Добрите дарби

„Добрата молитва“

„Духът Божи“

Ще прочета дванайсета глава от Първото послание към коринтяните. Един въпрос, който се отнася до тогавашните верующи. Ще взема няколко думи от последния стих: „Имайте ревност за по-добрите дарби.“ Трябва по някой път да определите какво нещо е човек. Много определения са дадени и може би още хиляди години ще се определя какво нещо е човек и все ще остане неопределен. Аз мисля, че ако би се определил какво нещо е, човек може да изгуби своята стойност. Макар учените хора да измерват Вселената, но още не са я измерили. Каквито и мерки да вземат – малки и големи, не са дошли още до края, не знаят къде е краят на Вселената. Нито хората знаят. Казвате: „Човек излязъл от Бога, и пак ще се върне при Бога.“ Но тази идея не е определена. Какво нещо е Бог, смътна идея имат хората. Какво нещо ще излезе и връщането към Бога, и то е смътна идея. Хората често говорят за неща, които не знаят.

Запример учените хора предполагат какво има в глъбините на океана. Но нито един не е влязъл в глъбините на океана, защото има налягане. Единият проблематичен въпрос е, какво има на земята. Чудесни животни има на дъното. Някои казват: „Смели са учените хора.“ Не са смели. Те не са слезли още. Едва са слезли на 1000 метра, а има 15 000 метра дълбочина, има и 20 000 метра на известни места дълбочина. До ония дълбочини, които се крият в земята, както е устроена земята, туй са още предположения. И за слънцето, което ни грее, и за него идеята е тъмна. Онези планети, които ни заобикалят, звездите, всичко това е украшение – като едно труфило. Ние гледаме на света като на едно просто труфило. Някоя високопоставена дама облече рокля, тури всички украшения, обаче простият не може да има никаква представа колко струва тази рокля, понеже нас ни занимават някой път много дребнави въпроси. Някой път ние се занимаваме, тъй както мравите се занимават със своя мравуняк, както пчелите със своя кошер. Иди, бутни някой кошер, и веднага всичките излязат и на общо основание ще те нажилят. Може да си имал много хубаво намерение – да идеш на гости, да ги видиш, но ако не си внимателен, не спазиш благоприличието, може и светия да си, на общо основание ще ти дадат един урок и като излизаш оттам, лицето ти ще бъде малко подуто. Казвате – пчелите хапят. Зная. Ако беше минал далеч един километър от тях, дали щяха да те ухапят, то е въпрос. А той е минал толкова близо, той бутнал кошера и вследствие на това бутане дават му педагогическо възпитание. Да ти кажат, че тъй не се бута. Потребно е за нас да дойде човек до една фаза, да учи. Ние сме прекарали живота като слуги. Господарят казва: „Това направи, онова направи.“ И целия ден правиш, каквото каже господарят. Вода носиш, ще мажеш, къща правиш, ще градиш, ще слугуваш. Най-после се изтощаваш. И този живот аз го наричам живот на робство.

Да учи човек, това е свобода. Само свободният човек може да учи. Когато аз казвам, че трябва да учим, аз подразбирам свободата. Никой, който не е свободен, не може да учи. Само свободният човек учи. Когато казвам, че трябва да учим, подразбирам свобода. Никой, който не е свободен, не може да учи. Казвате: „Трябва да се работи.“ Работата е привилегия на свободния човек. Само свободният човек може да работи. Другият, който не е свободен, се труди. Само свободният човек има мир в душата си. Той не се смущава. Онзи, който не работи в свобода, той разбира нещата като роб, той разбира нещата като един слуга, а не като свободен човек. Смъртта е най-голямото робство. Животът, това е най-голямата свобода. Омразата, това е робство. Любовта, това е свобода. Казвате: „Какво нещо е любовта?“ Туй, което освобождава, е любов. Трябва да се вземат, да се съпоставят нещата. Не както ние ги разбираме. Някой път имаме такива съпоставяния. Не зная доколко може да са верни. Майката запример казва на детето: „Мама, трябва да знаеш, че те родих.“ Питам, майката говори ли истината, че го е родила. Питам тогава, майката кой роди? Защото туй, което ражда, то не трябва да се ражда. Туй, което ражда, не трябва от никого да се ражда. Когато вървим по една линия на раждане, това майката няма право да казва. Всичките изведнъж са родени. Казват някои – то е все таки и когато хората минават през една врата, да каже вратата: „Да знаете, аз ви родих.“ Хиляди хора могат да минат, и вратата казва: „Ако аз не бях тук, вие не можехте да минете, от мене зависи.“ Тази врата е важна за един ден. Тази врата е важна за един град, тя не е важна за целия свят. Вашата врата е важна само за вашия дом. Тя не важи за другите домове. Те имат други врати. Вие може да имате едно понятие. Може да имате едно схващане за света, туй е само за вас, то не е за другите. Всеки един човек има свое схващане за света – криво-ляво, каквото и да е. Ако го оставите, този човек има много по-добро схващане, отколкото, ако вие го учите. Не че вие не трябва да разбирате. Не че човек не трябва да се ползва от знанието на другите хора, но той, за да се ползва, трябва да бъде свободен. Понякога хората не са свободни. Господарят, който заповядва, не е свободен. Слугата, който изпълнява, не е свободен. Всички не са свободни. И тогава имате роби на вашите заповеди, други слугуват, по йерархически начин заповедите се дават. Един по-голям камък блъсне друг – по-малък, камък. Другият блъсне друг. Но тия камъни не са свободни. Тия камъни по никой начин не може да се върнат на своето място.

Когато говорим за Бога – да излезем от Бога и да се върнем при Бога, това може да го направи само свободният човек. Всеки, който не е свободен, не може да се върне при Бога. Връщането, или вярата в Бога, е закон на свобода. Човек, който не вярва, той не е свободен. Защото едновременно свободният човек, той има дарби и той няма никакви дарби. Той не знае да смята, не знае да свири, не знае да пее, не знае да гради къща, не знае да направи една дреха, не знае да си сготви. Един прост човек носи на един много богат човек череши, той казва: „Че как се ядат?“ Той му носил само две череши. Той взема черешите и ги изяжда, нищо не му оставя, но му показва. Онзи му казва: „Идущата година пак ми донеси, аз се научих.“ Някои от вас сте дошли дотам – само да ви покажат как се ядат черешите. Някои дотам сте дошли. Някой път ние минаваме за много учени. Не може да се освободим от хилядите препятствия, които съществуват в живота, в природата. Тия препятствия произтичат от едно постоянно нарушение, от нашето незнание.

Сега, най-първо, знанието произтича. – трябва да имате ред дарби в себе си, за да имате знание. Ти си одарен. Някой казва, че аз не съм надарен човек. Всеки човек, който живее, вече има дарби в действие. Никой човек на земята няма право да се оплаква, че не е одарен, че няма дарби. Тогава другите животни трябва хиляди пъти повече от човек да се оплакват. Всяко същество, колкото и да е малко, туй малкото, вложено в него, той изпълнява своята длъжност. Вземете например копринената буба какви тънки мрежици… или паякът – каква тънка паяжина изважда, колко хиляди години е учил това изкуство и как го предава от поколение на поколение. Това е една дарба, техника, инженер е той, като се повреди, знае къде е. Той знае как да поправя своята паяжина. После метеоролог е, знае кога ще духа вятър и кога ще се развали времето и когато ще се развали времето, той веднага удвоява жиците на паяжината. После, ако го наблюдаваш, скрил се е някъде – или в средата се е скрил, или накрая се е скрил, и той познава метеорологическото състояние на времето, той е учен. Казвате: „Това е паяк.“ Вкъщи имаш един паяк, искаш за дърва да идеш, погледни паякът къде е. Казва: „Аз съм учен човек, метеоролог.“ Искаш да отидеш на екскурзия, искаш да знаеш какво ще бъде времето, ще има ли буря, дъжд, сняг, виж къде е паякът. Той казва: „Аз съм учен човек, трябва да знаеш.“ И този паяк научно определя. И сега учените хора държат паяците, за да проучват, а вие изпъждате паяците от къщи. Тази сутрин един паяк влязъл и си направил паяжина на една пита. Казвам: „Слушай, тия пчели не се нуждаят от твоето учение. Ако ти искаш да ги учиш на метеорология, те са по-учени от тебе. Тия пчели като влязат, ще се намериш в чудо. Ние ще ги пуснем скоро в горните хранилища, излизай по-скоро, защото животът ти е на косъм, ако искаш да ме слушаш.“ Аз си турих пръста на паяжината му и го турих навън. Той казва, че съм се отнесъл много небрежно. „То е небрежно, за да ти спася живота. Ти като паяк не разбираш тази работа.“

Да се върнем. Човек трябва да се стреми да образува едно състояние да учи. Всеки ден да си внушава, че той е турен в положението, че е ученик и че може да учи. Никога не внасяйте идеята, че сте порасли – 20, 30, 50, 60 години може да сте, на 100 години, на колкото години и да сте. Някой казва: „Много съм стар, на 84 години съм.“ Казвам: „Какво си вършил, колко факултета си свършил, какво знаеш, дядо?“ Виждал съм много дядовци, казвам: „Дядо, във вашето време какво учехте?“ Казва: „Знаеш, аз съм на 84 години, много зная.“ Казвам: „Във вашето време как изгряваше слънцето? Как беше снегът? Как определяхте хубавото време?“ „Че не съм учил, не зная.“ „Във вашето време как отглеждахте вашите деца?“ „Потупвахме ги с пръчка. Не е като сега свободно. В нашето време прах се вдигаше на задницата. Аз ги потупвах, но хора станаха. Сега ги тупат, но хора не са станали.“ Казвам: „Дядо, с тупане прах излиза, но какво предава тоягата?“ „Вразумява се.“ Та казвам: „Как така, дядо? Ти като си гледал толкова деца, направи ги разумни, ти как остаря – този умният човек, който знае, който знаеше да тупа, прах вдигаше, туряше ред и порядък в света. Сега краката ти не държат, остарял си.“ „Виж – казва, – синко, това не зная.“ Казвам: „Ако сега ти кажа как да се подмладиш.“ Той ме гледа, казва: „Ти ми изпитваш ума, не съм толкова глупав. Стар човек може ли да се подмлади?“ Казвам: „Ако вярваш, може.“ „Че как така?“ „Ето как сегашните учени хора имат такива големи стъкленици. Ще те туря в една стъкленица, ще те завият и след един месец ще се подмладиш.“ „Че как ще вляза в стъкленицата?“ „Най-първо, стария човек като тебе ще започнат да го изпотяват, ще се поти, докато стане такова малко бебенце, че ще го турят в ретортата.“ „Тия хора шашкъни са. Да го оставят да се поти, защо ще го мъчат?“ „Ще го мъчат, но така може да се подмлади.“ „Ти сериозно ли говориш, или ме изпитваш.“ „Понеже си учен човек, дядо, мене много ми е приятно да се разговарям с такъв учен дядо.“ Той обърна другата страна. Сега дядото измени политиката. Досега мислеше: „Туй, което казваш, може ли 80-годишен старец да стане на 20–30 години?“ Гледаме той и казва: „Много съм грешил. Едно време не учехме това. Ние не сме така учени като вас.“ „И сега не е късно.“ Казва: „Сега може ли? Моите очи са отслабнали.“ Казвам: „Може да си поправиш очите.“ „Както стъклата на някой прозорец, набрала се е паяжината, прах по тях, не зная как да ги измия тези очи отвътре. Взел съм от лекари вода, мия ги, но не мога да прогледам.“ Казвам: „Дядо, сега ще си направим един опит с тебе. Не бой се, малък опит. Аз няма да възвърна зрението ти, но ще ти покажа какво може да стане един човек, ако върви в един път.“ Давам му една книга. „Може ли да четеш?“ „Не мога.“ „Книгата е за човек, който знае да чете.“ Турям си двата пръста на слепите очи, казвам: „Виждаш ли?“ „Не.“ Турям трите пръста. „Виждаш ли?“ „Не.“ Като туря цялата ръка, питам: „Виждаш ли?“ Не вижда дядото. „Ти ме омагьоса. Ти ще ме пощуриш.“ Дядото е практичен българин. Казва: „Този занаят може ли на мене да ми го предадеш?“ Казвам: „С пари не се продава. Ти така може да възстановиш своето зрение. Че са отслабнали очите ти, много си се тревожил. Както виждам лицето ти, не си живял със своята баба, тя умряла преждевременно, бил си много сприхав.“ „Да я прости Господ, много я побивах. Но да ми я върне Господ, няма да я бутам. Виждам колко лошо е без баба.“

С този дядо, след като се разговарям дълго време, виждам какво е човешкото естество. Ние всички сме остарели преждевременно. Седим и разрешаваме въпросите както този дядо. За всеки един недъг, който се явява у нас, ние търсим причината вън от нас. Най-първо, тя е вътрешна. После – като едно последствие, иде отвън. Нас още не може да ни убедят, че в света съществува една различна сила, в която ние сме потопени. Ако ние пазим правилни нашите отношения към тази разумна сила, която ни обгръща, ако тази разумна сила си постави ръцете на очите, ще прогледнеш. Не само ще прогледнеш, но и ще поумнееш – разумното в света, туй, което наричат, хиляди сили произтичат от разумното. Може да направите опит.

Съвременните учени идват до едно заключение. Вземете запример какво влияние упражняват сегашните училища. Те упражняват най-добрите влияния. Защото, щом съсредоточат ума си към някой университет, гимназия или колегия, веднага твоят ум работи вече. Щом си съсредоточите ума си в някоя касапница или кръчмарница, веднага проектираш ума си да имаш овце, говеда, и твоят ум се вцепени. В съвременния свят хората в едно отношение са умни, а в друго отношение не са умни. Сегашната интелигентност е поставена в слепоочните очи, предната част на мозъка сега едва е засегната. После интелигентният, умният човек е в работа и в действие. Изобретения, фабрики, това-онова се дължи не на положителния ум, но на полуинтелигентния човек. Туй, което е в човека, и в пчелите, и в мравите е. Следователно, той е свързан с егоистичното в света. Пчелите събират мед за себе си. Човек пък си прави къщи, църкви за себе си, той още не разбира една култура, която е обща. Ти се качваш на трен. Кой се качва? Онзи, който има пари. Ако няма пари, пеш ходи. Казват – удобствата са за богатите. За кого е туй даденото? Ако хората бяха разумни и работеха със своя ум, със своето сърце, туй трябваше да бъде достояние на всички и на другите в една държава. Сега хората не са намерили още един начин да се приложи, понеже всички разглеждат живота само от едно становище. Ние сега разглеждаме живота, както Настрадин Ходжа разглеждал живота. Той казвал: „Докато аз живея и моята другарка живее, целият свят живее. Когато другарката ми умре, половината свят умира, а когато аз умра, целият свят за мене е умрял.“

В тази глава е поставено: „Желайте добрите дарби“. И тогава – великото и разумното в света. Съществува една обща разумност, която прониква в целия Космос или в цялата Вселена. Ако някой път човек не е интелигентен – зависи от онова бурното състояние, в което има пертурбации постоянно, и постоянно трепери за нищо и никакво. Знаеш ли какво нещо е човек да има едно разумно спокойствие? Веднъж пътувах в едно бурно време. Седнал един българин под едно дърво, дъжд вали и той иска да се скрие под дървото. Казвам: „Ще те клъцнат отгоре. Защо си тръгнал така? Спри се, ще те треснат. Защо си тръгнал така?“ Казва: „Като ходя, има по-малко опасност да ме клъцне. За да ме тресне гръм, трябва да има някаква причина.“ Гърмът никога не може да тресне един праведен човек. Ако гърмът слиза отгоре, ще слезе като гръмоотвод. Аз може да се освежа, отвсякъде ще излизат искри и ако си лош човек, въглен ще станеш, защото добрият човек е добър проводник на електричеството и на магнетизма. Следователно електричеството ще излезе и ще се отнесе. Понеже си лош проводник, усещаш съпротивление. Усещаш, че електричеството иска да влезе чрез тебе, но ти не даваш и ще разруши твоята нервна система.

Казвам, в съвременния живот се проповядва една философия, такава философия. Силата на човек седи в това, да бъде добър проводник на ония мощни сили в природата, той е силен човек. Човек, който не е добър проводник на ония сили в природата, той е изложен на големи страдания. Какво нещо е доброто? За да бъдеш добър, трябва да бъдеш добър проводник на силите, които функционират в природата. Ти не може да се избавиш от такива неща, навсякъде може да бъдеш изложен на тези влияния. На туй се дължи остаряването, на туй се дължи смъртта в света, която влиза в едно противоречие, защото, ако тия сили и дарби в природата минават, те обновяват човека.

Има време, когато човек доброволно трябва да си замине. Той няма да чака да си замине, но доброволно умира. Те в природата турят нови планове, пътища, и твоята къща ще се събори. Ти трябва да излезеш навън и да си съградиш нова къща на друго място. И да си съградиш нова къща, понеже нашите тела не са съградени както трябва. В туй тяло, което си съградил, не може да бъдеш щастлив. Всичките апартаменти, стаи, инсталации за вода, отопления, радио, всяко тяло трябва да има едно радио. Ние сме изгубили нишката, която е излязла от слънцето. Имаше един общ език, всички същества имаха един общ език, който са изгубили. Всички същества на Слънчевата система имат един език. Ако ги съберем, ще излезе този език, но сега марсианците, юпитерианците имат друг език.

Венерините типове имат друг език, меркурианците, всички имат свой език, нямат един и същи език. Ако събереш тия хора и качества, които имат, те се различават. Даже на Юпитер, влиянията на който са хубави, много зловещо действат някой път на човека. Юпитер не развива толкова достойнството на човека, толкова ума, ще направи човека прав като… туй е добра черта. Влиянието на Венера ще те направи мекичък, благичък. Меркурий ще ви направи практичен, навсякъде да може да го използва. Сега Сатурн ще те направи да бъдеш философ, навсякъде да не вярваш освен на себе си. Като го изпиташ 99 пъти може да му повярваш 1 път, затуй той е добър банкерин. Когато дава пари назаем, урежда си работата, има 3–4 души гаранти, той никога не губи. Уран се занимава с духовните дарби, но и тези са базиргяни. Единствените, които са останали чисти, това са слънчевите типове, не са скържави. Всичките други са скържави. Всичките дават с гаранти, единствените, които дават без гаранти, това са слънчевите типове. Та казвам, под думата дух се разбира онези чистите слънчеви типове. Казват: „Духът, който раздава.“ Под думата Слънчева система разбираме онези разумни възвишени типове, които регулират влиянията. Та някой път, тъй както ви представям, може да ви се вижда комично. Но туй е духовна, обширна наука. Астрологията е обширна наука.

Та казвам, трябва да дойде човек до онова разумното в света, за да се научи от онези великите влияния, които постоянно действат. Всеки ден например астролозите определят кога действат слънчевите енергии, кога са хубави за възстановяване на здравословното състояние. После са полезни за лекуването на болестите. Всяко хубаво разположение, което иде в човека, то е един зенит на един хубав слънчев ден. Всички хубави влияния, хубавите работи се дължат на влиянието на слънцето. А всичките останали са вече отражения. Туй, което Венера, Марс дава, те са отражения. Меркурий, Венера, Сатурн, Уран, Юпитер, това са все по отражение. Туй не е реалността. Единственото реално в света от това гледище, това е само един реален тип. Слънчевите типове са оптимисти. Те са любвеобилни, никога не умират от артериосклероза, те са оптимисти, не може да заболее. Невежи не могат да бъдат. Безверници не може да бъдат, понеже имат знание. Какво ще се съмняваш в реалността, която всеки ден може да опитате. Туй разумното не е в слънцето, но то прониква и всеки ден можем да бъдем в контакт с разумното.

У човека има известни центрове, при които човек може да опита тази същина. Ти говориш с разумното, без да го виждаш. Като бъдеш в съобщение с туй разумното, ти може да направиш следното. Ти запитваш туй разумното в себе си: „Утре искам да отида на Витоша на Черния връх. Какво ще бъде времето?“ То казва: „Хубаво ще бъде времето.“ „Облачно ли ще бъде?“ „Не, ясно ще бъде.“ „Ветровито ли ще бъде?“ „Не, тихо ще бъде.“ Отиваш, проверяваш и става тъй, както ти е казано. Веднъж проверяваш, два пъти. Или срещнеш едно дърво, една канара, проучваш обективно. След като си проучил 10–20 години, проверявал си много пъти, има нещо, което не можеш да обясниш, ти се спънеш. Отиваш при разумното и казваш: „Имам един въпрос, който не мога да разреша.“ Веднага се вглъбяваш в себе си и ще дойдат в тебе картини, като че сам на себе си говориш. Веднага всичко това на тебе ти става ясно. Когато туй разумното говори на тебе, ти ще мълчиш, няма да се хвалиш пред хората. Щом се хвалиш пред хората, всичко туй ще се стопи и ти ще дойдеш пак до обикновеното разбиране на живота.

Вчера аз седя на едно място, няколко сестри ме питат – чистят си стаята, ще бъде ли времето хубаво. Казвам: „Да си съберете скоро дрехите, че времето скоро ще ви изненада.“ „Ама то е хубаво.“ „При туй ще ви изненада, ще се слисате.“ Сега някои казват, че Учителят ни изпитва. Не само че ги изненадва времето, но и те не знаеха какво да правят. Казвам: „Нали ви казах.“ „Ама отневидело дойде дъждът.“ Моето радио казва: „Скоро времето ще се промени.“ Не държиш ли тази връзка – ни глас, ни слушание. Разумното никога не говори на хора нервни, упорити, които имат свои възгледи. То те оставя да носиш своите последствия. Който иска да учи, туй разумното даром ще ти разправя. Разправяше ми един път Султана, когато се връщала от Македония, че я заварила буря на Рила някъде. Цяла нощ пътувала и посред нощ чула глас: „Спри се, не мърдай, Султана!“ Тя се спира, окъпва я дъждът. На сутринта, като се зазорява, поглежда – цяла една пропаст пред нея. Ако направи още една крачка, ще падне, и от Султана нищо няма да остане.

Разумното колко пъти ти говори. Започнеш една работа, и нещо ти говори: „Не започвай тази работа, спри се.“ Ти казваш: „Пари ще спечеля.“ Нещо ти казва: „Не отивай.“ Ти не слушаш. Казва ти: „Спри се, не ти е притупало.“ Вследствие на това – ние се отличаваме с нашия конкретен обективен ум, че много знаем – и най-после изгубваме всичкото си време. Казвате: „Човек не трябва да бъде суеверен.“ По-суеверен век от нашия няма. Материализмът, това е най-голямото суеверие, което съществува в света. Това са сенки на нещата. Едните са ги нарекли идеализъм, другите – материализъм. Никакъв идеен живот. Казвам, къде е идейният свят. Едните казват: „Туй, което ние виждаме, то е реалността.“ Другите искат да ме убедят, че туй, което не виждат, е реалността. Казвам: „Чудни хора сте. За мене двете неща, за които вие говорите не са реални. Че ти държиш една снежна топка в ръката си. Стопи се топката, де е реалността.“ Казвате: „Идеалните неща ги наричат реални.“ Едновременно реално е туй, което се явява в света. Материалните неща до известна степен са верни. Видимите неща са видими само за разумния човек. Реалното в света е видимо. Не само видимо, но дали ти го виждаш, или не, то ти тегне върху тебе.

Някой може да отрича Бога колкото си иска. Да кажем, че си свободен, но върху тебе има една сила, която те контролира. Ти си под нейната власт. Ти отричай тази сила колкото искаш. Тази сила те приспи. Ти казваш, че си юнак. Дойде тази сила, налегне те, ти искаш, не искаш, спиш. Понеже ти си много безстрашен и не искаш да се подчиниш, тя в съня ти изпрати една голяма мечка и като те подгони, тупа ти сърцето, не може да спиш и се върнеш вкъщи. Питам, в съня тази мечка съществуваше ли някъде? „Ама не я ли видях?“ В съня виждаш мечката. Ти може да виждаш неща, които не съществуват. Съществува ли мечката, която те гони на сън? А има мечки в гората, които съществуват материални, които не те гонят. Питам, как тъй туй, което не съществува, те гони, а което съществува, не те гони. Как ще обясните? Сега казват – мечката в живота е реална, но не те гони, а мечката в сън не е реална, казваш, илюзия е, а тази илюзия вечерно време те гони. Насън мечката е много реална и кара сърцето ти да тупа. Всяко нещо, което произвежда впечатление вътре в човешкия дух, има известна реалност в дадения случай, или ние казваме: има известна връзка с тебе.

Сега питам, де е реалното в света. Духът. Ако съвременните хора биха приели тази разумност, ако биха се вслушали в тази разумност, нашето положение би се оправило сто пъти повече, отколкото сега. Запример сега ние турим един човек на власт, ние го произвеждаме министър, началник, професор, но тези хора не са родени такива. Химикът трябва да е роден химик, инженерът трябва да е роден инженер, войникът, свещеникът, и те трябва да имат тези дарби, които определят свещеничеството. Той може да бъде свещеник, както онази жена опопила мъжа си. Като не знаела какво да прави, той бил без работа, тя взела, направила му едно джубе, дала му един котел и една китка и му казала: „Иди да ръсиш.“ Казват на владиката: „Един нов поп е дошъл.“ „Кой го е опопил?“ Казват: „Не знаем.“ „Дали аз съм го опопил, или някой друг.“ Иде той със своето бакраче. „Кой те е опопил тебе, друг някой владика?“ „Жена ми.“

Ти може сам да се опопиш. Трябва да се родиш със своите дарби, че като вървиш в своето занятие – така трябва да гледаме. Да кажем, че един човек е вярващ. Че това не е професия. Вярата, това е едно от великите занятия. Да вярваш, значи да разбираш живота, да знаеш при всеки един случай как да постъпиш в живота и как да се справиш. Вярващият човек и религиозният човек, той трябва да знае как да се справи с всички мъчнотии в света. Туй е религиозният човек, туй е духовният човек, туй е вярващият човек в Бога. Не знаеш ли как да се справиш с живота, носиш си невежеството, носиш сиромашията. Ама аз вярвам в Бога.

Ако не се лъжа в един от американските градове един вярващ работник в най-голямата фабрика казвал: „Господ ще промисли.“ Жена му била на противното мнение. Тя казвала: „Не Господ ще промисли, но ти трябва да отделяш част от парите за черни дни, за стари години, деца имаме.“ Той казвал: „Какво ще спестя, и да искам, не мога да отделям.“ „Ама ти не бъди толкова глупак, гледай да си увеличиш заплатата.“ „Господ ще промисли.“ „Ти с твоята дебела глава, тъй Господ не промисля.“ Случва се една голяма криза в града, уволняват всичките работници, и него уволняват. Едва имали за една седмица средства, изпояли всичко. Жена му казва: „Да видим твоят Господ какво ще промисли за тебе.“ Той си отворил прозореца и казва: „Господи, закъсах в тази работа, както виждаш, се влоши, не мога да я оправя, ти ще я уредиш както трябва.“ Идва по едно време едно дете, носи една умряла гарга. Ударило го по гърба с гаргата. Той казва – Господ ще промисли. Той хваща гаргата и вижда, че има нещо в гаргата. Заинтересувал се как умряла гаргата. Отваря устата ѝ, в гърлото ѝ намира един наниз от бисери. Жената на този фабрикант я изтървала и гаргата я задигнала и като я нагълтала, умряла. Жена му казва: „Господ промисли за тебе.“ „Господ промисли, но аз трябва да я предам.“ Тя казва: „Не бивай толкова глупав.“ Той отива и разправя на господаря си тази случка. Господарят казва: „Ако Господ е промислил за този човек, и аз ще промисля за него.“ Назначава го на работа.

Та казвам, ние, съвременните хора, сме се обезверили, освен че сме изгубили връзката с Бога и връзката един с друг, но сме дошли до положение – ние губим връзка и със себе си, и в себе си не вярваме. Аз наричам вяра следното. Ако човек в себе си не вярва, ако в Бога не вярва и в ближния не вярва, тогава на кого вярва? Три неща, три опори има, с които човек е свързан. Първата опора аз я наричам Бог, аз я наричам любов. Втората опора, това е вярата, това е самият човек – да вярва в разумното в себе си. Третото положение аз го наричам на ближния, то е надеждата. Ближният е надеждата, то е едно и също нещо. Вярата, това е самият човек. Да вярваш, то е да вярваш в себе си. Да вярваш в любовта, значи да вярваш в Бога. Любовта е велика сила в света. Това е проявление на разумното. Защото казва Писанието – любовта е първият плод, или първото проявление, в което духът става знаен на всички разумни същества.

Апостолът е казал на своите вярващи: „Желайте известни дарби.“ Всеки вярващ трябва да желае известни дарби. Не да бъдем невярващи. Някой казва, че трябва да влезе в Царството Божие невежа. Не, Царството Божие е тук, на земята. То трябва да бъде едно общество от разумни хора, не вярващи хора. Човек, като каже една дума, да не я взема назад. Туй значи човек. Човек, на когото чувствата да не се менят, мислите да не се менят. Да не обещава много, но като обещае, да се не отмята. Каквито малки чувства да има, да не се срамува от своите чувства. Защото човек някой път сам себе си лъже.

И в ума си човек трябва да разчита на малки изменения, дето се появяват човешките дарби. Той трябва да разчита на своите дарби. Ти трябва да знаеш какво ще бъде времето и пространството. После трябва да определиш какво ще бъде времето отвънка. После трябва да разбираш от влиянието отвънка. Срещаш един човек, веднага да определиш този човек какво влияние има, към коя категория спада. Най-първо, трябва да определиш спада ли към добрите хора, или към лошите хора, спада ли към умните хора, или към глупавите, спада ли към учените хора, или към невежите. Туй всеки трябва да знае. Всяка майка, още като се роди нейното дете, още отначало трябва да знае какво може да излезе от него. Тя се заблуждава. Съвременните майки и бащи трябва да разбират закона, дето съпоставят децата си в ранна възраст с туй разумното начало, за да се развият в тях дарбите. Ако онова дете отначало още се смущава от майка, баща, брат, сестра си, то не може да възприема разумността, то ще остане идиот. Ако майката казва: „От това дете човек няма да стане“; бащата казва: „От това дете човек няма да стане“, братът казва: „От това дете човек няма да стане“, тогава, каквото майката казва, каквото бащата казва, каквото братът казва, това става. Че най-малкото дете, за което казват, че няма да стане човек, то казва: „Не, ще стана човек.“ И става, но рядко се случва.

Та в старите времена тогавашните хора се намирали в голямо противоречие как да си уредят живота. Каквото е било тогава, такова е и сега. Само разумното начало е в състояние да оправи нашите работи. Ето аз какво разбирам. Разумното начало само тогава е в състояние да оправи нашите работи. Само чистият въздух е в състояние да оправи нашите работи. Само чистата вода е в състояние да оправи нашите работи. Само чистата светлина, само добрата земя е в състояние да оправи нашите работи. Само разумното – тъй разбирам аз. Някой ще каже: „Въздухът ще оправи.“ Но чист въздухът трябва да бъде. Та казвам, за мене разумното в света аз го вземам, тъй както е дадено, както въздуха, както светлината, както водата, както земята – тъй ако се възприемат, оттам ако почерпим всички онези необходими сили, които са необходими за нашия растеж, за нашето бъдеще, благо.

Идеята за Бога ние трябва, съвършено трябва да я изменим. Старите идеи за Бога ние трябва да ги бракуваме. Аз съм питал мнозина вярващи хора. Един ден ми дойде един вярващ човек, турил си кръста на челото. Турил си кръста в калпака, слушал за мене някъде. Гледам какъв кръст си направил, един голям кръст. Аз не се кръстя. Той гледа, понеже е великденски пости, дали сирене ще ям, или яйца. Казвам, на него каквото му се яде, това му сервираха. Казвам: „Ти цяла година ли постиш?“ „Не, когато има пост.“ „А пък аз цялото време постя.“ Има два вида нареждане: едно нареждане има цяла година да се пости, пък другото нареждане – половин година да се пости. Ти сега от половината година постиш. Казвам, някой път 40 дена съм постил, 40 дена без да ядеш хляб, без да пиеш вода. Не по малко хляб на 24 часа. Така и дядо, и баба знаят. Да постиш 40 дена, както Христос е постил, веднъж през живота си и да опиташ силата си. Най-после се обръщам към него и казвам: „Колкото ти е голям кръстът на челото, ако толкова ти беше голяма вярата, добре е. Кръстът на главата ти е по-голям от вярата. Ти седиш и ме гледаш, изпитваш ме. Ще ме извиниш, но ти ме гледаш много критически, дали съм прав като тебе. Имаш право да ме гледаш така. Аз те похвалявам, защото, ако дойдеш при мене, и аз те науча на някой лош път, опасна работа е. Но ако опитваш, опитай всичко. Но само да не образуваш лъжливи заключения на онова, което виждаш. Отвори душата си и ако намериш нещо лошо, не ти се сърдя.“ Виждам, че всичко е хубаво, но ние още не сме привикнали. Христос, като дойде на земята, носеше нови неща. Казвам, когато децата се раждат, с бради ли се раждат, с дълги коси ли се раждат. Новото не носи нищо от старото.

Та казвам, божественият дух иска да ни освободи от всички тежести, от терзания, от всички тревоги, които сега имаме, от безпокойства – как ще минем живота, съмнения – дали в ада ще отидем, или в рая. Това са без резултат съждения. Важното нещо в света е да обичаш този, който те обича. Единственото същество, което те обича, то е Духът, божественото. То отвсякъде може да ти говори: от дърветата, от цветята, от слънцето, от хората, от барбазънците. Тогава, дето и да си, ти си гражданин, ти усещаш едно вътрешно успокоение на душата си. Гладен си, туй божественото ти говори: „Не бой се.“ Няма да се минат един–два часа, и работата ще се оправи, намериш храна. Болен си. То казва: „Ще се оправи.“ Гонят те хората. То казва: „Ще престанат тия гонения.“ Лоши са хората. „Ще се оправи тази работа.“ Ама този дявол. „И дяволът няма да те гони.“ От всичко ще се освободиш.

Това е божественото, което сега иде в света. Туй божественото е решило вече да ни освободи от всички наши заблуждения, да ни развърже от всички ония вериги, които ние сме си турили. Че вече на Господа му е дотегнало да ни слуша, като ходим при него и дрънкаме. Той казва: „Снемете вече букаите. Кой как дойде, никой да не вдига шум.“ Господ казва: „Никой да не дохожда с букаи. Такива обуща, очила, туй нещо да няма.“ Ти ще отидеш при Господа босичък, да няма скърцане на обущата. Ще измиеш краката си хубаво и само на пръсти ще отидеш с боси крака. После ще имаш една хубава копринена розова рокличка с един хубав златен колан. Така ще се явиш при Господа и ще кажеш: „Господи, много ти благодаря за всички добрини, които си ми дал през живота ми, да се уча. Много ти благодаря за твоите благости, които съм имал.“

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Тридесет и седма неделна беседа
25 юни 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев