Имам власт

Псалом 119:Алеф

Пилат казваше на Христа: „Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна.“ Христос му отговори: „Не би имал власт, ако не бе ти дадена отгоре.“

Тия два стиха отговарят на двата възгледа на хората. Според тях хората се делят на две категории. Тия от първата категория казват: „Не сме ли учени, даровити, богати и силни хора?“ Те са подобни на Пилата, който казва: „Нямам ли власт да те разпна? Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна.“ С тези думи Пилат се е обърнал към Христа, един от най-великите хора на света. Казвате: „Не можа ли Пилат да постъпи по друг начин?“ Така постъпвате и вие, когато решавате някоя трудна задача, от която зависи животът ви. Щом се намерите в трудно положение, казвате: „Нямам ли власт да постъпя по един или по друг начин? Не съм ли свободен да постъпя, както разбирам?“ Какво спечели Пилат с осъждането на Христа? Прослави се. Ако не беше осъдил Христа, досега името му щеше да бъде забравено. А днес, като се чете Евангелието, постоянно се споменава името на Пилата. Културен човек беше Пилат. С едно измиване на ръцете си той искаше да мине за невинен, да се освободи от всякаква отговорност. Ако има някаква грешка в това дело, той я стовари върху гърба на евреите. С измиване на ръцете си Пилат искаше да каже, че като римлянин той не поема нищо на съвестта си.

Когато става въпрос за Пилата, всеки казва, че е лесно да измие човек ръцете си, да махне от съвестта си всякаква отговорност. Питам, кой човек не е постъпил поне веднъж в живота си като Пилата? Щом извърши някакво престъпление или направи някаква погрешка, човек измива ръцете си и се отказва от всякаква отговорност. Той започва да търси виновници за погрешката си вън от себе си и казва: „Майка ми беше нервна жена, баща ми беше сприхав, те предадоха своите качества на мене, вследствие на което не можах да се владея и сгреших.“ Това са разсъждения на Пилата. Пилат казваше, че има власт, но властта му имаше сила, докато се прояви. Щом се прояви, човек има власт да постъпи по един или по друг начин. В това време той е на изпит. Като се прояви, като произнесе присъдата, той вече не е свободен. Докато е на поста си, съдията има власт да постъпва по един или по друг начин. Щом напусне поста си, той изгубва властта си и влиза в запас. И в миналото, както и днес съдиите съдят света, но светът не е станал по-добър. Наистина, светът не е станал по-добър, но и по-лош не е станал. Днес хората не са толкова добри, колкото ще бъдат в бъдеще, но не са толкова лоши, колкото са били в миналото. Изобщо лошото се определя от миналото, а доброто – от бъдещето.

Кои са били побудителните причини, които заставиха Пилата да осъди Христа? Сам Пилат каза, че има власт да разпне Христа, има власт и да го освободи. Въпреки тази изповед Пилат не можа да се противопостави на желанието на евреите. Те му казаха, че ако освободи Христа, той се обявява против Кесаря. Пилат се уплаши и отстъпи. Като се намери пред дилемата, кого от двамата да предпочете, Кесаря или Христа, Пилат веднага реши въпроса. Той не искаше да изложи своя личен интерес на риск, затова предаде Христа на евреите, да се разправят с него, както те намират за добре. Христос каза на Пилата да постъпи според властта, която му е дадена отгоре. Пилат се замисли и си отговори: „Имам власт да те пусна, но ако постъпя така, ще изчезна като Пилат. Ако те осъдя, името ми ще остане знаменито.“

„Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна.“ Съденето на Христа се започна преди две хиляди години, но още не е завършено. И до днес още Христос стои пред съвременния Пилат да го съдят. От Пилата на миналото Христос се освободи, но от сегашния Пилат още не е свободен. Христос се освободи от старите римски вериги, но от съвременните вериги още не е свободен. Христос се освободи от Пилата, от Ирода, от Каиафа, от първосвещениците и от книжниците на миналото, но от съвременните съдии, от първосвещениците на двадесети век още не е свободен. Много от сегашните християни се намират в положението на апостол Петър, който искаше да умре заедно с Христа, но скоро след това се отрече три пъти от него. Други пък се намират в положението на евангелист Йоан, любимия ученик на Христа, когото, щом хванаха за дрехата, остави я в ръцете на онези, които го преследваха, и избяга. Останалите ученици на Христа, вън от дванадесетте, се разпръснаха по различни посоки, кой дето очите му виждаха. Дванадесетте ученици на Христа представят дванадесет вида убеждения, религии, които се пръснаха по света. Христос обаче остана сам със своето верую.

В какво се заключава веруюто на Христа? В любовта, в геройството му, в умението му да страда и накрая да излезе победител. Христос смело понесе своя кръст, за което го увенчаха като победител. Днес всички задават въпроса, защо Христос носи кръста само до едно място и после го захвърли? Има една тайна в това. Христос носи кръста до известно място, но после каза: „Оттук нататък не нося кръст. Дотук аз го носих, а сега той ще ме носи.“ След това разпнаха Христа на кръста. Обаче от възкресението до днес Христос не е носил никакъв кръст, но кръстът го носи. Хората обаче още носят кръста. Благодарение на кръста те са направили много изобретения. В страданията човек става изобретателен. Като влезе в някой дом, кръстът разплаква всички. Няма човек в света, който да не е плакал на кръста. Кръстът е един от страшните ангели. Кръстът е едно от страшните, но разумни същества, което чрез човека разрешава една от великите задачи на живота. Заедно с него и човек разрешава тази велика и трудна задача. Защо трябваше да разпнат Христа? Това е негова работа. Защо човек трябва да умира? Това е негова работа. Защо живееш? Това е моя работа. Защо ти живееш, това е твоя работа. Пари ми трябват, за да уча. Това е твоя работа. При каквото положение да се намира, човек трябва да съпоставя нещата, правилно да решава въпросите си, да не очаква други да му ги решават. Човек трябва да знае, че всички въпроси, които се отнасят до неговото сърце, до неговия ум и до неговата душа, са лични, и той сам трябва да ги реши.

Съвременните хора не успяват в живота си по причина на това, че са се отклонили от първичния подтик на живота и са изменили посоката на своето движение. Понякога те попадат в правия път, но временно и скоро след това пак се отклоняват. Запример някой човек направи едно добро дело, т.е. изпълни волята Божия, и бърза да се произнесе за себе си, че е добър, праведен човек. Щом каже, че е праведен, че има власт, той е в положението на Пилата. Не, когато говори за себе си или за другите хора, човек трябва да говори истината. Само чрез истината човек може да разреши въпросите на живота. Докато сам решава въпросите си, човек може да каже, че това е негова работа. Вземат ли участие и други в решаването на тия въпроси, това е тяхна работа. Запример, докато майката носи детето в утробата си, това е изключително нейна работа. Щом детето се роди и го поемат други хора – бащата, това е вече тяхна работа.

Следователно, докато една идея живее само в ума на един човек, тя е негово притежание. Излезе ли вън от него, тя става обща идея. Щом се роди, детето е общо притежание. То плаче, смее се и всички около него взимат участие в неговата радост и скръб. Защо плаче детето? Това е негова работа. Защо се смее? И това е негова работа. Някой казва, че сърцето му е скръбно. Защо? Това е негова работа. Умът му е помрачен, не може да мисли правилно. И това е негова работа. Човек мисли, че има право върху сърцето и ума си. Не, сърцето и умът разрешават своите задачи, а човек трябва да чака разрешаването им, без да взима участие. Нямам ли власт на сърцето и на ума си? Нямаш никаква власт. Ако мислиш, че имаш власт, ти си Пилат, който мислеше, че има власт да разпне Христа, но има власт и да го пусне. Тази власт му беше дадена отгоре, и то временно.

И тъй, силата на човека седи в приложение на истината. Ако не може да разбере и да приложи истината, човек всякога ще си остане слаб и немощен. Който е придобил истината, той разбира защо страда. Страданията на човека могат да бъдат лични, семейни, обществени, народни и общочовешки. Понеже е уд на Божествения организъм, човек взима участие в страданията на целокупния живот. Това е неизбежен закон. Всеки човек трябва да вземе участие в общите страдания като свой дял. Мнозина мислят, че човек страда само за греховете си. Ние оставяме греха настрана. Грехът е анормално явление в живота. Той произтича от неестествените желания на човека. Има страдания, които също произтичат от неестествените човешки желания. Често най-красивите неща в живота произвеждат страдания. Запример любовта със своето голямо изобилие произвежда ред страдания. Като види това голямо изобилие, човек започва да граби, за да се осигури. Той вижда, че не може да запази любовта за дълго време, затова гледа да се възползва от присъствието ѝ. Любовта дава свобода на човека да яде, колкото може, да взима колкото иска. Който не е готов за това изобилие, той се натъква на големи противоречия и страдания. Който иска изведнъж да придобие много неща, да стане добър, учен, богат, силен, свят човек, той има някаква користолюбива мисъл. Той иска да се представи пред хората, че е постигнал много нещо. След това ще започне да разправя, че е прекарал цели двадесет години в пустинята в пост и молитва. Това е тщеславие. Не е нужно човек да разправя на хората как е станал свят.

Колкото да се говори за святост и чистота, хората още не са дошли до това положение. Те проповядват истината, но сами се съмняват, вследствие на което се натъкват на противоречия. Те казват: „Чудно нещо, едно време молитвата ни се чуваше, но днес не се чува. Едно време имахме всичко в изобилие, а днес и хляб нямаме даже.“ Съвременните хора вярват в Бога, но въпреки това по цели дни и часове седят пред фурните, чакат да получат хляб. Те благодарят на фурнаджиите, че имат грижа за тях. Тези хора не могат сами да си приготвят хляб, а минават за учени, за светии, за праведни. Не говорете за вашата ученост и святост. От вас има много по-учени и по-свети хора. Ако отидете на небето, с вашата ученост и святост нищо не можете да направите. За да ви покажат колко сте учени и свети, веднага ви изпращат на земята да помагате на грешни хора, да ги учите, да им покажете пътя към светлината. От това, което можете да направите за тях, ще се определи вашата ученост и святост. Ако нищо не можете да постигнете, ще кажете, че тия хора са големи грешници, не възприемат нищо. „Това е тяхна работа. Много се измъчих с тях.“ Това е твоя работа. Докато намираш, че хората са големи грешници, че си пострадал за тях, Господ не ти обръща внимание. Кажеш ли, че ти си направил за тия хора, каквото си могъл, а останалата работа е Божия, целият невидим свят ще се спре пред тебе и ще ти помогне. Те се радват, че срещат човек, който работи в съгласие с Бога.

И тъй, за да не губят равновесието си, съвременните хора трябва да съпоставят нещата. Това не значи още, че те абсолютно ще запазят равновесието си, но поне ще могат, като го нарушат, отново да го възстановят. Докато е в параход, човек неизбежно ще се клатушка на една и на друга страна, ще страда, ще се разочарова и т.н. Дългият път, който човек извървява, е свързан с големи изненади, с големи изпитания. За човека е важно да придобие вътрешно равновесие в себе си. Само любовта, мъдростта и истината могат да му дадат това равновесие. Те са единствените фарове, които определят посоката на неговото движение в тъмни и бурни нощи. Дойде ли до любовта, човек трябва да я постави на мястото ѝ. „Ама, докато дойдем до любовта, гладни ще умрем.“ Това е ваша работа. По този начин ще опитате какво значи да умре човек гладен. Кое е по-добре: гладен ли да умре човек, или сит? И двете положения са добри. Ако човек умре гладен, за нищо няма да го държат отговорен, защото не е направил никакви дългове. Ако умре сит, кредиторите му ще го теглят, ще искат да плати дълговете си. Щом дължи, според закона на кармата той трябва повторно да слезе на земята, да плати дълговете си. Да повтаря човек нещата, това още не значи, че той е разрешил въпросите си. Повторението не урежда работите.

И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да се домогне до великата наука на любовта. Да се домогне до тази наука, това значи да я изучава в нейното последователно развиване, в проява на силите, които се крият в нея. Става ли въпрос за приложението ѝ, тя може да се приложи в своето максимално и минимално проявление. Тя действа в мислите, в чувствата и в постъпките на човека, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието му.

Пилат казва: „Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна.“ От това гледище мнозина казват: „Имаме право да живеем, както разбираме и както желаем.“ Кога хората не са живели, както разбират и както искат? Не е въпрос за свободата на човека. Всеки е свободен да живее според разбиранията си. Важно е обаче така да живее, че да придобие нещо ценно. Иска ли да придобие нещо ценно, човек трябва да се откаже от дребнавостите на живота. Трябва ли да разисквате върху въпроса, от двама учени – лекар и свещеник, кой е по-учен, по-способен или по-духовен? Ученият се познава по работата си, способният лекар – по изкуството си да лекува, добрият свещеник – по начина на живота си. Човек трябва да знае как да живее, как да работи, как да се моли, какви думи да говори. Има думи, силата на които може да тласне света напред. От човека се изисква умение правилно да ги произнася. Достатъчно е една от тия думи да се произнесе правилно, за да се освободи човек от нещастията и противоречията в живота си. Една такава дума е в състояние да подигне човека до небето. Каква по-силна дума искате от думата „Господ“? Ако при най-тежките моменти на изпитания човек се обърне към милостта Божия за помощ, той ще разбере какво значи да бъдеш свързан с Бога. При това положение трябва ли да се питате защо светът е създаден по този начин. Който е създал света, той е предвидил всичко. Днес всички се запитват коя е причината, задето човек непрекъснато губи своя вътрешен мир. Много причини има в живота на човека, които го спъват. Не е важно какви и кои са причините за това. Важно е как да преодолее тия спънки. За да се справи с препятствията си, човек трябва да се обърне към себе си, към силите, вложени в неговия организъм. в ума, в сърцето, в душата на човека се крият сили, заложби, чрез които той може да се справи с всички противоречия. Те представят несметни богатства за него, но ако разумно се използват. Като изучава своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух, човек разкрива богатствата, които са вложени в тях, и се учи. Какво представя сърцето? Сбор от разумни същества. Що е душата? Божественото начало. Що е духът? Проявеният дух в света. След всички тия богатства трябва ли човек да се занимава с дребнавости в живота, които непрестанно го спъват?

„Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна.“ Всеки човек може да каже същото, но той трябва да прилага онази власт, която му е дадена отгоре. Обиди ли те някой, не бързай да се саморазправяш, но запитай Христа, т.е. Божественото в себе си, как да постъпиш. Ще ти се отговори: постъпи според властта, която ти е дадена отгоре. Не приложиш ли тази власт, един ден и тебе ще съдят. Ще дойде ден, когато Пилат ще бъде изправен на съд пред Христа. И Христос може да му каже, както едно време Пилат му е казал, но любовта никога не отмъщава. Христос ще му каже: „Имам власт да те разпна, но имам власт и да те пусна. Аз ще постъпя според властта, която ми е дадена отгоре. Бъди свободен.“ Пилат ще се освободи от позорния стълб, но от любовта, от Христовото учение няма да се освободи. Докато не приеме любовта дълбоко в себе си, човек е изложен на постоянни разочарования независимо от това, дали е богат, или беден, учен или прост, млад или стар. Кой баща или коя майка не са се разочаровали от синовете и дъщерите си? Кой учен не се е разочаровал от работата си? Това не значи, че женитбата е лошо нещо. Нито женитбата е лошо нещо, нито науката. Всичко, което става в живота, е добро, но има нещо, което човек още не разбира, вследствие на което преживява големи разочарования.

Сега ние желаем да ви поставим на правия път. За тази цел казвам, забравете миналото си и започнете да работите оттам, дето сте стигнали. Голяма част от човечеството са дошли до положението на Пилата, но за да не направят същата грешка, те трябва да дадат място на Христа в себе си, да приемат неговата светлина. Пилат не можа ли да приложи към Христа властта, която му бе дадена от Бога? Той можа да направи всичко, за да не осъди Христа. Ще възразите, че ако Христос не беше разпнат, човечеството не би могло да се спаси. Това беше един от начините за спасяване на човечеството, и то най-слабият. Хиляди начини има, чрез които Бог може да спаси света. Ще кажете, че Пилат е бил лош човек, затова осъдил Христа на смърт. Много пилатовци има и днес в света. Колко хора, колко семейства са изпъдени от къщите си благодарение на правото на собствениците на тия къщи. Без да мислят много, тия собственици влизат в правата си и пъдят навън всред зима бедни и нещастни хора. Щом има право и власт, човек може да я приложи, но от отговорността на делата си няма да се освободи. Човек носи отговорност за всяка своя постъпка. Отговорността носи страдания за човека, а страданията турят отпечатък – бръчките на лицето. Те говорят за сухота на сърцето, за безлюбие. Щом любовта напусне човека, старостта го посещава. Дето е старостта, там е безлюбието. Дето е младостта, там е животът. Когато безсилието обхване човека, животът го напуща. Мъдростта изключва глупостта. Истината изключва лъжата и насилието. Любовта изключва безлюбието и разрешава всички въпроси в живота.

Като говорим за любовта, ние имаме предвид всички нейни прояви – към личността на човека, към семейството, към обществото, към народа и към цялото човечество. Велико нещо е любовта. Няма човек в света, който да не се поддава на любовта. Обикнете ли някого, колкото да е индиферентен към вас, в края на краищата все ще ви обърне внимание. Можете ли да поставите едно тяло на двадесет хиляди градуса топлина и да не го стопите? Невъзможно е. Каквато твърдост да притежава, в края на краищата това тяло не само че ще се стопи, но и на пара ще се превърне. Какво ще стане с човека, ако го поставят не на двадесет градуса топлина, но на тридесет и пет милиона градуса? Той ще се запали от всички страни и ще тръгне по света да търси лицето, което го е обикнало.

„Не е ли детинско това нещо?“ Не е детинско. Детинска любов не съществува. Любовта е любов, но проявите ѝ са много. Каквито да са проявите ѝ, любовта е в състояние да утешава, да възкресява, да подига падналия, страдащия, слабия. Любовта посещава човека в момента, когато е сам, от всички изоставен и забравен. Когато мисли, че всичко с него е свършено, тогава именно човек ще чуе тихия глас на великия, който започва да му говори за ново, за светло бъдеще. От мъртъв той възкръсва, излиза от студената обвивка на безлюбието и влиза в любовта, носителка на живота. Дойде ли до този момент, човек става гениален, започва да твори в областта на музиката, художеството, изкуството, науката и т.н. „Да вярваме ли в това нещо?“ Това е ваша работа. „Право ли говориш?“ Това е моя работа.

Седемнадесета неделна беседа
22 декември 1929 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев