Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Размишление
Тема: „Причини за ограниченията“.
Всички хора говорят за свобода, но въпреки това се ограничават едни други и всеки сам се ограничава. Видни хора, професори, учители, проповедници, като излязат да говорят, стесняват се, чувстват се ограничени. Трябва да мине известно време, докато се освободят. Една от причините за ограниченията и стеснението на хората е страхът. Всеки се страхува да не изгуби ценното, което носи в себе си. Генерал и полковник обикалят позициите във време на сражение. Неприятелят ги обстрелва, гранати и куршуми се сипят около тях. – „Как сте, господин генерал?“ – запитва полковникът. – „Много добре. Ами вие?“ – „И аз съм много добре.“ И двамата са много добре, но зъбите им тракат. Не е лесно да вървиш под дъжд от куршуми и гранати. Всеки момент животът ти е изложен на опасност. Какво по-ценно има човек от живота? Не е лесно да обикаляш позициите във време на бой и да не мислиш за живота си.
Представете си, че в този момент накарам някой от вас да изпее една песен. Той веднага ще почувства едно стеснение, едно ограничение. Не е лесно, гранати хвърчат из въздуха. От някоя позиция ще профучи една граната, ще ви уплаши. Страшни гранати са критиците. Започваш да пееш, но взимаш неверен тон – веднага една граната ще профучи към тебе. Как ще пеете при това положение? Друг е въпросът, ако излезете да пеете в приятелска среда, дето няма куршуми и гранати.
Нека всеки от вас прочете първа глава от Евангелието на Йоана и да спре вниманието си върху стиховете от 6 до 14, които са наредени музикално. Шестият стих е: „Имаше человек, проводен от Бога, името му Йоан“. Както виждате, Словото е предадено в музикална форма. Това показва, че всяка реч може да се изрази музикално. В бъдеще хората ще могат да си говорят музикално; вместо да говорят, ще пеят. Това е нов начин на отношения между хората. Операта не е ли музикално говорене? На каква гама ще се разговарят хората, не е важно – може и на мажорна, може и на миньорна гама. Мажорната гама е по-ограничена, а миньорната – по-богата на изрази. Като пее, човек прави движения, както в операта.
Изпейте първата фраза, „Имаше человек, проводен от Бога, името му Йоан“, с движения. При това, трябва да знаете коя дума е най-силна, нея да поставите на първо място или да ѝ дадете нужното ударение. Думите могат да се степенуват, както и числата. Степенуваните числа представят стъпалата на човешкото развитие. Запример, числата 2, 22, 23 показват фазите, през които човек е минавал. Първоначално човек се е хранил с вода, понеже се е движил във водна среда, подобно на рибите. Постепенно той сгъстявал храната си, докато дошъл до твърдата храна. Каквато храна употребява човек, такъв е и характерът му. Както външната среда оказва влияние върху характера и развитието на организмите, така също и храната им влияе. Рибата, запример, живее във водата, но няма вътрешна топлина. Тя е студенокръвна, защото има повече електричество в организма, отколкото магнетизъм. Тя има малко вода в себе си. Някои хора приличат на рибата. Мисълта им е логическа, но студена, малко вода имат в себе си. Когато чувствата преодоляват, мисълта на човека е топла, магнетична.
В пътя на развитието си човек минава от областта на чувствата към мисълта, т.е. в умствения свят. Онзи, за когото мисълта става необходимост, живее в умствения свят. За него четенето, ученето е такава храна, както хлябът. Престане ли да чете и да учи, той усеща голяма загуба на енергия, каквато при лишението си от хляб. Да лишиш един човек от умствена храна, това значи да го подложиш на глад и страдание. Не е такова положението на онзи, който не е дошъл до умствения живот. Като се нахрани, като задоволи жаждата си и като подиша чист въздух, той казва: „Нищо повече не ми трябва. Достатъчно е да чуя оттук–оттам, какво става по света – повече не се интересувам“. Който се интересува от развитието на човека, на всички живи същества, той чете не само писани книги, но и по камъните, по изворите, по листата, по дърветата. Много книги има в живата природа, но човек трябва да се отвори за тях, да ги разбира. В бъдеще, когато хората ще си служат с шестото чувство, ще четат книгите на природата, ще ги разбират и ще се ползват от тях.
За да се домогнат до живота на низшите същества, каквито са микробите, учените си служат с микроскопи, увеличават ги няколко хиляди пъти и така ги изучават. Обаче това увеличение е временно. Не можете да увеличите нещата изкуствено, да измените естествените мерки, които им са дадени. Запример, ако човешкото лице се увеличи, човек погрознява. Много естествено. С увеличаване размерите на човешкото лице трябва да се увеличат размерите на всичките окръжаващи тела, даже и на земята. Не стане ли това, явява се вече известна дисхармония, която нарушава красотата в природата. Значи размерите на човешкото лице отговарят на първичния план на Битието. Ако ги увеличите или намалите, вие дохождате до илюзиите на живота. Големината и тежестта на земята определят големината и тежестта на всички същества, които живеят на нея. Чрез мисълта си човек може да увеличи и намали теглото си. Достатъчно е да мисли само за земни работи, за да увеличи теглото си; като мисли за възвишени работи, за небето, теглото му се намалява. Той става лек, подвижен, едва стъпва на земята. Като изучавате хода, вървежа на човека, ще познаете, дали е материалист, или идеалист. Материалистът стъпва тежко, грубо, а идеалистът – леко, едва се докосва до земята. Обаче докато е на земята, човек не трябва да се вдига много високо. Ще кажете, че, който лети високо, е безстрашен човек. На земята няма абсолютно безстрашни хора. Даже и авиаторите, които минават за безстрашни, като се намерят на голяма височина в пространството, изпитват страх, чувство на самота, на отдалечаване от земята. Щом се почувстват сами, те искат да се върнат назад. Това са изпитвали много писатели и поети. Чрез мисълта си те се издигат високо в пространството и дохождат до такава височина, която не могат да издържат повече и веднага слизат на земята. Чрез мисълта си те са стигали и до слънцето, но и там не са останали.
Не е лесно да живее човек в среда, за която не е приготвен. Мнозина мечтаят да влязат в общество на благородни, учени, възвишени хора, но като попаднат между тях, чувстват се самотни, никой не им обръща внимание, поради което искат да се върнат в домовете си. Тази атмосфера за тях е непоносима. Ще напуснат обществото на учените, но няма да се върнат празни. Ще им напълнят торбите и ще кажат: „Идете си със здраве и кажете на близките си какво сте чули и видели между нас“. Когато влиза в известна среда, човек трябва да бъде готов за нея. Иначе и между учени и възвишени същества да влезе, пак ще се почувства незадоволен. За да не се отегчава, човек трябва да намери своята естествена среда, която помага за развитието му. Голямото разнообразие в природата е причина за съществуването на различни среди.
Колко време може да живее човек между учените? Колко време светията може да живее в пустинята? Когато светията прекара известно време в пустинята, той изпитва голямо напрежение и търси начин да се освободи от събралата се в него умствена енергия. Той слиза между хората, разговаря се с тях, споделя придобитото си знание и отново се връща в пустинята, доволен и облегчен. Никой светия не е останал до края на живота си в пустинята. Той трябва да влезе между хората, да им предаде знанието си, да се обмени с тях. Как получава той своите знания? – Чрез съзерцание, размишление и наблюдение. Той наблюдава растенията и камъните, от тях взима пример на търпение и издържливост.
Като ученици, вие трябва да изучавате средата, в която живеете, да знаете, естествена ли е тя, или изкуствена, Божествена, или човешка. При това, като минавате от една среда в друга, трябва да правите разумни връзки със съществата, да се обменяте правилно: да давате и да взимате. Само по този начин човек може да бъде доволен между своите, да им даде с любов и разположение от богатството, което носи в себе си. Каква по-голяма радост търсите от тази, да бъдете между близките си, да се разговорите с тях, да си хапнете заедно и след това да си легнете. След работа иде почивка. Затова природата е създала съня, да даде почивка на своите деца. Докато спят, като грижлива майка, тя изчиства къщите им, обновява ги и ги събужда, да продължат работата си.
И тъй, който иска да се развива правилно, да създава характер в себе си, трябва да намери своята естествена среда, своята естествена посока на движение. Наляво или надясно е тази посока? – На всички страни. Вятърът духа от всички посоки и ти трябва да знаеш как да се справиш с него. Акробатът, който ходи по въжето, е изложен на външни мъчнотии, но силата е в самия него. Ако има вътрешно равновесие, той може да се справи с всички външни мъчнотии. Това са неприятелите, които нападат човека от всички страни. Ако се справи с мъчнотиите си, той ще се качи и ще слезе от въжето безпрепятствено; ако не се справи с тях, ще падне от въжето и всички присъстващи ще го осмеят. Ще дойдат противодействащи сили отляво и отдясно, ще дойдат противоречия в ума и в сърцето ти, но никой няма да ти помогне. Ще влезеш в душата си, ще вземеш пръта и с него ще пазиш равновесие.
Когато се намерите в големи противоречия, които ви атакуват от всички страни, ще знаете, че се намирате в естествената среда на живота си. Понеже сте силни в естествената си среда, затова, именно, ви атакуват. И ако издържите, ще ви ръкопляскат. Кога и да е, всеки човек ще мине по въжето. Някои се готвят да вървят по въжето, други се качили вече, а трети са на края. Това е неизбежен път. Няма човек в света, който може да го избегне. Това е въпрос само на време, по-рано или по-късно. Следователно, като дойдете до най-големите противоречия, ще знаете, че е дошъл моментът да се върнете при своите. Дошло е време и за светията да напусне светилището си, да се върне в света, да покаже на хората как да живеят. Хората секат дърветата в горите, трошат камъните и светията се вижда принуден да напусне гората. Той казва: „По-добре между хората, отколкото между дърветата“.
Хората се оплакват от страданията и искат да ги избегнат. Това е невъзможно. Каквото и да правите, ще минете по тънкото въже. Ще пазите равновесие с върлината на ума и сърцето си и ще уповавате на душата си. Може да дойде у вас съмнението, страхът, омразата, завистта; ще се наклоните наляво, но пак ще се изправите. Ще дойде у вас гордостта, ще се наклоните надясно, но пак ще се изправите. Ще гледате само напред, ще вървите само по законите на душата си. Няма да се отклонявате наляво или надясно, по законите на сърцето или на ума. Тъй щото, не питайте защо идат противоречията, но върнете се в естествената среда, в която Бог ви е поставил, там ще намерите себе си, висшето аз. Намери ли себе си, човек е придобил своя вътрешен мир, става господар на себе си.
Помнете: Всеки човек е акробат в живота си. Дали е безверник или вярващ, това не е важно. Има нещо по-високо от безверието и вярата, това е Любовта, която регулира живота. Надеждата и вярата са степени, фази в живота, които водят към Любовта. Под думата „Любов“ разбираме Божественото начало в човека. Влезеш ли в този кът, ти си вече у дома си. Докато не си дошъл до Любовта, ти си още между камъните, между изворите, между хората – поети, философи, учени и т.н. Каквато поезия да четеш, каквато музика да слушаш, каквато картина да гледаш, нищо не се ползваш. Ти трябва да влезеш в Божествения свят, да четеш живата поезия, да слушаш живата музика, да гледаш живите картини. Това са разрешените задачи на човешката душа. Желая на всички да вървите напред, без никакво отклонение наляво или надясно; да се върнете у дома си – в отечеството на вашата душа.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Лекция от Учителя, държана на 18 декември 1927 г., София.