Пътят на възможностите

11 година
28 лекция на 1 мл.ок.клас
29.IV.1932 г. петък, 5 ч.с.
Изгрев, София.

Само Божията Любов носи пълния живот.

Ако прекарате две прави линии през един център, какво ще получите? – Може да ги прекарате да бъдат перпендикулярни. Ако разделите два прави ъгъла на две, какво ще получите? – Как ще го намерите без да измервате.

Как бихте определили един физически резултат? – Каква е разликата между една причина и едно следствие. От физическо гледище каква е разликата? – Да допуснем, че вие имате една запалена свещ, изгаря свещта. Какво е последствието? Изгуби се свещта. Учените хора ще запалят тази свещ под някой голям калпак, след туй ще докажат, че веществото, от което е направена свещта, не се губи, ще дигне големия калпак и ще каже, че свещта е там и свещта е изменила своята форма. За изменение формата на свещта коя е причината. Огънят, той е причината. Но огънят е последствие. Огънят е последствие, но следствие на една причина. Вие взимате следствието за една причина и казвате: Огънят превърна свещта на газ. Доказвате, че тази материя, от която свещта е направена, се е променила. Но питам: Свещта има ли същите качества както преди. На какво се е превърнала свещта. (Видни пари, газове и малко пепел). Тогава каква е разликата между една причина и едно следствие. Много пъти вие мислите, че нещата са ясни.

Ако ви питам каква е разликата между хиперболата, окръжността и елипсата? – Физически в университета доказват: Има ред теории, надълго и нашироко. То е физическата страна. Но каква е разликата. И какви са причините. Тези разумните хора, които са образували хиперболата, и тези, които са образували елипсата, каква идея са имали? – Какво искат да докажат на студентите в университета, с какво искат да ги запознаят? Каква е тогава разликата между окръжността и елипсата, от физическо гледище. (Елипсата има два центъра, кръгът – един.) Вие разсъждавате по втория начин. Че елипсата има два центъра. То е вярно. Вярно е, че огънят превърна свещта на газ, но всъщност огъня го нямаше. Откъде огъня запример? – Туй същество, което дойде и запали свещта, то тогава ли образува огъня? – Но да допуснем, че туй същество иде и носи една кутия кибрит, извади една клечка и запали свещта? – Откъде дойде огънят? – Вие казвате: Какво стана с кибритената клечка? – Тя като дойде какво ще стане? – Запалва се свещта и гори. Ученият човек, като учен, той ще види за колко време тази свещ ще изгори. Той ще вземе в съображение, ще измери дебелината на свещта, ще измери дебелината на фитила и след туй ще извади часовника. Като знае височината и дебелината на тази свещ ще каже, че в половин час изгаря половин сантиметър. Тя е 10 см. 15, 20, 25 см. Най-голямата свещ, тези венчалните свещи, те са необикновени свещи, от спармацет, около 25 см, 30 см. Тогава той изчислява, че тази свещ като изгори след 10 часа, цялата свещ ще изгори. Запитайте учения човек къде отиде свещта. Той казва, че нищо не се губи в природата. Казвам: Как не се губи, свещта изчезва, вие не разбирате философията. Той направи опит с теглилка, доказва, че материята е там, но тя се е изменила. За да се образува светлината, тази свещ изгаря. Трябва да стане една промяна. Ученият човек вас ви доказва, че тежестта на материята, че материята не се е изгубила, но има нещо, което се е изгубило. Светлината, която излезе, къде отиде? – Той казва, че толкоз тежи. Не тежи толкоз, тежи по-малко, отколкото свещта по-рано. Може ли сега да определим, като изгори една свещ от грама, каква част се губи? – Светлината, която е излязла от една свещ, колко ще тежи? – Да допуснем, че имате едно шише с розово масло. Розовото масло постоянно се изпарява. Тези пари излитат и какво ще стане с шишето? – Олеква шишето. Но да допуснем, че вие туряте малкото шише в един голям калпак и се измерва онова, което се доказва. Във вас кое ви дава идеята за някакво ухание? – Какво представя то от себе си? – Дребни частици излизат от розовото масло. Представете си, че такива дребни частици излизат и те като светлината не може да се теглят. Иде учен човек и търси розовото масло в малкото шише. Но маслото не е в шишето, но в големия калпак е. Ако е в големия калпак, вие не можете да го видите. В малкото шише вие можете да го видите, но в големия калпак не е като течност, превърнало се е. Допуснете, че на този големия калпак има една цев и ученият казва, тук е розовото масло, вътре е. Като поставите носа, усещате, че има ухание, мирише. Значи превърнало се е на газ. Но работите в света нямат само физическо обяснение, причина и последствие. Причината съзнава, че положението на известен предмет се е променило. Самото следствие не познава това. Ами ако в природата е обратното, тогава как ще обясните този въпрос от физическо гледище? – Причината съзнава, че състоянието се изменя. Тялото се е променило. Самото тяло не съзнава. Ако вие разцепите едно дърво, ще знае ли дървото, че се е разцепило? – Или ако направите една ръчка на някое сечиво, на брадвата или на някой трион. Разцепите между две дървета, вие знаете, станало известно съчетание, има известно съчетание, но желязото не знае. Да ви приведа друг един пример. Представете си, че се ражда едно дете, което не знае как се е родило. Бащата и майката са причината, но детето не знае, след време детето може да знае причината. Как ще обясните със съвременната наука вие туй? – То е както в геометрията, имате налице една аксиома. Вие аксиомически приемате, в неговото подсъзнание, то е аксиома. Но ако няма подсъзнание? Един материалист какво ще ви каже? – Един материалист приема, че човек няма никаква душа. Но същевременно приема, че временно се явява едно съзнание в него. После туй съзнание изчезва. Материалистът разсъждава днес за днес без да мисли. Има разсъждения без мисъл. Знаете ли какво наричам без да мислиш? – Може да направиш, както жените правят. Синжирчета с колелца. Ако питаш защо, не знае как го прави. Туря един кръг в друг, свързва, но не знае защо направила кръга. Може да направи цяло едно въже, с което да обеси човека. Казва: Туй въже го правя за проба. Онзи, който прави въжето, може да предскаже за какво ще употребят хората неговото въже.

Да ви приведа друг пример: Вие пишете писмо на един ваш приятел, защото имате нужда, студент сте, намирате се в трудно положение, пари ви трябват. Пишете на вашия приятел Д.Н. едно писмо, започвате любезни приятелю и след като му пишете, казвате, че имате голяма нужда, ако може да ви услужи с пари. Вие сте уверени, че той ще ви даде пари. Искате му 1 000 лева. Кое е онова, което ви уверява, че той ще ви даде 1 000 лева? Но представете си, че вашият приятел ви отговаря по-любезно и казва: Нямам 1 000 лева, но имам 500 лева, наполовина вашите работи се уреждат. Коя е причината, че вие не можахте да предвидите, че той не може да прати 1 000 лева. Вие мислите, че той ще прати 1 000 лева, но той ви прати 500. След като писахте, вие имахте научни данни по хиперболичен и елиптичен начин. Разрешихте въпроса, но сметката не излезе права. Наместо 1 000 лева 500 ви прати. Но все таки, то е наука да спечелиш 500 лева при едно трудно положение.

Но да са върнем към формите. Кое е причината? – Как се е образувала хиперболата? – Нали има свои причини? – Ние твърдим, че има хипербола. Тя съществува в природата. Но то е вече философски даденото на Михалчев. Тия плоскости се секат. Тези две хиперболи се движат в две противоположни посоки. Това са осите или диаметърът на кръга или това са двата диаметъра на елипсата. Вие казвате, че в елипсата единият диаметър е по-дълъг, а другият – по-къс. Вие казвате, че тия хиперболи като се движат, тия двете противоположни движения някъде във вечността ще се пресекат.

Приблизително ще направя едно такова движение, тогава като се пресекат какви фигури ще образуват? – Елиптична фигура, понеже има два центъра. Те тръгнаха в противоположни направления. Кои са онези причини, които ги заставиха да се пресекат. Как ще се пресекат, като се движат в две противоположни посоки? – Значи не се движат в една плоскост. Ако се движат в плоскостта, никога няма да се пресекат. Ако се пресичат, значи не се движат в една равнина. Туй движение е M. Представете си, че от този център излизат тия двете движения, в една или в друга посока. В живота да кажем двама приятели или брат и сестра, и единият отива в Африка, другият в Америка. 5, 10 години работят и пак се връщат в дома си. Събират се. Те се връщат по един кръг, ако са братя. Но представете си, че имате един мъж, който излиза и казва: Аз съм мъж. Заминава някъде на печалба, другото е една мома, която излиза от един дом и казва: Аз съм жена, трябва да раста, тя отива в противоположно направление. До известно време те растат и после тия двамата души се срещат един ден и образуват запознанство. Те излизат от две противоположни фамилии, с различни качества и след туй между тях се зароди известно сродство. Същото това нещо го има в елементите. Съединява се кислород с водород. Кои са причините, които заставят кислорода да се съедини с водорода? (Афинитет имат.) То е даденото. При това един кислород се съединява с две единици водород. O1H2. Защо кислородът е с една единица, а водородът с две? (Според валенциите.) Това, което никой не е видял, че е едно. Вероятно може да е, но ти видя ли го, не го видях, но предполагам. Учените хора не са видели, но предполагат, то е вероятност. Ние няма да спорим, че то е вярно. Защо едно с две се съединява. В дадения случай кой е по-силен? (Кислородът.) Ако водородът е по-силен? – Сега възражението не е едно доказателство. То е въпрос. В дадения случай тъй както са нещата, вие имате в окръжността един физически резултат. Всичките небесни тела са валчести. Всичките органически същества са елиптични, от валчести се превръщат на елипса, а всички духовни същества са хиперболични. Ти едно духовно същество ще видиш хипербола, няма да видиш цялото същество, но ще видиш само гърба, то е пътят на туй същество. Ние изчисляваме неговия път. Казвам: Хиперболата е път на едно съзнание. Елипсата е път на друго съзнание. И кръгът е път на трето съзнание. Следователно, ние различаваме полето, през което минават силовите линии, които действуват в известно поле. Но туй същество, което функционира, ние искаме да намерим неговия път. Един ден на туй същество ще се измени неговият път.

Та казвам, трябва да разбираме трите основни закона. Щом вие се движите в един кръг, вие трябва да разбирате физическия свят с неговите основни закони. Щом се движите в една елипса, вие трябва да разбирате законите на елипсата. Законите на елипсата не са както на кръга. И движението на ония сили, които се движат по хиперболичен път, то е духовният свят. Човек, който не е запознат със законите на хиперболата, не знае какъв е духовният свят. Запример да вярваш, че след като умреш, ще живееш, то е хипербола или да вярваш, че от невежа учен човек ще станеш, то е хипербола. Или да вярваш от грешник светия ще станеш, то е хипербола. Ученият човек ще докаже, че с ред формули, че тия хиперболи някъде във вечността ще претърпят такова видоизменение, ще докаже, че не се движат по една плоскост и движенията на тия хиперболи ще се пресекат. Невъзможното в едно отношение е възможно в друго. Сега законът, който изваждам: Някой път вие казвате, това нещо е невъзможно. Невъзможно е при дадени условия, но е възможно при други условия. Невъзможно е един човек, когото мразиш, да ти даде пари. Може когато го мразиш да ти даде пари, ще идеш с парабел и ще кажеш, ще те убия. Той ще извади, ще ти даде, но ако е на свобода, никога не можеш до го заставиш чрез омраза да ти даде пари. Ако го обичаш, ще ти даде пари, ако го мразиш, не дава. Сега какъв е законът на Любовта? – Законът на Любовта е закон, чрез който се постигат всичките желания на едно разумно същество. Имаме хиляди желания в света. Любовта е един правилен път, по който всичко се постига. Защо трябва да обичаме? – За да постигнеш онова, което ти желаеш. Сега ясна ли е мисълта? – Научно не е доказано, то е твърдение, то е дадено. Значи ако ти мразиш, чрез омразата ти спъваш своя прогрес. Правиш един опит, втори, трети, четвърти, пети и ред противоречия се внасят в твоите чувства. Противоречия в ума ти, противоречия в постъпките ти. Ти казваш: Какво трябва да правя? – Казвам, замени омразата с любов и работите ще се уредят. Или сега турям друго едно изяснение. При глупостта не ти вървят работите, тогава омразата и глупостта заедно вървят. Казваш, какво трябва да правя? – Стани умен и разумен човек и веднага работите ще тръгнат. Сега под думата любов разбирам, че любовта си има свои качества. Кое е първото качество на Любовта? (Свободата.) Свободата вече е външно условие. Най-първо Любовта изисква разумност. Онзи, който люби, той е разумен, внимателен към онова същество, което обича и в нищо няма да го увреди. Като е внимателен той не иска да го ограничи. Питам тогава: Майката, която хване детето, завие го в пелените и тя го обича. Защо го увива, има ли свобода? – Ти имаш един свой приятел, пишеш му едно любовно писмо, увиваш писмото, туриш го в плик, запечатваш плика. Де е свободата тука? – Тогава като дойде твоят приятел, ти употребяваш закона на кръга. Затваряш. Имаш един завършен резултат. Затвориш един кръг, пращаш го на един писател. Той е учен човек. (Чертежа.) Казва: Да отворя ли писмото или не. Най-после го разтваряш. Какво е начертал там? – Една елипса. Ти изваждаш писмото, разгъваш го, четеш нещо, хипербола има. Ти искаш 1 000 лева, но на тази хипербола идват 500 лева. Има нещо криво в изчислението. Той казва така: 500 лева ти пращам, Великден иде, иди и купи 500 яйца, вапцай ги, продай ги по 2 лева и ще имаш 1 000 лева. Ти вземаш 500 яйца по 1 лев, 500 лева, вапцаш ги и ги продаваш по 2 лева, ти ще намериш 1 000 лева. Ти казваш нищо не се постига. Той е длъжен само 500 лева да ти даде. То е половината от хиперболата, в едно направление и ти в другото направление, още 500 лева ще вземеш. Ти никога не можеш да вземеш 1 000 лева от своя приятел, ако той ти прати 1 000 лева, тебе 1 000 лева не ти трябват, трябват ти 2 000 лева. Ако ти прати 2 000 лева, тебе 4 000 лева ти трябват. Ще вапцаш яйцата. Колко лева ще употребиш, за да вапсаш яйцата – 2, 3 лева. Сегашните хора се намират в едно особено положение. Всички научно доказват. Но ученият човек като се намери в едно противоречие, забрави кръга, елипсата. Той не е вапцал яйцата. Казва: Трябват ми 1 000 лева. Не му иде на ум, че Великден иде и може да вапца яйца. Казва: Кой ще ходи да ги продава, срам го е. Ами как не те е срам да искаш пари, а те е срам да продадеш яйцата?

Вие сега слушате една лекция, каква е целта? – Целта ви е, вие сте гладни, идвате в гостилницата, искате да ядете. Вие сте заставени и казвате: Дано по-малко да вземе. Седнете на масата, гостилничарят даде яденето. Гостилничарят може да иска пари от вас, а може да има една книга, че накрая на месеца да плащате. Добре. Има и друго положение. Вие сте отруден, измъчен, нямате знание. Намерите някое училище и вие влезете в училището и слушате лекция. Пак имате положението, както онзи в гостилницата да вземете нещо. Третото положение е, измъчен сте в света, спрете се някъде, коленичите да се молите. В първото положение имате гостилничаря със своите тенджери, с паници, с хляба. Явява се там и той на гостилничаря казва: Можеш ли да ми услужиш, влезе в училището, там е учителят или професорът, който говори. Влезе в църквата, там свещеникът чете своите молитви. И ти като влезеш тебе ти е трудно нещо на сърдцето, то туй, което свещеникът чете, мислиш, че ще ти помогне. Питам: Защо влезе в църквата? – Ти седиш половин час там и казваш: Олекна ми. Питам сега, кое стана причината, за да ти олекне. Казвам: Църквата. Ако зданието го нямаше, щеше ли да ти олекне, после, ако не беше свещеникът, не щеше да ти олекне. То е 2⁄3 от истината, 1⁄3 остава. То е толкоз вярно, както когато теглите материята и казвате, че тя си остава същата. Но все таки къде отиде светлината? – В дадения случай кое е важно, когато една свещ гори? – Да докажем колко тежи, че не се е изгубила свещта или да почувстваш нещо. Че светлината е отишла. Ако светлината е отишла, питам туй доказателство колко струва. Ти можеш да докажеш, че тази свещ не се е изгубила, но тази свещ има предназначение да свети някъде. Вие четете някой поет, някое стихотворение и за някой куплет казвате: Отличен, много хубаво. Доказвате, че римите са на място, думите са на място. Питам: Този поет, като написал своята поезия, какво е имал предвид „О, майко мила, защо си ме родила?“. Сега, кои са важните думи в тази поезия. Майко и родила. Какво иска да каже поетът? – (Тежко му е.) Защо му е тежко? – Или в гостилницата хляб не дават, или в училището не го приемат, или като се моли в църквата, нищо не получава. Като излезе на отворено казва: О, майко мила, защо си ме родила? – Аз разрешавам тъй въпроса: О, майко мила – 500 яйца ще вапцаш и ще ги продадеш и ще се уреди въпросът. След като си бил в гостилницата и не ти дал гостилничарят да ядеш, след като си бил в училището и нищо не си научил, след като си бил в църквата и нищо не си получил, остава ти само едно, да боядисаш яйцата и да ги продадеш. О, майко мила – майката ще каже: Вапцай ги! – Всяко ваше противоречие, всяка ваша противоречива мисъл, която се намира в ума ви, вапцайте ги в червено. Не със синьо или зелено. Червената боя разрешава всичките трудни работи. Всичките трудни работи в света се разрешават с червеното. Онзи, който се е отчаял, той иска да се самоубие, да изкара кръвта да види червено. Когато някой иска да се самоубие, нека да вземе едно ножче и да пусне малко кръв, тогава ще му мине желанието да се убива. Когато някой иска да се самоубие, казва: Тази задача лесно ще се разреши. Цапни ръката си и като капнат 20, 30 капки, ще разбереш какъв е законът. Имате едно обезсърдчение, решавате, решавате, не може да решите една задача. Ще туриш червеният цвят. Преведете сега какво означава червения цвят? Намирате се при една чешма, вие сте възпитан човек. Минава един човек с една чаша, вие казвате: Моля господине, дайте ми чашата. Той казва: Не давам чашата. Минава втори, трети и всеки не дава чашата. Аз идвам без чаша, навеждам се на чешмата, турям си ръката и пия. Вие казвате: Дай ми чашата. Аз казвам: И ти имаш чаша като мене. Ти чакаш изкуствена чаша: Тури ръката на чешмата. Съзнай, че онова, което искаш да разрешиш, ти имаш възможност да разрешиш. Ти се заблуждаваш, че не можеш да разрешиш: Ти имаш чаша. Този човек ти казва, че и той като тебе разрешава. Той разрешил задачата на чешмата. Ти казваш, че пил така, казва: Едно време аз пиех с такава чаша. Аз нося една чаша, която всякога мога да имам на разположение. Туй, което искаш от хората, то не е реално, то е временно. Може да дойде, може и не. Законът така работи. Само Любовта, която може да даде твоето сърдце, тази Любов е реална. Само Любовта, която може да излезе от сърдцето е реална. Само онази мисъл е реална, която излиза из ума, отвътре навън. Всички други мисли, които идат отвън, тяхната реалност е относителна. Всяко добро, което не се проектира от твоето сърдце, а иде от друго, то е относително. Не че не е вярно, но има съвсем друго отношение. Вие по някой път вземете два резултата. Вие искате другите хора да бъдат добри, те да бъдат началото, алфа да бъдат, а вие да бъдете омега. Всичките хора в света не могат да бъдат начало. Никой човек не може да бъде начало на нещата, нито край на нещата. Не мислете, че като завършите една работа, сте край. След вас ще дойде втори, трети, четвърти, пети. Ще има мнозина, които ще извършат едно нещо. Нито сте начало, нито сте край. Какво сте? – Вие сте един резултат. Казваш някому една хубава дума, то е само един резултат. Казваш на този човек как да пие вода, с ръка може ли да пиеш? – Той казва: Може ли това нещо? – Може. Аз вече съм правил опит, веднъж, дваж. Той си тури ръката, направи опит, убеди се и той вижда действително, че и той като тури ръката, тази мъчнотия ще се премахне. Сега някой от вас може да каже, аз съм неспособен човек, от мене нищо няма да стане. От тебе музикант няма да стане, от тебе философ няма да стане, от тебе поет няма да стане, но все таки нещо може да стане. Ще намериш последното, което можеш да станеш. Хората казват: Туй е последното – да умреш. Ще създадеш беля на хората, на близките си, да те погребват. Баща ти и майка ти да харчат пари за тебе. Това е последното. Като направиш последното, никого да не безпокоиш. Това аз наричам последно. Седя при огъня, това не е последно нещо. Тогава, кое е последното, което човек може да направи? – Намираш се в трудно положение. Не е последното, което може да направиш. Детето взело една ябълка: Да ви наведа на една мисъл. То държи ябълката и не я дава. Баща му иска да я вземе, но то плаче, кряска и не я дава. Какво трябва да направи това дете? – Последното, което трябва да направи, за да не го бият, е да дигне ръцете и да пусне ябълката. Кажат ли му дай, да я даде. Защо детето не иска да даде ябълката? – Защото то мисли, че в тази ябълка е всичкото разрешение на въпроса. Казва: Ако ми вземат ябълката, отиде целият живот. Представете си, че те като го бият, може да го натупат и пак да му вземат ябълката. Щом имаш едно желание, с което много пъти те бият, отвори си ръката. Едно правило: Майка ти бие, баща ти, приятелите, всичките, отхвърли туй желание, дай го да го вземат. Щом за една мисъл те бият, дай я. Щом за една постъпка те бият, дай постъпката. Какво ще стане не му мисли? – Ще стане това, че няма да те бият. То е печалбата. Щом дойдеш до едно противоречие, остави това желание. Ще станеш свободен човек. Освободи сърдцето, освободи ума си. Тази мисъл, не че я изхвърляш, но даваш свобода, освобождаваш се и веднага настане едно друго състояние.

Сега ние ще дойдем до онова вътрешното знание. Науката в дадения случай е едно средство, с което могат да се разрешат известни задачи с ума. Аз сега включвам неща, с които науката не се занимава, ни най-малко не се занимава. Тя се занимава само в кръга на физическия свят, със съчетание на плоскостите, отношение на известни тела, привличане, отблъскване. Светлината с каква бързина пътува? – На науката крайната цел каква е? – Каква е крайната причина, науката не знае. Има някои философи, които се занимават, пък да се спре човек, върху крайния резултат, той трябва да започне от себе си. Защото има отношение между макрокосмоса и микрокосмоса, между малкия свят и големия. Каквито са отношенията на големия свят към малкия, такива са и отношенията на малкия свят, на туй, което той търси. Една твоя мисъл, една твоя постъпка, имат отношение. Туй отношение, което съществува в твоето желание, има известно количество материя, която влиза, взима известни форми, занимава те, целия ден се върти в ума ти. Трябва да определиш най-първо пътят на твоето желание какъв е. Път на някоя комета ли е? – Кои тела се движат? По какъв път? По какъв път се движи земята? – Елиптичен. Кои тела се движат в кръгове? Съвсем завършена е формата. Земята е кръгла. По какъв път се движат частиците и цялата земя как се движи? – Цялата земя, ако турите в пространството, ще турите, че тя седи от безброй системи, които се движат все по кръг и всичките съставят едно тяло, наречено земя. Туй е дадено. Кислородът и водородът, единицата с двете се съединява, според валенциите. Тогава какво е валенция? – Трябва една омраза, трябва една любов. От колко елемента е създадена омразата и от колко елемента е създадена проявената любов, от два елемента. И омразата е пак от два елемента. Кои са тия елементи? Всяко любовно чувство започва с два елемента. Всяка омраза започва с два елемента. Ако не разбирате свойствата на тия елементи, там стават всичките противоречия, понеже стават съединения, разединения. Сега не разбирате нещата. Вие имате някой път, някои такива състояния. Вие имате любовни състояния. То не е любов. Едно състояние, то е отражение само. Оглеждаш се в огледалото, но има ли някой човек в огледалото, няма. По-хубав съм аз. Туй, което е в огледалото, прави точно, което ти правиш. Мръднеш се и то се мръдне. Преместиш си ръката и то си премести ръката. Когато нещо става точно тъй както искаш, то не е реално. Когато нещата стават по опакото, тогава ти си по-близко до реалността. Някой път искате другите хора да постъпят като вас, че то не е реалност. Тогава ако искате един ваш приятел да постъпи точно както вас, тогава защо ви е приятел? – Вие не се нуждаете, но ако искате един приятел той, трябва да бъде точно противоположен на вас. Ако вие сте гладен, той трябва да бъде сит, ако вие ходите, той трябва да седне. Ако вие сте седнали, той трябва да ходи. Ако вие сте скръбен, той трябва да бъде радостен. Ако вие сте радостен, той трябва да бъде скръбен. Ако няма тази противоположност, вие не сте в реалността. Съберат се двама приятели и двамата тъжни, може ли двама приятели да бъдат еднакво тъжни? – Ако единият е весел и бодър, казва на другия, който е тъжен: Не бой се, тази работа ще се уреди. Ако и двамата са тъжни, загазиха, приятелството изчезва. Именно сега искам да ви кажа: Любовта, която се явява и не ражда страдание, тя не е любов. Знание, което иде от ума и не ражда противоречие на ума, то не е знание. Тия контрасти трябва да ги имате. Щом имаш противоречие, ти си в правия път, не си далеч от пътя. То е законът на битието. Всичките мъчнотии, които се раждат, имате противоречие в живота, трябва да знаете, че вие сте в пътя. Трябва да мислите, да разсъждавате. Защото вън от туй, което учите в училището, всичките ученици имат една вътрешна наука, с която вие сами трябва да се справите. Онова, което вие сами разрешите в себе си, онова, което вие сами схванете, то ще ви ползува. Защото всички изведнъж, без външна помощ, нищо не може да направите. Но и с външна помощ, ако вие не работите, пак нищо не можете да направите. Две неща са потребни. Една възможност и една невъзможност, то е реалността. Щом се яви една възможност, трябва да се яви и една невъзможност, то е реалността. Щом се яви една възможност, трябва да се яви и една невъзможност. Без туй противоречие не можем да мислим. Ако се явят две възможности, вие нищо не може да направите. Сега да изясня. Да допуснем, че влезете в една гостилница, вие влизате и сте гладни. Там има двама гостилничари. Единият казва тъй: Ако ти от моето ядене ядеш, ще придобиеш много нещо. Другият казва: Ако от моето ядене ти ядеш, ти ще придобиеш това, което никога не си придобил. Две възможности. Единият казва: Ако ядеш от моето ядене, ще придобиеш туй, което никога не си придобил, и другият казва същото. Какво ще правите? – Или да приведа друго яче. Да направя мисълта малко по-хармонична. В една къща искате да излезете, но има две врати, седи по един с револвер на вратата, казва: Ако минеш оттука, ще те убия и другият казва същото. (През прозореца.) Представете си, че и през прозореца има. Аз ви навеждам на една трезва мисъл, която трябва да употребите в съвременния живот. Вие бягате от противоречия. Тогава ако при едната врата онзи казва: Тук ако минеш ще те утрепя, то е едно противоречие и другият казва: Ела мини оттука, няма револвер, отде ще минеш. Ще минеш през вратата на спасението. Ако онзи не беше те спрял, ти ще идеш в кривия път. Казва: Оттука по никой начин. През този път с револвер трябва да минеш, той не е за слабите, то е път за силните. Другият казва: Тук без револвер може да минеш, то е път за всички. Щом има противоречие в живота, трябва да се явят две неща. Ако търсите две противоречия, няма истина. Ако един казва, мини оттук, а другият казва, не минавай оттук, двама има, както двамата с револверите. Страх те е да минеш, ако ти намериш две врати, на едната има един с револвер, а на другата няма с револвер, тогава мини през вратата, дето няма револвер. Ти си на правия път. Дето има противоречие, има една врата на противоречие. Има друга врата, дето няма противоречие. Мини през вратата, дето няма противоречие. Сега какво заключение ще направим? – От всичките разсъждения какъв извод ще направим? – Тази е една цяла каша от мамалига, мамалига от царевично брашно. Какво заключение изваждат? – Туй желание, от което всички се оплакват, дай го. Ти чакаш последен да го дадеш. Не, бъди пръв, тогава. Сега ще ви дам другия закон: Дето има крайно противоречие, вие бъдете последен. Дето няма никакво противоречие, бъдете пръв. Някой казва тъй: Аз трябва да си пробия път. Вярно е туй. Една граната може да си пробие път някъде, но какво остава от гранатата. Тя мине, пробие някоя гора, извърши един акт, падне на земята, пукне се. Питам: Тази граната два пъти може ли да се пукне? – Няма философия. Кога трябва да постигнете целта по пътя на една граната? – Ако искаш, нищо не се постига. Аз разбирам постижение, ако посееш една ябълчна семка, ще постигнеш повече, отколкото да посееш една бомба. Кръгът е завършена елипса. Това е посаждането на ябълчната семка. Пък да разбереш смисъла на живота, това е хипербола. Ти нямаш пари в джоба си, вървиш, запееш една песен „Заплакала е гората“. Каква песен вие бихте запели? – Три деня си гладувал, нямаш нито пет пари, тръгнеш и си пееш. Ако запеете „Изгрява слънцето“, има три положения. Слънцето като изгрее има възможност всичко да се оправи. Като изпееш, то ще ти сложи да ядеш. Ако ти си отруден, ще ти даде почивка. Слънцето като изгрее, има едно същество в света, слънцето, което се различава. Докато не е изгряло слънцето, е мъчно. Изгрее ли слънцето, запей песен и всичко става. Ама докато изгрее слънцето, докато не е изгряло слънцето, е мъчно. Като изгрее слънцето може да имаш възможност. След като изгрее слънцето какво ще кажеш? – Свърши се работата вече. Онзи ще каже, сбогом вече сиромашия.

Сега тази идея в човека трябва да остане, идеята за Бога като възможност. Бог е една възможност. Щом носиш тази идея в себе си, тогава обстановката на целия ден светне. Отношенията в тебе се изменят. Ако идеята, която седи в тебе, известни неща, ти реализираш нещата не по механичен начин. Но туй, вече разумното, възвишеното, ражда най-хубавите работи. „Изгрява слънцето“, то е идея за Бога, най-старата идея. Тази идея за Бога, която сега имаме, е реална. Вие мислите, че Бог е същество идеално. Тогава как ще определите. Пророкът казва в далечното минало тъй: „И аз ще се заселя между тях, не на небето горе, но между хората ще живея и ще бъда закон в сърдцата и всички ще ме познаят от малък до голям“. Може ли да има нужда тогава? – Тогаз Господ ще влезе във всичките хора и няма да има смърт, няма да има страдание, няма да има глад, няма да има безплодие, няма да има голота, няма да има босота. Как ще стане? – Тази е новата идея. Реално е, когато Бог дойде да се всели в нас. Да дойде Бог в човека и да живее, тогава ще стане изгряването на слънцето. Няма да има противоречие. Докато Господа не го знаем къде е, мислим че е някъде отвън, не е изгряло слънцето. Може би някои от вас да предполагате, къде е, но тази реалната опитност нямате. Не само да предполагате. Казват някои, но вие разумното същество хиляди същества има. Когато дойде животът в нас, когато дойде Бог в нас, болестите изчезват, ще изчезнат вътрешните противоречия и ще се заменят с хармония. Сега всички вие се стремите към реалността да изгрее слънцето във вашия живот, ще дойде, в този път ще изгрее слънцето, за всинца ви ще изгрее, но ако в този кръг слънцето се движи към центъра, слънцето ще изгрее. Ако вие се движите към центъра на елипсата, слънцето ще изгрее ли? Не. Ако вие се движите по пътя на хиперболата, ще изгрее слънцето. Това е пътят отвън, от материалното, от кривото разбиране. Тия два пътя са затворени в себе си. Те разрешават донякъде живота. Онзи човек, който живее в кръга, той има постижения, раждаш се като човек, израстваш, ставаш учен човек, достигнеш до известна възраст, после остаряваш и казваш: Ще се мре, но не знаеш къде отиваш, не си разрешил въпроса. Този въпрос е разрешен в хиперболата. Този път не е затворен кръг. Тогава, според вашето правило, де ще намери човек истината, в себе си или вън от себе си. Най-първо ще я търси в себе си. После ще търси вън от себе си, но вън от себе си, вие ще я търсите в хората, защото всеки човек е затворен кръг. Вие преставате да вярвате в себе си, вярвате в Ивана, Драгана. То е същото заблуждение. Вие не вярвате в хората, а вярвате в себе си. Казвам: В себе си човек трябва да вярва. Ако ти вярваш в обществото, какво ще ти даде? – Ако ти си учен, ако ти си способен човек, може да работиш, то ще ти даде нещо и ти ще дадеш нещо от себе си, и то ще ти даде нещо. Но ако не си способен, отидеш при един господар, не работиш, какво ще каже? – Ако целия ден си работил тъй както трябва, той все ще ти плати нещо. Та сега ви навеждам на една мисъл. Има един господар в света, лицето не сте му виждали и по-добре, че не сте го виждали. Ако започнете да работите, той ще ви плати, пък ако не работите нищо няма да ви плати. Сега казвате: Ама как да вярвам? – Че вие все ще вярвате. Ти седиш и вярваш, че един ден ще станеш учен човек. Оплакваш се, оплакваш се, но един ден ще израснеш и ще станеш юнак. Отде ще знаеш, ти първо ще го учиш. Туй, което си казал, каквото мислиш, това става. Като кажеш, че не става – ти си учен човек – и не става. Като кажеш: Силен човек ще стана, не става, тогава какво трябва да направиш? – Ще измениш пътя. Два пъти като се удариш ще измениш посоката. Човек не трябва да бъде като мухата, блъсне се веднъж, втори път, трети път. Веднъж като се блъсне, значи прозорецът е затворен. Чакай, докато дойде господарят вкъщи, та да отвори прозореца, умната муха така прави, глупавите се блъскат. Че така хиляди мухи си трошат главите. Прозорците ще останат затворени. Може да искате да постигнете вашите желания по пътя на милионите мухи. Мухата като гледа, казва: Трябва да се живее, виж какъв хубав свят, затворен е светът. Желанието е право, но има едно препятствие. Често забелязвам, че някоя муха се блъска долу на прозореца, а горе прозорецът е отворен. Тя се блъска в затворения прозорец, но една педя като излезе нагоре е отворено и тя може да излезе. Но тя поддържа навика, казвам ѝ: Дигни се нагоре, ще излезеш, измени ъгъла на движението. Подигни ъгъла нагоре. В дадения случай, в астрологията, това са възходящи знаци. Този е възходящ знак. Това са щастливи знаци, от изгрева на слънцето, нагоре. После има низходящи знаци. Върви всякога в един възходящ знак, подигай ъгъла. Ако е един градус, направи го два, три. Като дойдеш до 90 градуса, ще имаш разрешение, тогава ще намериш пътя. Тогава ще влезеш в хиперболичния път, в закона на възможностите. Законът на възможностите, то е закон на любовта, закон на разумността. Ти ще намериш разрешението. Или казано в религиозна форма. Христос казва тъй: Невъзможното за човека е възможно за Бога. Казвате: Отде да го зная сега? – Вие влизате в една стая, няма никой. Казвам: Бутни звънеца, започни да говориш на тази слушалка. Казвате: Какво ще му кажа на тази слушалка? – Ти говори на слушалката, ще се уреди работата. Мисли правилно. Туй значи да говориш на слушалката. Чувствай правилно, ще се уреди работата. Нали сте били на станцията, дето дават свободен път на трена. Казват: Трен № 125, дайте му свободен път. Тренът тръгне, пътят е отворен. Ако той не беше говорил по телефона, какво щеше да стане? – Казвам, светът, в който вие живеете, все по някой телефон трябва да дойде съобщение, да имате свободен път. Вие тръгвате безразборно, то не става така. Ще кажеш, влак 125 иска да тръгне. Дайте свободен път. Сега разбрахте ли? – Разбрахте ли, че ще тръгне. Дали ще тръгне, то е друг въпрос. Не че е въпрос. Съмнението във вас е, ще стигнете ли? Като върви човек, ще стигне. Вие казвате, ако изкарат трена из релсите, ако има препятствия, те са въображаеми работи. Ако стане това или онова, може да не стане катастрофа. Но в този път такива изключения няма. В пътя на Истината няма никакви изключения. Веднъж като тръгнеш в този път, изключения няма. Може да стигнеш, бъди уверен 101%, че ще стигнеш там, без никакви препятствия. Може да имаш препятствия отвън, може да вали дъжд или сняг, но то е малко за разхлаждане. Пътят, по който вървиш, ще постигнеш онова, което желаеш.

Сега ще си пребоядисате яйца за Великден.

Само Божията Любов носи пълния живот.

Начертайте хубаво тази фигура. Означете я с всичките букви. Нека ви бъде това като задача.