Размишление

Има известни положения в човешкия живот, които не могат да се разберат, докато умът на хората е раздвоен. Докато умът им е раздвоен, много неща остават неразбрани, незнайни. Не можеш да разбереш една истина, докато се запитваш откъде иде тя. Откъдето и да иде, приеми я без съмнение и колебание. – „Трябва да зная откъде иде и къде отива.“ – Щом мислиш така, ти се движиш в затворен кръг. Много хора са затворени в кръгове. Затворена е тяхната енергия, техният капитал. Те правят усилия, за да се освободят. Значи, ако човек е затворен в кръг, например в кръга A (вж. фиг.), усилието му да се освободи е голямо; ако е затворен в елипса, например в елипсата B, усилието му да се освободи е по-малко. Дойде ли до хиперболата (C), т.е. до Божественото, той се освобождава. Хиперболата е пътят, по който човек трябва да върви. Според хората тоя път е нескончаем. Тръгнеш ли в тоя път, никъде не можеш да спреш. Той не се свършва никога, затова е идеал на човешката душа. Всяко нещо, което се свършва, не може да бъде идеал на човека.

Като знаете това, не се стремете да свършвате нещата докрай. Като ядеш, не свършвай яденето си докрай; като влизаш и излизаш от дома си, не се стреми да свършиш работата си докрай. Нека остане нещо незавършено. Като се подвизаваш в духовния път, не се стреми изведнъж да станеш светия. Щом станеш съвършен, не можеш вече да останеш на земята. Докато си невежа, можеш да останеш повече време на земята. Станеш ли съвършен, земята вече не може да те търпи. Тя казва: „Няма какво да ти проповядвам и да те уча. Ето, вземи свидетелството си и върви“. Щом получиш диплома си, тя се ръкува с тебе и те отписва от училището. Искаш, или не искаш, ти напущаш училището. Щом напуснеш, мястото ти веднага се заема от друг, който с години те е чакал да свършиш. Съвършеният на земята е минал през знанието на кръга и на елипсата и се счита за учен. Обаче като влезе в хиперболата, той се загубва, чуди се къде ще му излезе краят. Той си казва: „Началото на тая работа ми е познато, определено е всичко, но какъв ще бъде краят, не зная. Никой не се е върнал оттам, никакви сведения нямаме“. Казваме, че мнозина отиват там, но никой не се е върнал назад. Запитали един учен: „За колко време може да се обиколи земята?“ – „За 24 часа.“ – „За колко време може да се стигне до Слънцето?“ – „За една година.“ – Колко е далеч земята от небето? – „Много далеч, не мога да го измеря. Ето, 60 години вече, откак баща ми напусна земята, но още не сме получили от него писмо.“

Хората се страхуват от оня свят. – Защо? – Защото не знаят къде отиват. Някои си представят оня свят далеч от тях, а други си го представят близо. Оня свят може да е физически близо, а психически далеч; може да е психически близо и физически далеч. Духовният свят има две страни: физична, т.е. видима, която се обхваща от съзнанието, и психична, невидима, която не се обхваща от съзнанието. От гледището на духовния свят съществува една духовна наука, например духовна геометрия, която малцина разбират. Оня, който е духовно пробуден, изучава тая геометрия и си служи с нея при построяването на сложни машини. В нея има различни плоскости, сечения, кръгове и др. Който не разбира тая геометрия, може да си служи само с физичната геометрия, но каквато машина и да построи, непременно ще бъде с някакъв дефект.

Сега, като говоря за духовния свят, вие мислите, че лесно се прониква там. Не се влиза лесно в духовния свят. Не мислете, че лесно се минава от временното към вечното, от разбраното към неразбраното. Да наблюдаваш микробата под микроскоп и да я изучаваш, това е лесна работа. Обаче как ще сложиш слънцето под микроскоп да го изучаваш? Слънцето има свои външни и вътрешни движения, които са недостъпни за нас. Обаче движенията на микробата всеки може да наблюдава. От движенията ѝ се съди за начина на живот, за размножаването ѝ и др. За слънцето се правят повече догадки и заключения. Въпреки това, всички хора искат да разберат как стават нещата. Засега има разбрани и неразбрани неща. В бъдеще, когато съзнанието на човека се разшири, всички неща ще бъдат разбрани. Какво представя кръгът? – Път на завършените процеси и движения. Щом се говори за завършени процеси, ще знаете, че тоя път е човешки, а не Божествен. В хиперболата линиите се пресичат във вечността. Да оставим въпроса за хиперболата настрана. Той е неразбрана система. Когато преувеличаваме нещата, казваме, че си служим с езиковата форма – хипербола. Тя подразбира такова преувеличаване на нещата, при което съзнанието не може да ги обхване. Ти искаш в един живот да станеш светия – това е хипербола. Друг иска да стане гениален – и това е хипербола. Обикновеният човек е затворен в кръга, талантливият е затворен в елипсата. В кръга е вписан квадрат – най-ниската форма. Ние можем да наредим тия фигури по възходяща линия, по следния начин: квадрат, кръг, елипса и хипербола. По хиперболата вървят гениите и светиите, но в две различни посоки C и C1. Като се срещнат, те свършват една полезна работа. Светията стои по-високо от гения. Под „светия“ аз не разбирам оня, който гладувал с години, че придобил жълт цвят на лицето. Не е светия и оня човек, който живял добре и направил няколко добрини. Геният и светията са носители на велики Божествени идеи. Те идат на земята да помагат на човечеството, да му посочат правия път на живота.

Сегашните хора се нуждаят от ново разбиране, от нова светлина, която изключва страха и безпокойството. Защо ще се безпокоиш за утрешния ден? Защо ще се страхуваш от смъртта? Да се страхуваш от живота и от смъртта, това е неразбиране. – „Остаряхме вече.“ – Има ли нещо лошо в старостта? Ако губиш свободата си и се ограничаваш, ти не разбираш старостта. Има една старост, която освобождава човека. Щом се страхуваш от старостта, ти си попаднал в оная старост, която ограничава. – „Ще умра.“ – Ти се страхуваш от смъртта, защото тя отнема всичко, което си имал на земята. Това е неразбиране на смъртта. Който я разбира, той гледа на нея като на благодетел. Тя отваря вратата на затвора, хваща човека за ръката и му казва: „Хайде, излез вън, на свобода. Друг път да не влизаш в затвора“.

Сега искам да ви предам една музикална лекция, без да ви уча да свирите. Всеки свири по свой начин: цигуларят взима цигулката, заема особено положение и свири по свой начин; пианистът свири по свой начин; флейтистът, арфистът също свирят по свой, специфичен начин. И аз свиря по свой начин. Музиката не е нещо установено. Всеки я предава по своему. Обаче в живота има обикновени, установени процеси. Да те затворят, това е обикновен процес. Да се ожениш, това е обикновен процес. Между затвора и женитбата има нещо общо. Това са два еднакви процеса с различни имена. Като те затворят, ставаш известен на хората. Като се ожениш, ставаш също известен, виден човек. Докато си малко дете, хората не те познават. Щом пораснеш, станеш красив момък или мома, всички се вглеждат в тебе, ставаш известен – виден човек. Момата започва да търси красив момък, а момъкът търси красива мома. Тя иска да живее добре, да заема високо място в обществото, да я познават всички. Тя иска момъкът да бъде богат, да заема високо обществено положение. И момъкът търси богата мома, да се издигне чрез нея. Той дълго време се колебае, да вземе ли момата, която обича, или да вземе някоя богата мома. Най-после се решава да вземе възлюбената си. Понеже няма средства да задоволи изискванията ѝ, той започва да поглежда към отворената каса. След голяма борба той бръква в касата, но накрая идват последствията. Слагат го в затвора за няколко години и го лишават от свободата му. Докато е свободен, мъжът ревнува жена си. Щом влезе в затвора, стражарят започва него да ревнува, не му позволява да гледа през прозореца.

Следователно, щом направиш едно престъпление, веднага те слагат в затвора – престъпил си една човешка заповед. Като грешиш на земята, други те съдят; като грешиш на небето, сам се съдиш, сам се наказваш. Откраднал си там една торба пари. Който и да те срещне с торбата, няма нищо да ти каже. Ти считаш, че това е в реда на нещата. Носиш торбата до едно място, но тежи, сам не можеш, търсиш помощ. Готов си да дадеш пари на някого, само да ти помогне. Всички минават и заминават край тебе, но никой не те поглежда. Казваш: „Моля ви се, помогнете ми, не мога сам да нося торбата“. – Щом не можеш, остави я, откъдето си я взел. Закон е: Всеки сам носи последствията на своите мисли, чувства и действия. – „Не съм ли свободен да постъпвам, както искам?“ – Свободен си, но ще носиш последствията на своята свобода. – Защо греши човек? – Защото не разбира Божиите пътища. Той иска да ги корегира, всичко да става по негово желание. Който се е опитал да корегира Божественото, всякога е грешил. Щом си дошъл на земята, ще живееш в ограничените условия на живота – физически или материален живот; ще живееш в живота на чувствата – в духовния свят; най-после ще живееш в областта на мислите – в Божествения свят. – „Как познаваме в кой свят живее човек?“ – Ако си недоволен и лицето ти придобива тъмночервен цвят, ти си в материалния свят. От какво си недоволен? – От яденето, от облеклото, от службата, която извършваш, и др. Щом влезеш в духовния свят, в областта на чувствата, и тук можеш да бъдеш доволен и недоволен, както и в материалния свят. Ако си доволен, цветът на лицето ти се изменя, става розов, разширяваш се. Ако си недоволен, свиваш се. Влезеш ли в Божествения свят, в областта на чистата мисъл, всякакво недоволство изчезва. Едно ще знаете: Щом живеете добре, първо вие се ползвате от доброто, а после окръжаващите. Казано е в Писанието, че никой не живее за себе си. Какво означава тоя стих? Човек наистина не живее за себе си, но първо той трябва да живее за своята душа, т.е. за своя идеал. Душата в човека е Божественото начало. Значи човек живее първо за Бога, а после за себе си и за своя ближен. Къде е идеалът на човека: в главата, в гърдите или в стомаха? Мястото на човешкия идеал не е определено. Той не е близо до него, но ехото на неговия идеал е близо. Идеалът на човешката душа е вън от човека. Ти се разговаряш със своя идеал като по телефон. Вземеш слушалката и слушаш какво ти говори той. Идеалът не живее на земята. Той нито се ограничава, нито се освобождава. Който се е опитал да ограничи своя идеал, той е платил с живота си. Непостижимо, неуловимо нещо е идеалът. Може да бъдете в съприкосновение с него, но никога не може да го постигнете. Деня, в който постигнете идеала си, животът ви се обезсмисля. Какво означават думите „постигане на идеала“? Това значи да забогатееш, да станеш милионер. Няма по-голямо нещастие от това, да станеш богат на земята. Всички твои познати, приятели и роднини ще почнат да те посещават, да ти искат пари. Ако си готов да даваш, минаваш за добър човек; ако нищо не даваш, започват да те корят, да те критикуват, докато преждевременно те отнесат в гроба. Много хора умират преждевременно. Причината за това са неговите роднини. Те отправят към него своите отрицателни мисли и казват: „Кога ще умре тоя човек, да вземем богатството му, че и ние да си поживеем?“ Днес една отрицателна мисъл, утре една отрицателна мисъл, докато един ден се чуе, че еди-кой си имал сърдечен удар и умрял. – Защо страда човек от сърце? – Защото някога е бил богат и не е задоволил желанието на своите роднини. Те са искали от него да сподели богатството си с тях. Не задоволи ли желанието им, смърт го очаква.

Това е отвлечен въпрос, който не може да се провери. Вие гледате на отвлечените въпроси като на нереални. Кой живот е реален? Животът на детето е реален, но само за него, за възрастния не е реален. Животът на младия е реален само за младия, но не и за стария. Младият казва: „Трябва да остарея, за да поумнея“. Като остарее, животът му реален ли е? Щом детето се убеди, че животът му не е реален, иска да стане голям, възрастен. И възрастният, като види, че животът му не е реален, иска да стане стар. Какво ще каже старият? И той, като види, че животът му не е реален, казва: „Нищо друго не ми остава, освен да умра“. Нереалният живот е външната страна на живота, която не засяга вашия душевен живот.

Казвате: „Човек трябва да бъде добър“. – Това е израз на речта. Какво се разбира под израза „добър човек“? В даден случай добрият човек може да бъде лош, а лошият – добър. Ако удариш с камък главата на едного, който отива да убие 10 добри хора, лош човек ли си? Привидно минаваш за лош, защото пукна главата на един човек, но всъщност ти спаси живота на 10 добри хора. Ако занесеш на болния си приятел няколко сладкиши, ти минаваш за добър човек. Обаче оказва се, че сладкишите са направени от лошо масло и стомахът на болния се разстроил. Лош човек ли е неговият приятел? Много от възгледите на сегашния човек за добро и зло са относителни. И моралът на сегашния човек е относителен. Обаче има един установен, абсолютен морал, наречен Божествен. Следователно, ако проповядваш на хората, че трябва да се обичат, да живеят добре, това още не е морал, това са празни думи. Не можеш да учиш човека как трябва да обича. Всеки сам трябва да си изработи начин, как да прояви любовта си. Тя сама учи човека. Ако обичаш хората, както те искат, това не е любов. Ако си в затвор, ти се чувстваш унижен и си недоволен. Отидеш ли в хотел, където плащаш за леглото, доволен си. И в затвора, и в хотела си затворен, но в първия случай други разполагат със свободата ти, а във втория случай ти сам разполагаш със свободата си. Баща си, имаш син, доброволно го поддържаш и храниш – доволен си. Ако синът ти иска насила да го поддържаш, ти си недоволен. В тоя случай и бащата, и синът са затворници. Същото се отнася и до религиозния живот на човека. Дойде ли някой при него и насила му налага своите религиозни възгледи, това не е морал.

Често слушате да се говори, че човек е свободен, има свободна воля. Според мене никой не е свободен. Каква свобода е тая, да лежиш в леглото цяла сутрин, защото лекарят дал такъв съвет. Каква свобода е тая, да ставаш сутрин в 3 или 4 часа, защото някой те посъветвал да правиш това. И късното ставане, и ранното ставане не показват, че си свободен. Друго е, ако ставаш рано или спиш до късно по свое собствено разбиране и желание. Друг е въпросът, ако между твоето разбиране и съвета отвън има известно съвпадение. Свободата е вътрешен процес. Ще спиш ли късно, ако някой обещае да ти даде 100,000 лева преди изгряването на слънцето? Ти имаш нужда от пари. Щом чуеш такова обещание, не само че няма да се успиш, но ще станеш един час преди изгряването на слънцето от страх да не закъснееш. Само една минута да закъснееш, пропадат парите. Ранното ставане е подобно на тая парична придобивка. Вие сте дошли на земята да плащате полици. Ако не ставате рано, ако не дишате ранния чист и свеж въздух, вие няма да изплатите полиците си навреме, нито ще получите парите от своите длъжници. Това е за самите вас, а не за другите. Благото, което ранното ставане носи, е първо за вас. Освен това всяко нещо, което вършите, трябва да е проникнато от Любов. Не правете нищо без Любов. Това е морал. И всеки, който поддържа морала на Любовта, е наш приятел. Това не значи изведнъж да се отречете от стария морал. Дръжте стария морал, както земята държи в себе си всички растения. Обаче дойдете ли до храната, ще ядете плодовете на растенията, а не техните корени. Моралният живот на растенията е също извън земята, в техните плодове.

Сега и вие, като растенията, сте ограничени и затворени в тялото си. От тялото ви, т.е. от ограничения живот, трябва да излезе друг живот, както излизат плодовете на растенията. Ние обичаме именно плодовете на нашия живот. Радвайте се на плодовете на своя живот, без да се спирате върху неговите корени и да казвате, че сте грешни. Важно е, че съзнаваш това. Радвай се, че си грешил. Значи приготвил си материал за обработване. Има ли нещо лошо в това, че разполагаш с 10 килограма вълна за обработване? Лошо е, ако не я обработваш. Обаче щом я обработиш, ще се ползваш от нея и ти, и твоите близки. Ако откраднеш вълната и не я обработваш, ще те държат отговорен; ако ти я подарят и не я обработваш, пак ще те държат отговорен. Всяко нещо, което минава през ума и през сърцето ти, трябва да се обработва. Следователно, дойде ли една Божествена идея в ума ви, не я отблъсквайте. Приемете я и работете върху нея. Ако я отблъснете, ще ви държат отговорен. И тъй, разсъждавайте правилно, за да се освободите от ограниченията на живота. Не е достатъчно да кажеш, че си учен, но трябва да се освободиш. Наука, знание е това, което освобождава човека. Ти си вързан с дебело въже. Какво трябва да правиш? Имаш игла. Вземи иглата и всеки ден чопли въжето; нишка по нишка ще го късаш, докато един ден съвършено се освободиш. В тоя случай иглата е на място. Ако държиш иглата си в кутийка и нищо не правиш, тя не е на място. И мисълта на човека е на място, ако може да го освободи от всички ограничения и заблуждения. Ти искаш да станеш богат, учен, силен, да се ожениш и по тоя начин да се освободиш от ограниченията си. На крив път си. Богатството, учението, силата, женитбата не освобождават човека. Докато е малко, теленцето е свободно, играе си, никой не го търси за работа. Щом порасне, веднага слагат хомот на врата му и го впрягат на работа. Същото се отнася и до човека. Докато е дете и живее в Божествения свят, никой не го търси за работа. Щом порасне и влезе в света, веднага го слагат на работа. Няма човек в света, на когото вратът да не е задебелял от хомота на живота. Един американски проповедник ми казваше: „Женен съм, жена ми е добра, но се е посветила на женското движение. Всеки ден излиза от къщи и отива далеч някъде, да държи сказки за освобождаването на жената. Тя говори против мъжете и работи за повдигането на жената. Аз оставам вкъщи да гледам децата. Тая работа не е за мене. Тъкмо започна да чета Библията, едно от децата заплаче. Едва утихне то, друго се развика“.

Казвам: Всеки човек има в себе си по една възлюбена, която напуща дома и отива да държи сказки за повдигането на жената. А проповедникът в човека си мисли, че е роден да проповядва на хората и да ги насочва в правия път. Той се лъже, не е роден за проповедник. Неговата задача е да гледа децата. И да проповядва, и да не проповядва, хората ще се раждат и ще умират, и светът ще следва своя път. Той мисли, че като си каже проповедта, хората ще се оправят. И това е възможно. Мнозина мислят, че това, което работят, е нещо съществено. Има нещо съществено в тяхната работа, но повечето им работи са забави. Ти се раждаш, живееш, страдаш, мъчиш се, но като остарееш, виждаш, че всичко е било излишно, и казваш: „Човек не трябва да се тревожи много“.

Повтарям: Вършете всичко с Любов. Страдаш, кажи си: „Забава е това“. Ожениш се, кажи си: „Забава е това“. Учен човек си – забава е това. Отиваш на театър, на разходка – и това е забава. Ставаш сутрин рано – и това е забава. Сега вие вървите по един установен ред на нещата и считате, че тоя ред не може да се измени. – Кой е наредил тоя начин на живеене? – Вашите предци. Те са измислили хомота, метнали са го на врата на хората и днес всички казват: „Не може без хомот“. Писанието казва: „Трябва да се освободите от стария ред на нещата, от хомота на живота“. Добър е старият живот, но има нещо неестествено в него. Естествено е да спиш навреме и да ставаш навреме; естествено е, да се учиш навреме, но има неща, които не трябва да изучаваш. Защо трябва, например, да изучаваш криминалната психология? Защо трябва да изучаваш патологичните признаци при заболяването на стомаха, на гърдите или на мозъка? Защо трябва да изучаваш престъпленията на хората в миналото?

Време е вече да изучаваме нормалните прояви на живота, а ненормалните да оставим настрана. Време е да изучаваме вярата и любовта, които са еднакво необходими за всички хора. Време е да приложим свободата към себе си и към всички живи същества. Щом аз съм свободен, всички трябва да бъдат свободни. Вие ограничавате себе си, ограничавате и близките си и се чудите защо животът ви не върви добре. Много естествено. Вие се поддавате на всяка мисъл, която минава през ума ви, без да се запитвате откъде иде и какъв е характерът ѝ. Тази е причината и за разваляне на семейния живот. Истинско семейство е това, в което Бог живее. Той се изявява като Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел, свобода. Това прави хората щастливи. Под „семейство“ не разбирам няколко члена – майка, баща и деца. Вселената е едно голямо семейство. По тоя образец е създадено и малкото човешко семейство. Изучавайте великото семейство – вселената, за да създадете и малкото семейство по тоя план. Законите на вселената трябва да бъдат закони и на малкото семейство. Всеки член от семейството трябва да си зададе въпроса: „Живее ли Бог в моето семейство?“ – По какво се познава присъствието на Бога? – По свободните отношения между членовете. И ние сме едно голямо семейство. Ако в класа, между учениците, се проявява Любовта, Мъдростта, Истината и свободата, вашият клас справедливо носи името си клас на Любовта. Няма ли между вас тия прояви, това не е истински клас, не е клас на Любовта.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 4 май 1932 г., София, Изгрев.