Яви им се

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета част от девета глава от евангелието на Марка – отначало до двайсет и седми стих.

„Духът Божи“

Четвъртият стих. Яви им се Илия, Мойсей и разговаряха с Исуса. Един разговор между двама заминали за другия свят и единият е на земята, и то разговор не с един от простите, но с един от висшестоящите хора, които са се явили някой път на земята. Ние ще засегнем този въпрос обективно, няма да го разглеждаме от гледището на глухите; няма да го разглеждаме от гледището на слепите; няма да го разглеждаме от гледището на немите.

Обективният свят е реалният свят, който съществува физически отвън. Духовният, и той е една реалност, а субективният свят е онзи, който ние схващаме и разбираме. Той е вътрешен, на нашето схващане, а обективният свят е външното, което съществува. Следователно от разбирането на този външен свят се явява едно схващане, по което хората се различават. Във всички времена хората се различават по своето разбиране. Има разни разбирания, има разни философски системи за обяснението на света. Но това са само обяснения. В каквото и да е отношение за реалността на нещата ние знаем – каквото говорят учените хора, хубаво е, красиво е. Но каквото и да говорят учените хора, когато аз ям онова хубавото ядене, онзи пресния хляб, аз разбирам в дадения случай много повече, отколкото ученият човек разбира. И онези клетки в моя стомах, които се занимават с тези химически процеси, са много повече учени от най-учените химици. Защо? Защото са поставени от самата природа, от Бога, тази храна така хубаво обработват. Има една тайна в яденето.

Представете си, че човек представя една държава в света, каквато светът не е виждал. Ние в света сега имаме два милиарда хора, при това може да се изчисли колко милиарда растения има, колко милиарда животни има, а у човека в стомаха му има десет милиона готвачи. Представете си десет милиона готвачи, ако една държава би ги издържала и би им плащала по сто лева на ден на един готвач, колко би струвала издръжката на тези готвачи. Представете си, една държава като Америка издържа една армия от 30–40 хиляди души или Русия има една армия от един милион и половина, а човешкият стомах поддържа една армия от сто милиона, и то само готвачи, една армия само за охрана на организма, колко го предхожда всяка друга. Войниците имат и оръжие, има прости войници, полковници и генерали. А хората по някой път искат светът да бъде миролюбив, да няма никакви войни. В една армия, в която има само сто милиона готвачи, помислете колко войници ще има. Ако на всеки готвач има десет души войници, то са сто милиона войници само да пазят реда и порядъка, а пък капацитети колко има в държавата, да разрешават всичките социални въпроси, то са безброй. Изчисляват ги на три билиона и шестстотин милиона – все учени хора. И те съставят човешката глава, в която се крие възвишеното, божественото. Всичката наука, която ние имаме, все през ума минава, те си дават мнението.

Сега ние имаме простото схващане. Един свещеник или един проповедник ще каже: „Туй от Господа става тъй.“ Право е, но то е една работа, която не е обяснена. Като кажете: „Тази къща кой я направи?“ ще кажете: „Иван или Драган.“ Но други хора я направиха, той е платил на работниците, които са направили къщата. Той даже не е направил едно камъче, а минава за майстор. Ние ще се намерим в едно противоречие, но важно е някой път да разберем работите основно – не как е направен светът, но как го разбираме и как го прилагаме. Казвам, за щастливия живот в света има само едно правило, което може да почерпим, то в самите нас се крие в една написана книга. Ако можем оттам да почерпим, да видим тези закони, че да ги предадем. Всичкият кодекс, какви ли не закони има написани там. Тук нашите земни закони са нещо друго, освен които са написани на небето. Там има закони в колко часа да си легнеш, не само в колко часа, но и в колко минути и колко секунди. Ако точно не си легнеш, цялата нощ не може да спиш. Определено е кога да ядеш. И ако не седнеш навреме да ядеш, яденето остава. После има закон кога да постиш, не става тъй, без закон. В тялото не може да вършиш, когато искаш. Нещата стават по един строго разумен начин. Всякога умните хора, гениалните хора се съобразяват с този ред и порядък. Които не разбират, те изнасилват тялото си и вследствие на това се явяват тези анормалности, които сега забелязваме: разните болести, отслабване и т.н. И се задава въпросът, какъв ще бъде краят на света. Краят на света е започнал много добре. Бог си е намислил и направил света. Казвам, началото на света е било много добро. Господ всичко намясто е турил. Защо светът е лош, то е наша работа. Светът е лош, понеже ние не разбираме този свят и не вървим според законите и се намираме в стълкновение.

Та казвам, при сегашния културен век вземете един възглед за поправянето на човечеството – възгледи, теории, теории. Прави са, но в света съществува един план, по който хората трябва да вървят. Той е задължителен за всички хора без изключение, за цялото органическо царство – то е наредено планините на кое място да бъдат поставени; реките къде да текат; моретата къде да бъдат; гори къде да има; разните видове животни; какви раси трябва да се явят на земята; колко мъже, колко жени и колко деца трябва да се родят; колко слуги, колко господари – всичко туй е определено. Ако хората биха следвали този ред на земята, земята щеше да бъде рай, но понеже някой път господарите се увеличават, а слугите се намаляват, има един недоимък на слугите. Някой път слугите се увеличават, господарите се намаляват. Във вашия ум господар звучи като нещо страшно. Или кажете слуга. Това са почтени служби. Слугата е нещо необходимо в света, той е един човек потребен. Господарят на какво трябва да бъде господар или слугата на какво трябва да бъде слуга. За да бъде господар, той трябва да бъде един стълб, да седи там и да подкрепя нещо съществено. Всичките господари са стълбове, а слугата трябва да влиза и да излиза и да принася нещо. Сега това е иносказателно. Вие считате един човек, който е богат, има пари, че е щастлив. Но щастието не седи в яденето, но седи в изпълнението на неговата длъжност. Ако този господар е поставен не от своята воля, но други разумни същества са го поставили, горко му, ако той не господарува както те искат. Този господар е един слуга. Че днес в държавата избират един председател за 4 или за 6 години. Вземете, както е в Америка, избират един председател за 4 години и ако този председател не управлява както те искат, американският народ няма да го избере втори път; пък ако те са доволни от неговото управление, ще го изберат втори път за председател на Съединените щати, и пак ще го поддържат.

В съвременния живот се изисква едно разумно обяснение на сегашния живот. Ние сме дошли до едно положение на отричане на всички неща. Имаме право да отричаме някои работи. Аз имам право да отричам калната, мътната вода, но нямам право да отричам чистата вода. Тогава какво трябва да правим с мътната вода, с нечистата вода? Ще я прецедим, през един филтър ще я прекараме, а чистата вода ще я употребим за нуждите, които имаме. Следователно, когато ние казваме, че трябва да мислим, че трябва да разсъждаваме, под разсъждение аз разбирам, че всяка мисъл, всяка теория трябва да се тури на филтър. Каквато и да е теория или учение, ние трябва да видим туй учение съгласно ли е с тази разумна природа в нас, не с наследствените качества. Наследствените качества не са още качества на природата. Човек може да наследи от баща си пиянство, например. Дядо му, прадядо му са обичали да послъгват, и синът е наследил това. В съвременната наука учените хора забелязват, че тези, които обичат да крадат, известни области на мозъка са чрезмерно развити. После те знаят, че не всички хора са еднакво съвестни и справедливи. Дават ни разни типове: който е съвестен, какъв е и който не е съвестен, какъв е. Тези хора са имали голямо търпение. Гледали са всякакви глави на млекопитаещи, на месоядни и правят сравнения, че в устройството на техния мозък има неща вметнати, които първоначално не са били. Запример интересно е този характер у вълка, то е една наследствена черта. Било е време, когато вълкът е ходил така.

Ще ви приведа един пример. Аз направих една малка разходка в местността Домуз-алан и ми разправяше един говедар. Мисля, преди 40 години е било. Говедарят с говедата излиза и една мечка целия ден с говедата ходи и говедата свикнали с нея. Говедата се връщат вечер, мечката остава в гората. Говедата излизат, и мечката излиза с тях. Как ще обясните, какви са били подбудителните причини. Дали това е вярно, или не? И аз не зная, но аз вярвам на този говедар турчин. Било е време, когато вълкът не е бил вълк. Той е развил тези условия, както пияницата. По някои причини някои хора се отдават на пиянство. Преди няколко поколения прадедите не са били пияници, а трезви. Не трябва да казваме на пияницата: „Не трябва да пиеш.“ Така не се лекува. Ще му кажа: „Пий тази вода.“ Ще туря водата вместо виното. Ще му кажа: „Пий вино, което Бог е създал“, а не да му кажа: „Не пий.“ Някои въздържатели казват – Христос направи вино в големи кюпове. Христос направи вино в тези кюпове, за да изтрезнеят хората. Онези, които схващат буквално, казват, че в този случай Христос е насърчил пиянството. Христос е показал един начин, че хората може да се отучат от пиянството, като пият вино, направено от вода.

Мимоходом аз засягам наследствената черта. Някой казва: „Трябва да пием ние.“ Като дойдем до вегетарианството, аз съм чел много научни книги, които казват защо не трябва да се яде месо. Месната храна е нечиста храна и с тази нечиста храна човек морално и интелектуално не може да се повдигне. Някой ще каже: „Виж вълка и лисицата колко са умни.“ Но какъв е слонът? Нито тигърът, нито вълкът, нито лисицата могат да се сравнят с интелигентността на слона. Всичките вълци да се съберат на едно място, те не могат да имат ума на един слон, а слонът се храни с растителна храна, с ориз – най-хубавата храна. Според мене човек трябва да се храни с най-чиста храна. В месото има нечистотии, които остават в него. Ти като ядеш някой бульон, той на какво прилича? Ти ще ядеш тази месна храна, децата ти ще бъдат ли умни? Не. Съвременната неврастения се дължи на съвременната месна храна. Въз основа на това се препоръчва растителна храна.

Та казвам, двама от другия свят – Илия и Мойсей, представят старата култура. Христос е един новатор, който носи новото, божественото в света, една божествена идея. Той иска да я приложи по най-добрия начин за благото на човечеството. Ако в света стават някои страдания, ако един човек умира, това умиране не зависи от самата природа. Природата няма интерес ние да умираме. Писанието казва – Господ не намира удоволствие в смъртта на грешника. Като умира някой грешник, той пак трябва да се роди. Човек трябва да се роди и трябва да умре. При сегашните условия така е. Но първоначално, както е създаден светът, човек не е създаден, за да умре, но той произведе сам своята смърт сега. Този въпрос не е научно разгледан. В света Бог, като е създал света, дал е абсолютна свобода на хората. Сега Господ ни е оставил да вършим ние каквото искаме. Той ходи по нашето щение. Ние не служим на Господа, а той служи на нас. Той е готов и казва: „Това, което искате, обмислихте ли го хубаво? После ще му носите последствията. Каквото искате, аз ще ви го дам, но вие ще носите последствията.“ Казвате: „Защо са тези страдания?“ Защото всеки иска това, което мисли. Затуй идат тези чрезмерни страдания в света.

Та казвам, от наше гледище ние мислим, че онези, които са заминали за другия свят, нямат никакъв интерес, а виждаме, че един Мойсей се интересува от новото, което иде в света. И Илия, и той говори, значи те участват в туй новото, което иде в света. Питам тогава, откъде идат новите идеи в нас? Казвате – в мене дойде една нова идея, както в твоята стая въздухът е нечист. Каква е целта на природата? Да изяви Волята Божия, иска един прогрес в света. Божествената идея не е да се разрушават хората, да умират, не е да се разрушават държавите, домовете, не да се съсипват. Туй е случайно. Защото виждаме, че самата държава е една държава уредена. Слънцето е цяла една държава и тази държава върви по един ред и порядък в света. Земята е една отлична държава. Ние сме дошли и присъстваме на този ред и порядък, който съществува в света. Първото нещо: не трябва да се престъпва Волята Божия. При всяко престъпление ние носим известни отговорности. Смъртта иде като едно последствие – не общо, но частично. Ти имаш син или дъщеря, и тя умира. Лекарят казва – дишането му постепенно утихва, докато изчезне. Питате: „Къде е дъщеря ми?“ Или твоят мъж, или твоят син знае, казват: „Господ да го прости.“ Питам сега, дали Господ трябва да ни прощава, или да ни обича, или ние да го обичаме. Аз мисля – ние дължим живота си на Божията Любов. Та казвам, сега, при сегашните условия, при които живеем, под онзи свят аз разбирам същества, които са много по-умни и по-добри, отколкото сме ние. То е онзи свят. Такива същества живеят и ходят по земята, тъпчат, навсякъде ги има.

Имаме един пример с Исус Навин. Когато отиваше в Ханаанската земя, той с меча си си служи и казват: „Ти от кои си, от нашите или не?“ Той казва: „Аз съм от Господните.“ Тогава Исус Навин му отдаде всичките почести, сложи меча си. Значи той е от по-високо, отколкото воинството на Израиля, от Господните. Някои от вас сте рационалисти и казвате: „Това са човешки басни, това са бабини деветини.“ Не го отричам, може да са бабини деветини, но от това гледище на рационализма щастливият живот не е ли една басня? Вземете тези царе, които светът с хиляди е имал, имало ли е един цар както трябва? Никой не е бил щастлив. Вземете един от най-видните царе на Израиля – Давид, най-големите нещастия имаше в неговия дом. Няма какво да ви разправям, четете историята какви големи нещастия се родиха в неговия дом само от нарушението на една божествена заповед. Тогава законът и за вас е: ако вие нарушите един божествен закон, оттам насетне нещастията няма да излязат от вашия дом. Някой път питате: „Защо са тия нещастия?“ Сега аз не искам да ви обръщам лошата страна, защото според мене лошият живот е вметнат в света. То е едно наследство. И както е дошло, така ще си замине. А пред човека седи едно велико бъдеще.

Аз да ви приведа един пример. Един от древните философи на Китай, един от най-учените на времето преминавал през голяма мизерия, голяма беднотия, че едва ли имало по-беден човек, в по-мизерно състояние. Той се оженил за една красива китайка. Тя му казала: „Моля ти се, дотегна ми беднотията. Намерих си един богат човек да се оженя за него, та да видя бял ден. Та ще ми простиш.“ Той се усмихнал и казал: „Може да доведеш твоя избраник, аз ще ви дам моето благословение. Не искам ни най-малко да носиш моята мизерия и беднотия.“ Тя го довежда и той я благославя. Не се минава дълго време и съзнават в Китай, че той е единственият човек, който може да уреди работите, да тури ред и порядък. Той станал първият човек в Китай. Тя се връща при него и му казва: „Аз много се радвам, че ти си цар. Аз съм готова да нося всичката съдба с тебе.“ „Моме, може – казал той – но аз ще ти дам един изпит.“ Взема той една чаша с нектар, излива я на земята и казва: „Ако можеш да събереш този нектар и да бъде той чист, както първоначално, може и ти да живееш при мене.“

Ако вие не сте герои да носите страданията, как ще носите радостите? Аз привеждам още един пример. Ако някой носи един кош хляб и каже: „Изпотих се“, кой ти е крив тогаз? Носи един хляб под мишницата. Казва: „С един хляб може да бъда гладен.“ Тогава носи коша. „Ама дотегна ми.“ Тогава едно от двете. Ние имаме чрезмерни желания, ние искаме да се осигурим за сто години. Че колко души се осигуряват. Щом имаш ум и сърце, ти си осигурен. Защото две неща са необходими: необходима е земята, необходимо е и слънцето. Щом има тия двете условия – въздухът и влагата, всички други работи ще дойдат. Ти на слънцето си може да сееш. Чувствата на човек, те представят човешкото слънце на земята, а човешкият ум представя неговото слънце. Защо е необходимо слънцето? Необходимо е слънцето да изпраща, да оплодотворява човешките желания. Желанията са растителното царство, което дава своите плодове. Човек не може да участва без сърце. В сърцето ще израснат всичките плодове, а от ума ще се оплодотворят. Ако умът го няма, всичко ще остане вътре в земята.

При самото възпитание на хората трябва да се даде една нова насока. Най-първо, вие ще запитате това, което учите, не че учите нещо ново. По отношение на човешките желания то е абсолютно ново, но по отношение на природата, то е старо учение. То е в реда на нещата, които съществуват. Казвате: „Дали тия същества съществуват, или не?“ Чудна работа. Мравите и досега още не са се убедили в мравешкия свят, че съществуват философи на земята, не са се убедили дали съществува човек, или не. Те казват: „Съществуват само мравки, но човек ние никъде не сме го видели, даже не сме в състояние да го фотографираме.“ Мравите нямат фотографии. Сега вие ще ми зададете въпроса, вие ще ми кажете: „Кажете ни как да излезем от това лошо положение, в което се намираме. Знаете ли, че криза е, пари нямаме, ние сме гладни, къща ни трябва, обуща, дрехи, трябват ни въглища.“ Съгласен съм, но ако държите старото учение, няма ли да ви трябват въглища. Казвате: „Ако ние придобием новото учение, какво ще придобием?“ Съгласен съм, нищо няма да придобиете. Но ако държите новото учение, пак нищо няма да придобиете и в единия, и в другия случай.

Тогава казвам, по-добре моят минус, отколкото старият минус. По-добре учението на Исуса, отколкото учението на Илия и Мойсея. Ако искате да сечете горите, Мойсей трябва да ви дойде на помощ, да ви каже как да направите вашите бъчви. Но ако искате да възпитате вашите деца, потребен ви е Исус. Ако искате жена ви да се подчинява, да ви готви хубаво, потребен ви е Илия и Мойсей. Там е законът, ще ви накара. Но ако трябва да се роди син или дъщеря, потребно ви е учението на Исуса. Ако искате да станете един генерал на войната, да побеждавате света, трябва ви Илия и Мойсей, но ако искате да разберете защо е създаден светът, потребно е учението на Исуса. Как ще завладееш цялата Вселена, как ще завладееш Месечината, Слънцето и другите звезди, с какви превозни средства? Гледаш някой път и казваш: „Какво ли има на Месечината?“ Сега наскоро са открили една малка планета и предполагат, че е направена от злато, казват, че е много близо и се приближава до Земята. Онези банкерите ще кажат: „Дано някак си падне.“ Учените казват, че имала 10–15 километра в диаметър и ако падне, тъй ще се забие дълбоко, че ще се забие в огнената ос на Земята. Ако може да остане на кората отгоре, биха се решили да дойде; ако ще пробие Земята, тогава по-добре да не пада, това злато не може да го използват.

Та казвам, в нас има такива желания, които, като паднат в нашата система, достигат до нашия огнен пояс. Та туй злато ние не може да го използваме. Това е обективната страна на щастието. Може да употребите закон. Щастието на всеки един човек е поставено в неговия ум, в неговото сърце и във вашата воля. Ще каже някой: „Ти в Бога няма ли да вярваш?“ Чудна работа. Щом ти имаш един ум, Бог се проявява в твоя ум; щом имаш едно сърце, Бог се проявява в твоето сърце; щом имаш една воля, Бог се проявява в твоята воля. Бог извън твоя ум, твоето сърце и твоята воля, той е непонятен. Сега при дълбоките разбирания на живота, за които сме засегнати, ние не трябва да правим онази погрешка, която едно време направил един човек в един параход, който е пътувал в Атлантическия океан. Този човек преследвал един богат човек, който носел една голяма сума в една торба. Той сполучил да вземе парите от богатия, като го приспал. Но тогава го среща капитанът и му казва: „Параходът потъва.“ Той слага тази торба. Капитанът казва: „След половин час потъваме, който може да се спаси, да се спаси.“

Потъва нашият параход. Ти си задигнал торбата с парите, но след половин час параходът потъва. Каква идея ще оставиш на човечеството? Какво ще оставиш на човечеството? Ако ти можеш да предадеш на човечеството живот, ако можеш да оставиш една свещена идея, един свещен подтик, ако ти можеш да освободиш човечеството от всичките тези болести, от глада... Като се яви един учител, в първо отделение преподава едно учение, като се съберат студенти, преподава друго учение. Няма противоречие. Христос имаше по-високо разбиране, Мойсей учеше децата, а Христос – възрастните. Тук няма спор. Рационализмът седи в следното. Всичките хора ние ги приемаме като души в света, които са дошли да се развиват. Приемаме, че всичките души имат еднакви права. По законите на природата имат еднакви права, но всичките души не могат еднакво да се проявяват, невъзможно е. Да ви приведа един закон, който съществува. Човек е направен от клетки, едни от които поддържат неговите крака, други поддържат неговата глава, трети поддържат стомаха му. Питам, тия клетки, които поддържат краката, имат ли свободата на клетките на човешкия мозък? Ще попитате защо е така. Но един ден клетките на мозъка ще слязат в краката и клетките на краката ще се качат в мозъка. Следователно има една обмяна. Постепенно клетките на мозъка ще слязат в краката и когато те научат този закон, клетките на краката ще се качат в мозъка. Няма никакво противоречие. Бедният човек има условия да стане по-умен. Той ще добие нещо в своята беднотия. Като стане богат, не само да стане богат, той трябва да бъде богат и по ум, и по добродетели. Доколкото той може да помогне на цялото човечество, той може да бъде добър. Неговата добрина се оценява според заслугата, която е принесъл на Цялото, защото всичките души, които съществуват на земята, съставят едно цяло. Има една тясна връзка, която съществува между всичките хора. Това те не съзнават сега. Засега ние съзнаваме, че всеки човек живее отделно, че се радва и страда. Но това е половината път. Тогава каква е връзката между един човек и друг?

Когато се явили Мойсей и Илия, какъв е бил разговорът? Разговорът е бил, как може да се приложи любовта като разумна, за да се повдигне човечеството и как може да се избегнат по един разумен начин противоречията на бъдещето. И не само в една епоха, защото християнството вече две хиляди години как се прилага. Има нещо, което зависи от човешката свобода. И онези, които са го прилагали, не са го прилагали както трябва. Затова в християнството има един дефект. Едно учение, каквото и да е, зависи от онези, които го прилагат, проповядват и които го прилагат. Ако се приложи добре, ще има резултати, ако не, ще претърпи едно видоизменение.

Ние се връщаме към онзи велик закон. В природата няма недоимък. Целта на природата не е хората да страдат. Страданието е едно временно учение. Ще дойде време, когато от страданията ни помен няма да остане. Но то ще бъде, когато хората станат крайно разумни и прилагат туй разбиране. Те трябва да схванат духовния смисъл, не външния смисъл на това учение. Сега някой е българин. Питам, като умре, какъв ще бъде. Ако кажем, че съществува задгробен живот, българи в другия свят има ли? Англичанинът, след като умре, какъв ще бъде? Католикът, православният, всички, като умрат, в другия свят какви ще бъдат? Има две възрения в този свят. Едни казват, че след смъртта всичко ще се свърши, а други казват, че няма да се свърши. Едни казват, че след смъртта ще живеят, други – няма, че няма живот. Онези, които отричат, че човек няма да живее, прави са в едно отношение, че в другия свят няма живот, както тук. В другия свят, в който ще влезете, няма живот на насилие. В онзи свят няма никакви затвори, няма никакви съдилища, никакви бесилки, всички са абсолютно свободни, ядат и пият, никой не върши никакво престъпление, всеки е зает с работа, няма никакви господари, които да заповядват. Всеки е господар на себе си. Това е онзи свят. Така аз твърдя. Дали вие ще вярвате, или не, то е друг въпрос.

Аз ви казвам, а някои от вас вярвате, а някои не вярвате. Но ако не вярвате, печелите ли нещо? Нищо не печелите. И ако вярвате, пак нищо няма да печелите. Ако влезете в онзи свят, ако той съществува, ако той е една реалност, ако влезете в него, веднага ще се изменят вашите възгледи. Ако няма онзи свят, ти като умреш, ще се свърши въпросът. Но като умреш, ако продължава животът ти в една възходяща степен, а не в низходяща, тогава какво ще кажеш? Ние имаме и други доказателства, но ние не се силим да доказваме по логически начин дали Господ съществува. Ние се базираме на една научна истина, не туряме никакво съмнение дали съществува другият свят. То е една реалност, както виждаме слънцето, както приемаме храната. Ако ти храниш с илюзии един човек, той губи от теглото си. Ако той тежи 5 кила, и след това той ще олекне толкова, че той ще хвръкне. Но ако го храниш с нещо реално, той нищо няма да изгуби от своята първоначална тежест. Ако той нищо не е изгубил от своята първоначална тежест, той нищо не е изгубил.

Другият живот не е отделен от този. Този живот влиза като една част от него. Онзи свят е целокупният живот. Ние на земята съставяме част от онзи живот. Не е животът само тук на земята. Има толкова милиарди слънца с техните планети и спътници. Мислите ли, че те са само пустини. Даже органически живот има в някои от небесните тела. Даже в Марс има същества, другаде има много напреднали същества, нали има канали. Във Венера има същества. Даже една рускиня е написала един разказ за жителите на Венера. Това не е само твърдение, това е една реалност, но съобразно с условията, които са, там съществува едно разнообразие във външните форми на живота. Някои отиват още по-далече и казват, че в центъра на Слънцето има живот. Топлината на Слънцето е отвънка, а вътре в Слънцето съществува една отлична атмосфера – пролет, градини. Там живеят разкошен живот. Най-хубавият живот в Слънчевата система е на Слънцето. Това са твърдения сега. Вие може да питате дали е така. Някои даже си позволяват да кажат, че са ходили на Слънцето и са се връщали, но те не са от България. От България още не са ходили, но има индуси, които твърдят, че са ходили на Слънцето. Индуските учени адепти твърдят, че човек, за да отиде на Слънцето, трябва пулсът му съвършено да спре и после, като се върне, да го събудят.

В Европа има само един ясновидец – Сведенборг, който е ходил на Слънцето. Той е бил един много учен човек във всяко отношение. Според него той е ходил на Слънцето, на Венера, на Юпитер, навсякъде е ходил и описва живота там. Много трезво пише този човек. Аз оставям тези въпроси, не искам да ги вярвате. Един ден, като дойде време, да ги проверите. За да вярвате, трябва да имате тези способности, тези чувства. За мене сега е безразлично дали вярвате, или не. Всеки не може да стане музикант. Идете при един френолог, той може да ви каже кой може да стане музикант. Бетовен, Бах са имали чело и глави музикални. Всеки не може да бъде Бетовен, Бах. Може да направиш нещо, но не като Бетовен и Бах. Навремето само един Бетовен се ражда, друг не може да бъде като Бетовен – или трябва да го надмине, или да бъде по-долу, точно като него не може да бъде.

Хората в света се раждат със свои особености, които означават, че всяка човешка енергия е различна. Ако вашите деди са живели разумно, ако пет, десет поколения са живели един разумен живот, гениален живот, и ти като техен наследник ще носиш техните дарби. Някои от тези дарби ще се проявят. Ще бъдеш скулптор, философ, учен, художник, генерал. Да бъде човек генерал не е лошо нещо. Защото всяко нещо си има своята добра и лоша страна. На земята е така. Всички тези имена трябва да се почистят от онези посторонни мисли, които са се напластили у хората. Кое е онова, което е влязло между господари и слуги? Аз съм виждал някой път слуга да налага господаря си на общо основание и онзи вика и се моли. Отивам, потупвам го по гърба и му казвам: „Защо го биеш?“ Слугата казва: „Изяде ме, не ми плаща цял месец.“ Отивам при богатия и му казвам: „Този човек ще те добие, ти имаш пари, плати му. Плати му повече и му прости, кажи му: „Трябваше да ти платя навреме.“ Някой път виждам, че господарят налага слугата. Питам го: „Защо го налагаш?“ Той казва: „Изяде ми парите, не ми свърши работа.“ Казвам на слугата: „Свърши му работата. Свърши я, за да бъде доволен от тебе.“ Той може да каже – ние трябва да бъдем свободни.

Свободата седи в разумното изпълнение на нашата длъжност. Аз имам предвид разумните господари и разумните слуги, гениалните господари и гениалните слуги, тия двата рода, а другите, то е друг въпрос. Ако ти си един гениален господар, който и да е той, какво трябва да се прави. На слугата казвам: „Ти си гениален, ти си талантлив, споразумейте се двамата.“ Всеки да изпълни своята длъжност в света. При такова едно разбиране на нещата, животът ще се подобри, понеже, каквато и служба да имаш, тя има отношение към живота. Ако имате един учител, който преподава математика, тази математика има отношение към живота. Геометрията има отношение към живота. Ако преподава музика, и музиката има отношение към живота. Изкуството има отношение към живота, архитектурата – също. Всички науки имат отношение към живота. Ако вие може да приложите тези науки в живота, добре. Някой път вие си играете с числата. Седите и пишете числата. Ако седите и си играете с числата, трябва да знаете, че има някои числа опасни. Ако ги напишете, веднага ще стане една експлозия във вас.

Ако вие произнасяте думите: ще умра, ще умра, ще умра, един месец, какво ще стане с вас? Ако някой е болен и казва на ден сто пъти: ще живея, ще живея, ще оздравея, след десет дена той ще бъде здрав. Ти казваш: „Няма да я бъде; няма да свърша работата; от мене човек няма да стане; аз не мога да вярвам.“ Тогава за какво си роден? Ти си роден за нещо в света. Трябва да знаеш кое е. Трябва да знаеш защо си роден. Съветвай се с най-разумните хора защо си роден. Попитай едного, втори, трети, четвърти за какво си роден. Питай едно дете: „Малко момченце, кажи ми за какво съм аз роден?“ То казва: „Роден си, за да помагаш на малките деца, да учиш малките деца.“ Като погледнеш, усмихнеш се. Роден си, за да помагаш. Ние сме дошли до една епоха, дето само в разумната вяра в реалността на природата, която съществува и която ръководи съдбините индивидуално на всеки човек, в това седи нашето щастие. Ние сме дошли до един кръстопът. Къде е моето щастие? Твоето щастие е в онова разумното вярване в реалната природа, която ръководи твоите съдбини, която действа в твоя ум, сърце и воля. Интересите на природата трябва да бъдат твои интереси. След това, като разрешиш този въпрос, иде твоето отношение към окръжаващите, към народа. Ако това разбиране е вярно, то ти ще можеш да изпълниш добре и другите твои отношения.

Та според мене Мойсей представя човешкото сърце, Илия представя човешката воля, а Исус – човешкия ум. Илия и Мойсей се занимават с материалните работи, а умът – с отвлечените работи. Той е единствената мощна сила в света, която движи цялата Вселена. Умът движи цялата Вселена. Всички неща в света се движат поради един велик ум. Умът движи света. Закономерността в света е образувана от този велик ум. И нашият ум е клон от този велик ум на Космоса. За мене това е една математическа аксиома, която има свое приложение. Всеки, който почне да постъпва така, веднага целият ход на неговия живот ще се измени. Аз съм влизал в някои нещастни домове. Които са слушали моя съвет и са постъпвали така, всякога положението им се е подобрявало: болните са оздравявали; ако са били бедни, положението им се подобрявало; децата им са по-добри. Но не само трябва да се вярва, но трябва да се работи. Ако аз бях възпитавал едно малко дете, ето какво възпитание бих дал. Ако стана един свободен учител в първо отделение, във второ отделение, едно дете иска да бие другото и вдига ръка, аз изваждам две семки от джоба си и казвам на детето, което иска да се бие: „Посади ги. Като поникнат, набий го колкото искаш.“ Той като посади динените семки, идущата година ще поникнат и ще ядат узрялата диня, която ще бъде червена. Ще му мине желанието да бие. Виждам – един мъж иска да бие жена си. Ще кажа на мъжа: „Вземи тези динени семки, посей ги и като узреят, бий жена си.“ Навсякъде може да приложиш това. Ти ще кажеш: „Това са детински работи.“ Ако го набиеш, геройство ли е това? Това е още по-детинско според мене. Природата постъпва по същия начин. Трябва ни начин на възпитание.

Ние, съвременните хора, реагираме на природата, реагираме и на себе си. Никога не реагирай на доброто в себе си. Защото, като реагираш на доброто в себе си, тогава ще създадеш злото в себе си. Ако ти не пропущаш благородните енергии да минат през твоя ум, през благородните чувства и благородните идеи, тази енергия ще мине през отрицателните ти черти и ще ти причини пакост. Не реагирай и против себе си. Ако си гладен, наяж се. Ти казваш: „Аз няма да ям.“ Ако си бос, обуй се. Не отричай. Някой ще каже – и без дрехи може. Не, не отричай това същественото, към което твоят дух се стреми. Искаш да пишеш, пиши, макар и да не станеш поет. Искаш да философстваш, философствай, макар и да не станеш философ. Каквото желание и да имаш, направи го, за да станеш човек. Всичко е за тебе. Този свят, както е създаден, ако ти един ден го разбереш, ще имаш нужда от всичко: и от музика, философия, архитектура, и те ще бъдат намясто, но ти трябва да работиш в себе си и не бързай.

Но може да имаш желание да станеш министър-председател. В България колко души имат шанс да станат министър-председатели за десет години? Най-много десет души. Това са пет–шест милиона българи. Ако кандидатите са един милион или 500 хиляди души, тогава след колко години те ще имат шанс да станат министър-председатели. Но ти може да заемеш една длъжност много по-високо от министър-председател. В света не са управляващите, които движат света. Има хора, които са затънтени някъде, но тяхната мисъл е толкова силна, че тя има силно действие. Бах е писал и след заминаването му са намерили, че е писал гениални съчинения. Този човек е писал, и малцина са подозирали неговата гениалност. Който свири Бах, изпитва трудност. Бах е пробният камък, много мъчни са позициите, преплитането на ръцете при пианото. Този пример вземам в музиката само като разяснение. Ако ти добиеш това чувство на ясновидство – каква ще бъде съдбата на всички европейски народи, каква ще бъде съдбата на английския, да ти е ясно и знаеш съдбата на Америка, на Франция, каква ще бъде съдбата на България, на твоя дом, ако знаеш това – тогава ти не седиш ли по-горе от министър-председател. Ако ти знаеш какви геологически промени ще станат, веднага ще кажеш на тези хора да се изселят, защото след десет години това място ще хлътне. Или пък ще кажеш за друго място: тук се заселете, понеже след десет години на това място всичко ще потече.

Природата е турила пръста си по цяла Европа и чертае. Пръстът ѝ върви, чертае цяла една карта. Хората усещат това и всички се безпокоят. Този пръст чертае и засяга всичко, и се чудят хората какво е влязло в света. Нещо ново е влязло в света, влязла е една разумна сила в света, която казва на хората: „Така, както сте живели досега, не трябва да живеете.“ Пита един слаб човек: „Как да търпя? Онзи човек ме обиди.“ Казвам му: „Ти си слаб, какво ще правиш? Не е ли по-добре той да ти стане приятел?“ По-добре е да спечелиш един човек, отколкото да го убиеш. Защото днес ще убиеш едного, утре тебе ще убият, тогава какво се добива от това.

Има едно учение в света, което казва, че лошите хора трябва да се премахнат от света. Туй е написано, така е писала и природата, тя вече е ангажирала и параходи и от България, и от всички европейски държави, десетина милиона хора ще се преселят на едно ново място на изгнание, за да се поправят. Ще се изселят в цяла планета, а пък има друга планета за добрите хора, там ще се пренесат те. Някои от вашите роднини, които умират, няма да се върнат на земята вече. Роднините ви ще се върнат на земята, когато се оправят и забогатеят на онзи свят.

Но да се върнем към съществената мисъл. Кое е онова, което трябва да придаде една ценност на живота? Ние казваме: „Нека живеем, за бъдеще да живеят нашите мисли и нашите дела.“ Но какво подразбираме ние под нашите мисли и нашите дела? Истинският живот е в ума. Ако има ум, той ще живее, ако няма ум, ще е ограничен, животът му ще бъде ограничен, както на затворника. Ако има книги да чете, тогава има смисъл, но представете си, малко хляб му дават, пък го поставят на мъчение, и той изпада. Ако той има хубави книги, той ще спечели. Ако дойде един добър човек само да насочи ума му и да каже – от този затвор има нещо по-хубаво, той може да се освободи от затвора един ден. Ние виждаме в Евангелието апостол Петър, като го хванаха и го туриха в затвора, можеха да му отрежат главата, но 120 души се молиха за него да го избави Бог и една нощ ангелът го бутна и паднаха веригите, и му каза: „Ставай, облечи се.“ Бутна вратата и се отвори. Каза му: „Върви си и не се връщай тук.“ На сутринта става стражата и вижда, че няма Петра. Вярващите ще кажат, че някой ангел слязъл, а пък рационалистите ще кажат, че са подкупили стражата. По който и да е начин, Петър излезе от затвора. Кое е вярното? Ако са подкупили стражата, е едно, ако ангел е дошъл да го избави, е друго.

Съществува едно учение в света, което предава на хората живот, което задоволява всички копнежи на човешката душа и дава възможност на човека да се изявят всички негови способности. Тогава и в най-ниско положение да се намира, той е доволен от себе си и счита, че е господар на положението си, че не е роб на условията. Ако ние сме роби на условията, тогава ние не сме свободни. Но ако условията зависят от нас, тогава ние не може да се откажем от тях, ние създаваме условията.

В сегашния свят се изисква следното. В сегашния свят има нужда от повече музиканти, поети, философи, бащи и майки, които, ако биха провели една разумна работа – да покажат на съвременния свят пътя, по който трябва да вървят, щяха да имат една сполука. Те казват, че хората трябва да живеят добре, но нямат база. Те искат да направят добро, но ако от Англия излезе нещо добро, ще кажат, че Англия е заинтересована. Ако от Франция излезе нещо добро, ще кажат същото. Но откъде трябва да излезе? Трябва да излезе от душата, от сърцето на цялото човечество. Народите в света съществуват като удове на цялото човечество. И българите, и англичаните, и французите по същество, по мисъл, хората по нищо не се различават. По външния строеж на тялото има известни различия, има различие в черепа. Черепът на българина се различава от черепа на англичанина, на французина и черепа на германеца се различава. Онзи, който изучава черепите, може да каже – тази глава е българска, французка, английска, германска. Даже в Америка има хора, които са изучавали черепите, могат да кажат от коя секта е човек.

Казвам, човек живее в един век на светлина, трябва да си създаде малко по-друга глава, по-друго разбиране. Умните хора не трябва да вървят по ума на миналото. Ще ви приведа един смешен разказ. В турско време отива един аянин при един български чорбаджия – местния свещеник, зимно време на гости. Домакинът вижда свинята и казва на този аянин: „Слушай ефенди, времето ще се развали, ще има голям сняг, и то за цяла седмица, не ще може да се мръднеш. Виждам, че моята свиня пренася сламки от едно място на друго. Това показва, че времето ще се развали.“ Аянинът го послушал, качил се на коня и си заминал. Така и станало. Като отишъл в своето село, повикал ходжата и му казал: „Кога ще се развали времето?“ Ходжата казал: „Това е на Бога работа.“ „Как на Бога? На попа свинята знае кога ще се развали времето.“ И гаргите знаят кога ще се развали времето. Когато ще се развали времето, гаргите се качват нагоре, а пък когато гаргите слизат надолу, времето се подобрява. В света има една наука, от която ние всички може да се ползваме.

Та казвам, трябва да имаме главите на нашите предци, трябва да се сравняват главите на българите отпреди хиляди години с днешните, за да се види дали има някакъв прогрес. Също така трябва да се сравнят главите на англичаните. Ако сравним предипотопните глави и сегашните, има голяма разлика. От времето на Христа досега ще намерим голямо изменение. Един автор твърди, че откак англичанките започнали да се борят за своите права, са с два сантиметра по-високи. Значи мозъкът на английската жена е придобил нещо повече. Когато някой човек стане духовен, той придобива нещо. Да не мислите, че като стане човек духовен, то е напразно. Той придобива една разумна материя, която съществува в природата. Той трябва да преустрои мозъка си. От количеството на тази материя той трябва да внесе нещо в себе си. Тази материя трябва да приеме в себе си чрез храната, въздуха и светлината. От три източника ще приеме. Когато ние сме културни хора, тази благородна материя трябва да я приемем чрез храната, въздуха и светлината, и тя ще стане плът от плътта ни, кост от костта ни.

Българинът много вярва в мерене. Той казва: „Мери човека.“ И сега почнаха да мерят хората. Има известни мерки, които показват здравословното състояние. Има известни числа на главата, които показват хубаво нещо – от този човек ще излезе нещо. При друг човек друга мярка има, показва, че няма нищо хубаво. И точно така е. Има хора, които си служат с тия мерки, и са цели ясновидци. Те гледат на ръката на един човек и казват: „Ти ще имаш две деца, едното дете ще умре, и другото ще остане.“ И така става. На ръката е написано. Как така става? Но не всеки, което казва, става. Човекът ти казва и кога ще умреш – ще свършиш на 35 години. Ако и двете ти животни линии се прекъсват, той ти казва да се приготвиш, отсега започни да се приготвяш. Има други от тях, които ще ти покажат начина да измениш нещата. То не е фатално, може да измениш тази линия. Значи дядо ти, прадядо ти са живели един неестествен живот и ако измениш живота си, тези линии ще се съединят и ти ще избегнеш кризата, която очакваш. Ако ти измениш начина на живота си, ти веднага ще измениш и съдбата си. В това отношение, които сега минават за поругани, ще се оценят. Бъдещето е с тях. Имаш едно дете, ще повикаш един учен човек да ти каже здраво ли е детето, как трябва да се възпитава, какви лоши и добри черти има, на каква възраст трябва да се ожени, каква професия трябва да вземе. Всичко това трябва да го знаеш. А пък сега казваш: „Каквото Господ даде.“ То е сегашното учение. А пък в живата природа не е така. В разумната природа там се знаят нещата. Всеки човек знае какво ще стане с него и му създава съответно възпитание. И този човек става точно такъв, какъвто е създаден.

Та казвам сега, вие, които ме слушате, които сте стари или млади, ще кажете: „От нас какво ще стане?“ На старите казвам, вие може да се подмладите. Старият човек да се подмлади не е мъчна работа. То е работа на алхимиците. Може да се подмлади човек. Сега учените хора чрез присаждане на някои жлези се подмладяват. Но ние знаем други методи за подмладяване, не с жлези. Може човек да се подмлади не както сега. Може човек да се подмлади. Най-първо, ще развиеш волята си, да освободиш волята си вечерно време от всички тягостни мисли. Ще мислиш, че работите ти са уредени, че си министър-председател, че заповядваш на целия свят, че имаш милиони в банката. Но ще кажеш, че това е илюзия. Не е илюзия. Твоите очи, които имаш, струват десет милиона английски лири. Твоите уши, които имаш струват пет милиона английски лири. Езикът ти струва седем милиона английски лири. Носът струва петнайсет милиона английски лири. Стомахът ти струва два милиона английски лири. Белите ти дробове – един и половина милиона английски лири. Такава грамадна сума. Тогава беден човек ли си? После имаш човешкия ум. Ти оперираш с най-великите неща в света – ума и сърцето, а ти минаваш за беден човек. Не ходи да лъжеш себе си и хората. Аз не говоря за онези от вас, които имаме това съзнание.

И когато Мойсей и Илия и Исус се разговаряха, те се разговаряха за най-възвишените въпроси, за онзи порядък, който трябва да дойде. Искаха да приравнят земния порядък с онзи горния порядък. Ако нямаше слънцето, тогава земята какво ще ражда. Земята ражда това, което отгоре от слънцето идва. Ако възвишените мисли не идват отгоре, тогава земята не може да се развива. Сега не засягам обществените въпроси. Хората могат да поправят живота както искат, те са свободни. Растенията поправят както искат и животните – също. Но казвам, разумните хора в света как трябва да поправят живота си? Тогава, ако аз мога да поправя своя живот, също така, ако окръжаващите могат да поправят своя живот, тогава хората са разумни. Но нас ни предстои много трудна работа в света, както на онзи студент му предстои грамаден труд. Професорите няма да бъдат към него снизходителни. Трябва ви едно верую в света, съобразно това, както сме родени. Раждането съставя този капитал, тази мощна сила, която е вложена в човека.

Всеки човек има момент, когато е доволен от себе си. Има моменти, когато човек е доволен от положението, което заема. Той може да бъде богат, беден, може да си даде правилен отчет, защо е станал такъв. И като разумен той по-лесно може да изправи погрешките си. Ако са негови, той може да ги изправи, а ако те се дължат на окръжаващата среда, и това може да изправи. Например вземете един техник. Ако знае погрешките на едно здание, може да ги изправи, ако не знае, друг ще повика да ги поправи. Всички научни области ни допринасят как трябва да се поправят нещата, но се изисква хора с прогресивни идеи. Има два метода. Единият метод е активен, а другият е еволюционен. Единият казва, че по еволюционен път ще се поправят нещата, а пък другият, активният, казва – да ускорим. Но трябва да знаем начина на ускоряването. Ако ти ускоряваш едно движение и ако не знаеш закона на ускоряването, то пътят може да не издържи, може да стане катастрофа. Ако параходът потъне и всички хора се издавят, тогава какво благо е това. Ако една война избухне и 50–60 милиона хора загинат, какво добро това ще донесе на човечеството. Ако един човек затлъстее и стане богат на тлъстини, това нищо не допринася, но ако измършавееш съвсем, и това пак нищо не допринася. Капиталът трябва да отиде не само за една способност. Някой човек може да посвети живота си само за ядене и пиене или само за наука, или само за художество. Но това са едностранчиви развития. Но на човек трябва да се развие целокупната му природа. Трябва да се съединят материалните усилия, духовните му усилия и умствените му усилия в едно, за да може да се произведе нещо добро.

Някои искат да бъдат общественици. То не е лесна работа да бъдат общественици. За да бъдат общественици, те трябва да бъдат най-умните хора, най-силните хора и най-енергичните хора. Казва се: „Каквато му е главата, такъв ще му бъде и домът.“ В тази беседа аз не разрешавам проблемите на света, какво ще стане сега. И без да говоря, животът си върви по определен път. Той няма да се измени. Те няма да изменят своя път. Сегашната култура няма да измени пътя си, но ще се върви до крайните резултати. Но все таки ще стане едно уравновесяване на хората. От големите страдания хората ще се сближат и предполагам, че един ден те ще намерят пътя. Пътят, който Христос е показал, е пътят на човечеството. Будистите показват пътя, по който Буда е вървял за времето си.

Сега човечеството трябва да хване един нов път. Предполага се, че в света иде една нова раса, съвсем нови разбирания ще има. Всичко ще се измени. Малкото дете става голямо. То не се подчинява вече и не може да вярва, така както е вярвало едно време, и ще разговаря вече доста умно с баща си. И ние вече сме доста израснали и много разумно трябва да се разговаряме с живата природа. Аз не искам да поддържам ничия страна. Всеки е свободен да има каквито възгледи иска, но никой не трябва да налага своите възгледи на другите. Аз ще ям и пия както искам и вие ще пиете и ядете както искате. Ако ядем разумно, за нас е добре, ако не ядем разумно, ще носим последствията. У някои от вас може би се заражда желание да попитате, за да се уяснят някои въпроси. Никакви въпроси не могат да ви уяснят същественото. Има неща, които не могат да се уяснят в света. Какви ще бъдат крайните резултати, това не може да се уясни. Един учител преподава по музика. Едно дете трябва да следва 5–6 години най-малко, за да може учителят да уясни някои неща. Ако е даровито, може след 1–2 години.

Трябва разбиране на разумните закони на природата. Природата не представя един механически процес. И механизмът действа в нея, но природата е крайно разумна. Часовникът следва механически, но зад него седи една разумна сила и часовникът ще покаже разумно време. Машината ще покаже времето, ако има разумна сила зад нея. Ти може да кажеш: „От мене ще стане музикант.“ И след десет години ще стане музикант само ако знаеш кога да кажеш тези думи. Ако туриш мисълта, че няма да станеш, ти ще се спънеш. Знаем, че не трябва да кажеш, че утре ще отида на Витоша, ако има препятствия. Ако времето не е хубаво и има препятствия, аз ще отложа екскурзията за по-благоприятно време. Разумността в света изисква това. Ако пред нас имаме непреодолими мъчнотии, тогава трябва да чакаме тези мъчнотии да се премахнат. Ако слънцето дойде, да отидем, а ако не е дошло, да чакаме – и тогаз. Това е разумното.

Възгледите на старото и новото трябва да ги примирим. Ние например не можем да отхвърлим един стар възглед на яденето, на дишането. Ще ядеш и ще дишаш, но има един нов начин на мислене. Мога да ви кажа по кой начин може да се мисли. Единственото нещо, което може да се внесе в нас, то е благородната, възвишената мисъл. Всеки трябва да остави тези мисли да дойдат в него. Старото и новото да действат в човека разумно. Трябва да се примириш със своите деди, които живеят в тебе. Ще притуриш един глас на това, което деди и прадеди са турили в тебе. В това седи развитието на човешкия ум, сърце, душа и дух.

Казва се там, че учениците са били заведени на висока планина и явил им се Мойсей, Илия. Значи в света на разумните хора няма смърт. Смъртта съществува само там, дето няма разумност. Човек може да бъде видим или невидим. Става въпрос за умиране, за гниене на тялото. Казва се в Писанието: „Няма да оставя преподобния си да види изтление.“ Ти ще кажеш: „Кой досега не е умрял?“ Всички могат да умрат, но всички няма да изгният. Семето, което изгнива и изниква, не е умряло, но онова семе, което не е изникнало, то животът в него продължава. Сега онези, които вярвате, приемете го според вашата вяра, а онези, които мислите, приемете го според вашата мисъл и го нагодете според вашето разбиране. Изследвайте нещата. Ако може да отидете по-далече от това, което сме казали, ако можете да приложите тези идеи, аз ще се радвам. Аз се радвам, когато човек приложи едно учение, което да внесе здраве, свобода. Това е целта на нашия живот на земята. Под думата свобода се разбира всички хора да живеят един сносен разумен живот. За да дойде този разумен живот, се изисква по-дълго време. На света предстоят още големи изпитания. Светът има още много да страда. Ако всяка година умират по 35 милиона хора, в десет години ще умрат 350 милиона хора. Трябва да умрат, за да дойде едно колко-годе подобрение. Каква жертва трябва да се даде? В света идат на година 40 милиона хора, а 35 милиона заминават. Тези, които идат, носят новото в света. Това го носи Христос. Това са идеите на новото човечество. Христос подразбира човек, който победи всички противоречия на земята. Това не подразбира един индивид, на който хората трябва да слугуват, но един индивид, който представя идеала, как трябва да се живее. Както той е победил, така и хората трябва да победят.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Да допуснем, че някой посегне до моята ръка и целува само нея. Но представете си, че той се запознае и с другата ръка и се чуди коя ръка да обича повече. За него това е едно противоречие, но за мене няма противоречие. Представете си, че той вижда ухото на човека. После вижда косите и трябва да ги брои. И най-после, като види тялото, после ще дойде до сърцето му, душата му, до неговия дух, до неговата обширна реалност. Също така всички хора са части от едно цяло. Човек ще види единството. Това противоречие, което сега съществува, ще изчезне. Той ще види, че всички тези живи души съставят едно цяло, че това са части от едно живо същество, което трябва да бъде обичано. Ще дойде от любовта към частите до любовта към Цялото. Значи да обичаш Цялото. Всеки един човек става един повод да обичаш Бога.

Сега ние се сърдим, че някой обича някого повече, а другиго по-малко. Това е противоречие за нас, а не за Бога. За Бога не е противоречие. Когото и да обичаш, за Бога е все едно. Сега не знаем кого обичаме повече. Аз меря любовта така. Ако обичаш някого, той се приближава до Бога, тогаз моята любов към него е правилна. Но ако при моята любов той загубва възвишените възгледи, тогава аз съм препятствие за него. Тогава няма да седя пред него, а ще го подтиквам да върви напред. Когато някой ме обича, неговата любов трябва да ме подтиква да се приближавам към Бога. Хората един друг трябва да се подтикват напред. Сега така се говори, но колко е мъчно да се намери един начин, за да се изяви любовта. Ако направиш нещо на един човек, ще го съблазниш; ако му дадеш дрехи, ще го съблазниш; каквото и да му дадеш на земята, ще го съблазниш. Тогава направи му нещо, без да те знае той. Идеалното е това.

Ние какво трябва да правим, които сме тук на земята? Като обичаш някого, намери най-хубавите, най-възвишените качества в него. И като си спомниш за него, да имаш едно високо мнение. Сега го държиш в ума си и си казваш: „Той си има една слабост.“ Остави слабостта настрана. Бог е във всички хора, но не присъства в една степен във всички хора. В чешмите тече вода, но в една тече повече, в друга – по-малко. В морето има вода много повече. То е един мъчен въпрос. Не мислете, че е лесен. Аз съм се натъквал на тези мъчнотии, по някой път на големи мъчнотии съм се натъквал. Някой път може да ви дам задачи, които са почти нерешими. Запример аз не искам да ме приемат на гости и да оставят на мене своята топла стая, а те да останат на студено на 30 градуса под нулата. Аз бих предпочел да стоя в студената стая. Аз си нося в джоба печката и ще си стопля стаята. Ето де е съблазънта. А пък всички ние искаме другите да се жертват за нас.

Аз се питам, защо другите хора да се жертват за мене, какво съм направил за тях. Това е прерогатив само на Бога. Бог е създал целия свят. И ако те изявят Божествената Любов, аз съм съгласен. За да оценя Божествената Любов, аз съм съгласен да вляза у тях. Но ако искат да ме приемат, за да покажат колко те ме обичат, тогава аз няма да приема това. Ако те го направят, те непременно ще ми дойдат на гости, и пак ще бъде студено времето. И ако не отстъпя топлата стая, тогава ще мислят отрицателно. Тогава трябва и аз да отстъпя топлата стая на тях. Ето едно ръководно правило, можем да го приложим.

Като направиш добро някому, това добро остава за вечността. Ние сега имаме калугерски разбирания за любовта. Сега не знаем кое е право и кое е криво. Душата е толкова чиста, че е облечена със седем облекла. Досега човешката душа никой не я е целувал. Като целунат физическото тяло, само долните четири облекла са му близо, те вземат участие в целувката. Щом обичаш някого, той веднага иска жертва, казва: „Ще напуснеш баща си и майка си.“ Като дойде законът на любовта, все по същия начин се разрешава въпросът. Обаче сега ние трябва да разрешим въпроса по друг начин. Толстой, като мина 80 години, едва тогава му дойде наум да отиде в манастир, и тогава го взеха горе, да няма нужда да отива в манастир. Той се намираше в много трудно положение вкъщи. Жена му му казваше: „Нашият реформатор иска да спаси света.“ Той не може да я убеди.

В сегашния живот има нещо трудно, което трябва да се направи. Минаването във висшия живот трябва да бъде последователно. Няма кланости. Калугерството не е разрешение на въпроса. Бягането в горите, това чувство е допринесло нещо, но не е разрешение на въпроса. Тепърва трябва да се разреши въпросът.

Всички мислят за нас, че ние постоянно се молим. И право е. Умът ни – постоянно съсредоточен. Много е тесен пътят.

„Отче наш“

Единадесета неделна беседа
4 декември 1932 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев