дух. Ще дойде ден, когато всеки от вас трябва да бъде такъв изразител! За тази цел той трябва да бъде готов. Часът на всеки ще удари и той трябва с готовност да посрещне този час. Срещнете ли някой талантлив или гениален човек, радвайте се! След него ще дойдат още много; между тях ще бъде и вашият ред. Видите ли, че едно цвете е цъфнало, радвайте се! Това цвете е предвестник на пролетта. Много още цветя ще цъфнат след него. Радвайте се, че пролетта наближава. Не завиждайте, че това цвете е дошло първо. След него идва вашият ред. И вие ще цъфнете като него, но на своето време, на своя час. В живата природа няма първи и последни. И в Божествения свят няма първи и последни. Тази идея има духовен, а не физически смисъл. Ако я разглеждате физически, вие ще се обезсърчите. Казано е: „Първите ще бъдат последни, а последните – първи“. Дали ще цъфнете в началото или в края, не е важно. За вас е важно пролетта да дойде. Какво представлява пролетта? Пролетта е Божественият Дух, Великото благо на живота, който лъха към всички цветя и ги кара да цъфнат.

Казвам: Когато просякът скърби и плаче, разбирам. Но когато царският син скърби и плаче – не разбирам. Как ще си обясните скръбта на царския син и на царската дъщеря? Странно е как могат те да скърбят при приятели, при богатство, при удобства! Когато царските синове са недоволни, просяците са доволни; когато царските синове са доволни, просяците са недоволни. Законът в природата е такъв. Та и вие казвате, че сте Синове Божии, а при това скърбите и плачете, искате парички, искате богатства. Чудно нещо! Щом сте Синове Божии, всичко в света е на ваше разположение. Свободно можете да бъркате в касите, да взимате колкото пари ви трябват. – „Ама затвор има.“ – Щом има затвор, това показва, че сте на физическия свят. А на физическия свят никой не може да бъде царски син. Царският син е числото 10. Числото 10 представлява Божествения свят. Следователно, който живее в числото 10, щом слезе на земята, той първо ще уреди работата на другите хора, а после своята. Ето защо, той няма време да скърби и плаче за себе си. Човек плаче за себе си, а не за другите. Някой плаче, защото пръстът го боли, причинява му болка. Щом този пръст се смени с друг, и плачът престава.

Казвам: Ученикът трябва да изучава законите на живата природа, да знае какво да прави, как да разрешава задачите си. И млади, и стари, не се стремете към големите работи, но изпълнете малките задачи, които ви са дадени. Силата на нещата седи в приложението. Каквито правила са дадени в лекциите, приложете ги. Ако християните бяха приложили поне една част от правилата, които Христос им е дал, светът щеше да бъде друг, а не като сегашният. От всички се изисква приложение! И в тази лекция ви дадох три правила: правилата на десетте, на стоте и на хилядата. Вие трябва да оживите, да приложите тия числа в живота си. Числото 10 представлява Любовта, т.е. главата на човека. Засега главата разполага със 7 врати: 2 очи, 2 уши, 2 ноздри и 1 уста. Има още три врати, които някога ще се отворят, но засега Господ ги е затворил. Съвременните хора не могат да си служат, както трябва, със седемте врати, а какво ще бъде положението им, ако се отворят и последните три? Ще дойде ден, когато човек ще използва разумно и десетте врати на главата си. Това ще бъде, когато той живее в числото 10.

Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!

Лекция от Учителя, държана на 23 март 1927 г., София.