Верен в малкото

„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще ви прочета един от най-мъчните пасажи на Евангелието, една от най-мъчните речи. Досега не са я изтълкували и аз няма да ви я изтълкувам, само ще ви я прочета. „Верният в малкото е верен и в многото, а неправедният в многото е неверен и в малкото.“

„В начало бе Словото“

Аз бих кръстил беседата „Малкото и многото из царството на човешкия дух“.

Природата, или разумният свят, се отличават с едно безкрайно разнообразие. Там, дето липсва разнообразие, започва несъзнанието. Разнообразие има само в един разумен живот, само в един духовен живот, само в един организиран живот. Тъй разбирам аз разнообразието. Не разнообразието на светлината, това е само превод. Туй не е разнообразие. По някой път ние падаме в погрешка, като мислим, че всичките въпроси в живота са решени. Не, те едва са започнали да се решават. Защото, ако съм съществувал във времето на растенията, когато се явиха на земята, или в царството на минералите, когато те се явиха, какво понятие можем да си съставим за света в царството на минералите. После, ако минаваме в царството на растенията, друг поглед ще имаме, в царството на животните – друг поглед. Най-после в царството на човека какъв поглед ще имаме?

Та казвам, този въпрос е за разумните, за способните, за онези, които.искат да живеят. Запример бих засегнал този въпрос, какво нещо е животът. Аз гледам на живота от друго гледище. Учените хора са разделени на два лагера. Ние не може да разглеждаме живота като механически процес. То е само повидимому. Запример, като запалим свещта, ние може да кажем, че виждаме светлината, но не е свещта, която може да даде светлината. Тя е само един повод да се яви светлината. Защото и в електричеството се явява светлина. В единия случай може да кажем – без лой не може да се яви светлина, а в електрическата лампа и без лой се явява светлината. Механическо обяснение е – без лой не може да се яви светлина. Когато си служим със светлината на свещта, светлината иде от лойта. Сега, когато си служим с електричество, казваме, че светлината не иде от лойта, а от водата. Като се завърти едно колело, създава светлина. Сега аз не искам да се спирам върху големи подробности, защото там човек ще заспи. Един банкер е заинтересован от големите подробности, а един обикновен човек не го интересуват подробностите на печалбите на балката. Обаче има живи положения, при които, дали си учен, или не, еднакво може да се ползваш. Въпросът е друг. Придобитото дали ти може да го ползваш? Има едно различие за учения и простия само в придобивките. Ученият човек ще използва придобивките по един начин, простият ще използва придобивките по друг начин. Нееднакво се ползват. Обаче и ученият, и простият от светлината еднакво се ползват, еднакво плащат. Ние сега вземаме в туй нормално състояние, както са.

Та казвам, ние по някой път предизвикваме еднообразни, еднакви способности и чувствания. Човек може научно да е предразположен само в неговата наука, науката може да е само половин сантиметър над веждите. Тази наука, т.е. процесът на неговата мисъл, произтича в една област над веждите му – половин сантиметър нагоре. Той наблюдава природата, той наблюдава телата, тяхната големина, тежестта, има ред, порядък, или тъй нареченият конкретен ум. Той мисли, че е постигнал нещо, че има големи постижения. Но този ум – конкретният ум, с научните впечатления, те минават в една област, дето нещата трябва да се трансформират, или тъй да кажем, конкретния ум аз го представям, той се занимава специфично със стомаха. Този, който трансформира енергиите, това е нашият ум, дето се складират всичките придобити придобивки на миналото. Но този ум у нас отговаря на дихателната система, храната, с която стомахът се храни, въздухът, с който дробовете оперират, съвсем друго нещо е, голямо различие има. Ако вкарате въздуха в стомаха, ще стане цял преврат, но ако вкарате водата в белите дробове, ще имате друг резултат. Най-после идат висшите способности, които разсъждават. Това е вече мозъчната система. Горе в най-горната част на човешкото тяло са поставени тези способности, за които ние разсъждаваме, за далечните причини, за поводите, с които природата работи. Някой път е мъчно кой термин да взема. Аз вземам думата природа. Някои вземат думата природа в много тесен смисъл. Някои вземат природа да означава, че човек седи по-горе от нея. Някой път са прави. Аз вземам думата природа в смисъл да означава, че седи по-горе от човека. Ако вземем думата в тесен смисъл, не сме прави, ако я вземем в широк смисъл, сме прави. Онези, които поддържат, че природата седи по-високо от човека, и те си имат важни съображения, учени съображения. Сега няма да се спирам върху тях и върху какво вярва човек. Вие ще кажете – какво може да приложите, или какво може да използвате в даден случай. Защото ученият човек, като влезе в една библиотека, той ще употреби светлината при всяка книга, да почерпи грамадни познания, богатства. Ако влезе един невежа със светлината, той ще вземе да разгледа книгите, и той ще има грамадни познания, но ще оперира с обикновена светлина на конкретния ум. А по някой път хората влизат в природата със своя конкретен ум, минават оттам повърхностно и казват: „Разбрахме библиотеката, много хубава е, много хубаво са подвързани книгите, чисто от прах. Аз ходих в Лондон в лондонската библиотека.“

Ученият човек, който се занимава специално с някои психологически съчинения в древността или в новите времена – две течения има – едни учени обръщат внимание на знанието, което в древността е било открито. И те са прави. Други казват: „Какво е било открито в древността, това ни най-малко не ни интересува, но какво е открито сега.“ И те са прави. Но има известна връзка между знанието на миналото и между знанието на настоящето. Има връзка, понеже туй, което за нас е минало, с туй знание сега оперират други същества, които седят по-ниско от нас. Със знанието на нашето минало оперират същества, които седят малко по-долу. Туй знание, за което ние аспирираме сега, оперират други същества, малко по-напреднали от човешката раса. Сега аз не говоря за човека, тъй като че той е последно същество. Действително той е последно същество, природата не може да създаде друго същество като човека. Друго същество, подобно на човека, не може да създаде. Тя ще наруши своя ред. Следователно, както човек сега е създаден, той така ще си върви. Ако природата създаде друго някое същество, тя ще го създаде по съвсем друг образ, съвсем други сили ще влязат. Той ще мяза на човека, но няма да има настоящата опитност, както сега имаме. Сега ще оставим това нещо, защото ние отвличаме вниманието.

Двама души ядат в една гостилница. Ако двамата са месоядци, веднага ще почнат да наблюдават яденето. Ако ядат печена кокошка, всеки ще гледа кому кокошката е по-хубава. Но ако седнат един вегетарианец и един месоядец, вегетарианецът няма да гледа каква е кокошката. Ако и двамата са вегетарианци, и двамата ще хвърлят око, ще се наблюдават. Та подобните хора в яденето се наблюдават. Та сега, когато се срещнат двама души, които нямат еднакви вярвания, въпросът другояче малко седи. Сега ще оставим въпроса, кое е по-хубаво – вегетарианец или месоядец да си. Месоядците привеждат един много силен аргумент. Те казват: „Как да не ядем месо, когато Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, вие нямате живот в себе си.“ Че ние затова ядем кокошки, да добием плътта и кръвта.“ Нали аргумент е това. Онзи вегетарианецът пък аргументира, дето казва Христос: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Значи Христос там се храни не с месо, но със съвсем други растителни сокове. „Мъчно е, казват, вие да ядете плътта му. Пък ние се храним по съвсем друг начин.“ Това са две съвсем различни състояния. Явява се един тълкувател и казва: „Плътта на Христа, това е най-доброто в света. Кръвта на Христа, това е истината в света. Следователно, който не яде доброто и не пие истината, там работата друг характер взема.“ Този тълкувател казва – доброто в света е, което човек яде.

Та казвам, когато се явява известен спор в света, този спор се явява по единствената причина. Няма да се спирам върху въпроса, как е произлязло месоядството, кой научи хората да ядат месо. Съществуват различни теории. После кой ги научи да ядат растителна храна. Някои твърдят, че и в минералите има живот, но този живот не мяза на растенията. Животът в минералите е неорганизиран. В минералите има едно състояние, дето материята се сгъстява, приготовлява се. В растенията имаме движение, разширение. Тази материя има и растене. Когато в животните имаме вече организиране, а в човека може да имаме смисъл вече. Това са стадии, по които върви човешкото развитие. Значи има един велик закон. Ако в тебе процесът на минералите не работи правилно, ако в тебе процесът на растенията не работи правилно и ако процесът на животинското царство – тези сили, които те имат, не работят правилно, и най-после, ако и човешките сили в човешкото царство не работят, човек не може да има правилно разбиране за живота, както сега се разбира. Запример много социални въпроси, много религиозни въпроси – парещи, не могат да се разрешат. Те са засегнати от разни гледища, сегашните хора ги засягат. Как ще ги разрешат, само бъдещето може да покаже. Туй, което минералите разрешиха, остана разрешено; туй, което растенията разрешиха, остана разрешено; туй, което животните разрешиха, остана разрешено и това, което човек разреши, остана разрешено. Но с това няма да се свърши.

Сега ние не разглеждаме нещата индивидуално. Ако разглеждаме индивидуално, то е статично разбиране. Ако ние разглеждаме живота статично, ние никога няма да дойдем до едно съгласие. Никоя сила в света не е в състояние да примири интересите на хората. Как ще примирите интересите на човека с млекопитаещите. Как ще убедиш човека да не впряга воловете да оре нивата. Как ще убедиш човека да не колят кокошките, да не колят агънцата. Как ще убедиш хората да не пият вино, да не пушат тютюн. Може да им говориш колкото искаш. В Америка туриха закон за въздържанието, но след като вървяха толкова години, бяха принудени да се върне мокрият режим. По някой път и в религиозно отношение ние мязаме на сухия режим. Ние живеем един строг живот и казваме, че човек трябва да живее по-добре. След като прекараме един режим като американците, пак се върнем към мокрия режим. Запример някои хора са вегетарианци, след десет години се върнат пак към месоядството. Казват: „Организмът не е така приспособен, не е възможно.“ Туй е второстепенен въпрос. Какво ядат хората – дали месо, или растителна храна, това е второстепенен въпрос. Важно е каква основа има човек. Има един елемент в човека вътре – каква истина полага човек, основата. Само туй е най-важното сега – истината, която е основа, върху какво гради човек. Защото не е знание, с което се добива един живот, ако ние ще го изгубим. Туй е безрезултатно. Тогава нещата, които ние правим, са безрезултатни. В природата няма безрезултатни работи. В природата има трансформиране на енергиите.

Задава се въпросът, светлината и топлината от живота ли излизат. Виждаме, че там, дето няма топлина, живот не може да се прояви и там, дето няма светлина, живот не може да се прояви. Но животът не произтича от самата светлина, защото светлината произтича от нещо друго. Светлината произтича от знанието. Причината на светлината е знанието – нещо по-високо. Причината на топлината къде е? То е онази чувствителност, то е любовта в природата. Любовта в природата произвежда топлина. Топлината е признак на любовта, която съществува в природата. Следователно, ако по този начин разбираме живота, ние може да оперираме с любовта. Сега още ние не знаем да оперираме с любовта. Ти ще оперираш, тъй както един химик. Един холандски професор прави опит с тъй наречения магически пръстен, фосфорен пръстен. Той потапя пръстена в течен хелий, за да се обърне. Твърдят, че ако едно тяло се тури под изстудяване под минус 273 градуса, туй тяло става добър проводник. Та опитът е следният. След като се тури този пръстен в този течен хелий, а една секунда се пуща електрически ток, после се спира токът, изважда се пръстенът. Занесли го в Лондон и пръстена приближават при една магнитна стрелка, която се отклонява. Токът продължава да се движи в пръстена. Казва авторът, че туй, което е възможно за пер петуум-мобиле вече е постигнато. Този ток вечно ще обикаля в този пръстен, няма нищо да му препятства. Хубаво, в какво отношение сега учените ще приложат това откритие?

Да кажем, че в тебе има едно противоречие в живота ти. Ти си един лош проводник. Ако си лош проводник, ще се потопиш в хелий от минус 273 градуса, ще пуснеш един електрически ток, и веднага след това ще действа едно обновление в тебе. Ще кажете, че при минус 273 градуса ти ще умреш. Няма да умреш, ще се спре животът. Спирането временно на живота не показва, че туй е смърт. Животът временно влиза в една нова фаза. Опитът е правен – след като умре човек, пак той продължава да живее. Тялото ще спре. Онези заминалите същества, като излязат от тялото, си идват пак на земята, но не с кости живот, без кости – пихтиеобразни са те. Един такъв човек може да го събереш в един лешник или в едно малко шишенце и да го носиш в джоба си. Може да го затвориш, после пак да го извадиш от шишенцето, пусни го, човекът се движи. Това е приказка от „Хиляда и една нощ“. Една такава душа Соломон затворил в една стомна. Това са приказки от „Хиляда и една нощ“. Не мислите, че аз искам да ви убеждавам в неща, които не съществуват в света. Понеже и да ви убедя, това, което не съществува, то не е. А пък туй, което е, и да искам да ви убедя, че не е, то е. Аз казвам така: туй, което е, макар и да ви убеждавам, че не е, то е, а туй, което е, и да ви убеждавам, че не е, то е. Това са най-силните аргументи.

Та казвам, всеки един от нас трябва да знае кое е и кое не е, кои неща са верни и кои не са. Някои неща, верни за един човек, не са верни за друг. Та казвам, в царството на човешкия живот всеки трябва да изучава своя темперамент. Най-първо, да се запознае със своя темперамент, който носи условие за живота. Аз го наричам темперамент на стомаха, жизнен темперамент. Ако ти не разбираш свойствата на този темперамент, ти всякога ще имаш една разстроена стомашна система, ще бъдеш злояд, ще боледуваш, ще имаш запичане, разстройство на червата, няма да се потиш, няма да ти се пие вода, ще съхнеш, ще боледуваш и т.н. Ще ти дават горчиви церове. Казвам, изучавай своя темперамент, не стеснявай стомаха си, говори разумно на стомаха. Стомахът се занимава с твърдите и течните тела. Ако ти нямаш този темперамент на стомаха, ти ще бъдеш човек сприхав, нервен. Пък ако ти имаш добре развита стомашна система, ще бъдеш разположен, независимо от твоето разположение. В този темперамент всичките неща така се балансират, че като се трансформират, енергиите се уравновесяват. Някой казва: „Аз съм много нервен.“ Ти си попречил за правилното развитие на своя жизнен темперамент. Някои го наричат флегматичен, но не е флегматичен, флегматичният темперамент е на студените хора, без топлина. Аз го считам, че той е извън живота. Ако не го оставим да прогресира от нас, и досега ние щяхме да бъдем в положението на робите. Казват: „Студени хора.“ Не, студени – отвън, а топли – отвътре. Има хора, които са топли отвънка, а студени отвътре. Желязото например е топло отвън, а студено отвътре. Следователно, като го нагорещиш отвън, става топло, после губи топлината си. Човек сам носи топлина отвътре. Той ще вземе храна, и от тази храна поддържа онази нормална топлина. А тази топлина ще получи от своя жизнен темперамент.

Казваш: „Какво ме интересува, дали аз зная този темперамент?“ Той съществува в тебе. Ако не се занимаваш да го изучаваш, поне не му препятствай. Ти седнеш да ядеш, бързаш, понеже имаш работа отвънка. Баща ти казва: „В пет минути гледай да се нахраниш, че работа има, трябва да се оре, търговия.“ Знаеш ли какво значи да се наядеш в пет минути? Аз съм слушал някои да казват: „Да ти пращят ушите, като ядеш.“ Ни най-малко не трябва да пращят ушите. Ще седнеш спокойно, най-малко 25 минути трябва да ти вземе правилно да ядеш. Ако искаш да бъдеш здрав човек, трябва да имаш този темперамент. Ако за 15 минути свършваш яденето си, ти ще бъдеш в среден свят, ако за 20 минути – ти си в преходен, но 25 минути е една норма. Извади часовника си и гледай 25 минути. Ето какво трябва да разбираме под 25 минути. Като седнеш, да не ти се стяга сърцето. Първото правило при яденето е, като седнеш, да бъдеш разположен. Няма да се интересуваш какво жена ти е сготвила, ако имаш жена. Ако отидеш в гостилница, няма да питаш какво е сготвено. Ти ще седнеш спокойно и дали е добре, или зле сготвено, няма да мислиш. Ще си избереш ядене, ако си в гостилница, няма да туряш никаква лоша мисъл в яденето. Сега аз вземам нормалното ядене. Вие може да си вземете малко хляб, малко круши, ябълки или малко сирене, или кашкавал, или печени или варени картофи, или пържени яйца, или баница. Като ядете, да се не безпокоите кой как дойде. Ако дойде един религиозен човек и те намери, че ядеш баница, ще му кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз още не съм достигнал до положението на твоето съвършенство, ще ме извиниш. Един ден ще дойда. Аз ще ти дам малко хляб и ще те моля да ме не смущаваш. Искам да ям баница и да благодаря на Бога, че имам баница. Ако ме смущаваш, ти ще ми развалиш стомаха, ще ми развалиш яденето.“ Тогава, ако има някой да ни се сърди за яденето, това е природата.

Аз искам сега да покажа начин, по който разумно да разсъждавате. Сега ние искаме да измамим природата. Ако речем да я измамим, ние ще се намерим в едно противоречие със себе си. Човек никога не трябва да води борба със себе си, изключително, по никой начин. Никога не се стремете да възпитате някого. Не мислете, че можете да го възпитате, да му дадете друг ход.

Имаше един евангелски проповедник, той ми се оплакваше. Учен човек беше, казваше се Палаудов. Чел някои педагози и казваше: „Аз ще взема една жена и ще я възпитам тъй на характера си, че каквото кажа, да ме слуша.“ Влюби се в една жена от Баня Костенец, а тези хора от Баня Костенец са флегматични, у тях този витален темперамент е тъй развит – по турски. Той бил по темперамент динамичен, нервен, каквото похарчи, все пита. А пък тя – разложена, гледа го и се усмихва, никога не бърза. Той ще се скъса. Учи я да бъде наготвено яденето, като дойде, да бъде всичко готово. Той, като дойде, трябва половин час да чака. Тя казва: „Няма нищо, ще почакаш.“ Той ми казваше: „Убедих се, характерът на човека не се мени. Туй, което той сам си е създал, никой не е в състояние да го измени.“

Та казвам, за да бъдем ние в съгласие с живата природа, ако имаме този темперамент, ние ще разбираме природата. Тя обича търпеливите хора. По някой път тя е много мудна. С нея да имаш работа, ще ти се пукне сърцето. Гледам запример, някой религиозен човек се моли, иска нещо. Той чака до вечерта да стане. Хлопне някой, току излезе, няма го. Излиза пак, да не минава два пъти. Най-после се обезсърчава. Няма този човек търпение. Искаш нещо, не туряй време. Той иска да възпитава природата. Като определи деня, той иска природата да му бъде една слугиня. Тя не става слугиня. Ти ще охтикясаш при нея. Този живот ни показва. По някой път ти искаш да измениш себе си, да бъдеш кротък и смирен, да бъдеш тъй – образец. Но като дойде животът, веднага ще се покажеш такъв, какъвто си. Не е лошо, че си такъв. Има и начини, по които човек може да се измени, само да урегулира естеството си, да даде правилен развой на живота си, но той трябва да има знания. Без знание в живота нищо не се постига. Но знанието вътре, което е основата, трябва да бъде доброто и истината. Под думата добро аз разбирам да имаш всичките условия, с които да работиш, а под думата истина аз разбирам в това знание ти да си свободен, да не ти препятства никой в природата. Ние така сме поставени, ние сами се заробваме.

Никой не те поставя, ти сам се заробваш, ти ставаш слуга, най-първо. После ти сам ставаш господар. Ти се обвързваш. Запример майка ти, която те е родила, която ти е дала път, може да я вземеш за образец. Може би една майка, която обича децата си и им дава пълна свобода на действие, и децата тогава съгрешат. Мене ми разправяше една българка за възпитанието на дъщеря си. Казва: „Не ми харесва дъщеря ми. Много е добра, но само за себе си мисли, за мене не помислюва. Ходи си на концерти, на театри, на танцови вечери, има си свой приятел, а пък на мене какво ми е, не помисля. Докато мога да ѝ давам, добра съм, щом нищо не може да дам, лоша съм. Виждам, че моята педагогия не върви.“ Не е лошо, че тя ходи по театри, че ходи по концерти и танцови вечери, не е лошо, че има и другари. Сега вземаме – и в природата има танцуване. Има едно танцуване, което се дължи на природата. Като те заболи някой път коремът, ще танцуваш на общо основание. Като те заболи кракът, ще правиш упражнения. Пък като те заболят ръцете, ще ги вдигаш, ще ги слагаш, главата си ще туряш. Казваш: „Аз не мога да правя упражнения.“ Като те заболи главата, ще правиш. И прав е човекът, той иска да си помогне. Може да си помогне. Той трябва да тури основа. Започни, най-първо, и тури основа в себе си този жизнен темперамент. След това ще минеш към сангвиничния темперамент.

Кой е сангвиничният темперамент? На дихателната система. Ти не може да имаш една отлична дихателна система, ако у тебе сангвиничният темперамент, или темпераментът на кръвообращението, не е добър проводник. Ти всякога ще имаш хиляди дробове. Следователно така трябва да разбирате темперамента. Казва ти – сангвиничен – въздухообразен. Не е въздухообразен, той е проводник на сили, които урегулирват дихателната система. Следователно, докато твоят темперамент е здрав, развит у тебе, ти си весел. По това се отличава. Човек на витивния темперамент е разположен – като види яденето, доволен е от всичко. Сангвиникът е весел, той е подвижен, той се смее, подскача, ходи. Казва: „Какво подскача?!“ Здрав е човекът. Той има развити хубаво гърди. Считат, че онзи, който не скача, който не се смее, че той е болен човек. В наблюдението кое се констатира? Най-после иде умственият темперамент, темпераментът на човешкия мозък. Той е темперамент, който служи като проводник за магнетизма и електричеството, което действа в мозъка, за да бъде мозъкът в нормално състояние. Следователно, ако в тебе умственият темперамент не е така както трябва, всякога ще имаш главоболие.

Та казвам, за да бъдат хората здрави, трябва една школа. За да бъде добре развита тяхната дихателна система, трябва да имат една добре развита мозъчна система. Тогава у човека съществуват две царства. Едното царство е царство на чувствата. Аз го наричам царство на любовта. Другото царство е на мозъка, царство на знанието. Едното царство – на любовта, се намира в тъй наречения плексус соларис, в стомашния мозък, дето има ред ганглии, в които жизненият темперамент взема участие, а другият – на знанието, той е умственият темперамент – в мозъчната система. Той е проводник на електричеството и магнетизма. Следователно, когато тези темпераменти са добри проводници, тогава всичките сили на природата живеят, силите на ума, на човешката интелигентност правилно идат. Ако развитието на човека върви добре, от този човек всичко може да стане, той всичко може да направи от себе си.

Та, ако искате да се самовъзпитавате… Някой път казвате, че не сте търпеливи – зависи от вашия жизнен темперамент. После меланхолични сте – зависи от вашия жизнен темперамент. Не може да мислите правилно, както трябва – вашият умствен темперамент не е добър проводник. Не че не сте способни – главата ви е достатъчно обширна, голяма, имате достатъчно мозък, но темпераментът ви е такъв, че тези сили не могат да работят. Умът ви е разсеян, мислите ви – охлабени. Това е обширна област. Целият мозък не мисли. Задната част на човешката глава е свързана със стомаха. Горната част е свързана с неговотр сърце, с дихателната система, предната част на мозъка е свързана със самия мозък. Ти не може да бъдеш един човек с възвишен идеал в света, ако горната част на мозъка е слаба, сангвиничният темперамент не е развит.

На три части се дели мозъкът. Горната част на мозъка има отношение към сангвиничния темперамент. Жизненият темперамент – към стомаха, към задната част на мозъка, а предната част на мозъка – към нервния темперамент. Ако тези неща не са добре развити, тогава и в тялото ти настава един дисонанс. Ако в горната част на главата има хармония, ще има хармония и в тялото. Че как така? Ще разберете, дето се казва в Писанието, че сте храм на Бога. Ако тази горна част е добре развита, ако нашето тяло е храм на Бога, в този висок смисъл всички разумни същества се интересуват. Не само ние, но за всеки разумен човек се интересуват, тъй както всички държави се интересуват от Англия. Защо се интересуват от Англия? Защото в Англия има ред и порядък. Ако нямаше ред, порядък, не биха се интересували от нея. Тя е силна и добре уредена държава.

Ако човек иска природата да обръща внимание на него, той трябва да бъде организиран. Сега, като говоря, аз искам да ви покажа добрата страна, не да се обезсърчавате. Вие ще кажете: „Ние нищо не сме направили.“ Не, вие много работи сте направили досега. И без знание сте ги направили. Хиляди обеди сте изяли, но досега не сте яли както трябва. Хиляди пъти сте дишали и издишали, но не сте дишали и издишали както трябва. Колко неща са минали през вашия ум, но не сте мислили както трябва. Да мислиш както трябва, да чувстваш както трябва и да се храниш както трябва. Лесно е да се каже, ти трябва да бъдеш умен човек, добър човек. Това са общи положения, но те са само резултати. Природата не е създала човека за играчка. Природата с човека прави един от великите опити в света. В Битието човешката раса съществува, тя взема същото място, каквото белите дробове и сърцето вземат в тялото. Какво нещо е човекът в Космоса? Човек в Битието сега е дробовете и сърцето. Такова е отношението. Следователно цялата природа иска човек да мисли правилно, да чувства правилно и да действа правилно.

Та тогава вие грешите в следното. Вие търсите вашето щастие там, дето никога няма да го намерите. Едно растение търси своето щастие в почвата; рибата търси своето щастие във водата; птицата търси своето щастие във въздуха. Човек къде търси своето щастие? Човек трябва да търси своето щастие в мисълта. Той живее в един широк мисловен свят, а ние търсим щастие в хората, тук и там. То ще дойде като едно течение в нашия живот – да предадем на хората. Първото нещо, човек трябва да уповава на своята мисъл. Както рибата уповава на водата, на хубавата вода, както птицата търси чистия въздух, както растението търси хубавата почва, така и човек трябва да търси мисловния свят, в който той живее. Защото, като се съберат хората на едно място, ние трябва да знаем по закона на растенията – тези хора ще станат високи, но хилави, там няма топлина, те не може да растат добре. Между нещата става преплитане. Някога те нямат достатъчно храна и вследствие на това, като се развива техният витален темперамент, те стават слаби, високи, хилави. Като дойде някоя буря, пречупи ги, няма да останат здрави. Онези, които са издържали, остават дребни. Дребните имат голямо бъдеще. Та ние не трябва да живеем наблизо, да си помагаме. Умният човек – и на другия край на света да е, той ще помага. Пък глупавият – и при тебе да е, пак не може да ти помага. И да иска, не може. Сега, като цитирам, глупавият казва: „Отлична реч, силна, действа на човека.“ Аз съм забелязал, като се говори така, всеки ще каже: „Нима досега ние не разбирахме живота?“

Ние се учим да разбираме. Цялото човечество сега се стреми да разбира. Един ден, в правия смисъл като мислим, че ние сме разбрали природата, аз мога да мисля, че това е истина. Ако ние разбираме природата, ние ще бъдем свободни, във всеки дом ще дойде щастието, радостта, веселието. Ще кажете: „Ние разбираме вече, ние знаем, ние сме културни хора.“ Ако сме културни хора в този смисъл – да разбираме, всичкият този живот щеше да се уреди. Щом животът не е уреден, тъй както трябва, туй показва, че има нещо, което не сме доразбрали. Ние трябва да спрем, ние може да го разберем.

Сега, като говоря тези работи, аз не казвам, че вие сте отговорни. Не се изисква нито от вас, нито от себе си, нито от цялото човечество да оправи живота. Но хората само не трябва да препятстват на установения ред на природата. Ние не може да внесем в природата нищо ново. Туй дете, което майката го е родила, на туй дете майката нищо не може да внесе отвън. Едно нещо може да внесе, то е следното. Царският син, който отива в училището, той трябва да учи. Той занася там царската си кръв, но той не носи знанието. Той там добива знание, както и най-простият. В туй отношение и царският син еднакво придобиват знание. И доброто не може да се внесе. Ти се раждаш с възможностите за доброто. Но доброто отпосле се придобива. Ти се раждаш само с възможностите за доброто, ти се раждаш само с възможности за знанието, ние трябва да го придобием. Някои се раждат с наследствени черти. Казват, че някои се раждат музиканти. Не се раждат музиканти, но се раждат с възможности. Всеки един музикант трябва да учи, за да стане музикант. Той трябва да има една среда, която да го поддържа. Ако този музикант няма една музикална среда, той не може да се прояви. Както житото има едни условия за растене. Ако не се посее, то ще си остане, ако се посее, ще се развие възможността.

Та казвам, при тези условия ние трябва да развиваме възможностите за придобиване на знанието, за придобиването на доброто. Доброто е сила, истината е сила. Та казвам, това е естественият, правият път. Не казвам, че онова, което имате, трябва да го изхвърлите навън. Новото трябва да дойде отвътре. Новото механически няма да дойде. Новото, божественото в света няма да дойде, то е вътре у нас, отвън с изглеждане то няма да дойде. Или разумният живот в света е едно усилие, с което всички разумни души живеят. Хората съзнават този факт. Навсякъде има туй усилие. Всеки учител иска да възпита децата си. Но за възпитанието на децата нямаме едно правилно схващане, да знаем да възпитаваме. То ще дойде отвътре като един процес. Сега думата отвътре има двояко значение. По някой път отвътре аз считам туй, нашият живот, отвън – туй е божественият живот. Когато някои мислят, че доброто ще дойде отвънка, туй е божественият свят, който ние виждаме около нас, и целият Космос – туй е отвънка, а когато мислим, че божественият свят е вътре в нас, не в тялото ни, но в нашето разбиране, в истината, с която ние работим – оттам ще дойде, а не в човека, в туй тяло, както сега живеем. Туй тяло ще се измени, както много тела в света са се изменили. Та сега нашето тяло ще се измени, нашият ум ще претърпи известни промени и нашите чувства ще претърпят промени, много от нашите възгледи ще се променят. Но има нещо, което всякога си остава едно и също. Ти никога няма да престанеш да обичаш, никога няма да престанеш да мислиш. Злото в света сега се е родило по причина на това, а ние по някой път обичаме хората, като че те са огледало на самите нас. Ако ние съдим за нашия живот от сегашното наше положение, ние сме на един погрешен стадий на разбиране. Ако би се пробудило съзнанието на детето в утробата на майката, какво би мислило то. Но благодарение, че то се кооперира със съзнанието на майка си…

Някой пита де е душата. Кога влиза душата в детето? Може да ме питате, това са интересни въпроси. Душата, още като се зачене, влиза вътре, тя се кооперира с майката и бащата. Тъй говорят ясновидците. Сега аз не говоря за моята опитност, но аз проверявам доколко са верни. Те казват, че влиза вътре, ходи вкъщи, разговаря се с всички. Но никой не го вижда. То казва: „Ще ме видите, като изляза навън, засега си приготовлявам една малка къщица. Един ден ще изляза и ще стана голям. Тогава ще ме видите. Ще имам честта да се разговарям с вас, ще ходя на училище, да ме видите.“ Така говорят сега. Обективните хора казват, че тези неща не са верни. Има неща, действително, които не са верни, но има неща, които са верни. Защото, ако човек беше съвършен, кое е онова, което заставило Бога да създаде света? Развитието в света не е за нас. Бог е, който се проявява. Всичко е създадено заради него. Ние сме зрители, съучастници. Неговото добро е наше добро, неговата мисъл е наша мисъл. Той е цялото Битие. Той мисли да направи от всички нещо. Той мисли много по-добре за нас, отколкото ние мислим за себе си. Той предвижда цялото наше бъдеще. То е пред неговия ум, пред неговия дух. Нашето бъдеще е начертано.

Какво може да стане за бъдеще? Тази Вселена като се измени, трябва да знаете какво ще стане от нас. Ние още не знаем какво ще стане от нас. Сега, когато аз говоря, какво виждам, какво може да стане от вас? Ще остареем, ще побелеем, ще си заминем от този свят с надежда, че ще идем някъде. Като отидете там, аз имам доста приятели, но нито един досега не ми е писал. Пък и вие, като идете, няма да пишете писмо. Те пишат писма, но се задържат писмата. В природата има едно учреждение, кабинет, дето задържат писмата, понеже много хора, като заминават за онзи свят, заминават неподготвени. Те пишат такива писма, които, ако ги бихте чели… та затова задържат тези писма. Та като видят нещо хубаво, пропущат го. Така говорят онези ясновидци. Така са говорили и великите учители на човечеството, които са виждали нещата. Сега вярвам, че поне малка доза от това е истина.

Ако някой от вас има случай да чете Сведенборг, да видите как пише човекът. Разправя как се среща с Господа, как се разговаря с Господа, как се разговаря с ангелите, качил се на второто небе, на третото небе, бил в света на духовете. Дели онзи свят на две царства с три небеса. Разправя за светлината, за топлината, за онзи свят, за духовете как са облечени, за училищата, за възпитанието – надълго и нашироко. Авторът, който пише за Сведенборг, казва, че много учен човек бил, но малко му липсва. Той казва, че много научни съчинения написал, спира своята научна деятелност и влиза в една област, дето другите не могат да проверят, област, която е тъй обективна. Този свят е тъй обективен, ние сме дошли до тази област. Туй, което за рибите беше субективно, за птиците става обективно; туй, което за птиците беше субективно, за млекопитаещите е обективно; туй, което за млекопитаещите е субективно, за нас е обективно. Един ден ако дойде твоят дядо и влезе в къщи и се разговаря с тебе и си замине, ти ще кажеш на съседката си дядо ти какво ти е казал. „Нека дойде дядо ти.“ Но той е дошъл само при тебе, не е дошъл при тях.

Една госпожа в Търново – навеждам този факт не за да ви убеждавам, но като разглеждам научно въпроса. На жената на един миньор умира баща ѝ. Един ден той иде със своята тояжка и казва: „Какво правите, какво готвите?“ По едно време дъщерята казва: „Татко, остани за обед.“ „Не, не може, бързам, аз трябва да си замина.“ Тя сама разправя. Не останал за обед. Питам, на една такава опитност какво ще кажете. Всичките опитности, които изнася спиритизмът, сега всички искат да ги обяснят по един механически начин. Може да има някои погрешки, но все таки има известни факти, които показват, че човешкият живот не се губи. Науката казва, че нищо в природата не се губи и не се създава. Проявява се всичко. Сега аз искам да остане само онова, за което вие сте способни. Вие още не сте в това състояние, да се занимава човек с вътрешния свят. Всички хора още не са готови. Те ще бъдат както когато някой се занимава с електричество със силен волтаж.

Та казвам, верният в малкото е верен и в многото, казва Христос. Той го дава в четената глава. Той взема един пример от света. Някой казва: „Какво иска да каже Христос?“ Той показва как постъпва един светски човек. Господарят му го хванал. Това не е мярка ни най-малко. Той не е човек, който по Бога върви. Той казва: „Вземете пример от него, и вие постъпвате като него.“ Христос прави един извод: постъпете и вие така. Как трябва да постъпва умният? Господарят му го похвалил и Христос го похвалва. Като се научил, че неговият слуга така постъпва, казал: „Умно постъпва.“ Та казвам, друг извод да направим. Вие с нищо няма да ощетите природата. Ако живеете добре, вие ще придобиете. Пък един ден, когато природата каже – вече няма да живееш на земята, какво трябва да правиш. Тя те уволнява. Ще седнеш и ще направиш едно добро. Този човек казва: „Аз никакво добро не съм направил, да направя едно добро, макар от господаря си, трябва да правя добро. Че като изляза от службата, да кажат: „Този човек поне едно добро направи.“

Та ние в света какво трябва да направим? Ние вече толкова години живеем, искаме да бъдем щастливи. Трябва да бъдем щастливи, трябва да бъдем умни, трябва да бъдем добри. В това седи човешкият живот. Всеки човек трябва да се стреми да вземе най-високото положение и да вземе в добър смисъл. Никой не трябва да се спъва. Всичко онова, за което ламти твоята душа, не спъвай себе си, дай път на въображението си, не бързай. Ще кажете, че това са илюзии. Мисли за всичко, желай всичко, стреми се към всичко, но не бързай. Ако в този живот не, ако във втори не, в трети – доброто е толкова дълго. Ти казваш: „В този живот.“ Няма разрешение в този живот. В този живот всичките места са заети. Отиваш в театър, всичките места – продадени, билетите – продадени. Какво ще правиш? Ще чакаш за втори път, втори концерт. Не трябва да се спъваме. Добрият човек всякога трябва да се стреми към реализирането на онова великото добро. Доброто, което ще придобием, трябва да стане един проводник, то е цел, един успех за цялото човечество. Вие ще кажете: „Какво може да стане?“ Много може да стане от вас. Сега хората търсят скъпоценни камъни. Като е от природата – онези богатите хора търсят скъпоценни камъни и като ги намерят, ще ги турят на пръстените. Ако вие сте скъпоценен камък, ще имате почитта, ще бъдете на най-хубавата огърлица. Ако пък не сте скъпоценен камък, тогава вас ще ви пробият. То е само за изяснение на нещата.

Та нашето знание зависи от нашата разумност, доколкото разбираме природата. Тя обича онези, които я разбират. Всички онези, които противодействат, разрешават едно, към тях тя гледа малко с други очи. Често ние искаме природата да бъде снизходителна, но виждаме, че тя ни най-малко не е снизходителна. Някой път помага, и много помага.

Та казвам, на всички ви трябва едно свещено знание. Първо, жизненият тип не сте, ще бъдете един добър проводник на живота. Второ, ще бъдеш един добър проводник на силите, които действат в тебе. После ще бъдеш един добър проводник на онази великата мисъл. Всеки един от вас трябва да живее там, дето Господ го е поставил. Човек да си отвори сърцето и да благодари. Единственото нещо – казвам на вас – благодарете на Бога, от сърце благодарете. Като благодариш, да не виждаш злото никъде. Понеже всички тези хора, които страдат в света, един ден техният живот ще се подобри. Всеки един човек, който е минал, законът е такъв. Може да ви приведа примери. Че като се обърнал богатият човек към Авраама, Авраам казал да не отива Лазар. Не че Авраам не може, но казва, не може да се измени редът на нещата. Понеже Лазар толкова време седял пред твоята врата, не ти дойде наум да го нахраниш. Ти не измени твоя ред на нещата, по същия начин и законът не може да измени реда. Както Лазар умря, така и ти ще умреш. Ти искаш да живееш добре в ада. Авраам му казва: „Ти в ада не може да живееш добре, ти в ада трябва да умреш, за да възкръснеш като Лазара.“ Човек, като умре, не може да бъде щастлив. Той, казва, не е от великите философи. Никой човек не може да бъде щастлив, докато не умре. И да умре, тъй както трябва. Този богатият човек не беше умрял. Той защо се мъчеше? Той мислеше за своите братя, да прати някой да им каже, че поне те да не дойдат на туй мъчение. Че как ще повярват? Ако отиде Лазар, те няма да го послушат. Колкото ти послуша, толкова и твоите братя ще послушат.

Та ние сме хора на крайно отрицание. Казвате: „Така трябва да се живее.“ Така трябва да се живее, че да не предизвикаме природата да ни тури на мястото на мъчението. Ще отидеш на бойното поле, ще ти откъсне крака някоя граната, ще се молиш на Господа да ти израсне кракът ти. Ще израсне изкуствен крак, но онзи крак никога не може да израсне. Така природата казва: не предизвиквай една изкуствена война, в която твоите крака могат да откъснат.

Та единственото спасение е: сега търсете да бъдете проводници на добрия живот, на добрите сили, на добрите мисли в света. Туй е предназначението сега. А как трябва да стане това? Вие всички имате заложби. Ако продължите в този път, ще дойде съдействието. Слънцето само изгрява навреме, вятърът ще дойде навреме, всичко ще дойде навреме за онзи, който слуша. И Учителят ще дойде, и хиляди години ще помага. Кой ще помага на човечеството? За бъдеще пак Бог ще помага. Който изведе човека, той ще го избави. Не ние ще се избавим, той ще ни избави. В еврейския народ Мойсей беше изпратен да го изведе. Казва му: „Ще кажеш на фараона, че аз те пращам. Аз съм, който пращам всичко.“ Започна фараонът да се състезава, казва: „Аз не познавам кой е.“ Най-после беше принуден да пусне Израиля. Та сега по същия начин казвам. Все ще дойде един Мойсей, който ще изведе човечеството. Тъй казва Господ. Ще дигне тоягата. Най-после всички хора ще се съгласят. Ще дойде туй, но кога? Не е за вас да знаете времето и годините, които Бог е поставил. Близо е времето, но кога, никой не знае. Когато спите, когато не мислите нищо, когато мислите, че всичко е наред, тогава ще дойде.

Та казвам, това е целта на живата природа: да бъдете сега бодри, весели. Онова, което може да направите, направете го, а онова, което не може да направите, оставете го на Бога, той да го направи заради вас. Но всичко, което трябва да направите, направете го. Каквото желаете, дръжте го в ума си. Всеки, който се е обезсърчил, той се е обезсърчил за своите желания. Казва: „Нищо не мога да постигна.“ Не, не се лъжете. Не се изисква за всинца ви онова, което желаете, да постигнете.

Та сега в притчата, която Христос казал: „Верният в малкото е верен и в многото.“

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Двадесет и пета неделна беседа
19 март 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев