Духът дава живот

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета шеста глава от евангелието на Йоана от четирийсет и първи стих надолу до шейсет и четвърти стих.

„Духът Божи“

Духът е онова, което дава живот. Всичките противоречия произтичат от едно неразбиране, понеже най-великото учение, което съществува в света, това е природата. Няма по-велик инструмент от природата. Следователно всичките инструменти, всичките системи, каквито и да са, всички научни теории, които съществуват в света, вземат своето начало от природата. Тя е първообразът и за религия, и за наука, и за морал, всичко в нея се намира и от нея черпи. Някои, разбира се, проучват второстепенните прояви на природата. Има неща, които са вметнати в природата, от друг произход са. Запример растенията са оставили своя оттенък, рибите са оставили своите оттенъци, млекопитаещите и човекът. Тъй щото, когато говорим за природата, трябва да се освободим от всичките оттенъци.

Има неща, които не принадлежат на природата, които наричат случайност, изключения. Под думата изключения разбирам онзи абсолютния закон. Само божествените неща са изключителни. Ние наричаме случайни работи и еднообразните работи. Считаме всички неща, които са в природата, от втора категория, считаме ги еднообразни работи, няма нищо, което да почерпим. Запример, ако разглеждаш тора на едно животно, какво може да научиш? И когато изучаваш тези кораловите острови, какво може да вземеш – това са жилищата на някои животни – какво ще забележите? Онова, което е в природата, в него има склад от енергия, които тепърва имат място да се изучават. Сега в човека има един малък свят. Туй, което съществува в природата, съществува и в човешкия организъм. Следователно трябва един начин за проучване на човешкото общество. Например в 2000, 3000, 4000, 5000 години посветените или вещите, учените хора са знаели много по-добре за човешкия организъм. Провиква се псалмопевецът и казва: „Чудно и страшно съм сътворен.“ Ако днес, както разглеждаме анатомически и физиологически, нищо страшно и чудно няма. Страшното седи на друго място, където учените хора не могат да видят.

Казвате, че известен човек е красив. Тази красота седи на един тънък пласт на човешкото лице, даже един милиметър не завзема. Красотата седи на един такъв пласт, че ако той се охлузи, веднага човешкото око се поврежда. При туй още не се знае човешкият ум на кое място седи. Ние не знаем и човешката душа къде седи. Ние не знаем и мястото на човешкия дух. Човек има сърце, не туй сърце, което кара кръвта. Има ред теории за чувствата, за ума. Говори се за човека, за някакъв морал. Но по какво се отличава един морален човек от един добър човек? Казваме – този човек е добър, а този е лош. По какво се отличава добрият от лошия човек? Отличава се една овца от един вол. Отличава се черепът на овцата от този на вълка. Значи има известни теории и образи, които отличават хубавото от грозното, злото от доброто. Те се отличават в света. Ако речем да се вдълбочим, често хората при дълбоките работи заспиват. И заспиват по единствената причина, както човек, когато при някое страшно място, как се страхува.

Вземете несръчния човек, невежия човек, който постоянно говори за небето, качете го на един аероплан 40–50 километра да лети и той ще каже: „Снемете ме долу!“ и „Не искам да живея на небето.“ И сега учените хора, като дойде до 16 километра, казват: „Стига толкова.“ Достигнали са някакъв пласт, който не го харесват. Казват, че култура няма. Имало облаци, после там не могло да се пътува безопасно, но големи страдания имало. После лекари няма, гостилници няма, няма какво да се яде и тази земя, от която се оплакват някои, които я наричат плачевен идол, но там има ядене, има крушки, ябълки, гостилници с ядене, всичко туй се намира в най-лошото място – най-хубавите работи, а горе няма нищо привлекателно.

Та аз сега не искам да изкарам противоречие, но казвам – в човека има създаден образ, който никак не съществува. Тъй както ние схващаме природата, така не съществува. Това е наше заблуждение. Запример детето в първите 7 години има познание за баща си. Следващите 7 години пак друго и най-после, като стане туй дете голямо, като стане като баща си, пусне брада, той започне да се съмнява дали има баща, дали е имало дете, започне да се съмнява, потегли брадата си и казва: „Този брадатият човек, умният човек да имам баща. Това е една илюзия на моя ум.“ Той, като погледне баща си, казва: „Синко“, а той казва: „Старче.“ Тогава аз имам едно правило, което казва тъй: младият трябва да живее, а старият трябва да мисли. Старият трябва да мисли, а младият трябва да живее. Ако младият не живее добре, старият не може да мисли добре; ако старият не мисли добре, младият не може да живее добре. Съотношение на нещата има. Човек не може да бъде стар, но човек може да влезе в образа на млад и на стар. Това е друг въпрос, че тия хора остаряват. Кажете ми човек, който да е остарял. Че вие виждате едно старо тяло и едно младо тяло, но човекът, истинският човек за този, за който говорим, кой е? Този човек се мени. На някой израства брада. Кои са били причините, които заставили природата да ни окичи с тия косми. Случайно ли е това, или има някаква причина? Каква нужда имало да тури брада на човека и да лиши жената от брада, да тури на мъжа мустаци? Каква цел имала да тури вежди, на носа да тури две дупки, пък да тури една уста? Какви са били нейните задачи? Виждаме, като наблюдаваме, природата е правила милиони опити, но още не е свършила работата. Тя не е достигнала до оная форма, която е последна. Не е завършила своите опити.

Казвате – човек е последната дума. Ни най-малко не е последната. Кой човек е последната? Този, сегашният човек!? Че това е изложение на човека. Сегашният човек ни най-малко не мяза на първичния човек. Учените хора, геолозите са намерили известни черепи в миналото, в далечното минало, които показват маймуноподобно състояние. Маймуните са произлезли, след като човек е сгрешил. Учените хора, окултистите казват, че маймуните са изостанали, паднали души. След грехопадението на хората някои станаха маймуни. Окултистите поддържат, че маймуните са души, задържани в своята еволюция и те са останали като маймуни. Вие се спрете на постъпките им, те имат доста голяма култура. Те са вегетарианци. Няма нито една маймуна, която е месоядна. При това са много любопитни, от чисто хиромантическо гледище има доста интересни, имат отлични качества, но има нещо, което липсва на маймуната, но на човека липсва два пъти туй, което липсва на маймуните. Маймуните нямат стражари, затвори, те нямат проповедници, съдии. При това пак живеят много добре. Ние сега намираме, че нашият ред на нещата е много щастлив. Не е. Щастието на човека нека да го определим. Какво нещо е щастие?

Съвременните хора се задоволяват, че не е в затвора, че още не са ни осъдили на смъртно наказание. Радваме се, че сме живи, но вътре за всеки едного от нас има произнесена присъда. Няма да се мине много време, след 4–5–6–7–8–9–10 години смъртта, гледаш, ще дойде. Един ден ще дойде ред: наказва се по член еди-кой си за еди-кое си престъпление на смъртно наказание. Вие казвате – защо умря еди-кой си. Наказаха го за престъпление. Един закон има. Като дойде Христос на земята, и него го наказаха за греховете на хората, понеже подстрекавал хората. Като имали да дават, казвал: „Не давайте, аз ще платя, вие не плащайте нищо.“ Нарушил един ред и вследствие на това го осъждат.

Сега искам да ви наведа на една здрава мисъл. Аз не разглеждам сегашния ред на нещата, защото то е нещо случайно. От вашето гледище сегашният живот е привиден. Човечеството мимоходом минава през тази фаза, защото вашето щастие, което вие го имате, капиталът, който съществува, здравото тяло, няма да се мине 50–60 години и вие ще се намерите в едно голямо противоречие. Ще повикат лекар, проповедници да ви казват за оня свят. За оня свят като ви учат, пак няма да знаят дали има онзи свят, или не. След като ви увещават, че ще живеете, лекарите не знаят дали ще живеете, или не. Ние, съвременните хора, нямаме голяма сигурност, вследствие на това се казва: „Не му мисли. Напий се малко, нашироко го удари. Ожени се, но роди деца, пък си живей с жена си, както Господ дал. Като дойде да умреш, нека те обесят. Ще те обесят – свършена работа.“

Питам сега, какво може да се добие с такава философия в света. После всичките религиозни системи, които има, какво носят в себе си? В никоя религия не трябва да се допуща убийството. Аз наричам религията – да оставим сега външния свят, да оставим държавата – има право да беси. Но тези, които вярват в Бога, поддържат религията, защо допуснаха убийството. Това не е религия, това е светска власт. Всички може да убиват, но не и религиозните хора, принципално ако те подразбират по какво се отличава християнството от юдеизма, от мохамеданството. Че християнските народи бият се с куршуми. Милиони ги изтрепаха с картечен огън. Шест милиона хора тъй ги опушкаха с картечници, на общо основание. Как историята ще определи? Как ще определим ние? Казваме – християнството, друга религия няма. Вие ще кажете – това са условия на живота. Това са наши разбирания. Ние сме така научени. Как ще намерим тогава истината? Не, съвременните хора вървим по пътя на хората. Ние знаем какво е казал Платон, какво е казал Сократ, знаем какво е казал Аристотел. Може да ви наброя ред велики хора в Египет, Асирия, в Индия учителите какво са казали. Но всички тия, които са разбрали истината и са я поддържали, са изключили насилието.

Всички велики хора са изключили насилието. Човек, който иска да прогресира, той трябва да изключи в душата си насилието. Най-първо, човек не трябва да насилва себе си. Защо ти ще се насилваш да приемеш някакво убеждение. Ако въздухът заради мене е нещо естествено, което дишам, аз трябва да го оставя свободно да влиза и да излиза. Ако храната е естествена, трябва да я оставя естествено да влиза и да излиза. От единия край до другия в нас има насилие. Ако храната не обичаш ти, ще я попържиш, ще туриш малко масло, пипер, ще поръсиш със сол, ще туриш това-онова и ще накараш да глътнеш тази храна. След като се нахраниш, ще кажеш: „Тежко ми е нещо.“ След туй имаме цели книги готварски, колко калории съдържа всяка храна, какви хранителни вещества съдържа, мазнини, белтъчини и т.н. Нямам нищо против туй. Казвам, според мене трябва да дойдем до друго едно положение, то е следното: една храна.

Един човек, който е осъден да живее 30 години според признаците, които има на главата, на ръката – защото според признака на главата тук има два кръста, които може да определят колко години ще живее; като погледнеш кръга на окото, показва колко години ще живее; като попипаш ръката, широчината показва колко години ще живее: това е едно относително положение, понеже човек не е създаден да умира – 30 години е определено да живее. Туй е определение, което ние сме турили. То не е в законите на природата. Бог казва: „Душата ми не благоволява в смъртта на грешника.“ Казвате – ако храната е естествена. Всяка естествена храна трябва да продължи живота. Щом една храна скъсява живота, животът е неестествен. Щом известен възглед съкратява твоя живот, то е неестествен. Щом една мисъл зле действа, тя е неестествена. Щом тя създава противоречия, е неестествена. Всяко чувство, всяка постъпка, които съкратяват човешкия живот, това са неща неестествени. Сега се заражда въпросът.

Под думата дух ние разбираме – това е най-разумното в света, което направлява света. Разумното, в което сме потопени. Извън туй разумното ние не можем да излезем. Разумното, духът може да ни търпи с хиляда години и в края на краищата се отличава по това, че винаги ще стане туй, което духът иска, не това, което ние искаме. Ние се самозаблуждаваме, че един ден ще го заставим. Първото нещо туй е духът. Животът, това е другият полюс. Животът, това е един резултат от чисто научно гледище. То е резултат на онова, което духът е извършил. Но животът сам по себе си не е резултат. То е естествена същност, в която ние живеем. Животът не може да бъде животински, не може да бъде човешки, не може да бъде ангелски, не може да бъде божествен. Животът е живот. Щом кажеш божествен, това са други понятия, наши думи. Казваме – животът е божествен. Животът в своята същина, всичкият живот е божествен. Когато божественият живот влезе у нас, с нашето разбиране ние го направим да мяза на човека. Когато умът на човека влезе в животните, направяме го животински. Всеки човек направил живота да мяза такъв, какъвто той си мисли, какъвто той си иска. Жената направя живота женски. Мъжът направя живота мъжки. Детето прави живота детски. Глупавият прави живота глупав. Умният прави живота умен и т.н. Но това са наши разбирания. Така седи истината. Ако животът може да бъде умен и глупав, тогава не знаем как ще се справим. Тогава на какво аз ще уповавам. Ако в света няма разумна сила, на кого може да уповаваме.

Казвате – култура. Че какво нещо е културата? Това са хиляди и милиони души, които разсъждават и мислят. Туй го наричаме култура. Но кое е онова, което свързва хората в едно? Кое е онова, което ги кара в една посока? Кое е онова, което ги обединява? Кое обединява клонищата на едно дърво? Има нещо, което ги обединява. Дървото ги обединява. Кое обединява хората? Туй разумното е, което обединява света. В природата съществува едно абсолютно единство, от което човек никога не може да се освободи. Всичко може да направи. Но да излезе вън от единството на природата, то е абсолютно невъзможно. Не само хората, но никой не е в сила – нито боговете са в сила да излязат вън от единството. Туй, което наричаме живата природа, единството в живата природа или единството в разумната природа, то е закон, който не ограничава, но показва посоката, в която всички разумни същества трябва да вървят без изключения.

Всички наши страдания произтичат от онзи факт, че ние се намираме в борба с разумното. Ние искаме да изменим законите на разумното и създаваме нашия свят. Може всеки да направи опит. Ние може да направим един свят, какъвто не искаме, но ако сполучим да направим един свят, какъвто искаме, ние ще създадем най-голямото нещастие. Че на един слуга, който господарят му казва: „Няма да противоречиш. Каквото ти казвам, ще го поддържаш.“ Казва му тъй господарят. Господарят му казва: „Ти си едно магаре.“ Казва: „Тъй вярно. Магаре съм.“ Каквото каже господарят, този слуга повтаря. Питам, ти каквото повтаряш, този слуга върви подир тебе, какво ще те радва, кажете ми. Хубавото в света седи в онзи контраст, че се изнася една нова мисъл, която не мяза на твоята. Никой човек не може да бъде доволен от себе си в този смисъл. Ако можеше да бъде, тогава питам, защо първият човек беше недоволен от себе си, какво му липсваше? Липсваше му жената. Къде беше тази жена? Извади ли я от някоя риба, извади ли я от морето от някоя мида, от някой охлюв или от слънцето? Не. Приспа го. Казва се в Писанието там, че взел едно ребро, в еврейски се казва, че взел един чифт ребра и от тези ребра направил едно същество, което човекът нарекъл жена. И казва: „С тия двете ребра аз може да живея.“ И сега ребрата са 12 чифта. Значи 13-ото число е извадено, а 13 е крайно фатално число. Сега гледам този параход, този французки параход, който е изгорял, данните не знаем. Казвам, този параход е бил пуснат на числото 13. Казват, че той е построен в 30-ата година. 1930 година по 13 и той е изгорял. Ще кажете, че е суеверие.

Какво нещо е суеверието? Суеверията са явления, които стават, без да може да ги обясните, но суеверните неща са истински. Само че тълкуванието, което даваме, не е истинско, а всички суеверни работи съществуват в света. Ти по някой път вярваш, че ще станеш цар. Това не е ли суеверие. Невъзможно е да станеш цар, но че има възможност, има. Както един Наполеон стана цар, така и ти можеш да станеш цар. Но това са вероятности и то почива на един закон. Кое е онова, което ти дава повод да мислиш, че ти ще станеш цар? Може да мислиш за нещо, което ти никога не си опитал. Аз гледам малките деца. Казва майката: „Откъде му е дошло на ума да лъже?“ Че то още като беше в утробата на майка си, прие уроци да лъже. Майката в 365 дена му даде един урок как да лъже. Сега се питаме според закона на преражданията. Туй същество е живяло. Окултистите поддържат – като говоря сега за окултистите, то е наука – окултистите поддържат, че туй дете е живяло. Ще извинявате, може би техните възрения не са съгласни с вашите. Много работи търпим, ще търпим и техните. Те казват, че трябват 777 прераждания кардинални, а другите прераждания са безброй. Тогава човек завършва своето развитие. Значи туй дете, което започва да лъже, е живяло много пъти на земята и се е научило да лъже. То, като се намери натясно, лъже. Казва: „Туй изкуство съм го научило.“

Та казвам, предава се, че първата жена е излъгала. Първите хора отде научиха това изкуство? Ако приемем, че преди Адама имало други хора, които са живели, и можем да кажем, че Адам от Бога се е научил. Съществувала е една раса, от която Бог го е извадил и му казва: „Аз ще те въведа в рая, виждам, че от тебе ще стане човек.“ Той го внесе в рая вътре, но му каза едно нещо: „Няма да лъжеш.“ И той обеща, но не си устоя на думата. И когато Адам дойде при Бога, казва му: „Жената, която ми даде, ме излъга.“ Той тури вината на другите. Казва, да опитам, все ще стане нещо и казва още, намерих едно изкуство тук. Ние такива бедни няма да бъдем в рая. Господ да ни лъже не бива, да станем хора в рая. И станаха хора. Ние сме хора, които обичаме да икономисваме истината. Ние сме от тези, които обичат да послъгват. Сега говорим за култура и Господ като дойде при всекиго, ще каже: „Може ли да се отучиш да лъжеш? Ако не се отучиш...“

Какъв е онзи свят? Онзи свят е тук, на земята. Раят е тука, на земята. Вие не го виждате. Аз бих направил един опит с вас. Един от вас, който би ми обещал, че няма да лъже, ще го въведа в рая. Аз ще си удържа думата, но да не казва лъжа. Ако влезе в рая и не се откаже от лъжата, после, като го изпъдят от рая, и след 10 хиляди години няма да се върне назад. Не е мъчно да се отучат хората да лъжат. Единственото нещо в природата, с което тя сега се занимава, най-трудният въпрос е не убийството, не развратът. От всички други неща най-голяма е лъжата. Оттам започва. Лъжата е началото на всички грехове. За да убиеш един човек, това е крайно користолюбие. Ти убиваш една кокошка и казваш: „Нейното месо мен ми е потребно. Ако тя не умре, аз ще умра. По-добре тя да умре и аз да живея.“ Така канибалите натиснат един човек и го изяждат. Преди време в царска Русия, в Америка се изгубваха много деца и ставаха на кърначета тези деца. Вие още не сте изучавали онези тънки постъпки, които съществуват в сегашната култура. На човека косите ще побелеят и ще каже – бива, но това са крайните резултати, лошите резултати, в природа има нещо лошо и всички ние страдаме.

Вие срещате една атмосфера, която ви потиска, мъчно вие е. Страдате, няма никакви причини. Това е лъжата вътре, която ви мъчи. Страшно нещо е това. Най-голямата отрова, която в света съществува, това е лъжата. Ти искаш да изневериш на себе си. Ти седиш и казваш: „Не съм доволен от себе си.“ Искаш да употребиш една лъжа, за да се повдигнеш. Ти ще събереш 10–20 души да ги учиш, да ги повдигнеш. Казваш: „Ако ме слушате, ще направим една фирма, ще облека домовете ви, децата ви.“ После изяде парите и казва: „Лоши са условията. Имам всичкото добро желание, парите отидоха някъде, те не са се изгубили. Много хора проповядват в света. Сега съм искрен.“ Питам, защо проповядвам на хората. Каква е моята цел? Две неща седят неразрешени. Всеки, който иска да бъде човек, той трябва да запита следното. Истината ли търся, или лъжата търся? Онзи, който търси лъжата, той търси своето разрушение. Той ще деградира, никакъв успех не може да има. Та онези хора, които вървят по пътя на лъжата, това се нарича инволюция. Пътят на лъжата е път на слизане, отдалечаване от Бога. Пътят на еволюцията е път към Бога, инволюцията е излизане от Бога. Ние започваме да се извиняваме и казваме: „Тук ни става тясно, искаме да излезем отвън. Аз не съизволявам вече с бащинския деспотизъм. Не мога да изпълнявам това-онова.“ Излиза бащата и вижда това и казва: „Недоволен е нашият син, той иска да отиде в света, да види хората.“ Той отиде и ходи. И след като ходи, един ден се връща при баща си. Убедил се, но пак не казва истината на баща си. Сега учените хора са скрили тия работи.

Казвам, човек по закона на еволюцията е излязъл от Бога, да научи нещо. По закона на еволюцията ще се качи пак, ще научи нещо, да покаже, че нещо е научил. Ако вие приложите тия двата метода, ако вие си представите лъжата и истината... Вземете двама души: единия, който е образ на лъжата, и единия, който е образ на истината. Един тип хора има, които никога не може да кажат истината. Такива аз съм ги срещал. Така във Варненско някъде срещнах един, който минава за долапчия, долапи прави, че му казва един приятел: „Няма ли да ми кажеш някой долап?“ Протичат сълзи и той казва: „Остави се, не върви с лъжа. Баща ми умре, нямам нито пет пари в джоба, трябва да го погреба.“ Плаче той. Онзи го съжалява и изважда 500 гроша, дава му и казва: „На, да го погребеш.“ „Тази е последната лъжа, която казах.“ Съвременните хора така са свикнали с лъжата, че не ги е срам. Казвате: „Без лъжа не може.“ Пък аз мога сега. Всеки един от вас, ако иска да познае истината, един човек, за да познае истината, той не трябва да се мери с хората. Ти ще изнесеш пред себе си. В човека има нещо – той обича истината. Човек за себе си знае истината, но по отношение на хората тази истина не я прилага. Лъжата е произтекла от отношенията, които имаме с хората.

Когато човек иска да намери истината, той трябва да дойде до себе си. Туй, което е заради него, трябва да знае, че пред себе си човек трябва да изпъкне, трябва да има ясно понятие за истината. Истината е туй, което освобождава човека. Тя се отличава по следното. Ти си скръбен, да кажем, изгубил си имането, всичко си изгубил, да кажем, изгубил си материалните работи. Ти си се отчаял и казваш най-после – не си струва да се живее. Искаш да се самоубиеш. Тази мисъл изпъква в теб: „Ако се самоубия, какво ще придобия? Ако живея, ще страдам, да, тъй е. Но ако умра, пак ще има страдание.“ Аз предполагам, че ако аз се убия, ще изгубя съзнанието. Хубаво, ако го изгубя, но ако не го изгубя, заровят ме в гроба, виждам туй разнищване. Десет години разнищват частица по частица. Никой няма да дойде, оголея, само костите останат. Питам, умно ли е да вляза в един такъв затвор. Ако изгубя съзнание, добре, но ако не изгубиш съзнанието, умно ли е да пъшкаш в гроба. Щели да ме погребват. Мене не ми трябват нито свещеници, нито владици. За мене е важен животът, не и смъртта. Казвате – Христос умря. Хванаха го човека, той се моли на Господа да мине тази чаша. Хванаха го и казваха: „Ще умреш.“ Той не иска да умира и три дена не седя, не можа да изтърпи. Върна се в живота и се яви на учениците. Казва: „Вън от смъртта. Това е новият живот, ако ти умреш и няма да възкръснеш.“

Аз съжалявам всички ония, които умират и не могат да възкръснат. Няма по-нещастни хора от ония, които умират и няма да възкръснат. Или другояче казано, съжалявам всички хора, които умират и не може да живеят. Казвам и на вас говоря, които сте разумни. Вие се забавлявате с неща, които не са верни. Вие очаквате да дойде Христос и да ви даде живот, да ви възкреси, но докато дойде Христос, вие трябва да работите. Тоя майстор ще дойде и ще съгради къщата, но вие трябва да нанесете камъните, дърветата, гвоздеите, че като дойде този майстор, да има какво да гради, защото ще ви задигне Христос от гробовете, не ще лежите наново, ще възкръснете с праведните.

Значи онзи божественият живот у нас има един зародиш и ще бъдем при по-благоприятни условия. Животът, който е в хамбара, съдържа всичките качества. Трябва да се посее на хубава нива, да има кой да се грижи за него. Та от нас, съвременните хора, се изисква един начин, един особен начин на мислене. Ние се заблуждаваме да мислим, че ще дойде някой социален строй, ще дойдат на власт техните нови идеи, но когато дойдат на власт, ще ви измъчват, ще ви изпъдят, нищо повече. Досега, като съм изследвал цялото човечество, не съм намерил досега нито един режим, дето хората да са живели добре и за бъдеще ще бъде пак същото с тия разбирания. Все таки, ако аз съм заставен да ходя като човек на краката си, бъдете уверени, аз ще ви гледам като писано яйце. Мислите ли, че ще бъдете гледани като писано яйце. Слин ще има отдолу и казва, че който иска да яде хляб, трябва слин да има на ръцете си, ще бъде заставен да работи. Ще цитирам думите на Толстоя: „Никой да не яде хляб, който няма слин на ръцете. Ако аз трябва да имам слин на ръцете, и ям хляба, той горчив ще бъде.“

Какъв морал е този – една птица, когато яде хляба, копала ли е някъде. Тя иде, задигне някоя череша, изяде я, аз – човекът, трябва да платя с пари, трябва да покопая, да ме видят хората, че имам слин. Казвате: „Трябва да се работи.“ Трябва да се работи, съгласен съм, но не е физическата работа само. Физическата работа трябва да бъде резултат на една умствена, на една разумна работа. Този резултат е престъпление. Ние правим престъпление, че работим 8 часа на ден от туй гледище. Човек се осъжда. Ти предизвикваш еднообразни способности, еднообразни чувства. Ако си въглищар в една рудница, влизаш ден след ден, година след година, копаеш тия въглища, изваждаш ги навън, изкарваш си прехраната и казваш – това е култура. И тия въглища ще ги изравят и ще ги изхвърлят навън. Това ние наричаме култура. Тази култура трябва да бъде признак на нещо по-високо и по-възвишено. Учените хора трябва да започнат да мислят, че те не трябва да карат своите братя в земята, но трябва да се намери един друг начин.

Та казвам, вместо да търся тези въглища, трябва да накарат електрическата енергия на работа. Има електричество отгоре и без да снемат хората долу, да си изкарват своята прехрана, без да се мъчат тия хора, може да си изкарат прехраната. Това е една нова идея в света. После другото положение. Ние минаваме за културни хора. Пак ще се оправим. Аз не съдя хората, аз разсъждавам философски или чисто психологически. Виждам докъде е достигнало човешкото съзнание. Всички християнски народи имат с милиони тонове жито, събрано на едно място. Тия хора, които са богати, които вярват в Христа, държат това жито, а други хора умират от глад. Те сеят спокойно и хвърлят житото в морето, за да не спадне цената му, а че умират хората, не искат да знаят. Те мислят да се повиши цената на туй жито. Питам, туй жито защо го изпратиха, да се обогатяват хората ли? Туй жито се изпрати отгоре да го ядат хората и птиците, то не се изпрати ние да забогатяваме от това жито. Ние мислим да бъдем богати, да продаваме житото, то е наше схващане. При това всички намираме, че това е в реда на нещата. Казвате, че това са анархистични идеи.

Когато ние употребяваме нещата, за какво са пратени? Не сме ли ние нарушители на този велик институт в природата. Има един закон, който ви държи отговорни. Аз не съм отговорен само, всинца сме отговорни. Аз нямам право да казвам на един банкер: „Братко, много жито си събрал. Продай го, не печели от него. Стани и ти сиромах като другите хора. Ако е – да покажеш, че имаш любов към Бога.“ Казвате: „Един ден като забогатея...“ Четох във вестниците – имало един българин, който убил един свещеник в Париж. 600 лева намерил всичко. Хваща го полицията и той се самообесва. Защо убива този свещеник? Пък и той, защо трябваха тези пари на свещеника? Сега ние сме изложени на голяма опасност. Всякога може да те претрепят. Тогава какво трябва да бъде нашето верую? И тогава ще поддържате старото верую: ако Бог е всемъдър, той е всемъдър за всички. Всички трябва да се подчиняват на онзи разумния живот, да бъдат носители на божественото. Ако ние имаме любов, трябва да имаме любов към Бога, да изпълним неговата воля. Но какво ще каже някоя държава, туй още не е важно. Не какво ще каже някой философ, не какво ще каже някой учен, но какво ще каже онзи порив на моята душа, който може да ме повдигне като човек и да ме избави от ноктите на смъртта. Аз трябва да изпълня тази Божия воля, за да се освободя, за да може да се освободят и окръжаващите, които грози същата опасност.

Питам сега, вие, които ме слушате тук, едно време така слушахте Христа. Верующите подир него водеха народа и всички бяха готови да го направят цар. Учениците казваха: „Няма като нашия Учител, Син Божий е.“ Като го хваща римската държава, всички се разбягаха, остана само един от най-верните му ученици, който казва: „Не го познавам, неговото учение мене не ме интересува.“ Един, който минава за възлюблен ученик, той остави дрехата си и гол побягна – загазихме тази работа. И ние, съвременните хора, като не сме готови, като Йоана сме готови дрехата си да оставим и казвахме: „Загазихме я, не трябва нищо.“ Питам, какво ще добием, кажете ми. Седи сега някой и казва: „Някой виждал ли е Господа?“ Аз да ви кажа. Никой никога не е видял Бога. Но има един начин, когато ти може да видиш Бога – когато говориш истината. Ти никога няма да видиш Бога, когато говориш лъжата. Щом говориш истината, Господ дойде. Казва – искаш да кажеш лъжа, знаете ли какви ще бъдат последствията. Като кажеш лъжата, тогава ще дойде истината. Истината ще отсъди, ще ти наложи наказание. Присъдата ще въздаде. Ще ти даде едно благо, понеже лъжата не може да носи туй благо, ти ще страдаш през целия си живот.

Аз съм привеждал този пример. Един слушал сладкия говор на една царска дъщеря, но бил сляп, казва: „Толкоз си добра, гласът ти е толкова мек. Когато пипам ръката ти, тя дава живот. Отвори очите ми да те видя.“ Тя казва: „Да се не разкайваш, ако ме видиш.“ Той казва: „Не, не. Това ще бъде най-голямото щастие заради мене.“ „Помни, да не съжаляваш.“ Отваря очите, той я вижда, но тя се изгубва вече. Той видял тази красота, че съжалявал, пъшкал, казва: „Да бях останал сляп.“ Да виждаш истината и да знаеш, че лъжеш, няма по-голямо страдание в света. Да виждаш истината и да си един престъпник, какво ще те радва. Да виждаш истината и да си користолюбив човек, да виждаш истината и да си невежа. В съзнанието вече усещаш, че не знаеш нищо. Какво ще те ползва, кажете. Туй състояние аз може да го уподобя, когато някой човек иска да се намери в една висока температура. Какво ще те ползва, ако те туря на 4–5 хиляди градуса. Аз бих се отрекъл от тази температура. Бих предпочел 39–40 градуса. Повече от 4000 градуса не искам. Казвате – желязото го мъчат, златото го мъчат. Златото го мъчат, като искат да го оберат, най-после чукът вдига шум. Като го турят на огъня, извличат каквото искат. Топлината е страшна, ще изпълняваш закона. Златото ще го турят на този закон, но туй е закон на насилие. Аз говоря за свободния живот.

Когато учените хора говорят за висока температура, високата температура, това е насилие, което съществува в света, то е престъпление. Какво ще кажете на туй? Това е едно възрение. Почти всички учени хора го споделят. Казвам, не е високата температура, която дава живот. Има друга една температура висока в света, която не разрушава – в електричеството. Ако прекарате две хиляди волта, три хиляди волта, който и да е човек може моментално да го убиете, но ако прекарате 50–60 хиляди волта, тия волтове ще минат през човека, без да причинят вреда. Един от физиците – Теслей, той обяснява и казва, че тия високи напрежения на електричеството във високите волтове, частиците на материята са толкоз дребни, че може да минат през порите на човека, без да причинят вреда. Тези от по-ниския волтаж частици са едри и разкъсват тъканите, вследствие на това човек умира, или казано, с високото напрежение на електричеството имате рафинирана материя, която може да мине. И в бъдещия строй така хората ще се лекуват. Но казвам сега, нашите възгледи, нас ни е страх да направим опит в света. Мнозина може да ми кажат: „Неговите възгледи не са прави.“

Аз не разглеждам дали моите възгледи са прави, или не. Аз поставям един възглед на опит. Издържа ли този опит, аз съм прав. Някой път се разболея, някой път боледувам. Тогава изнасям един мой възглед да го опитам. Кой възглед е прав? Турям един възглед при болестта, тя не си отива. Турям го насрана. Турям втори възглед, трети и най-после турям друг възглед, и тя хвръкне. Казвам: „Как ти е името?“ Казва: „Аз съм човекът, който обича истината. Аз съм истината.“ На него аз държа. Някои математици правят опити. Аз често се натъквам на някои математически опити, има трудни задачи във висшата математика от петото–шестото измерение. Едва сега учените хора се занимават с четвъртото измерение. Неразбрана работа, ще ти се пръсне главата – или трябва да полудееш, или да напуснеш въпроса. Ще опитам моя възглед. Туря един възглед при тази формула, не върви. Туря друг възглед, веднага задачата стане ясна. Казвам: „Как ти е името?“ „Аз съм истината.“

По някой път аз се съмнявам дали има Господ, или не. Тъй от вашето гледище. Възможно е аз да съм се излъгал дали има Господ, или не. Минава ми мисъл. Пак изнасям един свой възглед. Турям го. Нашият спор нищо не разрешава. Дойде друг и казва: „Има Господ, аз видях Господа.“ „Кой си ти?“ Казва: „Аз съм истината.“ Тогава аз слушам една песен от Слънцето, толкоз красива. Онези небесните хора, жителите на Слънцето пеят. Слушам жителите на Венера, те пеят. Слушам жителите на Юпитер да пеят. Слушам жителите на Сатурн да пеят. Слушам жителите на Сириус да пеят. Слушам жителите на Алфа Центаурус да пеят. Казвам, чудно нещо. Учени хора. Казват – дали има живот, или не. Всички пеят на един език много разбрано. Какво може да кажа на съвременните хора? Аз зная какво ще ми кажат, пък и нищо не искам да ми кажат. Считат го – това е моя халюцинация. Зад тази халюцинация аз виждам мъртвите, че са живи. Толстой го среща един мъртъв жив и казва: „Как си приятелю? Тебе ти държаха много надгробни речи.“ Казва: „Те са първокласни невежи. Аз още не съм напуснал земята, ходя и проповядвам. Не ме познават. Ходя между тях. Едно време ходех като Толстой, а сега ходя инкогнито. Сега не се казвам Толстой, но само слушам какво говорят за мене.“

Идва един гражданин от София, доста интелигентен, казва: „Може ли да ми обясниш един сън.“ Казвам: „Какъв сън? Аз – казвам – не вярвам в сънища.“ „Идва Толстой при мене преди войната и казва: „Докога тия хора все ще воюват. Не знаят ли, че това е престъпление?“ Вярно ли е това? Нали той е умрял? „Вярно е, разбира се. Как е умрял. Не е умрял Толстой.“ Каза ми, че това, което правят, не е право.“ Следователно ние сме хора, които вярваме в реалността, че ние сме само хората, които живеем. Всички, които са умрели, ги няма вече никъде. Вие поддържате вашето неверие. Ние сме хора, които твърдим, че всички, които са умрели, ги няма вече никъде. Тъй като ви говоря, не искам да ви убеждавам да вярвате. Дръжте си вашето невежество.

Вярно, заблуждение е истината. Лъжливата истина е заблуждение. Ако някой ви проповядва известна лъжа в името на истината и иска да ви убеди, че няма живот или че има живот, най-първо, аз гледам, че животът не може да се раздели. Животът е една същина, животът не може да умре. Ние искаме да докажем една същина като Бога, че съществува. Бог е същина, Бог е в живота. Животът, това е Бог. Истината, това е Бог. Бог вън от истината не може да го познаеш. Вън от човешката разумност, от висшата човешка разумност ти Бога не може да го намериш. Само във висшата разумност като погледнеш, тия учените работи, които е казал някой учен човек, ще ми кажете какво е измислил. Казвам, приятелю, ти може да говориш – даже тази работа, която ти си написал, тя е Божия работа. Само Бог може да напише това нещо. От твоята глава може да излезе, но не и това? Дошло му нему наум, че такива и такива елементи съществуват на слънцето. Никога не може да ти дойде наум нещо, което не съществува. Може да мислиш за това, което съществува. Всяко нещо, за което мислиш, то съществува в известна форма.

Но да се върнем. Духът е онова, което дава живот, и с този дух вие може да се свържете. Той е същината, която съществува в природата. Тази същина съществува в слънчевите лъчи. Тази същина съществува в храната, тази същина съществува във въздуха, тази същина съществува във водата, във всичко онова, което е чисто и неопетнено, тя съществува. Даже когато вие се ръкувате с някой човек, вас ви е приятно, то туй е разумното у вас, то е духът. Някой човек излъчва нещо топло, хубаво. Това е духът. Тази същина, която свързва хората, минава от един човек в друг. Тя е, която свързва хората. Духът свързва хората. Хванеш един човек, той е духът, който носи живота. Като пипнеш тази ръка, казваш – жената има живот, жената няма никакъв живот. Тя е проводник на духа, на онова реалното. Казвате: „Този е мъж.“ Мъжът е само проводник. Ако вие не сте съставили такова понятие, ще кажете – мъжът е добър или лош. Мъжът може да бъде лош проводник. Туй го приемам. Жената може да бъде лош проводник, но животът да бъде лош и добър, това не може да бъде. Ако не си съставите такова ясно понятие за духа, той мисли, че духът има някаква невидима форма. Целият живот произтича от духа, онази Първичната Причина. Под думата причина разбирам онова, което дава възможност на живота да се прояви, то е духът. Христос казва: „Думите, които аз ви говоря, дух са и живот са.“ От това гледище всичките научни теории, всички вярвания така се осмислят. Ако аз така не вярвам, ще имам едно желание да ви представя. Сега някой казва: „Той ви заблуждава.“ Най-първо, аз имам за предмет никога да не заблуждавам себе си.

Зная, че ако аз заблудя когото и да е, то ще се върне върху мене. В света съществува един закон. Всякога, когато заблудя един човек в моите възгледи, то ще се върне и към мене. Ако имам желание, ако имам користолюбива мисъл скрита... Например хвана една мома, гледам ѝ на ръката и казвам като гадател: „Като твоето сърце не съм виждал. Като твоята линия на сърцето не съм виждал, пък умът ти – гениален. Ти си щастливо същество.“ Но аз виждам, че не е така. Лъгала 10 пъти, 10 души любовници имала. Ако говоря истината, ето аз как ще ви кажа. При мене са идвали мнозина, ето как аз искам да кажа истината. Няма да кажа нито лошите страни, нито добрите. Ще ви кажа туй, което аз наричам знание. Ще кажа така: „Сестра, в тебе има много заложби, имаш отлично сърце, но не е обработено, имаш отличен ум, но не е обработен, имаш музикални чувства, после домашните чувства не са обработени, но много голям капитал имаш, може да ги обработиш. Ако ги обработиш, гениален човек ще станеш. Ако не ги обработиш, ще останеш такава, каквато си и сега.“ Тогава тя гледа и пита: „Колко да ви платя?“ Казвам: „Колко искаш да ми платиш?“ „Сто лева.“ Аз изваждам сто лева и аз давам. Казвам: „Вземи тези стоте лева.“ Аз се радвам, че имам възможност да пипна нейната ръка.

Когато искам да се забавлявам, казвам: „Слушай, аз ще ти кажа много хубави работи, но петстотин лева ще платиш.“ „По-малко не може ли?“ „Не може.“ Лъжата се продава. Аз съм слушал много цигани, много гадатели. Преди години срещнах един румънски гадател и след като ми гледа, аз му казвам: „Нека и аз да ти погадая.“ И след като му погадах, казвам: „По този начин не се гадае, то не е още наука. Много общи работи са. Има наука точно определена. Аз не съм да кажеш истината на човека. Не му казвай, кажи му, че има дарби – не са развити. Не да му кажеш, че е лош човек, та да се поправи. Тия неща не са възпитателни.“

Сега да се върнем. Духът е, който дава живот. Ние се спираме върху личното. Вие искате да знаете какво ли аз искам да ви кажа. Аз не искам да повярвате в това, което ви казвам, нито аз искам да ви кажа какво мисля. То не е меродавно в дадения случай. Аз искам да ви изнеса един факт, какво нещо е истината в света, какво нещо е природата в света, какво нещо е тя като един инструмент, който обединява всичките хора и изисква от всички един отличен ум – от мене, от вас, от всинца ни изисква. Абсолютно никаква лъжа – нито бяла, нито черна. Ти може да прилагаш бяла или черна лъжа, но природата не позволява ни черната, ни бялата лъжа. Сега не разбирайте така, както вие разбирате за лъжата. Лъжата седи в много малки работи. Аз само на едного съм казал истината. Преди години иде един учен българин да ме изпитва. „Уважаеми господине, имам чест да се запозная с вас. Голяма привилегия е за мене. Слушал съм за вас. Ходили сте в странство – слушам, той отдалече говори много такива въпроси. – Слушал съм за вас, че вие сте четели мислите на хората. Я ми кажи – казва – да се убедя, може ли да се четат човешките мисли, или не. Какво мисля в този момент?“ Рекох: „Да ти кажа ти сега мислиш точно следното. Много са ме лъгали досега, този да видим какво ще ме излъже.“ „Извинете“ – казва. „Няма нищо. Туй е човешко.“ Ръкуваме се и си заминава.

По някой път аз разсъждавам и казвам. Ако аз кажа една лъжа, какво ще добия? Аз съм спрял цялото човечество в неговия развой. Спрял съм и своето развитие. Ако пък кажа една истина, подтикнал съм цялото човечество напред и съм дал възможност цялото човечество да прогресира. Не съм от глупавите хора да лъжа. „Не може ли човек да лъже?“ Не може. Ти от лъжата не може да се избавиш. Всякога, като дойдеш до нея, не я казвай. Ако не може да кажеш истината, поне мълчи си. Казвам сега, разумното в света. Ние искаме да се повдигнем. Помнете едно нещо, аз изнасям един факт. Здравето на човека зависи от онази абсолютна истина, която той носи в себе си. Ако искате да бъдете здрави, умни и човек с добри чувства, непременно трябва да обичате истината, да треперите заради нея. Тъй лесно се разправя за всичко в живота. Но допуснеш ли малката лъжа, ще имаш толкова изключения, че ще ти побелее главата. Туй казвам като правило. Каквото и да ви проповядвам, знайте – може да направите един опит.

Опитайте истината. Онази истина, която е във вас. Не истината, която е написана в книгите. Онова, което вие считате за истина, кое е? Истината ще ви освободи, ще ви даде здраво тяло, благородство на сърцето, на желанията, на мислите. Човек, който говори истината, природата спрямо него е много снизходителна. Този човек, дето и да е, като се обърне, ако е облачно време, ще стане ясно. Този човек, който обича истината, като мине покрай планинска местност, втората година като мине, всичката местност с трева ще се покрие, извори ще излязат, той носи благословение навсякъде. Човекът на истината не знае какво нещо е сиромашия. Сиромашията е достояние, които обичат да послъгват. Сиромашията, болести, страдания, недоволство, това са все от белите лъжи. Свободни не сме ли да си позволите? Свободни сте. Но човек трябва да дойде до онова положение – да изключи лъжата съвършено от себе си. Като дойде, да знае, че е дошъл до едно положение със себе си. Да прекара един честен, весел и радостен живот, че не обича да послъгва. Сега не искам да ме разберете, че искам да ви изкарам грешници, че не говорите истината. Да ви дам един пример. Аз съм забелязал, че у българите децата, които искат да се къпят, няма да намерят някоя чиста вода, ами има локви, дето биволите се къпят, и като излязат, мязат на малачета, окалят се. Този бивол се е научил. Това разбирам, но онова дете, като влезе в мътната вода, майката след една седмица казва: „Не зная какво е станало с нашето дете, урочасано е.“ Че как няма да урочаса? Порите се запушили, не може да дишат. Простудява се.

Казвам, ние сме потопени в калта, запушват се порите на нашето тяло, на нашия ум и сърце. Трябва да се потопим в онази чистата вода. Трябва да се отворят порите, да можем да дишаме свободно. Докато сме потопени в една много кална атмосфера, не може да се диша, не може да се живее. Какво трябва да правим? Духът е онова, което носи живот. Разумното, възвишеното у нас. Ние трябва да знаем, че в нас има нещо, което е вложено: туй, което наричаме ум, туй, което наричаме сърце в човека. Тия двете неща, ако ги съединим и приложим Божията воля, ще дойде при нас духът и ние ще придобием всичко онова, към което се стремим. Тогава ще дойдат хората, които ще поправят света. Не се изисква много да се поправи светът. Сега трябват хора, които да обичат истината, сега трябват хора, които да обичат много светлите умове. Сега трябват хора държавници от всичките слоеве, хора, които имат благородни сърца. Не да живеят за себе си, но да живеят за Бога, да имат един Господ, на който да слугуват. Аз съжалявам, когато хората търсят Бога вън от себе си. Нямат Господ. Аз съжалявам онези хора, които нямат един жив Господ в себе си. Всичките хора може да бъдат изявление на Бога. Бог може да се намери само в нашето съзнание, в нашия дух, в нашия ум и сърце. То е единственото място. Когато в тебе настанат светли мисли, онази светла радост, че умът ти с нищо не може да се размъти, ти вече имаш присъствието на това разумното, и тогава ще чуеш, че всичко е разумно.

Хората не са такива, каквито се показват сега. Казвам, сега ще ви гадая. Имате много заложби, които трябва да се развият, трябва да се обработят. Много заложби има умът ви, трябва да се обработят. Много заложби има сърцето ви, трябва да се обработят. Много таланти, но всичко това тепърва очаква благоприятни условия. Ако вие възприемете това ръководство на духа, на онова, което дава живот, животът трябва да дойде. Без истинския живот не може да има никакъв прогрес в света. Еволюцията без човешкия дух ще имаме същите резултати, каквито имаме при инволюцията. Еволюцията разбирам – да дойде разумното в света, тогава именно ще се придобие. Та не се спирайте да кажете – ние сме остарели, нека младите да направят, вече с нас се свършва, но младото поколение... Със старите не се е свършило. Тепърва старите трябва добре да мислят, младите трябва добре да живеят. Казвате: „С нас се е свършило.“ Не се е свършило. Досега старите живеят, но остаряват. Казвам, сега вие ще мислите добре и като дойде един млад, ще му кажете, не да го залъгвате, но ще му кажете и на него тази истина. Пак като дойде младият, и той няма да ви каже лъжа, както Адам я каза на Господа. Той ще каже как е живял. Адам, като го повика Господ, казва: „Чух, Господи, гласа ти, но се убоях.“ Откъде дойде страхът у него? Казва: „Чух, но се убоях.“ Този страх той го наследи от онази раса, от която той излезе. Коя беше първата раса, от която Адам излезе, това остава един научен въпрос, който трябва да проучвате.

Но спрете се върху тия елементи: върху духа, върху живота. Имайте като размишление в себе си. После размишлявайте за предназначението на вашия ум, за предназначението на вашето сърце и за предназначението на вашата воля и после за предназначението на вашето съзнание. След туй мислете за вашето вярване, религия, как да живееш, как да преминеш, после мислете, като идете в другия свят, какво ще бъде вашето положение. Вашето положение ще бъде точно такова, каквото е състоянието на вашия ум, каквото е състоянието на вашето сърце, каквото е състоянието на вашата душа. Такова ще бъде вашето положение там. Каквито сте тука, такива ще бъдете и отвъд гроба.

Духът е онова, което дава истинския живот и истинския прогрес. Положете силата си там и в него ще имате една опитност, за която никога няма да съжалявате.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Шестнадесета неделна беседа
8 януари 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев