От сърцето излизат

„Защото от сърцето излизат помисли лукави.“ Матея 15:19

Разликата между разумния и неразумния живот седи в последователността. Там, дето има известна последователност в природата, има и известна разумност. Там, дето няма последователност, няма и разумност. Когато някой говорител или който и да е днес говори едно, утре – друго, той не е разумен и от него нищо не може да се очаква. Вие може да проверите този закон навсякъде в живота. Ако вашето дете бъбри каквото му дойде наум и вие мислите, че от него ще излезе някакъв гений, лъжете се. В неговите мисли, чувства, желания и действия трябва да има известна последователност. Това е закон в природата. Ако детето е разумно, то ще прояви известна разумност. Ако не е разумно, няма да прояви никаква разумност. Вие може да приложите този закон и по отношение на съвременните писатели. Прочетете един писател и вижте каква последователност има в неговата мисъл. Същото се отнася към философите. Почти навсякъде съществува този закон. Няма изключения.

Следователно разумното в моралния или в духовния свят е свързано с една последователност, тъй както в музиката тон след тон вървят, преливат се. Следователно, дето има последователност, там има вече и изкуство. Дето няма последователност, там никакво изкуство не може да има, никаква култура не може да има. И възпитанието може да се тури в основата на последователността. Ти не можеш да възпиташ един човек, ако не си последователен в храната. Чудни са хората, когато искат да си въздействат морално. Че когато градите една къща, най-първо трябва да турите здрава основа, здрав материал. Къщата, която градите, трябва да се постави върху известни сили, защото, ако материалът не е здрав, къщата ще се събори. Второ, не само материалът трябва да бъде здрав, но при сцеплението между частиците трябва да има една последователност в съпоставяне на материала. При градежа има известни разумни закони. Но ако тази последователност не е спазена, има друга една опасност. Най-после тази къща трябва да е разумно съградена. Когато се прави една къща, тя не се прави за говеда да живеят там, като някоя кошара, но тя се прави за разумни хора.

Казвам, при сегашния обществен живот всички учени хора говорят за възпитанието, как да се подобри човечеството. Всички учени хора се стремят сега да създадат интелигентност, да създадат ред и порядък навсякъде. Ако остане ние сега да създаваме ред и порядък, сега да създаваме интелигентност, сега да подобряваме човечеството, ние сме фалирали, това е изгубена работа. Сега ние се приближаваме към положителната страна. Не е достатъчно човек само да вярва какво има, но той трябва да знае какво може да обработи. Не е само какво може да обработи, но и какво може да пласира като търговец. Човек не може да изработи повече, отколкото материал има. Той не може и да продаде повече, отколкото е изработил. И най-после печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Защото един човек може да бъде лъган само няколко пъти в живота си. Лъжата седи в това, да продадеш на човека това, което не се съдържа. Един хлебар продава хляб и казва, че брашното е прясно, а то не е прясно. Хлебарят продава хляб и казва, че днес го е правил, а той го е месил преди два-три дни. Той казва, че неговият хляб е най-евтин, а се оказва, че е най-скъпият хляб от този, който в града се продава, а при това не е от най-добър материал, от най-добро качество. И ти, като видиш, че нито е пресен, нито е навреме направен, нито е износен, защо ще го купуваш?

Казвам, каквото и да е веруюто в света, то трябва да има отношение към разумния човешки живот. Съществува една разумност в света, която вие може да кръстите, както искате. Тази разумност казва, че съвременният свят съществува, че има бъдещ свят, че ангели съществуват, че хората ще живеят. Всичко това не седи в простото живеене. Всеки може да свири. И глупецът може да вземе една цигулка и да свири, но има голяма разлика между един виртуоз и един обикновен свирец.

Та казвам, ние сме дошли до положението, дето да изучаваме живота като изкуство. В това изкуство човек трябва да уякне. Той трябва да знае законите на растенето, той трябва да знае тези закони, по които се развива силата у него. Защото, ако той не разбира тези закони, постепенно неговото тяло ще почне да се руши, да се нарушава неговият вътрешен мир, да се изменят неговите вътрешни убеждения. Казвате, могат да се изменят убежденията на човека. Не, убежденията на човека не могат да се изменят, но те могат само да се разширяват. Как могат да се изменят убежденията ми за светлината? Преди две хиляди години аз може да съм я разбирал по един начин, сега може да я разбирам другояче, но каквато е била светлината преди две хиляди години, такава е и сега. Какво има да се изменя тя? Нейните отношения няма да се изменят и не се изменят. Каквато е била любовта преди две хиляди години, такава ще бъде и сега. Хората не използват любовта както трябва и различно я обясняват. Например, ако вие съсредоточите, т.е. сгрупирате лъчите на светлината в една леща, вие може да произведете изгаряне върху който и да е предмет. Казвам, по същия начин вие може да фиксирате и вашите чувства и да направите някаква пакост. Затова оставяйте светлината да действа в своето естествено положение.

Съвременните хора имат желанието да станат пълни господари на природата и да бъдат учени хора. В старо време всички се стремели да бъдат магьосници, да могат да омагьосват. Сегашните хора пък се стремят да бъдат всесилни и да станат, каквото пожелаят. И дето хората вярват в късмет, това е заблуждение. Всеки човек иска да бъде щастлив, всеки човек иска да бъде богат. Може. Но във всичко това има една последователност в природата. Само разумният човек може да направи разумно, каквото пожелае, а глупавият – никога. Под думата „глупав човек“ не разбирайте това, което хората разбират. Глупав човек е онзи, който не спазва законите на природата. Ти може да си светия, но щом сгрешиш, твоята святост не може да ти помогне. Природата ни най-малко не може да те извини, че ти си светия. Ти можеш да бъдеш пръв светия в света, но щом измениш един от законите на природата, твоята святост по никой начин не може да ти помогне. Казвам, по същия закон, ако един писател, който е авторитет в английски или френски, или кой и да е друг език, и направи някаква погрешка в правописанието, вие можете ли да го извините? Той може да се оправдава, че това било, че онова било, но това не може да го извинява. Той никога не трябва да прави погрешки. Простият може да прави погрешки, но ученият – никога. Той трябва да има четири очи, той трябва да изправи погрешката си. Той трябва да каже: „Щом аз съм авторитет, на мене не ми се позволява да правя погрешки. На другите хора се позволява да правят погрешки, но на мене – не.“ И като дойдем до моралния живот, всеки казва: „Аз съм много добър човек.“ Направил си една погрешка и искаш хората да те извинят. Моралният, духовният човек не се извинява за погрешките си. Той сам трябва да ги изправя.

Добре. Знаете ли тогава как може да се изправи една морална погрешка? Много лесна работа. От вашата морална погрешка може да не пострадате вие, но може да пострадат хиляди хора от нея. И тогава ще имате обратни резултати. Онези хора, които са пострадали, ще ви кажат: „Понеже в нашето съзнание вие бяхте авторитет за нас, защо направихте тази погрешка?“ Следователно вие ще трябва да плащате всички загуби на хората. Природата ще ви наложи глоба за техните загуби. Това е, което индусите наричат карма. И тя трябва да се обясни последователно, да се разбере има ли карма, няма ли, има ли съдба, няма ли съдба. Съществува един закон на последователност.

Казвам, от всички хора сега най-малко религиозните хора се занимават със своето тяло. Например всички религиозни хора очакват, след като умрат, да отидат в онзи свят, да живеят там като ангели и да оставят тялото си тук, да става каквото ще с него. Често българите употребяват един циничен израз за този случай, като казват: „Умра ли аз веднъж, после и да ми турят един джигер на крака, да правят с мене, каквото искат.“ Само българинът може да има такъв морал. Кучетата гробари не могат да стават. Човек няма право, като умре, да остави тялото си да се вмирише и да правят хората каквото искат с него, защото ще го глобят. И като умираш, ти трябва да знаеш кога ще умираш и да отидеш някъде далеч в гората, да се скриеш от всякакъв поглед, че никому да не причиниш зло със своята миризма. И най-святият човек все ще причини малко Миризма на хората. Той отвън е свят, но отвътре още не е свят.

Сега ще ви приведа един пример, да ви изясня какво разбирам аз под думата „лош човек“. Аз например не наричам лош човек онзи, който може да убие или да открадне. Ето каква е моята идея за лош, за неизправим човек. Един беден човек минава покрай една река и вижда, че един богат човек там се дави. Той отива да го спаси и го изважда от водата. Богатият човек, като вижда своя избавител, веднага познава в неговото лице един от своите длъжници и му казва: „От толкова време аз те търся, да си изплатиш дълга. Ти имаш да ми даваш тридесет хиляди лева. Скоро да ги платиш.“ Хваща го за яката и го завежда в участъка, да си изплати дълга. „От толкова време те търся в света, едва сега те намерих.“ Този богат човек е един от най-лошите хора в света. Това нещо се случва много рядко. По-лош човек от този не може да съществува. Сегашните лоши хора спадат към друга една категория. Бедният човек, като излязъл от затвора, платил дълга си и продължавал да върви по-нататък из пътя. Той бил българин и създал поговорката: „Направи добро, да намериш зло.“ Така дошъл той до това философско заключение. Върви по-нататък и вижда, че друг човек се дави. Отива до него, вижда, че и на него има да дължи. „Слушай – казва му той, – ще те извадя от реката, но ако ми простиш дълга. Не го ли простиш, ще те оставя да се удавиш. Аз имах вече една горчива опитност. Повече не правя добро.“ „Ще ти простя дълга, само ме спаси от удавяне.“ Този човек е най-малко лош.

Всички хора вървят по този морал. Те, като ги поставят натясно, казват им: „Ще се откажеш ли?“ „Ще се откажа.“ „Ако не се откажеш, ще умреш.“ Тъй щото имате два морала. В историята има само един такъв пример – да ви направи някой човек добро, а вие да го хванете за врата и да го заведете в участъка. Така постъпиха и евреите с Христа. Този е единственият пример в историята. Те туриха на кръста човека, който създаде еврейския народ, който ги извади из тинята.

Сега да се върнем към думите на Христа, който казва, че от сърцето излизат всичките лоши помисли. Философията на злото и досега не е обяснена, нито пък се старайте да я обясните. Защо съществува злото в света? По причина на това, че човек върви в разрез с това, което Бог е създал. Дотогава, докато един човек се самозаблуждава и иска да възприеме атрибутите на Бога и иска да коригира законите, които Бог е създал, непременно злото ще се зароди у него. Щом искаш да коригираш законите, които Бог е създал, както и порядъка, който той е наредил, злото вече се е промъкнало в тебе. В този случай ти допущаш мисълта, че Бог не е съвършен. Гърнето не може да коригира грънчаря. Следователно всяко гърне, което се опитва да коригира грънчаря, то става гърне за помия. И ако гърнето, още докато е в работилницата, помисли да коригира господаря си, той го направя за помия. И ако то запита господаря си: „Защо ми даде толкова долна служба?“ – той ще му отговори: „Защото искаше да ме коригираш.“

Не мислете, че в коригирането седи приложение на един принцип. Коригирането на господаря показва, че не си разбрал принципа. Аз говоря върху един принцип. Когато аз говоря, вие мислите, че сте големи праведници. Между вас няма нито един праведен. Аз разбирам праведен, тъй както Бог разбира. Вие сте праведни като обикновените хора. Праведен човек аз наричам този, който, откак се е родил, нито една лоша мисъл не е минала през ума му, неговото настроение никога не се е променило, всякога да е бил весел и радостен. Кажете ми кой от вас е бил такъв. Щом някой си постави въпроса така, той ще се обезсърчи. Много още има да се обезсърчавате и много още има да се насърчавате. Въпросът не е да бъдем справедливи. Ние трябва да бъдем справедливи, това е наша длъжност. Правдата не е един завършен акт. Той се определя. Когато един музикант взима вярно тоновете, той трябва да се радва, че свири добре, но той всякога има възможност по невнимание да вземе един крив тон. И ако между неговото сърце и неговия ум влезе най-малкото нарушение, най-малкото разногласие, тоновете вече не са тъй уравновесени. Той не ги взима вярно. Музикантът всякога трябва да бъде весел, радостен. И онзи, който иска да бъде музикант, той трябва всякога да бъде уравновесен.

Казвате: „Как ще прекараме нашия живот?“ Ще го прекарате като зайците, като мечките, като вълците, като птиците. Въпросът, как ще прекарате живота си, е право зададен, но никой досега не е отговорил право. Как ще го прекарате? Нима хората не го прекарват? И те го прекарват. Право е зададен въпросът и право трябва да го разрешите. Като дойде човек на земята, той трябва да мисли как ще прекара живота си. Да допуснем, че някой казва, че не му трябва богатство. Много добре. Друг казва, че наука не му трябва. Много добре. Трети казва, че не трябва да ходи в църква. Много добре. Четвърти казва, че това не му трябва, онова не му трябва. Питам тогава, как ще прекарате живота? Мислите ли, че Бог има нужда от нас всеки ден като някои бъбриви деца да го занимаваме с нашите работи? Ставате сутрин и започвате: „Господи, гладни сме. Господи, обосяхме, оголяхме. Господи, страдаме.“ Днес боледуваш от треска, утре от хрема. Всеки ден хиляди хора го занимават с всякакви работи. И Господ, който е направил света, трябва да си даде ушите, да слуша от какво страдат. Най-после вие трябва да знаете причините на вашите страдания. Ако сте хремави, трябва да знаете защо страдате от хрема. Ако сте трескави, трябва да знаете защо страдате от треска. Ако страдате от ревматизъм, трябва да знаете защо страдате. Ако имате тумор в стомаха си, трябва да знаете защо е дошъл този тумор. Трябва да знаете причината на всяко вътрешно неразположение. Трябва да се знаят причините на нещата.

Казва Христос: „Всичкото зло произтича от човешкото сърце.“ Но човешкото сърце, това е от човека, от духовния човек произлиза злото. Злото не е родено във физическия живот. То не е родено и в света на живота, но от духовния свят е родено.

Следователно във физическия свят осезанието и вкусът принадлежат към тялото, обонянието принадлежи към белите дробове, а злото се е родило от зрението и слуха. И когато хората прогледали и прочули, злото е дошло вече в света. Ще ви приведа онзи пример за двете царски дъщери.

Две царски дъщери се оженили. Едната била сляпа, другата – глуха. На сляпата се паднал един момък много грозен, но много сладкодумен, а на глухата се паднал един устат, лош до немай-къде момък. Сляпата си казвала: „Кой знае колко красив трябва да е моят мъж, който говори тъй сладко, но нали не виждам.“ Глухата пък казвала: „Кой знае колко сладко говори моят мъж, но нали не чувам.“ Един от мъдреците в това време казвал на бащата: „Ако се отворят очите на сляпата и слухът на глухата, и двете ще бъдат нещастни.

Мнозина запитват защо са слепи и глухи. Аз виждам, че много от съвременните хора са слепи и глухи. Това са относителни неща, лични. И понеже човекът на личността не трябва да се обижда, трябва да го имате предвид. Някой ми казва: „Ти си много лек човек.“ Аз взимам тези думи двусмислено и го питам: „Колко мислиш да съм тежък?“ „Четиридесет и пет килограма.“ Претегля ме, излизам седемдесет и пет килограма. Хайде сега ти се притегли. Претегля се и той. Излиза четиридесет и пет килограма. Питам, кой излезе по-лек от двамата? Ти си по-лек, аз съм по-тежък.

Следователно ето моралното заключение. Аз съм по-морален от тебе, понеже, ако ти оценяващ моралността с лекотата, аз съм по-тежък, значи и по-морален. Според това заключение или тази поговорка тежкият човек е всякога добродетелен. Значи според българите колкото един предмет е по-лек, толкова той е по-грешен, колкото е по-тежък, толкова е по-добър. И действително право е. Златото е тежко и затова българският поет Славейков е казал: „Парице, парице, всесилна царице! С тебе, парице, простият в рая влиза.“ Аз проверявам неговите думи. Този български поет съзнава, че хората чрез парите искат да влязат в Царството Божие. Привидно човекът на земята чрез своето богатство може да създаде всякакъв подтик на движение, но ако чрез порите той иска да се домогне до разумния свят, това е невъзможно. Лек предмет, лек човек е всеки, който избухва. Мехурът е лек, но не се разпръсква. И ако ти в своите убеждения имаш сцеплението на мехура, какви ще бъдат твоите убеждения?

Следователно под думата „лек човек“ ние разбираме предмети, които се разпукват. В убежденията на хората не трябва да има никакво пропукване, никакво разпукване.

Когато Христос е развивал този пример пред своите ученици, той искал да им каже, че хората трябва да имат определени възгледи за природата. Природата и в негово време, и в наше време не се е изменила. Тя се е изменила в едно отношение, че е внесла нови методи. Методите, които тогава е употребявала, и днес употребява плюс някои нови методи за нашето възпитание според степента на развитието, до което сме дошли днес. И ако сегашните хора трябва да се самовъзпитават, те трябва като сегашните химици да изучават свойствата на елементите. Когато се натрупа в кръвта на човека повече органическо желязо, отколкото трябва, нужно е да се изучават свойствата на това желязо, понеже то съдържа в себе си един център на разумността.

Какви качества съдържа желязото в себе си? От една страна, желязото внася твърдост в характера, но същевременно то внася и грубост в характера. Ако човек има малко желязо в кръвта си, той е малодушен, наричат го баба. Най-малко желязо има в жабата и в заека. Всички страхливи същества имат малко желязо в кръвта си. Внесе ли се повече желязо, отколкото трябва, човек става крайно жесток. Разбира се, има и други елементи, които внася това качество.

Ако пък в кръвта на човека има повече органическо злато, то внася благородство в характера му. Няма ли човек злато в кръвта си, той не може да прояви никакво благородство. Право е, че всички богати хора минават за благородни, но не може да бъде човек благороден, ако в неговата кръв или в неговия психически живот, или в неговата мисъл няма злато. Неговата мисъл трябва да има устойчивост, да не се разрушава. Нашите мисли са разпокъсани, понеже ние се само съмняваме. Например вие се съмнявате във вашата вяра, има ли Господ, или няма. Казвам, ако вие се съмнявате, значи друг някой ви е убедил в това, че съществува Бог. Но ако това е вашата реалност, можете ли да се съмнявате в Бога?

Единственото нещо, с което Бог се проверява, това е животът. Той е първото доказателство. Щом ти имаш живот в себе си, от този живот ти трябва да изучаваш първичната причина, която ти го е дала и която го е създала. Щом в тебе има известна интелигентност, от тази малка интелигентност ти трябва да проверяваш човека. Съвременните хора числят, че злото е излязло от сърцето, а ние казваме, че злото е излязло от човешкия ум. И това е правдоподобие. Мойсей, който беше зает с тогавашната наука, когато е започнал да мисли за плода, за това отстъпление, той разбира, че това отстъпление се явява като резултат на нашата интелигентност. Следователно само интелигентният човек може да греши. А човекът на чувствата има само една потенциална възможност да греши. Ако той няма ум, не може да знае как да греши. Представете си един човек без очи, уши, без ръце, но има някакви желания. Как ще ги постигне той? Тези желания може да го спънат. Дайте му вие ръце, крака, очи, уши, дайте му вие условия, да почне неговият ум да работи, и ще видите, че чрез тези средства, чрез тези условия, които има, той ще може да направи едно престъпление.

Следователно там, дето се усилва престъпността, усилва се и интелигентността. Значи умственото развитие у хората върви по два метода, по два закона. По закона на интелигентността/престъпността и по закона на изпълнение волята Божия. По тези два метода върви развитието в света. Онези, които не разбират правдоподобността, питат защо трябва да съществува злото. Злото е един метод, който можеш да употребиш, както железарят употребява огнището, за да смегчи желязото. Обаче на това огнище ти можеш да извършиш още хиляди престъпления, които не са потребни.

Например в нашия живот в ума на някого се заражда една мисъл, че някой човек е лош. Казвам, какво ще се ползваш от тази мисъл, ако тя излезе вън от тебе? Казваш някому: „Ти си лош човек.“ Какво ще придобиеш с това? Или казваш, че светът не е създаден разумно, или че Господ не е справедлив. Питам, какво добиваш от това? Значи Господ е несправедлив, а ти си справедлив, ти си съдия, понеже се произнасяш за неговите постъпки. Защо е несправедлив Господ? Че дъщеря ти не се оженила за този, когото ти си искал. Или мъжът ти не се е назначил на такава служба, на каквато ти си искал? Или че не си могъл да отидеш на журфикс, дето си искал? Или че не си могъл да отидеш някъде на разходка? Или че не си могъл да се наядеш както трябва? На умния човек не е позволено да се готви. Докато ни готвят такива готвачи, каквито са днешните, все такива простаци ще бъдем и ние. Аз съм против простите готвачи. Аз като видя един учен да яде такова ядене от тези прости готвачи, считам, че той не е учен човек. Защото този готвач, който му е готвил, колко пъти е опсувал лука, докато го опържи, колко пъти е опсувал маслото. След всичко това този учен човек ще яде това ядене и ще каже – не е хубаво сготвено.

Аз бих проповядвал при възпитанието майката сама, изключително тя сама да готви на детето си до седемгодишната му възраст. През това време тя не трябва да позволява на никой друг да готви на детето ѝ. Всички слугини, които готвят и дават на децата да ядат, развалят работата. Това е загубена работа. Ще оставите слугините си да готвят на децата ви, че от тях човеци ще станат. Слугинята може да е светица, но за себе си, а не и за вашите деца. В това отношение птиците разбират този закон много добре. Майката и бащата сами носят храна на малките си, докато пораснат. Хвръкнат ли от гнездото си, вече майка им казва: „Вече сами ще тръгнете да си търсите храна.“ В това отношение между птиците съществува една последователна връзка. Най-хубав, идеален семеен живот съществува между птиците. Ако хората искат да вземат отнякъде пример, от тях да вземат. В техния живот има уважение и почитание към родителите по-високо и от най-културните хора. Между най-културните хора няма такова уважение и почитание, каквото между птиците.

И тогава казвам, не давай и на най-добрия готвач да дава разни чорби и други готвени работи на душата си, ако искаш главата ти да е мирна. Също такъв буламач може да бъде и една книга – независимо това, дали тя е религиозна, или научна. Всяко нещо, което не служи за подигането на човешката душа, каквото и да е то – било книга или друго нещо, е един буламач. Нищо повече. Аз не се интересувам толкова за автора, за готвача, защото той се познава по неговата работа. Когато видя, че един златар изработва един хубав фин пръстен, виждам, че той е майстор човек. Глупавият човек не може да направи един хубав пръстен. Като чета някоя книга, виждам, че авторът е вложил в нея своя образ. От словото зависи – каквото е словото, такъв е и човекът. Това, което в даден случай мислиш, чувстваш и вършиш, това е твоят характер, който се отпечатва в природата. В природата, като кажеш една дума, твоят образ вече се отпечатва. Например ти можеш да не си казваш името, но кажеш ли някому „аз те обичам“, ти веднага подписваш името си, Иван Драганов, и след това твоята обич ще се опита. Ти можеш да минаваш с това име под псевдоним, но след време този човек, на когото казвате, че го обичате, ще го изпратят при вас като просяк, да изпитат обичта ви. Вие ще кажете: „Нямам сега време, не съм свободен. Иди си.“ Постъпите ли така, отдолу под вашето заявление, че обичате този човек, ще пишат: не устоял на думата си. Каквото кажете, всичко се отпечатва и после проверява. Природата не търпи празни думи. Кажеш ли някому „мразя те“, веднага ще изпратят при тебе един апаш и ако не го набиеш по всички правила, пак пишат под твоите думи: не устоял на думите си. Ако го набиеш по всички правила, ще пишат: устоял на думите си. По-добре да те набие един човек, който те мрази, отколкото да имаш един приятел, който те ласкае. Първият е характерен, а вторият – безхарактерен човек. Който те мрази, той не говори много, но казва: „Махни се оттук, ще ме предизвикаш да ти направя нещо.“ Онзи, който ласкае, всичко излиза само от устата му. Не е в хуленето. Има лошо хулене, но има и добро хулене. Когато злото е скрито в някоя красива форма, тя ни съсипва. Тя именно определя нашия характер.

Казвам, всеки, който иска да поправи живота си в бъдеще, за да го поправи, трябва да влезе във връзка с невидимия свят, да му помага. Каквито и да сте, ако искате вашето материално положение да се поправи или вашето здравословно състояние да се поправи, или вашето духовно положение да се поправи, непременно трябва да направите връзка с разумното в природата. Или казано на друг език, да намерите в света разумни хора, с които да направите връзка. Понеже всички тези области в природата си имат свои агенти на земята, както например някоя голяма английска компания си има свои агенти в София и другаде. По същия начин и всяка компания от невидимия свят си има свои агенти на земята. Например един светия или поет, или писател, или музикант е един от тези агенти на възвишеното, на разумното. Всеки народ също така е агент на това разумно начало.

Ние мислим, че в света няма последователност, считаме нещата разхвърляни и казваме – човек живее и ще умре. Човек трябва да знае, да определи в какво именно седи животът и в какво – смъртта. Животът седи в пробуждането на съзнанието, че има една първопричина, която ражда живота, а смъртта произтича от факта, че човек казва – какво от него зависи да живее или да умре. Кажеш ли така, ти вече си създал смъртта. Ще кажеш: „Аз живея, понеже Бог живее.“ Следователно смъртта е резултат на нашия свободен акт, дето ние се отказваме от първичната причина. Това вече е ограничение на съзнанието, и тогава дали си тук, в този свят, или в онзи свят, отношенията ще бъдат едни и същи. Ако ти умреш и отидеш в онзи свят, това ще бъде едно нещастие за тебе. Ако отидеш в другия свят, ти ще се измъчваш там като гол дявол. Поне тъй се изучава.

Онези, които виждат, проверяват нещата и намират, че много от видните исторически лица не съществуват в онзи свят. Какво ще кажете на това отгоре? Сега да оставим тези неща настрана. Те са въпрос на далечното минало, от тях ще се яви един вътрешен спор, но практическото, което можем да приложим, е следното. Ние първо можем да започнем с нашия физически живот. Той е нашият най-нисш живот, чрез който можем да влезем във връзка със силите на живата природа и след това трябва да влезем във връзка с духовния живот. След това ще влезем в общение с нашия дух. Значи три фази има. Първо трябва да минем през твърдата материя – това е материал, който трябва да обработим. Живите сили на природата, това са силите, с които трябва да работим. И след това най-после можем да очакваме да влезем в общение с нашия дух. И тогава, казвам, първият човек живее в стомаха, вторият – в дробовете, третият, духовният – в симпатичната нервна система, в слънчевия възел, а същинският човек, духът на човека, това мощното, силното живее в мозъка на човека, в горната и в предната част. Целият мозък е на негово разположение. Този дух изменя всички части на нашето тяло съобразно законите, които знае. Та всеки човек трябва да изучава много добре света. Той трябва да е във връзка с цялата природа, понеже тя е нагласена с тази гама. Ако ти не постъпваш съобразно нея, ще се намериш в стълкновение с нейните закони и ако у тебе се явяват лоши желания, ти ще създадеш една сурова около себе си, една атмосфера, в която не ще можеш да живееш. И затова казва Христос – от препълване на сърцето им излизат лошите помисли. Той е казал негативната страна – това, което влиза в устата, излиза през търбуха и то не осквернява човека. Това, което излиза от сърцето, то осквернява човека. Този пък, който е писал Евангелието, той е писал отде иде, отде излиза доброто. Доброто не излиза от сърцето, но от душата на човека и затова казва Христос: „Скръбна ми е душата до смърт.“ И ако ти не знаеш да оперираш със своята душа и не я познаваш, ти добър човек не можеш да бъдеш. Докато ти познаваш само сърцето си, ти си лош човек. Когато почнеш да познаваш душата си, ти си добър човек. Или туй е, което съвременните окултисти наричат нисше себе и висше себе. Нисшето е в сърцето, дето се ражда злото, а висшето е в душата, дето се ражда доброто.

Следователно под думата „душа“ ние разбираме мястото, източникът, от който излиза всичко добро. По нея можеш да се познаеш. Следователно имаш ли душа, ти си добър човек. Нямаш ли душа, ти си лош човек. Човек, който не признава душата си, той не може да бъде добър. Някой казва: „Празна работа е душата. Всичко е тук, на земята.“ Това е личността, това е човекът, който живее само в материалния свят. Прав е този човек, защото действително има хора, които живеят само тук, на земята. Не е лошото в това. Няма какво да убеждаваме тези хора. Нима мислите, че зайците ще влязат в Царството Божие. Трябва ли да се проповядва на зайците, че Христос е слязъл на земята, за да ги спаси? Трябва ли да се проповядва на мечките, на вълците, че Христос е слязъл, за да ги спаси тях? Небето няма нужда нито от мечки, нито от вълци, нито от зайци. Мечките, вълците, зайците са за земята.

Казвате: „Какво има на небето?“ Все има нещо. Ако напишете думата „вълк“ на български език и разгледате буквите, ще видите, че вълкът има една хубава черта. Той, понеже е баща на кучето, като съзнава колко голям грешник е, изпратил сина си, кучето, да се учи между хората. Това показва, че той има една отлична черта, която ще го спаси. Влюби ли се веднъж в тебе, той никога няма да те забрави. Дето и да те срещне в гората, ще те придружи и ще те нагости. Голям кавалер е той. Но намрази ли те вълкът, мисли му. И десет години да минат, като те срещне, все ще ти направи някаква пакост. Това е психологически вярно. Онзи, който не се е занимавал с психологията на вълка или на животните изобщо, той не ги познава. У вълка има една недоразвита черта. Той не знае причините и последствията на нещата, вследствие на което не знае защо го гонят хората. Той счита това за диващина и си казва: „Бял ден не съм видял от хората.“ Той счита за естествено да влезе в една кошара и да си вземе колкото овци иска. „Едно време ние си взимахме отвсякъде, но сега, откак дойдоха хората, те ги прибраха в кошарите си. Едно време ние разполагахме с овците, а откак дойде човекът, той разполага.“ Вълкът нарича човека узурпатор.

Казвам, ако ние искаме да внесем едно преобразувание на нашия живот, трябва ново възпитание, преобразяване на нашите възгледи. Ако ние, съвременните хора, искаме да живеем с тези възгледи, с тези вярвания, с тези разбирания, които досега имаме, това е един голям фалимент за цялата човешка култура. Не само лично, но ако всички народи на съвременния културен свят не се решат да видоизменят, да внесат новото в себе си, да стане един вътрешен преврат, едно вътрешно преобразование, цялата култура ще фалира, тъй както всички култури досега са фалирали. Но ако приемат новото учение, ще стане едно мощно преливане във възпитанието. Защото, както виждаме, сега се умножава този умствен пролетариат. Право е, че културата ще подобри света, но възпитанието не се води тъй, както трябва. Вследствие на това се явяват сега тези големи противоречия.

Ще ви приведа сега следния разказ. Един от древните царе имал красива дъщеря, на която намерили един красив царски син, за когото да се ожени. Когато започнала сватбата, явил се пред тях един жрец. Никой нищо не знаел за неговото идване. Питат бащата: „Защо иде този жрец?“ „Да оформи този акт, че вие сте женени.“ „Но защо ни е този жрец?“ „Той трябва да потвърди, че двамата влизате в съюз.“ „Добре тогава.“ Съгласили се. Не се минава много, ето, иде един лекар. Дъщерята пита баща си: „Защо иде този лекар?“ „Като се разболеете един ден, да ви помогне.“ „Ами още не сме се разболели.“ „Нищо, той е разумен, предварително е дошъл.“ Съгласили се и на това. Ето, иде и един готвач. „Защо иде този готвач?“ „Понеже влизате в семеен живот, този готвач иска да те замести, защото, ако няма кой да ви готви, вашето семейно щастие ще се развали.“ След него иде една стара баба със своята кривачка, куц-куц. „Ами тази старица защо иде?“ „Нали ще раждаш деца. Та тя трябва да ти бабува.“ Учудила се царската дъщеря на всичко това, но хайде и старата баба да остане. Но нали всички тия хора имат своето място в съвременния живот, нареждат се те всички на своето място.

Казвам, щом влезете в съюз с живота, трябва да знаете, че ще изпитате много противоречия. Ако приемете едно ново учение, мислите ли, че при тази работа няма да дойде жрец, лекар, готвач, баба? Не само тези ще дойдат, но и други още. Аз не искам да ви забавлявам. И други още ще дойдат. Трябва да разбираме вътрешния смисъл на нещата. Казвате: „Как, вътрешния смисъл ли?“ Трябва да разбирате вътрешния смисъл на идеите. И след всички тези хора ето, иде един човек с каруцата с конете си. „Ами този кой е?“ „Той е гробарят.“ „Предполага се, че все някое от децата ви ще умре, та той ще го зарови.“ Дотук всичко беше хубаво, но този с каруцата? Питам, какво струва такава сватба? Знаете ли какво е казала сега дъщерята на баща си? „Татко, аз не искам да се женя. Всички тези хора да си вървят.“ Разрешила ли е с това въпроса? Обаче сърцето на младия, който се влюбил в царската дъщеря, се разбила и той казал: „Много ще скърбя.“ Тя му казала: „По-добре и двамата да скърбим, отколкото… виждаш ли всички тия? Виждаш ли тази каруца, която и двама ще ни занесе на гробищата? По-добре и двамата да скърбим, отколкото и двамата да ни занесе на гробищата.“

Казвам, за предпочитане е да страдаме, отколкото да умрем. Казва някой: „Ще умрем, ще ни погребат.“ Според Писанието ние понасяме по-добре страдания, отколкото смърт. И Христос е казал: „Имам власт да положа душата си.“ Праведният не трябва да умира. Той може да страда, но не и да умира. Скръбна е душата ми до смърт. Страданията на праведния могат да бъдат непоносими, но те са само един метод за пречистване на нашата душа. Колкото страданията са по-големи, толкова по-голямо ще бъде и пречистването. Когато дойде радостта, това е само един отдих, една почивка. Не мислете, че радостта показва какво всичко е свършено. Не, тя е само малък отдих. И като влезете в небето, вие ще бъдете тъй чисти, ще носите всичката чистота, каквато земята може да ви даде.

Казвам, ще трябва да стигнем до онова съвършенство, да имаме смелостта поне на онзи древен мъдрец, наречен Епиктет, с когото господарят му се отнасял много зле. Той бил роб на един от римските патриции, който налагал всичките си слуги на общо основание. Господарят му често го бие, но той оставал напълно спокоен, нито един мускул не трепвал на лицето му. Господарят се чудел на неговото спокойствие. Епиктет му казвал: „Удряй, колкото искаш, но внимавай да не направиш някаква пакост. Защото, ако ми счупиш крака, ще навредиш и на себе си. Не ще мога да ти служа както трябва.“ Един ден господарят му бил силно разгневен. Натиснал крака му и го счупил. „Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет. От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения. И при това Епиктет не е бил християнин. Вие ще кажете: „Той не е вярвал в Христа.“ Да, той не е вярвал в Христа, но има преимущество над вас. Ако на вас ударят две тояги, всички ще чуят вашия рев, а Епиктета никой не е чувал.

Сега ще ме извините, че правя такива заключения, може би някои от вас да са като Епиктета. Може би да има един, двама, трима, пет, десет, двадесет и тридесет души като него, но аз взимам за пример Епиктета. Човек трябва да има вътрешно самообладание. Когато едно време при Буда дошъл един скръбен човек, който прекарвал в молитви само, той запитал Буда: „Ти глух ли си за моите молитви, не виждаш ли страданията ми?“ Буда му отговорил: „Бог не се нуждае от твоите молитви и от твоите страдания. Отвори си очите и виж, че всичко в света е само радост, блаженство и хармония. Ти си затворил очите си, сляп си и се молиш само когато няма място за твоите молитви.“

Ние, съвременните хора, трябва да отворим очите си и да видим, че всичко около нас диша. Виждате ли какъв прекрасен ден е вън. Няма защо да плачем и да се молим. Отворим ли си очите, ще видим, че милиарди същества има около нас, които живеят радостен и весел живот. Тези, които са около нас, не мислят за себе си. Те мислят за всички хора на земята. Та и ние, като сме на земята, трябва да мислим за някого. Някой казва: „Аз живея за Христа.“ Хубаво, съгласен съм. Какво трябва да направиш тогава за Христа? Само да мислиш, че той е Син Божи? Че какво ще му придадем, какво ще излезе от това, ако мислим само, че Христос е Син Божи? Ама той е Учител. В какво се показва любовта на земята? Да не обиждаш другите хора заради Христа и да не мислиш зло на другите хора заради Христа. И най-големия престъпник да видиш, да кажеш: „Няма да мисля зло заради Христа. Защо ще съдя един престъпник? Не съм съдия.“ Като учен човек аз мога да кажа само, че виждам една лоша черта. Като рисувам един човек, мога да кажа, че лицето му не е според законите на природата, той има някаква лоша черта. Това обаче са закони на природата, те не са мои закони. Няма защо аз да определям хората, да ги съдя кой какъв е.

Казвам, има една наука, която точно определя кои хора са добри и кои лоши. Според тази наука, когато ти говориш на един човек, а той гледа надолу или на друга страна, той е лош човек, той е разноглед. За такъв човек турците казват – тебе гледа, мене вижда. Не само това, но от вътрешните предразположения на човешкия дух някой път се изкривяват носът, устата на човека. Много мъчно може да намерите хора, устата на които да са намясто. Повечето хора са разногледи и с криви уста. Според тази наука е страшно да се изучава човешкото лице. Аз не бих посъветвал никого, който не е готов още, да изучава човешкото лице. Започнете ли да го изучавате, вие ще се ужасите от тази аномалия, която съществува в него. Като погледнете на човека, вие трябва да погледнете през неговата душа, като на един красив свят. Понеже устата представлява физическото в човека, като погледнете на нея, трябва да четете, че в човека има нещо красиво, устойчиво. Каквато е устата на човека, такъв е и характерът му. Каквито са очите му, такава е и душата му. Каквито са ушите му, такава е и неговата разумност.

Това са пожелания, резултатът на един минал живот, който ние можем да изменим. И когато ние изменяме нашите възгледи, с това можем да подобрим и нашия живот. Когато Бог е създал човека по образ и подобие, и това може да бъде. Всичко това човек може да схваща едновременно. Бог се занимава само с положителни неща. Той никога не се занимава със същите неща. За Бога съществува само доброто, красивото, хармонията в света. Дисхармонията за него не е нещо реално.

Следователно животът, който ще изправи смъртта, знанието, което ще изправи невежеството, силата, която ще изправи безсилието… всички ние трябва да станем силни, но тази сила трябва да бъде разумна. И тази интелигентност трябва да бъде такава, че да изправи съвременния свят. И ако тази интелигентност не е такава, че да създаде закони, които да помагат на човечеството, тя не е намясто. Всеки закон не трябва да бъде спирачка, но трябва да бъде побудителна причина. Ние виждаме, че в музиката съществуват закони, които са побудителни причини, които развиват. И сега ние според нашите закони казваме: „Не прави това, не прави онова.“ Ние трябва да имаме един закон, който да ни показва какво трябва да правим и какво не трябва да правим. Казвате, човек трябва да бъде идеалист.

В какво седи идеалният човек? Не е лошо човек да бъде и материалист. Това са изопачени работи. И идеалният, и духовният, и материалният човек, това е все човек. Идейният човек е човекът на мисълта. Материалният човек реализира своите мисли. Но ако той мисли, че това, което веднъж е създал, не може да създаде нещо по-хубаво от него, той е загубен човек. Този е материалист човек. Материалните работи могат да се реализират постепенно, понеже те са резултат на идейния човек. Всичко в света е резултат на човешкия дух в този широк смисъл на думата.

И ние, съвременните хора, сме дошли до положението да мислим, че условията създават нещата. Не, трябва да се знае, че човек е създал условията. Когато един човек създаде един параход и влезе в него, той се ограничава в парахода, но ако той е умен, ще създаде добър параход, дето условията ще бъдат добри. Казвам, параходът може да бъде здрав и добър, но той трябва да има разумен капитан, който да знае да управлява. Ще дойдат изпити, ще дойдат бури, които да определят доколко параходът е добре създаден, доколко е здрав. Та всички изпитания, които ви идат, са затова, понеже от земята до небето вие ще минете през море. За тази цел ще трябва да си съградите един параход и ще покажете доколко здраво сте го съградили и как го управлявате. Ако вашият капитан не може да го управлява, ще видите доколко сте работили със законите на разумната природа.

Сега на земята ние сме дошли нито за гости, нито за динета (вечери), но на училище. Защото всеки, който пише нещо, теза е това. Комисия ще има. Един поет написал нещо и го чете. Ще дойде комисия да се произнесе. Някоя мома казва: „Аз ще се оженя.“ Ти ще народиш деца, твои произведения, които или ще те приемат в Царството Божие, или ще те изпъдят. Знаете ли каква голяма отговорност имат сегашните майки и бащи? В сегашния живот само добри, здрави и силни хора трябва да се женят, за да дадат добри деца, а не хилави. Хилавите души ще дойдат за два-три, пет-шест месеца и ще умрат. Защо ни са такива хилави души? Силни души трябва да дойдат. Една душа като дойде на земята, тя трябва да живее най-малко шестдесет-седемдесет години.

И тъй, сега ние търсим нещата, но трябва ни една здрава мисъл. Христовото учение трябва да се разбира, трябва да се знае какво е учил Христос. Много хора трябва да се отрекат от стария си живот. Под това Христос е разбирал да се отречеш от всичко онова старо, хилаво, което носи греха в себе си. Ако е любов, любов да е. Ако е живот, живот да е. Ако е мисъл, мисъл да е. Ако е приятел, приятел да е. Идеен, съвършен трябва да бъдеш. И тогава казваме – ние сме слаби, грешни хора. И почват да ни цитират какво казал апостол Павел. Един наш приятел се учудва от мене и казва: „Нашия Учител не е оставил още нито един светия на покой. Как живее тогава?“ Казвам, аз съм много внимателен към светиите. Никога не казвам неверни неща, но само верни. Давид, който беше по сърце на Бога, защо не се простиха неговите грехове, а остави да се напишат на тази книга? Така ли намериха този грях да му напишат? Един грях имаше, и него написаха, та хиляди години да го четат в църквата. На Давида побеля главата. Други са правили толкова грехове и не са ги писали. Давид направи един грях и до днес го теглят под съд. Господ му казва: „Виждаш ли какво нещо е да правиш грехове? Виждаш ли лошите последствия на греха?“ Аврам беше свят човек, но и той направи една погрешка и я записаха. Като пътуваше, той казваше на жена си: „Кажи, че не си ми жена, а сестра.“ Защо лъжеше? Но за тази му лъжа един от царете го изобличи и му каза: „Защо не каза истината, а щеше да ме вкараш в грях?“ „Страх ме беше.“ Господ извинява тези работи, той не е толкова строг, но ето вече три хиляди години, и погрешките на Аврама не са още изтрили. От толкова хиляди години и погрешките на Давида не се заличиха. Когато дойде Христос, когато дойде второто пришествие, всички стари работи, всички грехове на хората ще се изтрият. Когато дойде новият Адам, всичко старо ще се заличи. И тъй, необходимо е за всички ви мъжество. Аз мога да ви обясня много работи, но вие знаете повече, отколкото трябва. Опасността седи в многото знание, което ние не можем да приложим. Ние нямаме един постоянен обект. И любовта ни към Бога още не е такава, каквато трябва да бъде. Не сме достигнали дотам. Някой ще каже: „Аз много обичам Бога.“ И после ще ме питате какво нещо е Бог. Някой казва: „Аз обичам Бога, но кажи ми какво нещо е Бог.“ И в Писанието е казано: „И направи Бог человека по образ и подобие свое.“ Значи, какъвто е човекът, такъв е и Бог. Така е, ако схващате нещата буквално. Например вие отивате при един цар, разговаряте се с него, той ви дава стая за живеене, прекарвате при него ден, два, три, година, правите разходки с него и т.н. Питам, кое прави човека цар? Човещина има в него. Бог живее в него. Ако Бог не беше в него, той нямаше да бъде този човек, този цар. Някой философ ви приема, излиза с вас на разходка, учи ви. Някой поет седи, разговаря с вас, чете ви някое стихотворение. Защо? Бог живее в него. Другояче той не би ви чел своите стихотворения. Майката отглежда своите деца, възпитава ги, радва им се. Защо ги толкова обича? Защото любовта, Божественото живее в нея. Това е Бог. Онази интимна, дълбока връзка, онази сила, която свързва всички хора, това, което постоянно ни лекува, което внася хубавите, красивите мисли и чувства, това, което постоянно изменя нещата. Тази именно сила е първичната причина, която подобрява всичко в нашето съзнание и ние се чувстваме погълнати, обкръжени вътре в нея. Казва апостол Павел, че в Бога живеем и се движим.

Та казвам, ще дойдем до това хубаво положение да схващаме Бога в тази широка светлина. Нас не ни интересува толкова де е слънцето, но ни интересува аурата на слънцето и светлината, която украсява земята. Нас ни интересува повече светлината, отколкото да гледаме самото слънце, защото, ако гледаме слънцето и не използваме светлината му, малко ни е ползвало то. Нас трябва повече да ни интересува не това, какво е Бог, но трябва да се интересуваме от живота на Бога, от неговата мисъл, от неговата сила, която прониква в нас. Неговата светлина за нас важи повече, отколкото да знаем специфично това, кой е създал Господа, има ли той някакво начало и край. Този въпрос е лично за вас. Никога не запитвайте кой създаде Господа. На този въпрос ще ви отговоря така, както отговорил един философ: който създаде тебе, той създаде и Бога. Няма по-умен отговор от този. Когато ти запитваш кой създаде Господа, ти си мислиш за божество. Тъй щото всеки, който запитва кой създаде Бога, той иска да пита: „Кой ме създаде мене?“ Мене ме създаде Господ. Онзи, който създаде тебе, създаде и Бога. Онзи, който създаде видимото в тебе, той създаде и невидимото.

И тъй, първо ще знаете, че от сърцето започват лошите работи. Трябва да се ликвидира със сърцето трябва да се разведем с него. Иде разводът вече. Сърцето е един незаконен брак, с който човешкият ум се е оплел някога, т.е. не умът, а човешката личност се е оплела. Следователно трябва развод и разводът иде. Затова човек трябва да умре, да се освободи. Докато човек се освободи от този брак и стане свободен, има време. Всяка жена, докато има един мъж, тя е завързана. Смъртта ни освобождава от незаконния брак на сърцето, от тази незаконна жена, за която човекът се е оженил. Затова хората вярват, че Адам преди Ева имал една жена, за която се оженил и после се развел. Които от вас се интересуват, могат да четат старите предания и да намерят името ѝ. После се оженил за втора жена, но и с нея не му провървяло. И след това трябва трети път да се ожени. Първия път се оженил, развел се. Втория път се оженил, сърцето е сегашната му жена, но с нея още не се е развел, свързан е с нея. Тя все мърмори: „Де си ходил, с кого си бил, по кои булеварди си се разхождал? Да не ходиш с чужди жени.“ Питам, какъв морал има в това, щом тя държи най-безобразни форми в ума си и излива такива благоухания от устата си? Никакъв морал няма в това. Щом дойде мъжът, тя пита: „Де ходи?“ „На пазар.“ „А, на пазар, зер!“ „Е, на гости.“ „На гости ли беше?“

Казвам, вътре в човека има развала. И докато тази развала съществува, всякога в човешката мисъл ще се образува една миризма. Противоречията в нашия живот трябва да престанат. Ако ние обичаме Бога, ще кажем на нашия възлюбен: „Не мога вече да живея по този начин.“ „Свободна си. Какво искаш повече?“ „Народиха се деца, израснаха вече, а ти си остарял.“ Със стара баба и със стар дядо не може да се живее. Само младите могат да живеят, а старите се оттеглят на покой. Сърцето е вече доста остаряло. На негово място иде тази възвишена мисъл, която наричат новия живот, великия идеализъм в света. Разбирайте това в неговия чист смисъл. Понякога по нямане на образи аз трябва да засягам такива от обществения живот. Когато говоря за женитбата, в ума ми ни най-малко не седи идеята за вашата женитба на земята. За мене тя важи дотолкова, доколкото важи женитбата на птиците. Женитбата на земята има санкция само за земята, но не и за небето. Децата ви, които се раждат, те се узаконяват само по причина на любовта ви. Любовта на майката, на жената, която ражда деца, се счита вече за законна. Всяко дете, което не е родено по любов, то е вече незаконородено. И десет попа да венчават една жена, но няма ли тя любов, детето ѝ е незаконородено. Нищо повече. И всяка връзка, която съществува в света без любов, тя е незаконородена, тя е механическа, няма никакви съотношения.

Душата в Божествения свят е царска дъщеря, ти не можеш с нищо да я ограничиш. Или всеки мъж е царски син в Божествения свят. С какво ще го ограничиш? Какво ще говорите за брака, за отношенията тогава? Ако остане жената сега да морализира мъжа си, то е загубена работа. Или ако остане мъжът сега да морализира жената, и това е загубена работа. Или ако мислите сега да възпитавате децата си, които сега раждате, и това е загубена работа. Децата трябва да се раждат с всички заложби в себе си. И жената, която ражда, трябва да бъде най-благородна. И мъжът, с когото тя се свързва, и той трябва да бъде най-благороден. Това трябва да бъде една широка идея. Тъй трябва да се подигне общественият живот. Другояче с това разбиране нищо не може да излезе. Някой казва – еди-кой си брат ходи с еди-коя си сестра. Какво от това? Една вечер, около дванадесет часа, качвам се в стаята си, една сестра се връща с един брат, иска да ме запознае с него. Сега не искам да се запознавам. Питам, коя сестра няма брат и кой брат няма сестра? Хубаво е, ако ми е брат. Бог е и в тъмнината, и в светлината. Той е в душата и на брата, и на сестрата. Той е в душата и на жената, и на мъжа. Тогава защо трябва да мислите неща, които не съществуват. Ама някъде хойкала тази сестра. Нямате право да мислите по тези неща.

Това са новите схващания, новите знания. Чувам една сестра да разправя на друга: „Слушай, ти чети беседите на Учителя, но от него съвети не взимай. Той съвет ще ти разбърка ума.“ Значи в беседите говоря по един начин, а частно – по друг начин. Казвам, много добре говори сестрата. Тя, като дойде при мене, наистина ще се забърка. Като дойде някоя сестра при мене, аз я опитвам какво мисли. Тя се радва, погледне ме, не знае какво мисля. Казвам ѝ: „Не бой се.“ Преди години дохожда една сестра при мене, иска да каже нещо, срамува се: „Един брат…“ „Какво? Целуна ли те?“ „Да.“ „Колко пъти? Три пъти, нали?“ Казвам: „Преди четири-пет съществувания този брат обичаше да мушка жените си с нож. Ти благодари, че той сега се е обърнал към Бога.“ „Ами какво ще кажат другите сестри?“ „Какво ще каже Господ, това е важно. Ти считаш ли за лош човек брата, който те е целунал?“ „Ами мъж ми какво ще каже?“ Представи си, че всички хора са братя и сестри в едно голямо семейство. Тогава питам, братът има ли право да целуне сестрата, или сестрата има ли право да целуне брата си?

Щом считаш Бога за баща на това голямо семейство, втори път като срещнеш този брат, ти го целуни. „Как да разбера това?“ Ако си силен човек, ти ще се чувстваш свободен. Това е една борба, която трябва да претърпиш. Не е въпрос тук за насърчение. От вас зависи в даден случай да разрешите важни социални въпроси. Ако аз дойда до този морал, за който вие говорите, тогава няма да има нито един праведен човек. Гледам, в трамвая седнала някоя жена, а от двете – страни по един мъж, тясно, притеснили се. Ако това се разгледа според вашия морал, тази жена е вече хиляди пъти опетнена.

Грехът не седи във външността на нещата. Той е в смисъла, който ние влагаме. Щом съзнанието ти е чисто, щом отвътре си чист, нищо нечисто не може да се докосне до тебе. Ако е според вашия морал, никой не трябва да се качва в трамвай с много хора. И тогава от единия до другия край на живота ни никой не трябва да се докосне до нас. Но всинца трябва да бъдете свободни заради Господа, който живее у нас. Всички вие трябва да имате чертите в характера на нашия баща, който е толкова снизходителен, щедър, милостив, а всички други неща са детински морал.

И тогава давам ви следното правило. От душата излиза любов, светлина, свобода, благост, милосърдие, кротост, въздържание. Този е обратният стих, който трябва да носите в душите си.

Деветнадесета неделна беседа
5 януари 1930 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев