Йоана 12:12

Това, което най-много стимулира човешкия дух, това е великото, мощното в света. В най-широк смисъл най-мощното е това, което вас ви интересува. Беден сте, но като чуете, че някой ваш богат чичо умрял и ви оставил десет милиона наследство, вие ще обиколите целия свят, докато намерите тези пари. Дето и да отивате, навсякъде ще разправяте, че чичо ви умрял и ви оставил наследство от десет милиона лева.

И в съвременния живот, като чуете, че някой велик артист или някой велик цигулар или пианист, или някоя велика певица ще дойде, вие веднага започвате да говорите по колко лева струват билетите, де ще даде този концерт, кой ще отиде да го посети и т.н. Какво печелите от това, че сте посетили този виден артист? Вие ще станете ли като него? Няма да станете. В случая е важен този, който има парите, а това, че вие сте чели, какво? Някой има пари, то не ви ползва много. В този случай вие сте второстепенното лице, както при една сватба важни са онези, които се женят, а сватбарите са на второ място. Какво печелите от това, че вие сте сватбари? Много сватбари има.

Казвам, добре е да се слушат хубавите работи, и то не само веднъж, но много пъти. Всеки се интересува да чуе за идването на някой велик човек в света и да отиде да го посети. Това показва, че той има тясна връзка с него. Вие се интересувате от този велик човек, защото имате някаква връзка с него и очаквате от него някакво благо. Всеки се интересува от някакво велико чувство, което прониква в сърцето му, или от някаква велика мисъл, която прониква в ума му, или от някакво велико действие, което се заражда във волята му. Естествено е човек да се интересува от това нещо. Някои хора казват: „Нас не ни интересуват тия неща. Ние се интересуваме от направата на една малка къщица, в която да си живеем.“ Това е идея на млекопитающите. Такива хора, като имат една малка дупчица като едно свърталище, в което могат да си живеят, повече от нищо не се интересуват. За този случай турците имат една поговорка. Светът да изгори, нас нищо не ни интересува. Това подразбира, че когато те си имат, каквото им е нужно, по-нататък от нищо не се интересуват

Питам, каква култура има в това, че ти си си направил една малка колибка? Казвате – човек трябва да бъде скромен, той не трябва да се интересува и да желае много неща, той не трябва да живее разкошно. Питам, ако един овчар е живял цели двадесет години между овците и само ги е пасал, стригал вълната, без да се интересува нещо от учение, без да е мислил нещо за Бога или без да е направил някому едно добро, какво е придобил той от тази култура? Ако един вълк е живял двадесет години в своята дупка и е излизал от нея само за да удуши една овца и да прави пакости на селяните, какво е придобил той от тази своя култура? Или каква е ползата на тази култура в света? Той само се е вслушвал да чуе някакви звънци от стада и да се приготви да си вземе някоя овца от тях, да си хапне.

Казвам, има два вида желания, от които хората се интересуват. И от едните, и от другите желания хората се интересуват, понеже всички искат да живеят. Едните искат Бог да им стане гарант, да ги осигури като силен и мощен, че един ден, като се осигурят, като станат щастливи, ще се обърнат към него и ще повярват в съществуването му. Другите пък казват: „Дотегна ни вече да се молим на Бога, да ставаме сутрин рано и да ходим на църква. Няма какво повече да мислим за Бога. Трябва да си поживеем малко.“ Между едните и другите хора аз правя аналогия, както между хората, които са се пекли дълго време на слънце, и тия, които не са се пекли. И оттам казвам – онези, които са се пекли дълго време на слънце, аз ги виждам почернели. Това е благото, което слънцето им дало, че ги е почернило. Онези пък, които са седели дълго време вътре, на скрито място, те са белички. Значи, след като се грееш дълго време на слънцето, черен ставаш. Ако не се грееш, бял оставаш. Всеки може да остане бял, като не се грее на слънцето. Някой казва – човек трябва да бъде бял, да го харесват момите. Така е между белите хора, но ако отидете между черните, там най-красива е онази мома, която е най-черна.

Сега да дойдем до нашето становище. Казваме – пръст е това. Питам, коя пръст е най-хубава? Бялата или черната? Черната, разбира се, защото тя най-много ражда. Обаче това са естествени разбирания. Има известна белота, която има отношения до живота, а има известна белота, която е неестествена, ненормална. Човек може да е бял, но да не е здрав. Много цветове не са здравословни. Те са болезнени цветове. Има жълт цвят, който е здравословен, но има и жълт, който не е здравословен. Има черен цвят здравословен, но има и нездравословен черен цвят и т.н. Нездравословните цветове аз наричам цветове на луната, на нощта, а здравословните цветове наричам цветове на слънцето или на деня. И винаги, като изучавам хората, аз гледам кои цветове преобладават в тях – цветовете на нощта или цветовете на деня. След това аз ги класифицирам към слънцето ли се отнасят, или към луната. Ако цветовете в някой човек се отнасят към луната, той обещава много неща, но като дойде до изпълнение, няма го там, той нищо не прави и казва: „Условията са такива.“ Той има всички условия да направи нещо, но не може. Той започва в началото добре, но свършва зле. Обаче хората, които имат цветовете на слънцето, те не обещават, но много дават в края на краищата. Те казват: „Ако Бог даде жито на нивата, ще ви дадем, но ако не даде, тогава и вие ще се задоволите с толкова, с колкото се задоволяваме и ние.“

Сега въпросът е: чуха, че иде Исус. И за всеки велик артист така се интересуват. Исус, който дойде, донесе спасението за цялото човечество. Той донесе едно ново учение, нова култура, нов начин за живеене на хората и той дойде като реформатор да реформира Мойсеевия закон. Според Мойсеевия закон, ако ти извадят едното око, ти ще извадиш и двете, ако ти отсекат едната ръка, ти ще отсечеш и двете, ако ти вземат хиляда лева, ти ще вземеш две хиляди и т.н. След като разгледат едно твое дело и го изгубиш, ти ще платиш всичките му разноски. И сега, ако вземете думата „Исус“, за някои хора тя няма никакъв смисъл, но ако се изтълкува така, както евреите я тълкуват, тя има свой вътрешен смисъл. Ешуа. За евреите има много исусовци, но само един Исус. И затова трябва да знаете за кой Исус се говори. Исус Назарянин е онзи велик човек, който носи в себе си Божествения принцип, който твори. Според еврейската азбука, според еврейската кабала, върху която е основана цялата философия, всичко в света седи само в йодове. Еврейският йод е подобен на нашата запетая. Значи йодът е един творчески принцип. Имаш ли го, ти можеш да направиш нещо. След това иде друг един принцип, който дава.

Значи има три важни принципа: един, който дава, друг принцип, който взима, и трети принцип, който предизвиква нещата. Три неща има важни в света: принцип, от който нещата изтичат, принцип, който възприема нещата в себе си, и принцип, който предизвиква нещата. Сега да уподобя тези три принципа на нещо в живота. Бащата винаги е представител на първия принцип, майката – на втория принцип, а детето – на третия принцип. Следователно всеки дом представлява трите принципа, върху които е построен и целият свят. Детето предизвиква майката и бащата. Докато детето още не е дошло, майката мисли само за себе си – да се повчеше, да се намаже, да се поначерви. Щом дойде детето, майката не мисли вече за себе си, тя мисли само за него. Детето я предизвиква да се грижи за себе си. Докато детето е било в нея, тя всичко е правила с единствената цел да го приемаме да дойде в света. Тя се е докарвала и нареждала, с което искала да му каже: „Ето, като дойдеш на света, и тебе така ще вчесвам, ще обличам, ще милвам и галя.“ Тя всичко прави, за да го убеди да дойде в дома им, защото знае, че дом без дете е като търговец без пари. Човек без здраве е като дом без дете. Ученият човек без знание е като дом без дете. Сърце без чувства, ум без мисъл и воля без действия е като дом без дете. Нищо повече.

Думата „примамване“ на български език е малко неподходяща, за да изрази желанието на майката да привлече детето да дойде в дома ѝ. Това е един паралелизъм, който съществува в света, и вие трябва добре да го схващате. Не е само до външността на Христа. Ако направим един такъв паралелизъм и разгледаме всички външни форми, които съществуват в църквите, ще видим, че всички външни обреди, които се правят, не са нищо друго освен едни магически формули. Кръстенето, паленето на свещи, поклоните, всичко това не е нищо друго освен формули, вътрешния смисъл на които хората са забравили.

Защо, когато хората се молят, се обръщат на изток, те това не знаят. Че наистина хората трябва да се обръщат на изток, когато се молят, това нещо е съществувало още от създаването на света. При това не само хората, но и животните се обръщат все на изток. Правете наблюдения и ще видите, че когато слънцето изгрява, всички животни, особено птиците, обръщат главите си към слънцето на изток. Това не е буквално. Защото това, което създава изтока, създава и запада, това, което създава запада, създава и юга, това, което създава юга, създава и севера. Значи слънцето е, което определя тези отношения на изток, запад, север и юг. Следователно нашият изток е запад за тези, които са зад нас. След това пък техният изток става наш запад. Тъй щото там, дето е изток, там е слънцето, т.е. там, дето е слънцето, там е изток. Там, дето се скрива слънцето, там е запад. Дето се увеличава светлината, там е юг. Дето се намалява светлината, там е север. Сега всички тия четири положения трябва да се подведат, за да се види какво отношение има изтокът спрямо нас, какво отношение има западът спрямо нас, какво отношение има югът спрямо нас и най-после какво отношение има северът спрямо нас.

Това са четири основни, кардинални положения, които съществуват в света. Те са ограничени с четири точки. Ако ти не разбираш свойствата на изтока, ако не разбираш свойствата на запада, ако не разбираш свойствата на юга и свойствата на севера, ти още нямаш никаква философия за самия живот. Ако ти не можеш да разбереш защо ходиш изправен, защо главата ти е обърната към слънцето, а краката към земята, ти още не разбираш дълбокия смисъл на живота. Ти казваш – така е наредил Господ. Аз обръщам въпроса и питам. Ако наистина Господ е наредил нещата така, защо именно той нареди така, че главите на растенията да са заровени в почвата, в точно противоположна посока от тази на хората? Значи растенията търсят благото си не там, дето ние го търсим. И ние търсим благото си не там, дето растенията го търсят. Следователно ние грешим в едно – главата ни е обърната към слънието, но ние търсим благата си оттам, отдето растенията търсят своите блага. Вследствие на това резултатите на нашия живот не са добри. Обратното е с растенията. Те винаги търсят благата си от земята. Те не търсят благата си оттам, отдето ние ги търсим. Обаче растенията никога не скриват своите блага. Те всичките си плодове остават наяве, когато ние, хората, каквото припечелим, всичко скриваме в тайни места, всичко трупаме в хамбарите – и жито, и царевица, и хляб, и се придържаме в пословицата „Похлупеното мляко котка не го лочи“. Не е въпросът в скриването. Нашето мляко, колкото и да го похлупваме, трае най-много три-четири дни, после се разваля. След това трябва да се отхлупи. Не зная колко време може да седи захлупено, без да се развали. Обаче незахлупените плодове могат да седят отгоре на дървото и цяла седмица, без да се развалят.

И тъй, идването на Христа има отношение към всеки разумен човек. В природата съществува тясна връзка между всички разумни явления. Когато в света се проповядва известна идея, която е естествена, тя има отношение към всички органически същества, на които съзнанието е будно. Другояче. Ако една религия не може да ни ползва, ако нямаме никакво благо от нея, защо ни е тя? Ако един извор не ни интересува, защо ни е той? Ако светлината не ни ползва, защо ни е тя? Ако растенията, ако влагата, както и всички същества, които имат отношения към нас, не ни ползват, защо ни са те? Следователно ние трябва да разчитаме на това, че живеем в един свят, дето всички неща са разумно съпоставени. Ти не можеш да пренебрегнеш телата, тъй както са съставени в природата, но трябва да правиш разлика, каквато съществува между тях. Има твари, които са създадени по съвсем особени причини. Всички хора не са като Исуса. Когато дойде между хората един голям разбойник или апаш, какво правят те? Тогава всички хора опитват ключалките си, всеки заключва по два пъти вратата си, всеки се страхува от този апаш да не ги обере. А когато дойде някой добър човек, всички изваждат знамена, отварят къщите си, посрещат го с най-големи почести и слава.

Следователно има два вида хора. Когато някой победител влезе в някоя страна, всички хора се разбягват, както едно време турските башибозуци са влизали в някое село, всички българи се разбягвали и се обръщали към Бога, търсели го. Обаче днес те забравиха този Бог, който ги освободи, не вярват вече в него. Ако някой българин каже, че вярва в този Господ, който освободи някога българите, ще му кажа, че той не говори истината. Тези българи, които се освободиха, днес вършат големи престъпления в България. Такава е моята статистика. С какво може да се похвали българският народ? Де са великите хора на българите? Каква велика идея внесоха те в света? Ще кажете, че те прогониха богомилите. Преди всичко богомилите не бяха тяхно произведение. Те донесоха едно ново учение за българите, но българите нямаха търпение да дочакат края на това учение. Те и досега се стремят всячески да доказват, че богомилите са развалили България. Това е една голяма лъжа. Целият европейски свят знае, че богомилите бяха отлични хора. А сега нито една българска глава не може да се убеди в това, че богомилите са добри хора. Защо трябва да се поддържа тази лъжа? Ако наистина богомилите съсипаха и развалиха България и ако това е един факт, добре. Но ако това е един неправилно приписан грях по отношение на тях, питам тогава това в тяхна чест ли е.

Казвам, на сегашния българин трябва едно нещо. Той не е достатъчно искрен да си изповяда прегрешенията, които е направил. И ако ти го наведеш на неговите погрешки и му кажеш, че трябва да поправи живота си, той казва: „Ти нима си по-добър от мене?“ Той веднага ще ти постави един контраст. Че нима аз съм най-големият грешник? Че от мене има и по-големи грешници. Това е философия на контрастите, но то е една характерна черта, останала още от четвъртата раса. В българина има достатъчно монголска кръв, която днес се проявява, да покаже доколко той е българин. Вътрешно той е един татарин с името българин. Тези големи скули, тази брада на българина никак не е българска, но монголска. Някой казва: „Аз съм българин.“ Никакъв българин не си. Той е един татарин с чужди черти и с чужди чувства и ще се хвали с чуждите обуща на хорото. Това не е никаква българщина, но това е татарщина. Преди хиляди години българите са били славяни, които са населявали Балканския полуостров и се отличавали с това, че задната част на главата им е била обла. Всички народи, които са живели дълго време на земята и са я обработвали, са имали обла глава отзад, а главата на татарите отзад е сплесната. И след всичко това ще казват, че българинът не е патриот. Патриотизмът е едно благородно чувство, но у българите личните чувства са така силно развити, че никакъв патриотизъм в тях не може да се прояви. Личните чувства могат да се подигнат само при един свят ум. Без него те ще тикнат човека в крива посока, да мисли, че има нещо, когато го няма.

Казвам, ние се отвлякохме от атлантската култура, която е вече загинала. В нея личното чувство е било крайно изопачено, там е имало онзи елемент на крайно самоудоволстване, на мислене само за себе си. Всеки народ, който минава за патриотичен, трябва да има едно вътрешно сдушаване между всички негови единици, една общителност, нещата да не стават принудено, чрез власт, но те трябва да стават естествено, хората взаимно да си помагат. Това е една благородна черта. При това, когато казват за някого, че е патриот, човек не може да бъде патриот, докато няма корена на патриотизма в главата си. Няма ли този орган в себе си развит, той не е никакъв патриот. В патриотизма влиза едно религиозно чувство, не някаква привидна набожност, но всеки човек дълбоко в себе си да съзнава, че всички хора са Божии създания, направени по образ и подобие Божие и като така ние принадлежим към една небесна държава. Когато човек говори за своето отечество, това отечество е една отвлечена Божествена идея. Когато човек говори за такава идея, той трябва да има една материална идея, с която да я обуслови. Видимо той е тази идея. Например, колкото и да е добър един човек, все трябва да изпъкне нещо в него. Все трябва да се види нещо добро в него. Де е това добро? В очите, в носа, в лицето или в тялото му някъде. Ако се махне тялото, де ще видим тази доброта? Следователно видимото е израз на онова, което не може да се види с обикновени очи.

Казвам, аз взимам думата „Исус“ в смисъл на онова великото, мощното, красивото, което иде сега в света и от което хората се интересуват. Няма човек в света, който да не се интересува от хубавото. Всеки човек в света си има един идеал и този идеал е за него постижим. Когато аз говоря за идеал, не разбирам, че идеалът на всеки човек трябва да бъде такъв, какъвто е моят идеал. Когато говоря за светлината, аз не разбирам, че тя трябва да произвежда и върху вас такова влияние, каквото и върху мене. Обаче тази светлина все таки произвежда и върху вас, и върху мене известно влияние. Както светлината спомага моето растене, така спомага и върху вашето растене. Както тя спомага за моето кръвообращение, така спомага и върху вашето кръвообращение. Както спомага върху моето храносмилане, така спомага и върху вашето храносмилане.

Та светлината има почти такова влияние върху всички същества, каквото има и върху мене. Според съвременните разбирания всяка християнска църква казва, че Христос е у тях. Попитайте православните, те ще ви кажат, че по-прави разбирания от техните няма. Запитайте евангелистите, и те ще ви кажат същото. Запитайте католиците, и те ще ви кажат, че са капацитети в своите разбирания, че по-право верую от тяхното няма. Всяка секта казва, че тя има най-право разбиране за Христа. Чудно е, че всички имат най-право верую, че Христос е навсякъде, а всъщност Христовото учение и досега не е приложено в техния живот.

Сега аз ще ви приведа един факт, но вие ще бъдете много търпеливи да чуете всичко докрай. Питам, каква любов има момъкът, който, преди да се ожени, казва на своята възлюбена, че не може да живее без нея, че ще се убие без нея, че животът му без нея няма смисъл, че тя единствена внася в него подтик и импулс, а след като се оженят, започва да я бие по десет пъти на ден? Каква любов е неговата? Този възлюбен все ще я набие – или сутрин, или на обед, че не е сготвила добре яденето или че вечерята не е направила, както трябва, леглото и т.н. Питам, може ли да се каже, че този момък обича своята възлюбена? Нима има някаква любов онзи мъж, който, като влезе при жена си, ще си свие веждите и ще се намръщи? Неговата любов от години вече е изчезнала. Това е вече любов на думи. Нима може да се говори за любов от страна на онзи учител, който, като влезе между учениците, се намръщва и навъсва вежди? И той няма любов. Нима има някаква любов онзи стражар, който дига револвер срещу хората? И той няма любов.

Та казвам, ние се нуждаем от нови разбирания, които да внесат у нас вътрешна свобода на действия. Ние трябва да имаме и правилно понятие и за Бога, и за човека. Има една положителна наука, която дава правилното понятие за човека. И според тази наука няма нищо скрито-покрито пред лицето на Бога. Тъй е казал Христос, така казвам и аз. Няма нищо скрито-покрито. Не само доброто и лошото за самия човек, но и за неговите деди и прадеди още преди хиляди години. Животът е очертан. Питам, има ли по-голяма гаранция от лицето на човека? Изследват някой престъпник дали се е провинил в нещо. Има ли по-голяма гаранция от неговия образ? И след всичко това ще искат лична карта на човека. Че каква по-добра лична карта от лицето на човека. А някой път ще изследват човека според Ламброзовия тип, ще разглеждат пръстите му дали са пръсти на престъпник. Няма какво да се изследва. Пръстът на престъпника си е пръст на престъпника. Той не може да стане по-добър.

Аз съм правил изследвания отпреди повече от двадесет години върху сегашните форми и съм видял какви видоизменения са претърпели от по-рано и досега. Като правих своите изследвания преди години, срещнах един български войвода на около седемдесет години. Човек строен, с лице доста благородно, но като направих своите изследвания върху него, аз му казах: „Ти си голям престъпник. Много хора си избил. Лицето и главата ти донякъде са изменени вече, но ръката ти е ръка на престъпник. Ако аз бях съдия, щях да те осъдя на двадесет години затвор.“ Той каза: „Прав си. Не знам какъв джувап ще давам пред Бога.“ „Да, голям джувап ще даваш. За всичко ще отговаряш пред Бога. За добро или за зло, но аз ще вкуся плода на лошите последствия.“ Това, което може да измъчва или да радва човека, това е миналото, което е наслоено върху неговия живот. Тъй щото, ако аз живея добър живот, той е за себе си. Ако живея лош живот, и това е за самия мене. Всеки живот има своите последствия.

Тъй щото казвам, целокупният живот, това е идеалният живот на хората. Често ние казваме: „Що ни интересуват греховете на хората?“ Те косвено ни засягат. Един поп проповядвал в църквата и казал на своите слушатели: „Всяка коза на свой крак виси.“ Това значи никой да не се интересува от и за другите хора, какво става у тях. Един от неговите селяни съседи, като го чул да говори така, казал си: „Чакай, аз ще устроя нещо на този поп.“ Взима една умряла коза и я закачва пред вратника на попа. По едно време тя започнала силно да мирише. Попът пита съседа си: „Иване, какво си направил? Какво мирише толкова?“ „Че какво те интересува това, че тази коза миришела? Нали казваш, че всяка коза на свой крак виси.“ „Да, но мирише.“ „А, мирише.“ Значи философията не седи в това. Знай, който върши престъпления, трябва да знае, че тези престъпления имат отношение и към другите хора.

Та казвам, пътят, по който може да се възстанови цялото човечество, не е този, по който върви сегашното възпитание. С това възпитание нищо не може да се постигне. Ще се постигнат точно обратни резултати. Нима днес лошо се проповядва? Проповедникът казва, че Христос е казал на хората да се обичат взаимно. Той проповядва на думи добре, но вътрешно потайно не живее така. Значи той с това иска да каже на слушателите си: „Каквото ви проповядвам, вие ме слушайте, но не живейте така, както аз живея. Върху моя живот не се опирайте. – Вследствие на това той казва: – Добре е да се проповядва за Бога, но как аз живея, върху това не се спирайте.“

Вследствие на това да даваш, не значи да обеднееш и да се пожертваш, нито да станеш за парцал пред хората. Но като даваш, ти цар ще станеш, свободен ще станеш. Да станеш свободен в света, това е един велик принцип в живота. И когато Христос е казал „Раздай всичкото си имане“, той е разбирал друго нещо – цар да станеш, свободен да станеш. Защото човек не може да се нарече богат, ако има само пет-шест хиляди лева. Защото, ако аз съм богат човек, това подразбира да зная де има заровено злато в природата. Тогава няма какво да ме интересува богатството на другите хора. Ако съм богат и умен човек и зная де текат тези подземни извори, от тях ще мога да направя прекрасни оазиси в пустинята.

Питам, от какво ще се нуждая тогава? Ние се нуждаем от едно знание, което да има съприкосновение с всичко в живата природа. Някой казва: „Защо не ги извадиш тогава?“ Казвам, друг морал имаме ние. Аз, като отида в природата, питам, мога ли да извадя нещо от тези твои скъпоценности, които криеш в себе си? Не можеш. Тогава аз предпочитам да ходя в лишения, отколкото да престъпвам нейните закони, нейните заповеди. Този човек, който е заровил парите си, той е станал жертва заради тях. Заровил ги в земята, но след това умира. Ако аз отида да изровя парите му, също така ще стана жертва като него. Обаче има хора, които, след като са заровили парите си, подигат, обикалят, търсят някое лице подходящо, на което да кажат де са заровили парите си и по този начин да се освободят от тях. Те намерят някой човек и му казват: „Моля ти се, изкопай тези пари, използвай ги за нещо, защото аз искам вече да бъда свободен, да се отправя с мисълта си към Господ.“ Ако ти извадиш парите на този човек, ще бъдеш благословен, защото с това принасяш добро на неговата душа. Но ако се случи да извадиш парите на някой човек, който още ги пази, горко ти. До девета рода той ще те преследва. Някой казва: „Аз да имам тия пари, че нека той ме преследва.“ Знаете ли вие случая с онази египетска мумия, която пренасяха с параход, че дето влизаха, в който дом влизаха тия хора, все нещастия донасяха на хората. Много скъпо платиха тези хора и казват след това, че някаква случайност е това. Този англичанин, който изкопа Тутанкамон, той пострада, зарази се и умря. Защо? Знания са имали тия хора и са ги скрили. Ти ще разровиш техните гробници, но ще платиш с живота си. Знания трябват днес на хората. Има места свещени, които са чисти, но ако нашите крака не са чисти, може да ни сполети нещо лошо.

Сега да се върнем към мисълта си. „Чуха, че иде Христос.“ И на съвременните хора трябва да им дойде един Исус. Това е основното начало. Трябва да им се обясни защо трябва да живеят на земята. Тъй както ние мислим, че ще умрем и ще ни заровят, това още не е разрешение на въпроса. Че ти ще умреш, че и птиците ще умрат, че и животните ще умрат, това всички знаят. Обаче, че ще се умира, това не е разрешение на въпроса. Човек трябва да знае защо е дошъл на земята и защо трябва да живее. Ако той се е родил и очаква след това да умре и да го заровят, той нищо не е разбрал от живота. Той няма защо да очаква да умре и след това да го заровят в един гроб и да му поставят отгоре един паметник. Това значи да остане в една архаическа култура. На паметника ще пише, че тук е умрял еди-кой си човек. Аз бих предпочел да отида в една страна и там да посетя всички разсадници, дето отглеждат хубави круши и ябълки, отколкото да отида да посетя гробищата и да видя паметниците и някои велики поети и философи. По-добре да оставя след себе си една малка круша израсла или едно малко знание, отколкото над гроба ми да има един величествен паметник. Ако паметниците са толкова необходими и важни, защо Христос не остави след себе си никакъв паметник? Де е гробът на Христа днес? Той няма гроб. Но и досега всички го търсят. Казва им той – търсите живия между мъртвите. Няма го тук. Докато вие търсите великите хора в гробищата, това е мъртва култура. Нашите велики хора трябва да ги търсим в сърцата и в умовете на техния народ. Там живеят те, там са техните паметници. Това е високата култура на един народ, това е дълбоката философия на живота. Ако един писател не може да живее в душата на един народ, той не е бил никакъв писател. И Писанието казва: „Ще им изпратя Духа си.“ Никъде не е казано, че Бог ще им изпрати един паметник.

Един от правоверните, като слушаше една от моите беседи, каза: „Ти проповядваш едно сатанинско учение.“ Аз поздравлявам този човек, но съжалявам, че дяволът се събра в устата му. Защото той, след като изрече тези думи, и дяволът вече беше в неговата уста. Щом човек проговори за някои нечисти неща, и устата му вече става нечиста. Спомниш ли си за дявола, не мисли нищо за него. Даже и за един престъпник не мисли, защото се опорочаваш вече. Казвам, този човек е един християнин, комуто не харесало нещо от беседата. Той казва, че не съм проповядвал според както е писано в Евангелието. Казвам, нито Христос не е проповядвал тъй, както е писано в Евангелието, нито Мойсей, нито който и да е от пророците е проповядвал, както е писано в Стария завет. Защо трябва да ви се говори тъй, както е писано в Евангелието? Вие сами може да си го прочетете. Ако река да ви проповядвам по този начин, значи да ви декламирам, а слава Богу, аз това изкуство не съм го учил. Няма защо да ви проповядвам това Евангелие.

Има едно Евангелие, което още го няма в света. Това Евангелие сега именно се проповядва на хората. Под думата „ново евангелие“ се разбира Божественото учение, което сега се проповядва на хората, сега иде то в света, то носи светлина. Не е въпросът, как сега грее слънцето, какво е тази светлина, която сега днес Господ ни изпраща. Ако под тази светлина израсте едно семенце, добре дошло. Нас ни интересуват свещените работи, но свещените работи не са само в тази книга. Има известни противоречия. Набожният човек казва, че аз служа на Бога, защото не проповядвам според Евангелието, а безверникът не ме харесва, защото съм проповядвал в духа на Евангелието. И пред безверника минавам за серсемин, и пред християнина минавам за такъв човек.

„Чуха, че иде Исус.“ Турците казват „чуха на сукното“. Казвам, основната идея, която прониква цялата сегашна култура, седи в това, че всички теории, всички науки имат връзка с действителния живот. Ако една наука или теория няма връзка с действителния живот, защо ви е тя? Ако астрономията не допринася нещо за облагородяване на ума и ако психологията не допринася нищо за облагородяване на сърцето, и ако социологията не допринася нещо за облагородяване на цялото човечество, защо ни са тези науки? Каква полза ще ни допринесат те? Всички тези науки имат отношение към нашия вътрешен живот. Ако един бактериолог е посветил цели двадесет години върху изучаване на бактериите, какво е научил и придобил? Един ден бактериологията няма да има никакво значение за хората, когато те живеят чист и свят живот, но сега още има известно предназначение. За в бъдеще всеки ще бъде бактериолог. Не само това, но ние днес виждаме една бактерия малко по-другояче от това, което те външно представляват. Бактерията е едно голямо учено същество, нещо като Крали Марко. А това, което днес наричат бактерия или микроба, това са онези снаряди, с които сега си служат както във войните. Като се намери този учен човек пред картечния огън на бактериите, и той умира. И този човек сега ще ми разправя какво нещо представлявали бактериите. Бактериите, това са снарядите, и човек трябва да си направи един параван, да не го засягат те. Влязат ли веднъж в кръвта ти, ти вече не си учен човек, не си умен човек, ти се поддаваш на неприятелския огън и ще умреш.

Всички болести започват най-напред с едно предупреждение за човека. Природата предварително съобщава на човека какво го чака. В това отношение всеки човек трябва да бъде сам лекар на душата си и тялото си. Някой казва: „Имам някакво предчувствие, ще ми се случи нещо.“ От този момент именно ти трябва да вземеш мерки против болестта си. Тебе те предупреждават, че Крали Марко иде със своите бактерии от черната чума или от бубоницата. И какво трябва да направиш? Ако ти имаш чиста кръв, без никакви примеси, твоите бактерии няма какво да намерят в тебе и ще си заминат. Сегашните военни, като се отдалечават от своите позиции, те всичко сами изгарят, не дават възможност на неприятеля да вземе нищо. Тъй направиха русите с Москва. Те се отдалечаваха от своите позиции, като изгаряха всичко по пътя си, за да не изпадне това в ръцете на неприятеля. По този начин Наполеон не можа да вземе нищо. Тъй трябва да прави и разумният човек със своята болест. Той трябва да прекрати всичките ѝ пътища.

Та когато Христос казва, че човек трябва да се отрече от себе си, той разбира, че човек трябва да прекрати всички онези пътища, отдето ще дойде злото, неприятелят. Та като дойде дяволът, той трябва да се върне назад в своята държава, отдето е тръгнал. Сега ние приготовляваме най-хубавите пътища за дявола. Ние приготовляваме най-хубавите пътища, параходи, железници, пушки, топове, но като дойде дяволът, оставяме всичко в неговите ръце и бягаме. Най-първо се считаме за герои, а после виждаме, че последствията от всичко това излизат най-лоши.

Питам, какво допринася войната за нас? Нищо не допринася. Повече от двадесет милиона хора на бойното поле се повредиха, някои полудяха, други останаха инвалиди, а при това и финансовото положение на страните се влоши. И сега според един закон в Америка настана голяма финансова криза, в която повече от четири-пет хиляди души се умопобъркаха. Те в един ден загубиха своето богатство. От големи милионери станаха последни сиромаси. На какво се дължи това? На една борсова криза. Някои акции, които са стрували повече от четири-пет хиляди лева, сега са спаднали на няколко лева. Това е една грамадна сума. Това не е ли цяла война? Голямо разтърсване става. Защо? Понеже американците не служат на Бога, както трябва. Те дадоха четиринадесет правила, но не ги устояха. Уилсон трябваше да отстои тези правила, но той не ги устоя и затова го повикаха на онзи свят, да го питат защо не устоява. Те не знаят, че сега иде нещо още по-лошо, още по-страшно. Сега иде Божият закон за цялата бяла раса. Натоварен е един главнокомандващ с тази задача, да покаже на цялата бяла раса, че иде един велик закон в света. Ще повикат този главнокомандващ, ще го уволнят от тази служба и ще го направят слуга на шестата раса. И цялата бяла раса ще се уволни от своята длъжност и ще се замени с хора от новата раса, от шестата раса. Христос е казал още преди време какво ще стане. Той е казал, че това лозе ще се замени и ще се даде на онзи, който дава.

Сега вие, които ме слушате, няма какво да се безпокоите, няма какво да се плашите. Човек, преди да е съгрешил, трябва да се плаши. Веднъж сгрешил, няма вече какво да се плаши, но трябва да каже – сега каквото ми се пада вече. Той няма какво да се плаши, защото носи греха със себе си. Но каже ли, че ще получи, каквото му се пада, в това седи безопасната страна. Нашата цел не е да се занимаваме с греховете на хората, понеже се опетнявате, но казвам, че всичко онова, което ние вършим, се пише върху нас и ние трябва да изучаваме себе си.

В света истинска наука ще остане само науката за доброто. Злото е като последица само. То не е наука. То е приготовление само за Божествената наука в света. И лош живот в света не може да има. Само добрият живот е живот. При измененията на добрия живот можем да имаме лоши последици, които ние наричаме лош живот. Следователно само хората на Божественото може да очакват да живеят, но трябва да знаят в какво седи животът. Между хората трябва да се завържат отношения, разумни връзки. Ако ти обичаш един богат човек, трябва да знаеш, че няма да се лишиш от неговото богатство. Ще ви приведа един пример.

В Америка живял един добър, благочестив християнин, който бил много добър работник. Неговият девиз в живота бил следният. „Господ ще промисли.“ Той бил един от много трудолюбивите работници. Обаче жена му често му казвала: „Ти с тази твоя теория, че Господ ще промисли, няма да излезеш на добър край. Ти трябва да спестяваш пари за черни дни, защото ще дойде ден, когато ще се намериш в трудно положение и ще видиш, че моята теория е права.“ И действително един ден става голяма криза в цяла Америка и фабрикантът в този град уволнява всички работници, уволнява и него. Жена му тогава казва: „Видиш ли твоята теория.“ Минават ден, минават два дена, те нямат хляб. Един ден той отваря прозореца на своята стая, но жена му скоро му казва: „Ти с твоята молитва нищо няма да направиш.“ Обаче той вижда, че едно дете носи една умряла гарга в ръката си и я оставя пред прозореца му. Той по обикновеному пак казва: „Господ ще промисли.“ По едно време домъчняло му за тази гарга и пожелал да види от какво е умряла. Взима ножчето си, разрязва гръкляна и вижда, че тя глътнала една огърлица от скъпоценни бисери. Той си помислил, че тази огърлица е на жената на неговия господар. Вие ще си кажете – какво благо е изпратило провидението на този човек. Не, не, този човек е честен. Взима огърлицата, задига я и отива при своя господар, като му разправя цялата история. Фабрикантът, като го изслушал, казал си: „Господ промисли за този човек, затова и аз трябва да помисля за него.“ И му отваря някаква работа при себе си.

Честен трябва да бъде човек. Когато дойде известно изпитание, човек не трябва да се плаши от нищо, не трябва да се плаши от укорите на жена си. Жената е професор, която учи известни теории, а той не трябва да се плаши от професора си, а да решава задачите си по всичките правила. Ще ви приведа и още един пример.

Един млад европейски поет – не казвам от коя държава бил, може да е от Франция или от Австрия, или от Англия, или от Германия, обаче бил крайно честолюбив и амбициозен човек. Той, след като писал дълго време, при всички свои работи срещал само незачитането на хората. Затова най-после си казал: „Тези хора не заслужават да се работи за тях. Отсега нататък нищо няма да пиша. Животът при това положение няма смисъл, не ми се живее, искам да се самоубия.“ И затова тръгнал един ден след голямо отчаяние, тръгнал да се самоубива, но започнал да избира начин, как да реализира това си желание. И той започнал да размишлява: „Ще се самоубия, ще гръмне, ще се уплаша“ – страхлив е той. Да се натъкне на нож, ще го заболи. И най-после намира, че най-лесно е да се хвърли във водата, че каквото ще да става по-нататък. Отправя се към реката, дето ще се дави, и отдалеч вижда една млада мома, която се дави вече във водата. Той веднага съблича дрехите си, хвърля се във водата и спасява жената. Случва се, че тази мома била княжеска дъщеря. Всички се зарадвали, започнали да го разпитват как я спасил, но той казвал: „Божия работа е тази.“ Всички се чудили на Божия промисъл, който работил в този момент. Никой обаче не знаел, че този поет е отишъл на реката да се дави. Оттам насетне работите на този поет се оправили. Бащата на младата мома му помогнал, защото той спасил дъщеря му.

Казвам, докато не дойдете до положението на този поет, да се отчаете и да отидете да се удавите и не спасите едного, работите ви никога няма да се оправят. Забрави своето нещастие и помогни. Ти, докато не дойдеш до известно отчаяние, до известно нещастие и не забравиш себе си и не помогнеш на другите, твоите работи няма да се оправят. Казвам, това е учението, което Христос носи в света, или това е Божественото, което Бог иска да събуди у нас, да имаме вяра. Това не значи, че Господ трябва да изпрати ангели да ни слугуват, а ние да бъдем като царски синове, но да се опретнем хубаво да работим. Не трябва да станем и роби на труда, но всеки от нас да се опретне да работи, да не го е срам и страх от работа. Ако аз харесвам нещо у американците, то е готовността им да работят. Американецът не се срамува от работа. Той работи с работнически дрехи, но щом свърши работата си, веднага се облича като княз. Дойде ли до работа, той хвърля новите си дрехи и не се срамува и страхува от работа. Има ученици и студенти, които са свършили университета, станали са професори само чрез труд. Когато у нас, в България, всички очакват на пенсии от държавата. Ние минаваме за много работни, но срам ни е от работата и не гледаме с добро око на този, който работи. През всичкото време, откак съм в България, аз зная само два случая с работни хора, които на свои разноски са свършили училище. Единият пример е с един гимназист, който свършил гимназия с отличие, но след като обикалял от учреждение в учреждение за служба и нищо не получил, най-после поискал от един приятел сто-двеста лева и с тях си купил едно точило за точене на ножове. Взел една рамка и в нея поставил диплома си от гимназията, нарамил точилото и тръгнал да точи ножове.

Другият пример е с един ваксаджия, който бил студент четвърти семестър. И като нямал възможност да свърши, решил сам да си помогне. Купил си четки и бои и седнал на такова място, дето минавали най-много чиновници. Всички, които минавали покрай него, си казвали: „Горкият човек. Няма ли кой да вакса обуща!“ Но този студент показа смелост, той не се боеше и не се срамуваше от никаква работа. Аз зная много братя и сестри, които, ако не точат ножове и ако не ваксат обуща, няма да им тръгне. Тези двама души не бяха религиозни, но хора от света. Гимназистът си казваше: „Аз най-после съм способен ученик. Както можах да уча добре, така мога и да точа ножове.“

Та казвам, има една сила у нас, с която можем да разполагаме. Разполагайте с Божията любов, разполагайте с Божията мъдрост, разполагайте с Божията истина – и сиромаси няма да бъдете. Разполагайте с Божията любов, защото в нея няма изключения. В нея няма разлика, дали сте във Франция или в Англия, или в Германия, или в Патагония. Този закон работи навсякъде. Един наш брат отиде в Патагония, нито език знаеше, нито имаше средства на разположение. Случи се там да се срещне с един българин, който го настани на работа с доста добра заплата. В характера на този човек имаше нещо хубаво, нещо красиво. Той казваше: „Аз съм готов да работя всичко.“ Този човек е на петдесет години. Той ми пише от време на време и казва: „Страданията не са ме напуснали, но уповавам на Бога. Сега господарят ми се жени, че патя от новата си господарка, която е по-лоша и от господаря ми. Господаря понасям, но господарката си не мога. Тя от време на време ми чете такава молитва, ругае ме с такива цинични думи, направила ме е на нищо.“

Казвам, трябва да има у нас една вътрешна смелост за живота. Ако ние, съвременните хора, не можем да се подигнем на онази висота като същества на безсмъртието, от нас нищо не може да стане. Ние трябва да знаем, че достойнството на човека седи в това, да придобием благородни мисли, благородни чувства и да се изпълни душата ни с благородни дела. Това трябва да преобладава у нас и всички случаи в живота ни трябва да служат като условия за нашето подигане. Ние не трябва да чакаме бързи резултати. Ние трябва да знаем, че Бог, който направил света, от хиляди години чака и още хиляди години ще ни чака, докато се пробуди нашето съзнание, да виждаме и разбираме всичко, което е около нас. Ние още не знаем защо е създаден света, защо са създадени звездите и казваме: „Звезди са това.“ Всяка звезда, която ние виждаме, ти казва нещо ново. Всяка една ябълка ни казва нещо ново. Всеки извор, всеки човек има да ни каже нещо ново. Когато един момък говори с някоя мома, той открива в нея постоянно красиви и свещени работи. Във всяка душа се крият големи богатства и големи ценности. Ние сега сме затворили всички свещени извори и казваме – животът няма смисъл. Ние сами се задушаваме и казваме, че животът няма смисъл. Това не е вярно. То е крива философия. Докато слънцето изгрява, докато звездите изгряват, докато хората се раждат, докато растенията цъфтят, докато петлите пеят, не трябва да се обезсърчавате. Престанат ли петлите да пеят, можете да се обезсърчавате. Докато петлите пеят, те ви казват с това: „Не бойте се! Докато ние пеем, всичките ви работи ще се нареждат.“ Тръгнеш ли на някаква работа или да се давиш, щом чуеш петел да пее, не се обезсърчавай. Няма по-хубаво нещо от пеенето на петлите. Като отиваш на някаква работа, следи кога ще пее петел, дали като се връщаш от работа, или като отиваш, и от това ще провериш как ще се уреди работата ти. Ако се върнеш и работата ти не се е уредила, петелът казва: „Не се бой! Втори път работата ти ще се уреди, но умен трябва да бъдеш.“ Една постъпка може да реши живота на човека.

Ще ви приведа един пример. В една кантора господарят – богат милионер, искал да си вземе един служещ в кантората, млад човек. Започнали да се изреждат ред хора, все с препоръчителни писма, но никой от тях не му се харесвал. Най-после иде едно младо момче без препоръка и казва: „Господине, четох във вестниците, че търсите момче, но аз нямам никаква препоръка.“ В това време той забелязва на земята парче хартия и се навежда да го вземе. В този момент господарят казва: „Ти ми харесваш, защото си внимателен. Ти имаш най-добрата препоръка. Ако не беше се навел да вземеш хартията, нямаше да те назнача, но понеже се наведе, ще останеш при мен на работа с голяма и добра заплата.“

Ако вие, като влезете в Божествената кантора, ви е срам да се наведете, няма да останете там на работа. Да не мислите, че като влезете в тази кантора, ще ви приемат с почести като някой владика или някой големец. Не. Ще ви кажат: „Ще ви имаме предвид.“ И вие ще си излезете навън. В Бога няма никакво лицеприятие.

Казвам, Христос, който сега иде в света, иде да им покаже как трябва да живеят по новия начин, по начина на любовта. Когато любовта влезе в света, ще направи следното нещо. Плач няма да има, страдания няма да има, болести няма да има, крах няма да има, раздори, убийства, недоразумения няма да има. Ще има блага между хората и всички ще живеят тъй, както сега те схващат.

„Чуха, че иде Исус.“ И сега аз желая да чуете това и вие да носите новото учение на душата си.

Десета неделна беседа
3 ноември 1929 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев