„Добрата молитва“

Ще прочета част от втората глава от евангелието на Лука – от началото до шестнайсети стих. Ще говоря за овчарите. За да се разбере какъв и да е предмет, човек трябва да бъде здрав. Единствените хора, които не са способни да разберат истината, това са болните хора. Болният човек няма търпение да изслуша нещо. Той е ангажиран само с болестта и върху нея мисли. Така е фиксиран, че който дойде, все за болестта разправя. Всеки ден говори за нея, месеци минават, и за болестта разправя. Нищо друго не го интересува освен болестта. Туй е вметнато предположение от чисто математическо гледище или от гледището на словесността. Не е едно положение естествено, но произтича от здравето на човека.

Ние казваме здравата мисъл. Здравата мисъл се занимава със здравите хора. В света има известни науки, които са за болните хора. Медицината е за болните хора. Има една наука готвачество, която приготовлява ядене за болните хора. Сега аз оставям всички тия науки, те са добри, аз нямам нищо против тях. Това са случайности. Ние трябва да се избавим от едно неестествено състояние. Имаш криза, беден си, това е случайно нещо. Ти си беден, ти предполагаш, че си беден. Или не знаеш нещо, мислиш, че си невежа, то е фиксирана идея в неговия ум. Някой мисли, че е учен. Учените хора се раждат учени, невежите хора се раждат невежи. Кой както се е родил, такъв ще си остане. Прогресират в света само учените хора, родените невежи такива си остават. Туй е парадокс. Сега няма какво да ви разправям какво нещо е парадоксът, речници има, по-учени хора са определили какво значи тая гръцка дума.

Аз не искам да защитавам никаква теза, не искам да говоря, че животът е лош, не искам да говоря за хората, че са добри или лоши. Това са неща, отпосле дошли в света. Когато един велик художник нарисува картина, тази картина е отлична. Ако се оцапа, то е второстепенен въпрос – не е виноват художникът. Казвате – има нещо недовършено. Погрешката не е в художника или скулптора, или на някой архитект. Има неща в нашия свят, които нам се виждат неестествени. Това не зависи от природата, това зависи от нас. Казваме ние: „Защо светът е така направен?“ Че как трябваше да бъде направен? Аз бих изслушал някой, който би дал план, как да се направи светът. Един човек, който казва, че светът не е така направен, нека даде един план, да се приложи, който да е по-хубав от сегашния план.

Тогава вие ще се намерите в положението на един анекдот. Градинарите направили едно заявление до Господа да направи годината кишава, щото да им расте всичкият зарзават. С по-малко труд да стане. Но дошли керемидчиите, и'те дали заявление до Господа и искали годината да е суха, капка дъжд да не падне, за да изсъхнат керемидите. После дошли пътниците, и те дали заявление, прах да няма по пътя. Изреждат се всичките, най-после Господ казва: „Да се съберат всичките, да се съгласят кой каквото иска, защото, ако дойде хубавото време на керемидчиите, керемидите ще се опекат, но ще бъде зле за зарзаватчиите, ще бъде зле за пътниците.“ Засега този въпрос е останал неразрешен. Когато времето е сухо, градинарите го поливат зарзавата с вода, която са приготвили. Когато времето е влажно, керемидчиите са направили подслон за керемидите, и пътниците се приспособили към условията.

Та казвам, ние сега хората често се поставяме на една безпощадна критика. Обикновено в България е място, университет на критика. Няма българин, който да срещнеш, да не критикува. Правим общ разрез, всичките въпроси философски ни занимават. Хубаво е човек да критикува, но да постави нещата на тяхното място. Богатият е недоволен от богатството си, че малко пари има. Сиромахът е недоволен от своята сиромашия, че много има. Богатият е недоволен, че малко има. Сиромахът е недоволен, че много има голяма сиромашия и в тази сиромашия от многото страда. Богатият с малкото богатство не иска да се размени с голямата сиромашия на сиромаха. Всичките велики работи са излезли все от сиромасите хора. Богатите хора са дали играчи на хорото, пехливани в света, големите пехливани са излезли от тях. От сиромасите са излезли най-хубавите работници – от зор.

Трябва да разсъждавате малко по-трезво, но изобщо ние имаме една философия и говоря не само за българите, но където и да отидете, днес в света на първо място седят парите. Щом те погледне, ако шапката ти е кирлива, ако палтото ти е кирливо, щом нямаш яка, обущата ти са скъсани, хотелиерът или гостилничарят ще те погледнат малко тъй. И не само това. Ако потупаш джоба си и погледнеш кесията си, ще те приеме, той ще мисли, че ти си някой богаташ, който минава инкогнито за удоволствие със своите скъсани дрехи.

Казвам, при сегашните условия, при които живеем, има един начин, дето хората може да станат богати. Има в света две науки. Едната наука наричам за богатите хора – как да станеш богат, и другата е специална наука – как да станеш сиромах. И то е наука. Без наука никой богат не може да стане. И без наука никой сиромах не може да стане. Който е станал без наука богат, той е крал парите. И който е станал без наука сиромах, той е крал сиромашията. Сега този закон приложете. Богатия може да считате онзи учения човек, а невежия – сиромах човек. Аз вземам в друг смисъл. Може да кажете, че не знаете някои работи, но човек съдържа известни способности. Много хора, които са невежи, в няколко години може да надпреварят много учени хора в своите познания. Паяците се раждат учени. В кой университет са следвали за своето тъкачество? Вземете онези оси, които правят хирургически операции, които нашите хирурзи не може да направят. Тази оса така ужилва своята жертва, че като тури в своето гнездо, служат за храна на нейните ларви. Тя така ги ужилва, че не ги умъртвява, туря ги в гнездото си и като се излюпят малките, им служат за прясна храна. Кой ги е учил? Откъде са взели своята наука? Вие казвате, че това е инстинкт. Това не е никаква философия. Какво разбирате под думата инстинкт? Отде иде този инстинкт? Такъв инстинкт не съществува.

В света съществува една разумна сила, която прави давление във всичко, и туй давление, туй напрежение вътре в природата не е еднакво навсякъде. Законите в материята – в материята има единство – единствената промяна, която може да стане във формите. Материята може да се размножава в своите форми. Но в количествено отношение остава една и съща – ни повече, ни по-малко. Ако дойдем в отношение със силите на природата, в силата може да се приложи и качествено различие. Интензивността на силата може да се увеличава. Една сила може да действа с по-голямо движение, друга – с по-малко. Ако дойде до човека, разумният закон е пак същият. Ние на разумното нищо не може да придадем. Но може да усилим разумността.

Вие как ще преведете точката в съвременния говор? Коя дума може да представлява точка в граматиката. Аз да ви кажа: съюзът и. Глаголът, това е правата линия. Глаголът, който има две страни. Тогава де е плоскостта? Това са личните местоимения. Де е тялото? Това са съществителните и прилагателните. Вие ще им намерите мястото. Вие трябва да обмислите своята реч. Ако туриш един глагол на мястото на плоскостта, ти няма да постигнеш това, което искаш, защото във всеки глагол трябва да желаеш да постигнеш нещо по един път. Глаголът показва пътя, направлението, в което ти трябва да се движиш, да мислиш. Ако ти оставиш нашироко да се развива твоята мисъл, нищо няма да постигнеш. Много ние в живота не постигаме някои неща, понеже нашата мисъл не върви в правата посока. Ти искаш едновременно да бъдеш здрав, да ти е добре на сърцето, да ти е силна мисълта. Всичко да се уреди. Такова нещо в света го няма.

Ти, ако искаш да бъдеш добре, трябва да започнеш от ума. Никога не можеш да бъдеш здрав, ако нямаш светъл ум. Здравето зависи от ума, отгоре. Човек, за да бъде здрав, трябва да мисли. За да мисли, той трябва да чувства. Чувствата в дадения случай в нас са един подтик. Мисълта без чувствата, тя няма посока. Има посока, но самото чувство може да даде правилна посока. Туй го наричат морално чувство – чувства, които дават насока на човешката мисъл. Запример идеята за Бога. Това не е мисъл, това е чувство. Ние Бога не може да схванем със своя ум. Ти чувстваш, че имаш един приятел, когото обичаш. Това е чувство, мисълта после се явява.

Философски може да ви се вижда противоречиво. Ако аз съм на вашето място, и аз ще бъда на вашето положение. Понякой път мислите, че мислите седят по-горе от чувствата, но в някои отношения е така. В някои отношения моралните чувства седят по-високо. Моралните чувства завземат най-горната част на главата, най-високата част на главата. Това е зенитът на човешкия живот. Следователно, каквито са моралните чувства, такъв и ще бъде и умът. Човек може да има стремеж от разни направления. Може да има чувства, които са на разрушения, на егоизъм. Има чувства, които идват отгоре, както слънчевата светлина. Това са моралните чувства у човека.

Следователно, когато ние говорим за чувства, странични с това, ние искаме да се справим. Всичките ни спънки в този свят произтичат от странични чувства, които бушуват, тъй както вълните бушуват и атакуват един параход и някога изменят неговото направление. Става едно кандилкане. Когато тия странични влияния престават, този параход върви правилно в тази посока. Сега думата е за мисълта. Не мислете, че аз искам известни ваши мисли да ви дам. Вярвайте в едно нещо. Аз искам да се затвърди вашата вяра, в която вие вярвате. Вие сега се съмнявате. Вие се съмнявате във вашето верую, с което вие сте родени. Казвам, не се съмнявайте в онова, което аз ви проповядвам в дадения случай. Онова, с което вие сте родени, то е човекът. Човек, който не е роден, той не е човек. Който е роден с известни чувства, с известни мисли, той е човек. За тия хора говоря. Не че аз ще ви ги дам, но аз считам неуместно вие като богати хора да ви давам подаръци, нито считам уместно вие да ми давате подаръци. Аз съм богат човек. Аз съм по-богат, отколкото ми трябва. Ще каже някой сиромах, че аз търся хора сиромаси в света. Сиромасите хора са нужни.

Питам тогава, какъв е вътрешният смисъл? Човек иска да се повдигне, да се прояви. Това е свещено право. Ако вие, както разбирате живота, се проявите, какъв ще бъде вашият край? Аз може да ви предскажа на всинца ви какъв ще бъде. Тъй както искате да вървите, както ви гледам, нито един от вас няма да постигне туй, което желае. „Ама как тъй?“ Ще го опитате защо именно. Тия идеи, които сега поддържате, те са като модните дами, които обичат външна украска, удоволствия и един ден, като изпохарчат всичко, каквото имат, те ще излязат и ще намерят някого другиго. Вие ще оставите туй. Под думите модна дама какво се подразбира? Аз разбирам и един човек, който разбира външния живот само. Казва: „Сега да ми е добре, че на оня свят да ме правят каквото искат.“

Ние, хората на здравата мисъл, другояче разсъждаваме. Ние знаем едно нещо в света, което ще стане. Ние знаем, че всичките листа от дърветата ще окапят. Ние знаем, че всички сухи клонища ще се изпочупят. Ние знаем, че всички къщи, които не са така добре съградени, ще се съборят. Ние знаем, че всички неправди, които съществуват, ще изчезнат. Ние знаем, че всички лъжи ще изчезнат. Ние знаем, че всички заблуждения, от какъвто и характер да са, всичко това ще изчезне и нищо няма да остане – ни помен от него. И знаем друго нещо, че всичко онова, което е зелено в себе си, което носи живота в себе си, има бъдеще. Виждам бедни хора, бъдеще имат.

Туй бъдеще в какво седи? Туй бъдеще е в тяхната природа, в тяхното знание. Онзи човек, който е здрав, природата е с него. Онзи човек, който мисли, природата е с него, онзи човек, на когото сърцето е младо, природата е с него и всички разумни същества. Дали вие вярвате, или не, то е друго. Онези тримата души, еврейски младежи, които бяха във Вавилон, не изпълниха царската заповед, хвърлиха ги в пещта. Изгоряха ли? Онези еврейски младежи, които ги хвърлиха на лъвовете, изядоха ли ги? Не, останаха да живеят. Защото природата беше с тях. Данаил, един от тях, като слезе при лъвовете, но изядоха ли го? Не. Остана жив. Защото природата беше с него. Като слезе при лъвовете, те познаха, че е господар и казват: „Добре дошъл.“ Той слезе между тях да види какво правят и цели 24 часа прекара между тях. Онези тримата младежи опитаха огъня, какво нещо е огънят.

Този огън, който милиони хора изгаря, това са човешките страсти. Ония желания са, които изгарят човека. Някой иска да направи нещо, да забогатее, после да стане майстор, това, онова. Това не е мисъл. Ще дойде един ден в човечеството, когато всички добри постъпки на цялото човечество, през всичките поколения, които сте минали, всичкият този живот ще излезе като панорама и след хиляди години ще има кино, в което нашата епоха ще бъде представена с всичките си черни страни и с всичките си светли страни. Един филм се приготовлява, защото няма да остане в света нищо скрито, покрито.

Не искам сега да ви карам да се страхувате, но в света има една абсолютна разумност, която използва всичко за добро: и зло, и добро. То е туй, което се нарича закон в природата, туй, което се нарича пъкъл. Туй, което религиозните хора наричат Бог в природата, не Бог, който принадлежи на един народ, не един Бог, който принадлежи на човечеството. Но този, който държи всичко, цялата Вселена, Битието вътре, от него изтича всичко и хората са проявление на него. Единствената мисъл е ние да познаем туй Първото Начало, и там е нашето богатство. Какво ти лисва на тебе, ако ти си беден човек. В какво седи богатството на човека, ако ти имаш това знание, че да тръгнеш всяка вечер, че да отваряш касите на богатите хора, без да ги обираш, и богатият като дойде, намери касата отворена, необрана и там пишеш писмо, такова анонимно писмо: „Или употребете намясто това богатство, или туй богатство непременно ще изчезне от вас.“

Тогава ще ви приведа на вас онзи пример. Той е следният. Един от древните йерофанти в рода на турските султани бил много жесток, толкова жесток бил, толкова жестоки закони имал, че никой не могъл да мръдне. Там хората се наказвали в тази държава за всичко. Някой излезе от къщи с десния крак или с левия – смъртно наказание. Моли се на Бога, обърнал се е към Бога за помощ, да ги избави. Този султан имал една хубава баня. Отива един ден да се окъпе в банята, съблича си дрехите и влиза вътре. Друг един му облича дрехите и си излиза. Когато той излиза, казва на баняджията: „Къде ми са дрехите?“ „Че какви дрехи?“ „Ами моите дрехи.“ „Имах си аз – казва – той си замина онзи. Какъв си ти самозванец.“ Взема, че започва да го налага и го изгонва навън гол. Излязъл навън, той разправя на всички, че го гонят. И така цяла седмица и най-после го вика онзи и казва: „Слушай, ти или ще управляваш добре, или няма, защото аз ще взема твоето право. Ако дойда втори път и не управляваш добре, ще бъда 10 пъти по-лош, отколкото сега.“ Ако хората не изменят начина на своята мисъл, ако хората не изменят начина на своето мислене, на своето чувстване и начина на своите постъпки, този ангел 10 пъти ще бъде по-лош за хората, отколкото сега.

Когато дошъл ангелът при тези овчари, казват: „Да отидем за това, което ни разправяш.“ И те отидоха да видят младенеца. Вие ще кажете, че и аз искам да видя този младенец. Всеки един от вас има този младенец, роден вътре в себе си, във вашата душа има този младенец. Вие пазили ли сте този младенец в душата си. Казвам, за да станете и вие от тези овчари, кои са вашите овце? Вашите мисли. Вие чакате да се оправят работите на природата, че тогава и работите на вас, на българите ще се оправят, тогава, когато и на другите държави се оправят. Ако очаквате да се оправят работите на природата, че тогава да се оправят на другите държави, тогава онзи младенец, който се е родил у вас, всеки трябва да отиде като онези овчари, да види онова, което Господ казал, вярно ли е, или не. Аз не искам да защитавам идеята, в света има ли Господ, или не. Всяка една мисъл, която има зад себе си някое користолюбиво желание, тя не е вярна мисъл.

Разправят за един анекдот. Един купил един кон – сляп с едното око, направил пакост и отива на пазара да го продава. Купувачът гледа коня и казва: „Вижда ми се, като да е сляп.“ „Не, не вярвай, с двете очи вижда.“ Та го продал. И като отишъл при Господа, казва: „Господи, аз вярвам в тебе някъде, че ти съществуваш.“ Но той вярва само за да продаде слепия кон. Учените хора, когато загазят, за Бога започват да говорят. И религиозните хора, когато загазят, за Бога говорят. Но когато работите им се оправят, никой за Бога не говори. Богатият, докато не е загазил, казва: „Няма Господ.“ Това не е убеждение.

Здравите хора трябва да бъдат при Бога, а всички болни да бъдат в болниците. Аз бих предпочел един болен в болницата, отколкото здрав в болницата. Че онези хора, които трябва да работят, те са безверници. А онези, които не може да работят, те са хора верующи. За предпочитане е болните – и болните, и здравите да бъдат верующи, но по-добре е здравите хора да имат един Бог на Любовта, да се познават хората, да са братя, та като направи една погрешка, да се поправи. Да изправи погрешката. Изправянето какво е? Или да прости някому. Според мене да простиш някому, ти изправяш погрешката. Имаш да даваш 20 лева, плати 20 лева, и ти си се извинил. Не плащаш ли, ти неизвинен оставаш.

Та ние виждаме онази тясната връзка, която съществува в природата, за нашето щастие и за бъдещите поколения. Ние понякой път мислим как ли живеят хората, как живеят ангелите горе в небето. Аз питам, как Христос прекара, как разумните хора живеят на земята. Защото под думата ангел разбирам един човек, който е минал през всичките степени и е дошъл до онова познание, до онова широко схващане на живота, че във всичките области той владее силите и туй същество ще посвети целия си живот не за себе си, но за своите ближни, защото религията не е само за човека. Религията в древността, когато е била турена първоначално, предназначението е било да помагаме на ближните си. Това е един метод за превъзпитанието на човешките чувства. И днешната религия е училище за радост между хората.

Кой е правоверен? Аз считам правоверен само онзи, който има любов, който, като срещне един престъпник, да го хване, да го потупа по гърба и да каже: „Братко, аз мога да ти дам нещо, няма защо да постъпваш така.“ Той може да постъпи така, който няма. В 1905 година се яви един церител в Германия. Тръгва той от изток, тръгва той от изток към запад, той бил обущар, искал да направи добро на хората. Иде му една идея, да помага на хората и отдето минавал, лекува. Намира един болен, паднал му се един болен, излекувал го, дали му няколко милиона. Вечерта го поканили заедно с него. Това било в Сан Франциско. И вечерта, какво да види, онзи му задигнал дрехите, палтото, парите, всичко и го оставил по бели гащи и шлятерът трябва да работи цели месеци, за да си достави дрехи. И след това отива в Сан Франциско, намира този, който го обрал, потупва го и казва: „Братко, крив път си избрал. По този път никой човек не може да прокопса. По този път няма да оздравееш. Аз можех цял костюм дрехи да ти направя, но не постъпваш разумно.“

Та ние казваме – Христос е дошъл в света и поддържаме, че като Христовото учение няма друго. Хубаво, тогава в света в някои отношения като Христовите думи няма, нали? Къде се крие злото? В самата основа, в съвременното християнство основата е друга. Тази основа не почива на онази разумната любов. Официалното християнство не познава, че човек за човека е брат, а тайно в тяхното подсъзнание човек за човека е вълк. Ако вземете, във всичките течения всичките хора си мязат. Мене ми разправяше един господин: „Какво мислиш за настоящия порядък и за бъдещия порядък? Сега има затвори и бесилки. Ако и в бъдещия порядък има бесилки и затвори, не е идеал за мене. Ако и за бъдеще ще има затвори, не е идеал.“ Не само да се каже, че ще бъде така, но дали ще бъде, възможно ли е да стане. Възможно ли е на простия трън отгоре да стане ябълка. Може ли? Ако се ашладиса, ако се присади, възможно е.

Сега основната мисъл, която седи в природата, която ние не съзнаваме, ние живеем в един преходен свят, свят на случайности, ние не сме в реалния свят, ние сме в света на изкушенията. Човек, като направи едно изключение, осиромашава. Като направи друго, забогатява, и учен може да станеш. Това е изключение. Жениш се, това е изключение. Умираш, това е изключение. Всичко това са изключения, понеже имаме толкова култура. Аз съм чел, някои книги казват културните хора какви са били. Има една култура в света, която от милиони години не е претърпяла никаква промяна. Има една култура в света, в която жителите ѝ от милиони години живеят там, без да е умрял нито един. Какво ще кажете на това? Може да кажете, че е умряла вече, докажете ни това. Има още да живее два милиарда. Това са отвлечени работи. Това са само твърдения.

Един от тези членове – земята, вече от пет милиона години живее и две и половина години има още да живее и след това ще ѝ дадат старини, а пък слънцето засега наброява около десет милиарда години и има още сто милиарда години да живее. Виждали ли сте вие земята каква кокона е. Аз съм я виждал облечена, пременена, не може да живее на едно мъртво тяло. Не е мъртво тяло земята, върху която живеем. Земята съдържа този живот и ние сме появление. Тази земя е във връзка с туй слънце, което живее. Всичко е разумно. Някой път ние, които не учим и не разбираме, казваме, че всичко е мъртво, а ние сме единствените живи. Казваме, че всичко е криво, а единствените прави хора сме ние. Не е така. Аз бих желал да кажа една истина и като кажа една истина, да е истината. Като кажа на добрия човек, че е добър, мене това ме радва. И като кажат на добрия човек, че той е лош, мене ме заболи сърцето. Ако кажа на един човек, който не е добър, че не е добър, мене ме заболи сърцето. Ако кажа на добрия, че е лош, заболи ме сърцето. Ако кажат на лошия, че е добър, пак ме заболи сърцето. Туй, което казах, първото, което казах, не е вярно, но и другото, което казах, не е вярно, да кажа: братко, ти си добър, има нещо в тебе, хванал си един път, който не е естествен.

Ние мислим, че като се подобри външният свят, да станем добри. Светът сам по себе си е добър. Ние не трябва да свързваме нашия свят, нашите работи със света на природата. Има един свят, който не може да коригираме. Ако този свят не е добър, тогава и нашата работа е съвършено изгубена. Каквото и да ни направят хората, всичко е изгубено. Но ако ние се стремим към една култура, ако ние се стремим към едно верую, разбираме туй, което съществува в природата, туй, което всеки ден можем да проверим. Ако цялата християнска култура, ако те се изменяха, ако поне тези 500 хиляди християни, те се изменяха и насочиха своята права мисъл, знаете ли какво щяха да произведат? В един момент ако тяхното съзнание се променеше, щеше да бъде такава грамадна сила, че всичките затвори, всичко това щеше да се стопи. Ако тези хора бяха насочили мисълта си, всички тези неправди, всичко това щеше да изчезне. Сега има много топове, задушливи газове и ако тия хора насочат своята мисъл, нищо от това нямаше да остане – ако употреби своята мисъл не само един човек, но целият свят като един човек.

Сега казвате: „Как ще се спаси светът?“ Единство трябва на хората. Не единство да се уравнят, да мислят едно и също, но единство да се привлекат. Всички да си изберат работа и всеки да е доволен от положението, което има, и от мястото, догдето е достигнал, – и стари, и млади, и деца, и възрастни. Старият може да стане млад и младият може да стане стар. Детето може да стане възрастен и възрастният може да стане дете. В природата малкото и голямото, те са относителни величини. Малкият огън може да запали цялата земя и големият огън може да се изгаси. Едно време нашата земя е горяла и втори път пак ще започне да гори. Земята е прекарала първия огън и вторият огън иде. Сега всичко е запалено, трябва да изгори втори път. Кое? Всички ония престъпления, които сега има, този огън ще погаси всичките престъпления. Казвам, ще се създаде едно ново човечество, дето няма да има престъпления. Следователно земята ще гори в този огън и няма да има престъпления.

Ние считаме, че на слънцето има тази култура. Учените хора казват, че много голяма била температурата там. Много голяма е температурата, но там хората не изгарят. Това е само твърдение. Който иска да провери, нека иде до слънцето. За себе си аз съм проверил тази работа, зная как е. Но да обясня на другите хора, и целия свят да ми дават, няма да го направя. За мене го зная, както две и две прави четири. Но ако ме питат какво има на слънцето, ще кажа – на слънцето огън има, водород, кислород. Светът не е такъв, какъвто ние предполагаме, както мислят на земята. Учените хора мислят, че на Месечината няма живот. Обаче аз бих желал първите пътници да се изпратят до Месечината, да проверят дали това твърдение е вярно, или не. На Венера не се знае какъв е животът. Увита е в мъгла. Подозират, че на Марс има живот, понеже има някакви канали. Знаем нещо положително, че на Земята има живот. Дали на Марс, Венера, Слънцето и на другите планети има живот, може да се пита, но на Земята знаем, че има живот.

Сега какво заключение може да се извади? Аз застъпвам една ваша идея. Онези мисли, които имате, туй, което вие разбирате, даже вашите идеи не искам да коригирам в нищо. Не искам да ви турям гемове, не искам да правя погрешката, както един художник. Той нарисувал една своя картина и направил изложение и той сам отива да види каква е критиката. Минават и казват: „Хубаво е нарисувана.“ Спрял се един обущар при картината и казва: „Обущата не е направил хубаво.“ Художникът, като го чул, коригирал се. После обущарят започнал да прави други забележки. Художникът му казва: „Другото не е твоя работа.“ Обущарят за обущата има право да коригира. Туй, което знаеш, за него може да се произнесеш, но туй, което не знаеш, ще вървиш по правата посока, няма да се произнасяш.

Тогава ще ви приведа един пример по изкуството, какво е изкуство. Двама гръцки художници искали да покажат кой от тях е по-знаменит. Единият нарисувал една картина с грозде, че измамил птиците, дошли да си кълват грозде на картината. Другият нарисувал една много красива мома и я покрил с воал, че като дошъл другият художник, поискал да вдигне воала с ръка, за да види. И тогава видял, че воалът е рисуван. Досега ние сме достигнали до изкуството, с което може да измамим птиците и сме дошли до изкуството да измамим видния художник, да вдигне той воала. Но воалът е съществувал в Египет. Онази забулената Изида. Туй е било було. Значи трябва да се рисува. Какъв трябва да бъде бъдещият човек? Аз казвам. Каква трябва да бъде бъдещата жена? Какво трябва да бъде бъдещото дете? Какъв трябва да бъде бъдещият учител? Какъв трябва да бъде бъдещият свещеник? Какъв трябва да бъде бъдещият съдия? Какъв трябва да бъде бъдещият държавник? Може да наредя още. Това са въпроси, които ни занимават. И отсега трябва да се създадат. Не че ние ще ги създадем. Всеки един от вас има друго предназначение. Не може някой от вас да е роден държавник. Казва, тази работа не е моя. Този, който е роден за държавник, да се приготви. Мястото му е там. Онзи, който е роден за учител, да се приготви. Онзи, който е роден за майка, да се приготви, после онзи, който е роден за баща, да се приготви. Онзи, който е роден за дете, да се приготви. Всеки да намери своето място в света. Има една школа в света, в която хората се учат как да живеят. Човек, който не е минал тази школа, не може да живее.

Казвате: „Как ще узнаем?“ Най-големите безверници в света вярват в това, което не виждаме. Как знае онзи, който в нищо не вярва, че неговата възлюблена не го обича. По какво познаваш? Познавам, че нейните чувства не са такива, каквито по-рано. По-рано чувствах една топлина, сега чувствам, че не ме обича. Той вярва в туй, което не вижда. Тя имала такава деликатна обхода, сега я няма. Някъде е обратно. Тя се отнася грубо с него, но той не вярва. Казва: „Обичам я.“ Някой познава това. Хем не хора, които вярват, но хора, които са материалисти казват: „Аз зная.“ Казвам, браво. Тя му отвръща грубо, но той казва: „Зная, че ме обичаш.“ Как знае? Има нещо в него. Той си пази изкуството. Пък и аз зная това изкуство и казвам на този: Много право мислиш. В това отношение си много прав, тя те обича. А пък тази – казвам на другия – не те обича. И аз да ти кажа защо не те обича. Тя казва: „Много си скържав, много си дребнав. Твоите идеи са много малки.“ Ти подозираш. Искаш да я ограничиш. Не ѝ даваш свобода и вследствие на това тя казва: „Не искам да имам работа с толкоз дребно същество, аз искам да бъда тъй свободна, както Господ ме е създал.“ Право има тази мома, а другата го изпитва. Той е ученик. Той иска да ѝ каже: „Може да ме тъпчиш, може да ме плюеш, не те пущам.“ Аз бих желал да бъдете от последните вярващи.

Когато дойдат всичките неприятности в живота, считайте, че това са онези млади момци, към които младите моми се обръщат грубо. Той казва – това е съдба. Той няма да измени своето мнение. В съдбата не може да има несправедливост. Ако ние приемем идеята, някой път ще се заблудим. Ако идеш при религиозните хора, за да минеш за религиозен, трябва да говориш за Бога. След всеки 4–5 думи трябва да кажеш името на Бога, за да те считат набожен. Ако отидеш между учените хора, там няма да кажеш нито една дума за Бога, да минеш за реалист. Това не е искрено. И първото не е искрено. Когато аз употребявам думата любов, трябва да зная защо. Тя трябва да има за мене смисъл. Ако няма смисъл, няма да я употребявам.

Пита ме някой: „Ти обичаш ли ме?“ Казвам: „Много труден въпрос ми задаваш.“ „Защо, не ме ли обичаш?“ Аз зная, че ако кажа, че те обичам, трябва всичко, което имам, да го дам, да те туря на моето място. За мене няма две думи. Като кажа, че го обичам, трябва да му дам всичко и да съм готов на всички жертви. Затова казвам, че трябва да си помисля дали заслужава. Че когото аз обичам, аз го считам достоен да наследи мястото ми. Казвам, аз се радвам, че ти давам своето място. Един човек, който не заслужава моята любов, нито косъм от главата си не давам. Ще кажете, писано е в Евангелието, аз допълням – на онези хора, които не ценят любовта, нито косъм от главата си не давам. На човек, който не цени любовта, ни косъм от главата не давам. Ако аз съм такъв, и за себе си нито косъм не давам.

Тия овчари са хората, които отидоха да видят туй божественото, което се е родило в света. Всеки от вас иска да иде при онова роденото дете. Всеки иска да иде да види какво е. И вашето бъдеще зависи от туй, което е родено. Може да сте в най-лоши условия, нищо не значи. Може да имате стълкновения, бури в живота, нищо не значи това.

Ако един съвременен параход влиза във Великия или Тих океан или влиза в Антлантическия океан, как очаква да го посрещнат? Ако той мисли, че ще мине без бури, той се лъже. Ако иска да го посрещнат добре, той се лъже. Той трябва да бъде готов за всички бури. Разумните хора трябва да бъдат готови да посрещнат живота, тъй както се проявява. Аз мисля, че животът е красив. Има страна от живота, която е крайно красива. Но има страна, която не е красива. Некрасивата страна се дължи, че тя е минала през една среда на хората и вследствие на това тя се е покварила. Трябва да се пречисти.

Най-първо, вие трябва да се освободите от посторонните ваши идеи, които ви заблуждават. Те се отличават по това. Една посторонна идея ще те извади из релсите и няма да ти даде нищо. После ще те остави наранен и ще каже: „Грижи се за себе си.“ Божествената идея ще те постави в релсите, божественото за нас се грижи. Следователно кое е божественото? Туй, което се грижи заради нас, заради нашия прогрес в света при всичките условия. Туй, което може да ти даде утеха във всичките моменти. Туй, което може да даде утеха, то е божественото. Туй, което внася безсмъртието в тебе. Че не е ли хубаво да знаеш, че ти си безсмъртен, че няма да умреш. Казвате – като умрем. Че всеки от вас може да умре колкото пъти иска и всеки от вас може да се върне колкото пъти иска, ако ти може да излезеш от тялото си навънка.

Ние мислим, че сегашните хора са големи рационалисти. Ние сме като охлюва. Носим нещата на гърба си. Както един човек може да излезе из къщата си, да ходи в странство и да се върне вкъщи, така и един човек може да излезе от физическото си тяло навън, да се облече в тяло по-красиво, и пак да се върне. Вие мислите, че като изгубим тялото си, всичко губим. Не е така. Има нещо съществено, което остава в човека и върху което човек трябва да положи основата. На това основание алхимиците, мистиците на онези тайни школи са твърдели, че човек може да се подмлади. На туй духовното тяло се дължи всичко и всичкото тяло може да се подмлади и може да се остари, а духовното тяло в човека е всякога младо. Единственият закон за подмладяването е човек да мисли за своето духовно тяло, да вярва, че го има.

Сега остаряваме. Защо остаряваме? Защото не вярваме. Той в нищо не вярва. Казвате: „Ще се мре, ще се отива в оня свят.“ Сега ние трябва да изучим себе си. Оня свят ще бъде точно такъв, какъвто ти разбираш. Ако имаш тази опитност – да излезеш от тялото си и да се върнеш, да влезеш в оня свят. Казвате: „Отвлечени работи са.“ Някои възразявате и казвате: „Отвлечени работи са.“ Нашият свят не е ли отвлечен за мравките? Нима мравките знаят за нашите работи, нима мравките знаят за нашите закони, нима мравките знаят за нашата държава, за онова, което ние създаваме. Нищо не знаят, но това ни най-малко не показва, че ние не сме реални.

Че ако ние познаваме онзи възвишения свят, за какво ще се стремим ние. Ако ти станеш на 120 години и после умреш, казваш: „Да се живее, е добро, за добро е този живот.“ За какво ти е тази вяра? Че ето животните нямат никакво верую, и пак си живеят. Даже има дървета, които живеят по-дълго, има дървета, които живеят по 4–5 хиляди години без никакво верую – нито са православни, нито са евангелисти, нито окултисти, нито комунисти. И животните, които толкоз години са преминали, и те нямат верую. Хората на новите възрения в света трябва да вярват в едно нещо. Духовното, то е любовта, в новото схващане, че всички хора в света са братя. Не само хората, но и животните са техни по-малки братя, и растенията са техни по-малки братя. Слънцето е техният голям брат, Земята е тяхната по-голяма сестра.

Ще кажете – това е пантомизъм. Сега не зная как го наричат сега туй религиозните хора. Правото верую, което не е пантомистично, не зная дали този свят, даже мене не ми се живее в един такъв свят. Теософизъм. Сега, тъй както се разглежда въпросът, идваме до нещо. Вземам всякога две страни. Те са опасно нещо. Когато двама момци се бият за една мома, винаги ще има спор. И когато две моми се карат за един момък, винаги ще има спор. Този спор трябва да изчезне, той е неестествен. Момата не е създадена да се борят момците заради нея. Предназначението на момата е съвсем друго. Туй, предназначението на момите, туй, което сега го считаме, не е туй първоначалното.

Кое е предназначението на момите? Предназначението на момите е да пазят вечната чистота на Битието. Какво е предназначението на момците? Да пазят вечната разумност, която съществува в природата. Това са идеали. Какво се случва? Младата мома се обкичи да се жени. Тя е турена на голям пост – да пази чистота. Тя за нищо не трябва да жертва своята чистота. Не трябва да слиза оттам. Онзи момък за нищо не трябва да жертва своята разумност. Ако като млада мома си поставена да пазиш този свещен обет или като млад момък си поставен да пазиш разумността, и слезеш в обикновения живот, нищо няма да остане от тебе. Ако ти като мома или като момък слезеш и мислиш, че ще постигнеш нещо, ти ще опиташ всичките горчивини и всички, които сте слезли от това място, сега опитвате горчивините.

Казвам, качете се всеки на своето място – момите на своето място и момците на своето място. Всичките на работа.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Тридесет и втора неделна беседа
7 май 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев